mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър
2018
June
19

    STING

    Античен театър
2018
June
20

    STING

    Античен театър

Репортаж от концертa на AC-DC

Трудно ми е все още да осъзная на какво събитие станахме свидетели. Видяхме и чухме една група, за която 4 поколения са мечтаели. Група превърнала се в символ на праведната музика. Замислих се, ако преди 30 години някой беше казал на българските фенове: „Знаете ли, 1 ще присъствате на концерт на AC/DC в София, ще чуете най-големите им хитове и ще станете свидетели на едно велико шоу” . Дали хората биха повярвали на тези думи, че ще видят която е била забранявана от стотици правителства и църкви. Дали биха повярвали, че ще видят някога AC/DC и най-големите им мечти ще се сбъднат, едва ли. Така както аз, фенката от 3-тото поколение не го вярвах до скоро. Някакси до последно не ми се вярваше, че „боговете” на рока, ще разнесат звука на адските камбани из София.

Имах претиснения, защото два дни преди концерта се изсипаваше невероятен, и проливен дъжд. Очаквах на 14 май, също да бъде дъждовно, но като че ли AC/DC бяха подписали договор с дявола. В този ден не падна нито капка дъжд.

Още от рано сутринта по улиците се срещаха неспокойни фенове, обикалящи градинките и заведенията около Националния стадион. Можеше да се видят както дечица на по 9-10 години, така и стари заклети рокери на по 65-68 години.

Пропускането на фенове на стадиона беше започнало още от 16.30 часа на обяд, най-нетърпеливите фенове влизаха съвсем спокойно и заемаха най-удобните за тях позиции. Към 19.30 - 20.00 по улиците пред стадион „Васил Левски” беше настанал истински хаос. Хората едвам се разминаваха по улиците, а през това време подгряващата българска банда Конкурент вече беше излязла на сцената. Конкурент свириха почти час и изпълниха най-големите си хитове. Публиката нямаше вече никакво търпение, всички знаеха, че ни деляха някакви си минути до AC/DC.

Малко след 21.00 лампите на стадиона бяха изгасени, а тътен от приближаващ влак ни разтресе. Заглеждайки се към видео стените на сцената видяхме неуправляем влак, който се движеше с бясна скорост, докато Angus хвърляше въглища в котела на парния локомотив. През това време Brain се забавляваше с една руса девойка в купетата. Изведнъж се появявиха две млади момичета, които се опитваха да съблазнят Angus Young и успешно се справяха със задачата си. До момента, в който Angus не бе уадрен, повален и вързан от тях. Момичетата счупиха спирачките и бързо, бързо избягаха от влака, който приближаваше с пълна сила към гарата. На дяволичният китарист не му остана нищо друго освен да се опита да се развърже. В момента, в който той успяа да  се освободи, той грабна своята китара и скочи от влака. В този момент последва страхотен сблъсък, силен взрив и видяхме как влака „катастрофира” на сцената на стадион Васил Левски, а от колоните зазвуча началото на първата песен за вечрта “Rock ‘N Roll Train”. Ето го и моментът! Моментът, в който 50 000 хиляди гърла закрещяха и хиляди разперени ръце посрещнаха австрлийските „старчета”. Сцената бе огромна и мащабна, която разделяше фен зоната на две части, а „катастрофиралия” влак се подаваше зад групата. Имаше 4 видеостени, две от страни на сцената и две зад групата, които улавяха моментите за хората заели по-далечни позиции. Без излишнна загуба на време DC ни поднесоха следващаите си песени „Hell Ain’t a Bad Place To Be”, любимата на стотици хора по света „Back In Black”. Все още жизнени и свирещи музиката си със същата любов, и хъс австрлийците поднесоха на феновете си „Big Jack” от последния им албум „Black Ice”. След нея последваха „Dirty Deeds Done Dirt Cheap” и „Shot Down In Flames”, чиито оргинални изпълнения са с легендарния Bon Scott.

Дойде време за поредната любима класика на поколения фенове на метъл и рок музиката - „Thunderstruck”, отново хиляди гърла зареваха от щастие и заскачаха в ритъма на песента. Angus Young не спираше на едно място, a Brain Johnson обикаляше сцената. Разбира се вечерта нямаше как да мине без „The Jack”, която разгорещи обстановката. Повечето момичета захвърляха горнищата си и пееха с пълни гърла. В края на песента не минахме и без задължителния стриптийз от дяволичният Angus. След края на песента лампите на сцената изгаснаха и хиляди светкащи червени рогца заблещукаха в нощта.

Когато сцената бе отново осветена, вокалистът на групата се разхождаше по удължението й. Изведнъж огромна камбана с логото на групата се спусна от върха на сцената. Brian се засили и се хвана за въжето и заби камбаната, която разнесе своят адски звук. Отново всички ни побиха тръпки и групата отново бе посрещната от хиляди вдигнати ръце, молещи се още, и още за рок енд рол магията на AC/DC. Тази камбана ни поднесе началото на „Hells Bells”, песен която бе изпята от 50 000 хиляди гърла. Този момент, като че ли бе и най-любимият ми от целият концерт. Не минахме и без „Shoot To Thrill”, „War Machine”, поредната любима класика „High Votage” от едноименния им албум. Последваха и песента за всички момичета, които са по-разкрепостени, You Shook Me All Night Long”, взривоопасната  „T.N.T.”, на която разбира се отново публиката изригна, и запя песента заедно с емблематичния вокал. Следващата песен бе посветена на старата познайница Roise. По време на песента, огромна надуваема кукла се появи на сцената яхнала влака и палаво си тактуваше с крак. „Let There Be Rock” бе проповядана под ясната и недъждовна нощ. Angus завърши песента с гигантско соло, издигнат на подиум в средата на публиката, под дъжд от конфети. Всички ококорили очи и замлъкнали попиваха всеки тон от китариста, и всяко негово движение. Видяхме и се насладихме на всички негови известни движения. След солото Angus се затича и се скри зад сцената. Отново лампите изгаснаха и нощта беше озарена от хилядите светещи червени рога. След мощно скандиране, от средата на сцената се появи червена и злокобна светлина , която бе обгърната от пушек. Angus Young се появи озарен от червената светлина изпод сцената и групата, и феновете посрещнаха китаристът от „дълбините на ада”. Австралийските легенди засвириха „Highway To Hell” и ни посочиха пътя към ада.

Краят на вечерта бе вече съвсем близо. Вместо думи за довиждане, групата се сбогува с феновете си с „For Those About To Rock (We Salute You)”, към края на която последваха няколко топовни изтрели. Групата си взе своето довиждане с публиката и се сля с нощта. Всички очакваха повторно завръщане, но вместо това небето бе озарено от красива заря, която сложи и края на вечерта.

Като всяко хубаво нещо и това свърши прекалено бързо. Мечтите на 50 000 хиляди души се сбъднаха, 50 000 сърца биха с музиката на AC/DC, 50 000  молитви бяха чути. „Balkan Entertainment Company” чуха тези молитви и зарадваха не едно, а хилияди, хиляди метъл сърца. Подариха на българските фенове една вечер, която ще помним цял живот. А 14 май не беше просто една обикновена нощ. Бе нощ, в която вместо дъжд, и гръмотевични бури небето бе озарено от звезди. Не просто звездите, които  виждаме при ясно небе, а пет зезди. Пет звезди с космическите имена: Angus Young, Brian Johnson, Malcolm Young, Phil Rudd и Cliff Williams. Пет звезди, които ни подариха късче от своята рокендрол магия.

Автор: Гергана Попова
Симки: Ясен Немски