mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
December
15
2019
January
23
2019
February
06
2019
February
22
2019
March
10
2019
March
12
2019
March
22
2019
March
22
2019
March
30

Репортаж от концерта на DIMMU BORGIR

“Dimmu Borgir” две думи, които събуждат различни чувства у феновете. За някои това е типично позьорска група, обединяваща всички фенове, опитващи се да слушат така нреченият Black Metal и слушат групата главно заради престиж. За други тази група се е превърнала в начин на живот и знаят всеки текст и всичко свързано с демоничните норвежци. На 15 Август в Kаварна по покана на Joker Media успяхме да видим всичко това. Още от 13-14 август стотици фенове бяха започнали да се ориентират към крайморското градче, сатанло вече свидетел на много уникални концерти.
Dimmu Borgir идват за пръв път и никой от нас не знае какво да очаква от този концерт. Trash Till Death е заглавието на „фестивалът” в който щяха да вземат участие норвежците. Слагам „фестивалът” в кавички защото обикновенно под тази дума се разбира серия от концерти на водещи групи , а не една чуждестранна със съпорт  3 български групи, някой от който лично аз гледах около 4 пъти тази година и се надявам да не повторя. Korozy, The Revenge Project и Serpentine Creation бяха подгряващите банди за тази вечер, от които най-впечатляващо беше представянето на Korozy.
За начален час на фестивалът беше беше обавено 20 часа, а малко след 19 вратите на стадиона вече бяха отворени и малкото насъбрали се фенове пред оградите започнаха да влизат. Вече сме свикнали и затова може би ще е излишно да споменавам, че охраната се държи със всичките фенове, като със стадо от овце или затворници, а не като със хора, които сме им осигурили заплатите. Така беше и на Калиакра Рок Фест ’09 „Извинете в колко часа ще пускате” ... „Аз да не съм ти бюро информация” .. Този диалог аз си размених с едно от мулетата, които пазиха входа.... Малко по-късно едно момиче му даде 15 лв за да може да влезне без билет.
Наистина аз повече няма да споменавам нищо за това, но се надявам организаторите от Joker Media да поправят тези грешки в перфектната си организация.
След влизането в стадиона всичко вътре беше перфектно. Достатъчнмо пунктове за бира и вода, достатъчно химически тоаллетни, пред които не се събираха много опашки. Имаше и мърчандайз, който за съжаление беше много слабо зареден и преобладаваха тениски предимно на подгряващите групи.
Малко след 20:00 на сцената стъпиха Serpentine Creation, които имах възможност да гледам и на концертът на Septic Flesh и отново нямам особено голямо впечатление от тях. Прекалено много “Satan” в текстовете и в заглавиата на песните, прекалено лош звук на китарните партии, което е малко непростимо при наличието само на един китарист и на моменти огромно разминаане в музиката между инструментите. Като цяло не можеха да ми вдъхнат сериозност на грпа, която подгрява титани като Dimmu Borgir. Нещата при The Revenge Project и Korozy седяха по друг начин. Тези две групи са вече утвърдени имена сед българските фенове и изпълненията им бяха непоклатими. The Revenge Project стъпиха на сцената към 21 часа и изтреляха доста здрав сет, който включваше и песни от наскоро излезналият им втори студиен албум. Бургазлийте успяха да зарадват доста фенове, а много от тях дори си припяваха на текстовете от новите им песни.
След The Revenge Project дойде ред на представянето на Korozy. Аз мога да определя представянето им просто, като невероятно изпълнено с много хъс, енергия и професионализъм. Със срам ще призная, че това е първият път в който слушам Korozy, но те моментално ме грабнаха с стабилен звук, гениални и професионално изсвирени китарни, и клавирни партии, и невероятно сценично присъствие.
Малко преди 22:30 сцената вече беше готова, а симфонично интро вещаеше излизането на Dimmu Borgir. Първи пред феноведе се показаха Mustis и Darek, които заеха местата си на сцената, съответно зад клавирите и барабаните, а след тях  Silenoz, Galder , Vortex и Shagrath започвайки песента Spellbound. Уникален отчетлив звук и присъствие характерни за Borgir бяха на лице тази вечер. Концертът на норвежците е последен за тяхното турне в подкрепа на албума им In Sorte Diaboli и те изглеждаха доста изморени, но това не им попречи да дадат всичко от себе си на феновете.
Shagrath се обърна към всички с благодарности, че са дошли за да подкрепят Dimmu Borgir и увери всички, че това няма да е последния път, в който ще ги видим на наша земя. Сетът на норвежките Black Metal Крале беше доста балансиран от най-добрите им парчета от последния албум и много класики, най - хубавите от които бяха оставени за бисове. След Spellbound Dimmu Borgir продължиха с други класики като “Cataclysm Children”и “Relinquishment Of Spirit and Flesh”.  Аз не мога да си обясня обаче защо публиката беше толкова тиха и спокойна,
Все пак на сцената не бяха случайна група, а самите Dimmu Borgir. Висчко това някак си се промени обаче когато Shagath обяви началото на четвъртата песен за вечерта, а именно “The Serpentine Offering” . Оказа се че повечето от присъстващите са запознати по добре с парчетата от последния албум на групата от колкото с класиките. Сериозна серия от нови парчета последва с “The Chosen Legacy” и “The Sacrilegious Scorn”, а Borgir продължаваха да всяват респект в всеки един, който присъстваше на стадион Калиакра през тази вечер с невероятния си професионализъм. Цялата група работеше като добре смазана машина. Нямаше никакви импровизации и отклонения, в това което свирят и това което сме свикнали да слушаме от записите им. Разочарованието беше единствено от българската публика. Първо: беше доста малобройна. Второ: всеки втори който питах не си беше купил билет и търсеше начин да влезне без пари, Трето какво стана с забраната за под 18 годишна възраст да не могат да посещават такива концерти без посетител и особено в нетрезво състояние. Нагледах се на 15-16 годишни пикльовци и пикли, които бяха изпили по 1-2 бири, и или повръщаха на тревата на стадиона или се блъскаха нарочно за да направят впечатление. Други пък биваха изнесени в безсъзнание, защото са блъснати “малко” по-силно от няой на който не са успели да направят особено впечатление. Колкото и тривиално да звучи вече такива малки неща могат да помрачат един толкова голям концерт за щастие при мен не е така. Ако искаш да си изкараш адски трябва да си готов да отидеш до Ада ;). Като стана дма за Ад самите крале на Ада бяха на сцената и отново ни върнаха към Puritanical Euphoric Mizathropia с “The Maelstrom Mephisto”, “IndoctriNation” и “Kings Of The Carnival Creation” преди да изчезнат зад завесите. За всички беше ясно, че това няма да е крят и след двуминутно затишие Норвежките демони се върнаха на сцената забивайки “Allegiance”
Много е интересно човек да чуе как Shagrath благодари много искрено и сърдечно, и с чисто човешки глас на българските фенове (а не както други групи, който дават дори интервюта грачейки) Той също така обяви, че следващата песен е писана точно за такъв тип фестивали и ставаше дума именно за “Puritania”. Песента след, която Dimmu Borgir оново се скриха зад завесите беше “Mourning Palace”. Българската публика разбира се отказа да остави новежката шесторка да си отиде толкова лесно и продължи да скандира за още. Което се оказа достатъчно за тях да излезнат отново и да изсвият една наистина финална песен, а именно “Progenies Of The Great Apocalypse”. След която се сбогуваха с българските си фенове обещавайки ,че Бългаия задължиелно ще бъде включена в следващото тур разписание на групата.
Погледнато като концерт на Dimmu Borgir давам оценка 10/10, но като фестивал както всъщност трябваше да е Trash Till Death оценката ми е по-отрицателна. Въпреки това Joker Media успяха отново да напавят още един перфектен във всяко отношение концерт.

Автор: Никола Петрас (Dragontear)