mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

BRUTAL ASSAULT festival 2012 vol. 17 - DAY 3

ден III. 10 август. петък.

Ако не е гъзарско да споделяш закуска със стотици твои хора с музикално оформление Cattle Decapitation (САЩ), кажете ми тогава какво е гъзарско? Концерта на американските екстремисти е насрочен за 11:00ч. Не стига това, ами имат само 25-30 минутки. Кратко, но са се раздали докрай, както се твърди в разкази на очевидци. Те определено са група с уникална концепция и въпреки че не се вземат на сериозно, великолепното им неразчитаемо лого разхождат по своите тениски вече доста хора. Участието им на фестивал в Европа е нещо твърде грандиозно за историята на групата и те се вълнуват да са част от събитието и като банда от програмата, и като посетители. Така че тези, които мрънкат за ранния час на представянето им определено сме само ние, които сме ги изпуснали. Те нямат проблем: „това е фестивал и няма хедлайнери и подгряващи". „В Америка няма метъл сбирки в този вид и с такива мащаби", обясняват ми разпалено те след Meet&Greet-а, а опашката от фенове, която ги е чакала за подписи, както и големия брой заявки за интервюта са лепнали големи усмивки по лицата им. И тези мили момчета са създали албуми като Humanure, на чиято обложка крава сере човешки останки и To Serve Man? Но не само обложките са разтърсващи. Музиката също – дет метъл за напреднали!

BA17 017

Младоците Bleed From Within са директно след тях и присъствието на име като това още веднъж свидетелства колко добър екип подбира бандите за феста. Bleed From Within привличат различен тип фенове – метълкор/деткор или какъвто и да е етикета за стила им, те са от новите. Техните фенове ще се радват да видят и Darkest Hour след 4 часа на съседната сцена. А също и Unearth, които пък са от NWOAM - новата вълна американски метъл, или най-общо казано „модерни", и свирят по-късно днес на Budvar Club Stage. Може и да не останат очаровани, че са били път от Америка за подиум в тента с тези размери, но не е за подценяване и интимността, към която предразполага той. Шведите Vildhjarta, в които Century Media видяха потенциал и издадоха дебюта им миналата година обаче са на Jager сцената, където слънцето пече и рехавостта на публиката е по-осезаема. Но притеснения няма- хората са тук, само че са разпръснати из пределите на крепостта, по могилите, барчетата, тентите на пренаситения метъл пазар, а не малка част е скупчена около мястото за срещи с бандите.

Следващите - Warbringer също са възпитаници на Century Media. Вълната на възраждане на стари траш метъл банди е повлияла на тази, при която вдъхновени именно от старите банди, млади кадри създават още и още нови групи в този стил. И то не непременно 'щото е модерно. Представете си само как в Лос Анжелис, откъдето идват тези хлапета, някои си мисли за траша и дънковите елеци с нашивки като за нещо модерно. Момчетата се възползват от голямата сцена на макс и тълпата го оценява.

Надъхани са и да станат свидетели на прощалния концерт на Norther, които само след 40-ина минути ще се оттеглят... завинаги. Но колкото и да тъжи някой скоро ще му се наложи да спре да подсмърча, защото Incantation не търпят сополивци! Праволинейният им дет метъл „made in USA" има бая поддръжници тук и те са готови да го покажат, защото после идва твърде много мелодия по финландски с Insomnium и блек патос с норвежките неверници Kampfar, които аз пропускам без да моля за извинение. „Жертвам" сета на тези 3-те за среща с Morgoth и лаф с кипърски агент, установен в Полша... (πού είσαι, ρε Dominic Metal Recusant?)

BA17 016

Към 16:30ч. вече не знам къде да се дяна от напрежение в очакване на Vallenfyre! Побърква ме фактът, че ще имам възможността да видя една от първите концертни изяви на тази формация(а предполагам и редки такива като се има предвид заетостта на членовете й, които свирят в куп други големи банди!) ... Музикантите от Vallenfyre не се нуждаят от представяне така че няма д аго правя. Имената им са: Hamish Glencross, Adrian Erlandsson, Mully, Scoot и основателят Gregor Mackintosh! Олдкуул дет/дуум метълът им е точно по вкуса ми! Хем шведски китари, хем Autopsy привкус. С една дума: разкош!

Дебютния им албум A Fragile King е представен достойно с "Seed", "Humanity Wept" и "Grim Irony". Като обявява "Cathedrals of Dread" Greg заявява, че това е единствената песен, към която има клип сега и завинаги. Специалната плей лист включва и заглавното от EP-то Desecration. Изумена и мноооооооого впечатлена съм от гласовите възможности на Mackintosh и не знам дали има как да се кефя повече от това, че обстоятелствата са ни довели до този момент да го гледаме без китара, а на микрофона и то в компания от висока класа. Тъжно е да научиш, че всъщност смъртта на баща му е довела до „инцидентното" възникване на Vallenfyre, но такъв е света на изкуството... Не знам с какви думи да опиша възхищението си от този творец и от фактът, че е превърнал мъката в нещо креативно. Поклон за този джентълмен и талантливите му съмишленици от My Dying Bride, бившия At The Gates и човекът от Doom.

Erlandsson е на кеф, гордо изпълнил с мускули тишърт на Brujeria. С нова прическа е и, когато се засичаме бекстейдж приема комплимента ми, че много му отива с мил лек поклон и благодарности. Останал си е същия симпатяга, какъвто го помня от 1995-а! Освен това е уникален барабанист и затова никак не е чудно, че Brujeria и Vallenfyre са поредните екстремни супергрупи с неговото име в състава. Определено ще се оглеждам за още концерти на проекта.

BA17 morgoth

Един от многото пърформънси, които чакам с най-голямо нетърпение, вълнение и повишени нива на адреналин е този на Morgoth. След зашеметяващото шоу в началото на юни, в Атина, на което се чувствах като пренесла се в 90-те, нямаше как да е иначе. Marc Grewe, Sebi и Harry се завърнаха на сцената след 15 годишно отсъствие, а на борда с тях сега са барабаниста Marc Reign от Destruction и Sotiris... Забиват вечните дет метъл класики от емблематичния албум от 1991г. Cursed като "Body Count", "Suffer Life" и "Isolated", "Unreal Imagination", "Sold Baptism" и въпреки първоначалните спадове на китарите, са масивни. Полазват ме полазват тръпки като започват и "White Gallery", "Burnt Identity"... Стигат чак до демото от 1988-а със заглавната "Pits Of Utumno". Вярно, физиономиите от култовото видео "Sold Baptism", което кака Vanessa Warwick пускаше щедро в "Headbanger's Ball" (Благодарим от все сърце, Vanessa!!!) са се променили - дългите коси ги няма но Marc, Sebi и Harry са запазили метъл хлапета в себе си. Дерем се заедно:

"Minutes of pain they will demand you

this is the baptised bless

to pay the bill to be free

to sign the contract of your death."

Силно, много силно! Искаме пак!

Шансовете да ги видим на живо отново до края на годината се свеждат до 3 на брой – на два концерта в Германия през ноември и на голямата лодка Barge to Hell в Щатите в началото на декември. После... после не се знае, защото Marc е категоричен, че ще се отдаде на all stars проекта, в който е поканен лично от Silenoz и е ушевадно, че нещата се получават отлично, а именно Insidious Disease! След албума от преди 2 години Shadowcast, те потриват ръце за нов материал през 2013г. и Marc не пази в тайна намеренията да спретнат и турне. За справки можете да се обърнете към http://www.centurymedia.com. Отново те-да.

BA17 018

Heathen отпаднат от програмата в последния момент - имат някакви уважителни причини за това. E, видях ги два пъти през юни и няма да ми липсват. Но добре че имат толкова всеотдайни приятели като гърците Suicidal Angels, с които свириха само преди 2 месеца и оставиха визитката на мениджъра на групата и така се оказаха заместващи ги на Jager сцената. „Ама вие сте големи късметлии, бе!"- подмятам им като се засичаме, а те се усмихват и повдигат вежди. Остави, ами именно Suicidal Angels подгряват Krisiun на концерта „BA after party" в Прага и отново ми се подхвърля въпроса: „Идваш ли!?"

Момчетата от SA стоят на сцената сякаш са гвоздеят на програмата – горди, уверени и, ще каже някои-с вирнати носове. Ами, вие постигнете това, което те съумяха за нула време и вие вероятно ще се надувате. Е, не е задължително, но лафът „скромността краси човека" едва ли би им бил в полза в големия свиреп музикален бизнес, към който те амбициозно гледат. Вече имат в историята си обиколка на всички големи летни фестивали, така че "Morbid Intention To Kill", "Apokathilosis" и "Bloodthirsty" звучат съвсем адекватно на терена на BA. Nick изобщо не се колебае да заповяда на публиката да се довърши на поредната „стена на смъртта", а тя е послушна и изпълнява.

BA17 022

Затова вече няма никакво значение кой на чия глава ще скочи по време на Hatebreed пък и нали там призивът е кратък и ясен: „Destroy Everything"! В тазгодишния постер има няколко хардкор банди и всичките - легендарни! Няма да е честно да се каже, че Jamey Jasta и момчетата са претръпнали вече и вълнението им на сцената е сведено до минимум, но емоциите видимо са овладени и „бинтовани" здраво от професионализма, които ги изведе на нивото, на което са днес. Най-малкото стремеж към по-широк кръг слушатели трябва да води и групата, която ще цепи след тях.

Това е една от най-нашумелите банди напоследък - Municipal Waste. Тя събира всички пред Jager сцената. Хората изродясват още в началото на шоуто им. И съвсем резонно, освен шоумени те са и доста добри музиканти и хъсът им е заразен. Много скачане и съркълпит, много нещо! Разбира се, едно толкова интензивно изпълнение, с цялата кипяща лава на сцената, няма как да се размине без Wall of Death. Там се демонстрира нагледно заглавието на актуалния им албум The Fatal Feast, но без намерения някой да бъде наранен, без простотии... и нещо важно – БЕЗ КАЛ! Времето и през четирите денонощия е супер. Слънчево, но не страшно горещо, а вечер с лек ветрец. Късмет, какъвто тази година Wacken-ци например - нямаха. Но при нас е не само слънчево и сухо (слава богу, не по отношение на напитки!), а и много весело, гледането на всички банди поне от двете главни сцени е напълно постижимо, а освен това и атмосферата е някак по-приятелска от плашещите мащаби на споменатия по-горе друг, също толкова як, фест.

BA17 024

И след всичките тези ритуални танци как няма да има куп лични карти, портфейли и мобилни телефони, които да чакат своите безгрижни собственици на „Lost and Found" гишето след феста? Безгрижие е нещото, на което действително трябва да се отдаде човек на подобен род екскурзия, за да може да се"изкърти" от кеф, както си му е реда.

Но в никакъв случай не трябва да се разсейва прекалено и да не следи програмата, защото рискува да изпусне нещо толкова мега гига гранд, колкото Napalm Death!!! Хей, това трябва да се отпразнува – юбилейното 100 шоу на ND, което гледам. Шегувам се, не е 100-но - не съм ги броила, но от първия концерт, на който някога ги гледах през 1994 –а - досега - бройката е набъбнала значително, а и съм навъртяла доста километри, в пътуване покрай тези концерти... Знаем си ги Napalm Death – те са машини! ТЕ СА топ във всяко едно отношение и тази вечер е така! Barney винаги има какво умно да каже и то без да го натрапва или да звучи като проповедник. Той споделя свои убеждения и влага много емоция, която е толкова истинска, че направо изглежда болезнена за самия него особено в моментите, в които толкова полудява и се мятка бясно, че само ако го наблюдаваш и ти самия губиш фокус. Ама, нали ви казвам - знаем си ги – това са Napalm Death! Точка.

Дано музикантите не си ги мерят.

Имам предвид, дали си мерят публиките. Защото какво значение би имало, че Amon Amarth (след Dimmu Borgir??) събират при сцената най-нагъсто народа от цялата фестивална площ? А също: максималната численост на хората по време на изпълнението на Machine Head прави ли я най-добрата, голямата и т.н. група на феста? Аз отговарям – НЕ.

Ще ви спестя всичките клишета как викингите призовали Тор и не знам си к'во. Amon Amarth са яка банда. Харесвам ги още от първото им демо и Ep-та които, доколкото си спомням, Емо (Сапаревски) внесе в България на оригинални касети още с издаването им... Но това бяха други времена...

BA17 026

Естествено, че сега има и доволни и недоволни от факта, че те изнесоха шведския дет метъл на борса, която е далеч от идеята на стила от апогея му в средата на 90-те. Само разгърнете фензина Counter Attack от 1996-а, за да разберете, че славата им днес не иде от небето, а от над 15 години труд, а масивното внимание, което им обръща днес специализираната преса е несъизмерима с ъндърграунд съпорта от онези времена. AA са вече професионалисти, а набора от силни албуми, които имат трудно може да бъде пренебрегнат. Има поне 30 минути преди да им дойде ред на Jager сцената, а стигане до нея вече няма. Редиците са плътни и непробиваеми, сценичните декори внушителни, а когато излизат и светлинното шоу е внушително. Johan Hegg освен завидна осанка има и уникално гласище. Ние всички обаче се опитваме да го надкрещим на всички парчета в сет листа: „War of the Gods", „Runes to My Memory", „Destroyer of the Universe", „Death in Fire", „Cry of the Black Birds", „The Fate of Norns", „The Pursuit of Vikings", „For Victory or Death", „Victorious March", „Twilight of the Thunder God", „Guardians of Asgaard"

Представям си каква красива гледка им се е отворила от сцената. Публиката е тотално на „ти" с песните и куфеене в добрия старт стил е най-малкото, което се случва във врящия казан долу.

Публиката уж се раздаде докрай на шведите, но гледай да видиш само какво ще се случи на Machine Head. Но има време. Ако MH искат да ги видят всички заради мащабите, които е приела известността им, то за Converge отпред се блъскат само ценители, само подготвени за сеанса.

BA17 027

Те, струва ми се, се оказаха една от най-откачените банди на събитието. Душевно болен, на амфетамини или просто подгрят от сценична лудост, Jacob Bannon се мята сякаш има 40 градуса температура и халюцинации... Не, сериозно, имам чувството,че ще се самонарани...

Между другото, отразихте ли сплита Converge / Napalm Death, който излезе на 1-и август? Ценно издание. Свирят „No Light Escapes", която е от това EP, а сетне е и в списъка с песни от последвалия нов студиен албум All We Love We Leave Behind. Тежкият им метализиран хард кор е доста агресивен и отстъпвам лека назад. Ще си поемам дъх за Paradise Lost, защото иде полунощ – техният час на Metal Shop-а!

Не очаквам, не вярвам, не искам да е реално, но не се представят като първенците, които всъщност са. Nick Holmes е леко отегчен и не го крие, на него винаги му личи в какво настроение е. Странното обаче е, че това някак му се отразява и на пеенето. Специалистите вероятно биха го нарекли „общо неразположение"? В желанието си да е оригинален поддържа духа къде с нарочна превзетост, къде с английско чувство за хумор, но... Не, не тъжа по онзи концерт от 1993-а, когато нямаше как, кога и къде другаде "As I Die" да звучи по-истински, най-малко пък тъжа по дългите им коси тогава в онзи паметен момент в Будапеща. PL са ми дали толкова много оттогава-насам, искам да не губят душата на това, което са, това, което променя и спасява животи.

BA17 IMG 3544

Gorguts, които правят лайн чек на съседната сцена, разделена само с някаква си мрежа, съвсем не смятат да се размекват нито на песните им от Tragic Idol - "Honesty in Death", "Tragic Idol" и "Fear of Impending Hell", нито на коя да е от тези, които изкарват от Draconian Times, Faith Divides Us – Death Unites Us, Shades of God, а какво остава за тези от One Second? Те толкова ца завишили силата на звука,че в паузите между песните, в които Nick се опитва да изпада в лирични отклонения е заглушен от стена от шум и грухтене. Разбира се, той не им се дава и ги „смъмря" с мръсен език... Дали не добро озвучаване или пък недобра форма на музикантите не знам, но нещо скапва лайфа. Много обичам тази група, но това шоу...

Pig Destroyer кълцат на ситни ленти като висококачествен шредер. Вече е 2ч. с уклон към 3ч. сутринта и публиката се състои главно от не просто случайни наблюдатели, а фенове на бандата. Да, има и такива сайковци! Те можеха направо да изчакат на крак Ahumado Granujo, който ще са петлето-будилник в съботния ден?

Текст Албена Цолова – Бета
Снимки Георги Георгиев и Албена Цолова – Бета

Продължи към репортажа от ден 4