mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

BRUTAL ASSAULT festival 2012 vol. 17 - DAY 2

ден II. 9 август.

Преобладаваща част от гостите на феста са отседнали на палатки. На къмпинг площите е пълно с ранобудни, които вече са разбрали, че срещу един купон за баня ще получат студен 3 минутен душ. Със същия хартиен отрязък могат да си вземат биричка и да се разходят из крепостта, за да се уверят, че това, което са видели вчера – двете главни сцени Metal Shop и Jägermeister, в непосредствена близост една до друга, както и онова отдалечено малко схлупено нещо наречено Budweiser Budvar Club Stage, си е на мястото.

BA17 006

А тези, които още се излежават в палатките ще имат честта да бъдат събудени от сърдитите чешки бруталяги Noostrak, Trollech, Brutally Deceased, които ще се вместят във времето от 11ч. до 12ч. и ще са щастливи, ако са ги гледали повече от 2-3 хиляди човека. Познаваме вокалът на последните Michal Štěpánek от гостуването му в София с Heaving Earth на турнето с Immolation. Сега с Brutally Deceased демонстрира същия стил грухня, но под псевдонима Žlababa... И друг член на Brutally Deceased – китариста Tomáš Halama участва и в HE, а пък басиста Burák дере в Ahumado Granujo – група, която също привлича интерес със сета си на този BA... А между другото, барабаниста на Heaving Earth Jirka "Jurgen" Zajíc свири на китара в Ahumado Granujo. Въобще много са се кръстосали и може би там е отговора как така грайнд сцената на Чехия бълва толкова много банди...

Та, тези Brutally Deceased са ми познати само с едното парче, включено в компилацията на Obscene Extreme fest 2011, озаглавено "Lustful Sodomy in the House of God" от албум на име Dead Lovers Guide и предполагам е била в 25 минутния им сет. Дали не ви се иска и BA да пускат такова безплатно CD с някои от групите в афиша?

BA17 007

Тълпата постепенно приижда на поляците с женски фронт Totem и трашоците от ново поколение Toxic Holocaust. Американците Toxic Holocaust видимо са повлияни от европейската сцена и с "Nuke The Cross", която забиват запалват дори критичните фенове... Тя спокойно може да е песен на някоя 80-ска банда от тези географски ширини.

Когато иде ред на Аркона (Arkona) вече пътищата за пред сцената са трудно проходими. Славянската гордост е афиширана шумно, а Маша и нейните бандити без съмнение заслужиха с усилен труд присъствието си на голяма сцена. Няма как да не си спомням двете клубни участия на бандата у нас и изненадата колко добре всъщност знаем в България руски език. И как й припявахме само! Фронтдамата е голямо диване и макар вълчата кожата, с която се е заметнала да е 1/3 от теглото й, тя не спира да се движи докато пее и/или дере на „Stenka Na Stenku", „Goi, Rode, Goi!" и т.н.

BA17 008

Всички вече са готови за следващите, които имат не само атрактивни сценични костюми, но и също знаят как се прави. Това са шведите General Surgery, които още с появата си в самото начало на 90-те привлякоха вниманието ми с името на Matti Kärki на баса и вокалите (1988-1990) и до днес съм горд притежател на аудио касети на „Necrology" и някакво друго издание с ксерокопирани обложки - така ценни за времето си... Щеше да ми е гот да ги гледам, но уви... Сетът им е кратък и не успявам да свърша с разни задачки по фестивално ориентиране и прочее...

Не смогвам и за Crowbar, чийто южняшки рок така и не ме докосна през годините, но съм се отчела – гледах ги на живо през 1994 г. в Будапеща, когато бяха на турне с любимите Entombed и Napalm Death така че тогава нямаше как да пропусна... Но сега само чувам по две приказки за 25 минутния им сет. „Сгазиха!", казват очевидци...

Същото е и с The Black Dahlia Murder, които съм виждала как се раздават на концерт макар шоуто им да е пълно с лигавщини, сополи и разголване на задници. Старите кучета от Corrosion Of Conformity получават уважение, но то е далеч от еуфорията по Lock Up. И как иначе, на сцената са Shane Embury, Thomas Lindberg и Nick Barker! Настръхвам на „Slaughterous Ways" от албума от 2002 г. Hate Breeds Suffering, от времето, когато Jesse Pintado (R.I.P.) беше в състава на звездния проект... Радостта, която се чете по лицето на Tompa през тези 45 минути няма как да се „фалшифицира". Майо мила, само след 2 дена ще излезе и с татулярната си банда At The Gates, a Shane с Napalm Death!!! Е, как да запазиш разума си???

BA17 009

Но хей, кой друг, ако не някой скандинавец, би могъл при цялата тази тресня да вкара малко депресийка, мъка и въздишки? Именно финландците Swallow The Sun ни носят точно такова настроение. Маниерниченето на вокалиста, което е и постоянно на фокус на грамадните екрани не се нрави на всички.

Но събитието предлага и друг тип забавления и ако не си падаш по еди-си-коя група винаги можеш да идеш на метъл маркета, да погледаш филми на ужасите в специалния "Horror Cinema" салон, разположен в същата кирпичена постройка, в която са и Meet&Greet-а и Press Room-а или да си подадеш ръката за подпис на фронтмена на група X, за да си го татуираш после. среща на фенове със Sahgrath...

BA17 011

Всъщност на Meet&Greet е забавно през цялото време. Разбира се, рисковете на живото предаване слагат своя отпечатък и тук и някои банди или отказват в последния момент да се появят там на уречения час, или просто програмата им не позволява поради интензивния график, късно пристигане и т.н.  Но и ние – акредитираните да отразяваме, сме търпеливи като всички останали фенове. А прес хамбара е широк и почти винаги има или колеги от различни страни, с които да си лафиш, или някой музикант, строен там за интервюта. На разположение е човек, който се грижи за срещите на медиите с музикантите. Това е Jan (Thank you, you rule!), който е много отзивчив и винаги е на наша страна – готов да убеди Justin от Godflesh да даде още едно интервю или да ви представи лично на Solstafir, както и да заточи Cattle Decapitation за двучасова серия журналистически разпити. Прави го вече 16 години и за него почти няма нещо, което да не очаква от гостите на BA. Питам го как издържа всичките тези години да няма възможност да гледа любимите си банди на живо понеже работи в бекстейджа на събитието. „Бил съм на концерти на голяма част от всички тези групи... сега ми се иска да гледам 1-2, но... приемам го нормално – на работа съм!" Сигурна съм, че има добър набор от истории и се надявам следващия път да остане време да сподели някоя и друга... „Да, сред музикантите има и задници, и много готини типове..."

Не е никак трудно да се заплеснеш при Meet&Greet-а и Press-a, но програмата на сцените тече плътно и добре, че има екран та да видя, че немските метъл корове Heaven Shall Burn вече привършват... След тях идат Krisiun! Братската дет задруга от Бразилия е в състояние да изкара най-зверския рев и от най-възпитаните посетители. Една крехка девойка, качена на конче пък изпада в транс, дирижирайки, докато те увеличават скоростта!?

BA17 013

„Descending Abomination" от диска от 2011-а The Great Execution е само една от причините да се замислим дали да не идем на самостоятелния им концерт (обявен като „афтър парти") в Прага на 12-и август – т.е. само ден след края на феста? Да оцелеем сега, пък ще му мислим после.

Вече се е здрачило, 20ч. е и е време не за Сънчо, а за Al Jourgensen и Ministry. Въпреки забележимите от километър следи на времето и всичките там злоупотреби, които Ел Президенте на индъстриъла си е позволявал през годините, той е мобилизирал сили и изкарва шоуто с 6-ца. Удрят хит след хит: "N.W.O." (New World Order), "Just One Fix", "Psalm69"... някъде там е и по-новата "Rio Grande Blood", както и съвсем прясната "99Percenters". Изкарват сета яко от-до и опасенията, че бандата изобщо няма да свири или пък ще свърши преждевременно, които сериозно ме стягат преди, сега вече са се изпарили. Явно парижани просто са имали лош късмет с онази случка няколко седмици по-рано, когато Al е изнесен от сцената в несвяст. Скоро след това той разказа пред репортери на Wacken, където също участваха Ministry, че причината за неразположението му на онова злополучно шоу била диарията и това, че се бил обезводнил и буквално си бил „изпикал задника". Ха-ха, класика. Чакаме поредното „последно завинаги" турне на анти-американската пропаганда и желаем здраве на тази жива легенда.

Преди да са свършили министершите, се чувства вълна на преселение на народите от Metal Shop към Jägermeister сцената. Очакваше се – там вече загряват Dimmu Borgir. При дългата опашката за подписи, която видях по-рано на Meet&Greet-а, не съм никак изненадана, че капацитета на мястото пред двете сцени и възвишението насреща са запълнени докрай. На интрото сцената е потънала в студена синя светлина и времето до „Spellbound (by the Devil)" ми се струва като цяла вечност. Отблизо е видно, че тежките им костюми са пипнати от скъпо платен професионалист. От гледната точка, която заемам за снимките - залепена до сцената, докато Shagrath стъпва величаво, ми изглеждат като KISS – масивни платформи, декоративни кори по краката и грим... Театралността им обаче е част от шоуто, заедно с адските пиротехнически ефекти... Звукът е масивен, а професионализмът, с който седят на сцената - завиден. Но дали това може да осигури истинска връзка с публиката?

BA17 015

Е, няма начин в главата ми да не нахлуят спомени за това как всъщност се сдобих с дебюта им от 1994 г. For Аll Тid. А именно: през 1996-а с моите приятели от софийската блек банда на име Diablerie (Наздраве, пичове!) изпратихме демото на групата With Snow Comes Dark на независимия ъндърграунд лейбъл No Colours Records. Те писаха, че им харесaало и уж ги „подписаха", но вместо кинти от продажбите по-късно пратиха дозина CD-та For Аll Тid, който вече бяха пуснали на пазара! Тогава момчетата се почувстваха леко прецакани, но с времето оцениха факта, че дефакто са били в един лейбъл с Dimmu Borgir. Естествено или не, Nuclear Blast още тогава надушиха потенциала на норвежците и преиздадоха този култов към днешна дата материал... DB обаче не са в личния ми „кръг на доверие" и гледам шоуто накъсано с периодични разходки до единствения проходим бар, снабден с външни стълби - доста удобни за наблюдение на зрелищния пърформанс...Различавам „Mourning Palace" от Enthrone Darkness Triumphant (1997) и 2-3 други като „In Death's Embrace" от същия албум, "Puritania" от Puritanical Euphoric Misanthropia с чистак-бърсак голата мацка на обложката, която обаче никой бандата не познава лично и никога не са срещали, както със съжаление ми сподели Silenoz в интервю през 2001 г., точно след излизането на диска... Но това бяха други времена, сега нещата са приели друга форма и мащаби. Най-малко, тъпо е, че го няма I.C.S. Vortex да поеме чистите вокали и с това групата губи, но пък печелим ние - феновете на Arcturus и Borknagar! Високият рус и брадат шоумен ще излезе на същата тази сцена след само 3 часа!!!

Но преди да се отдам на искрената му лудост, ще взема оздравителна хард кор доза със Sick Of It All. За кой ли път съм свидетел на енергичното позитивно шоу на SOIA...Площта пред Metal Shop трибуната прилича на развълнувано море, когато всяка капка от него – всеки от 12-те хиляди скача на „Scratch the Surface" и „Uprising Nation" и пее на „Тake The Night Off" :

BA17 sickof it all

„Brutal - the big picture is so cruel to us|
and everyone's life is such a tiny speck
Some of the worst atrocities can pass, fifty miles away to no effect
Power, power
has always been abused
work,debt, poverty, taxes
life's oppressive rules...

...

Let's take the night off from mental stress
let's take the night off - this world's a mess

...

We'll save the world tomorrow
We'll have to wait until that day
We'll wait, we'll wait
but in the meantime
Let's celebrate the we don't give a fuck
Let's celebrate that we don't care
Let's celebrate that we don't give a fuck..."

Сетът на Samael е напоен с литри бири и няколко колбички Jager от атрактивни амбулантни търговки на силната напитка. Швейцарците освен със стилна визия се отличават и със собствен ритъм. Влезеш ли в него, - маршируваш до откат. Те имат повече от час и защо да не включат и „Baphomet's Throne" от албума от 1994 г. Ceremony of Opposites?

BA17 samael

Какво ли не се случва около мен, докато най-накрая албиноски русата главица на Karl Sanders се вижда в дълбочината на съседната сцена. Nile са там и ще ни свирят бая песни от последния си диск At the Gate of Sethu. По-рано са се раздали на Meet&Greet-а, George Kollias е проверил ползите от продуктово позициониране с тениска на приятелите му сънародници от Descending и още тогава е видно, че е толкова превъзбуден, че да строши двойните педали (карадн) по време на изпълнението на Nile. Докато момчетата от Black Dahlia, които са готови да му заемат своя кардан, се притекат на помощ, той вече е махнал с ръка, нареждайки "Γαααμώ την πουτανα, γαμώ..." и е готов да избичи последните 2 парчета на един крак. Заслужава си овациите. Благодарим на американците, че ни пренасят в друг, далечен свят, но скоро ще бъдем поканени и в едно друго измерение от следващата формация.

BA17 nile

Реенето в космоса с начален час 1:00 след полунощ се осъществява в причудлива звукова кабина, пилотирана от Arcturus. О, да!!! Ето го! Симпатягата I.C.S. Vortex излиза в цялата си прелест с нещо като пилотски ретро очила – аксесоар, който е негова запазена марка. По едрия му силует играят розови и лилави светлини - палави, като самия него. Има уникално сценично поведение – кълчи се, докато пее и извива закачливо, за да дразни и, каквато е и целта му – предизвиква и публиката да вие заедно с него. Никакво напрежение, никакви заучени стойки. Освен пиян и току що изкъпан, е и доста забавен. Сцената е височка, но ароматът на шампоан и пръските от мократа му коса заливат предните линии на photo pit-a. Представлението му е в стил „весел луд, на който току-що са свалили усмирителната риза"... Бас държа, че е инспирирал неведнъж съпругата си Lise Myhre за герои в комиксите, които рисува.

Нас пък вдъхновява за други работи, докато се размазва на „Shipwrecked Frontier Pioneer", подканва ни да пеем с него на „Ad absurdum" – грешка, за която всички плащаме горчиво, ха-ха... Връща ни към "The Chaos Path" от емблематичния La Masquerade Infernale (1997 г.), за да ни напомни за креативността, която носи лудостта и смелостта на гениалния артист да се прояви, както му идва отвътре. В това издание, Simen Hestnæs (Vortex) е само гост вокалист, но оставя трайно впечатление. И тази вечер гласът му е толкова гигантски, че май забравяме кой е на барабаните? Някой си Hellhammer или?

BA17 arcturus

Епично! Най-вероятно фойерверките, които ме заслепяват в края на шоуто на норвежците са само в моята глава? Но на кой му пука, човече...

Гледала съм голяма част от бандите в постера на BA 17 и то повече от един път и никога няма да ми е достатъчно, НО за две групи от афиша на BA 2012 бях изключително любопитна – Arcturus и Dødheimsgard. Сега знам, че определено искам да повторя с първите. Вторите, уви, са възпрепятствани да се явят на 11-и август, поради травма на член от състава... А може и да е за добро, защото по план трябваше да бъдат наврени в онази неприветлива Budvar нещо си. И така, те остават в списъка „задължителни за гледане", заедно с една друга формация от Севера, посегнала към експеримента - The Kovenant.

BA17 005

Минава 2ч., вече сме нагазили в ден III (10-и август) и никак не ми се иска да напускам вече осиротялата поляна пред сцените, пък и кой може да заспи точно сега – след такава заря от емоции!

Текст Албена Цолова – Бета
Снимки Георги Георгиев и Албена Цолова – Бета

Продължи към репортажа от ден 3