mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2019
January
23
2019
February
06
2019
February
22
2019
March
10
2019
March
12
2019
March
22
2019
March
22
2019
March
30
2019
May
04

interview_Pos

engl_version

Daniel Gildenlow беше крайно любезен да отговори на няколко въпроса, които избрани медии му зададоха малко преди концерта на Pain of Salvation в София на 08.10.2011. (репортаж, снимки). Разбира се ние също успяхме да се включим и ви представяме целият разговор с музиканта.

RockLiveBg: Позволяваш ли аз да започна?

Ами давай, да видим дали мога да отговоря (смее се)!

RockLiveBg: Относно последните два албума – "Road Salt" 1 и 2. Те са толкова различни от всичко предходно на Pain Of Salvation. Не само музикално, но и от гледна точка на текстовете и концепцията. Какво предизвика тази промяна?

Не знам, aз лично чувствам, че сме имали толкова много промени във всички албуми. В смисъл, ако вземеш "Be" и "One Hour By The Concrete Lake" - те също са много, много различни един от друг, с различно звучене и качества...

RockLiveBg: Да, но те всички се въртят около една идея. Сякаш са в едно затворено пространство, докато "Road Salt" е сякаш навсякъде, разпръснат...

Да, мисля, че се завръща донякъде към "Remedy Lane" и "The Perfect Element", от гледна точка на текстовете. "Road Salt" засяга тези въпроси много повече, отколкото например "One Hour By The Concrete Lake", "Entropia" или "Scarsick", които са по-мащабни албуми, поне на пръв поглед. Но въпреки това, както във всички текстове на Pain Of Salvation, винаги има разлика между повърхностното ниво на значение и по-дълбокото. Искам да кажа, винаги присъстват глобалният, философски аспект и успоредно с него много, много личната и интимна тема, и те сякаш винаги си взаимодействат, във всички песни. Така например, в парчета като "1979", или пък "Through The Distance", ще видиш, че на повърхността те са много интимни и ориентирани „навътре" истории, но в същото време отразяват и социалните промени в обществото ни. Отразяват накъде отиваме като... не бих казал като вид, но, предполагам, като култура.

Metal Katehizis: Ако погледнем цялостно историята на бандата, можеш ли да посочиш някои крайъгълни камъни, някои ключови моменти, които са променили всичко?

За бандата? Предполагам, че в момента е по-лесно да се говорим за по-скорошните, защото са още свежи в съзнанието ни и бихме могли да ги видим в друга светлина. Може би не толкова от гледна точка развитието на бандата, но мисля, че за всички нас беше много забавно да участваме на Melodifestivalen в Швеция (Melodifestivalen е състезанието в Швеция, където се определя кой ще участва в Евровизия, бел. прев.). Да бъдем част от една изцяло различна музикална сцена от тази, в която обикновено сме. Мисля, че беше много освежаваща и приятна промяна. Естествено, всяко напускане или пристигане на нови членове в бандата е голямо събитие. Това е нещо, което променя облика на PoS по някакъв начин. Но по-често се виждат предимствата от тези промени, отколкото недостатъците. Всеки път, преди нещо подобно да се случи, си мислиш, че то вероятно би убило всичко, но когато наистина се случи, откриваш нови пътища и осъзнаваш всички нови хубави неща, които се получават. Затова, когато Johan (барабанистът ни) напусна бандата, накрая се озовахме с 8 кандидата за барабанист. А Johan също взе участие в процеса на прослушване. Той също наблюдаваше кандидатите с нас (смее се), защото, естествено, искаше да има подходящ... заместник.

RockLiveBg: Достоен наследник...

Да, да, точно това е. Помня, когато имахме среща преди последния ден. Беше ясно, че той ще си тръгва от бандата още от 2003 година, ние знаехме, че е просто въпрос на време. Той някак се задържа, просто защото имахме нужда от него (смях). Но когато тази среща се състоя, помня, че вътрешно клонях направо към... изоставяне на групата, имам предвид, не аз да напусна бандата, а да я разпусна за известно време...

2011_10_08_003714RockLiveBg: Това е интересно...

Да, и той каза: „Я стига! Не може да си тръгнеш сега? Искам да мога да гледам Pain Of Salvation наживо." И го е правил...

RockLiveBg: И какво те накара да се изправиш в този момент? Какво ти даде силата?

Ами, "Road Salt" отчасти се отнася точно за това. Парчетата "Road Salt" и "Of Salt" например... Имам предвид, "Road Salt" е съставен от история, която се разгръща и в двата албума. В песните има една повтаряща се сюжетна линия, но в тях присъстват и всички тези други истории, които са като огледални на основната, касаещи други хора и техните важни моменти по пътя им в живота. И в тази една история можеш до известна степен да отличиш какво изпитвах аз и вероятно какво изживяхме като банда. Когато не знаех как... в смисъл, не знаех дали ще имам енергията да се справя. Мисля, че единственият начин да продължаваш напред като музикант е нещо като... дисфункция (смее се), ако мога да го нарека така. Ако мислиш за последствията твърде много и ако подхождаш твърде практично, няма начин да... О, чакай, може да имаш огромен късмет, да пробиеш за две седмици и да бъдеш най-голямата звезда, и това е ок. Но за повечето хора в музиката всичко е въпрос на упорита битка и твърде много жертви, за да можеш да стигнеш някъде. Това е наистина непрактично - от всякаква гледна точка. Затова мисля, че една от ключовите точки за оцеляване в музиката е не да упражняваш инструмента си, а да си пълно перде, що се отнася до претеглянето на положителните и отрицателните страни на това, което правиш (смях). Та мисля, че това е, което ни накара да продължим.

Metal Katehizis: Ето и един интересен въпрос. Имате думата „болка" в името на бандата и аз чух някой да казва, вече не помня кой, че за да бъдеш поет, трябва да живееш в болка. Споделяш ли това наблюдение?

Бих искал да кажа „не", в смисъл, би било типично за мен да кажа „А, не, не е вярно." Болката понякога помага. Не че смятам, че ако изпитваш болка, ще бъдеш по-креативен, но някак си точно така се получава. До известна степен, защото човек трябва да се справя с разни неща... и мисля, че голяма част от стойностната музика идва от някакъв вид духовно пречистване, когато бъде използвана като отдушник на проблемите в живота. И тези теми винаги са ми били по-интересни. Но мисля, че е това е нормално, аз искам да правя музика, в която има смисъл. Съществува толкова много музика, толкова много глупост в медийното пространство. Ако съм поел задължението да заема честотна лента в този огромен информационен поток, тогава поне искам да съм сигурен, че ще допринеса с нещо, което смятам за ценно, и което заслужава да бъде там. И ако искам да създавам нещо, което намирам за ценно... то би било свързано с нещата, които са важни за мен, и това в повечето случаи са проблемите. Помня, че водих тази дискусия на интервю преди година и казах, че ако, например, отидеш на психолог, няма да говориш за хубавите страни в живота си. Има много неща, които правят човек щастлив, но когато си на онова място, най-вероятно би говорил за належащите си проблеми, защото това са важните за теб неща. Нещата, които просто вървят, си вървят, не се налага да работиш върху тях толкова много. Мисля, че за мен е същото с музиката. Не че съм някакъв трайно депресиран човек, който не вижда добрата страна на света, хаха, напротив. Но когато правя музика, аз се насочвам към проблемите.

2011_10_08_003878

The Other Side: В коя песен е душата на Pain Of Salvation?

Мисля, че е невъзможно да избера точно една. Предполагам, по определен начин аз съм създателят на Pain Of Salvation и като такъв винаги съм се борил за това да имаме висок праг, да имаме колкото се може повече възможности. Въпреки това, понякога все още се чувствам ограничен, защото усещам, че има неща, които дори и ние не бихме могли да направим без хората... да се отдръпнат. Смятам, че албумите "Road Salt" по определен начин представляват една съзнателна стъпка извън крайния предел. Беше точно както когато композирах "The Perfect Element I". След "Entropia" и "One Hour By The Concrete Lake", когато знаехме как да създаваме музиката, но все още се опитвахме да се адаптираме, хората имаха различни мнения за това и онова. С "The Perfect Element" аз просто си помислих „Окей, хората може да го намразят, но аз ще го направя, въпреки това." Помня, че и продуцентите, и студиото, бяха силно притеснени, че звучи много странно и бавно и много...

RockLiveBg: Сгрешили са...

Да, но за този албум сякаш ни се налагаше да плуваме срещу течението, защото беше отвъд онова, което хората очакваха. И мисля, че стигнах до същия момент с "Road Salt" албумите, където си казах „Ок, ще го направя..." Отново, от практическа гледна точка специфичното звучене, което търсех, беше твърде рисковано. Предполагам, все още не знаем дали си заслужава или не, но поне направихме това, в което наистина вярваме... или поне това, в което аз наистина вярвам.

RockLiveBg: Нещо, за което често сме се питали: кое идва първо, когато композирате – текстът или музиката?

Различно. Различно е всеки път. Този въпрос ми е задаван много пъти и все още нямам добър отговор за него. Предполагам, че можеш да го разделиш на музика, мелодии и текст, ако желаеш, но през по-голяма част от времето те сякаш донякъде се развиват заедно. В смисъл, много често просто чувам повече или по-малко готовия продукт в главата си и след това просто трябва да го изкарам наяве.

RockLiveBg: А стига ли се до момент, в който пишеш дадена песен и завършваш текста наред с песента, или винаги имаш текста готов първо?

Както казах, различно е. Във всеки албум винаги има 2 или 3 песни, където наистина се боря с времето, за да завърша текста. Не мога да започна записите на вокалите, преди да напиша текста. Имам много конкретна, много ясна представа за това какво искам от гледна точка на емоцията. Но понякога сякаш просто се опитвам да намеря по-добър начин да го изразя. Наистина съм един от тези дразнещи хора, които не се придържат към първото нещо, което им дойде на ум. Понякога това се получава съвсем естествено, но ако усетя, че има по-добър начин дадена идея да се изрази, мога да работа по нея с месеци, понякога дори години. Все още имам една незавършена песен някъде от 1993-та (смях)! В нея има един преход, който не харесвам и затова си стои, като нямам идея дали някога изобщо ще бъде записана. Просто имам усещането, че има по-добър начин да я направя... Това е сякаш чувстваш, че знаеш накъде отива песента, но все още не го виждаш достатъчно ясно. Трябва самата тя да ти каже накъде ще поеме.

The Other Side: Бих искал да те върна отново към Road Salt. Албумите звучат много като завръщане към 70-те години и дори края на 60-те. В музикално отношение ти винаги си търсил нови хоризонти. Защо избра да се завърнеш точно в този период?

Защото, нека погледнем алтернативите – 80-те, 90-те и последното десетилетие са просто ужасни. Усетих, че не мога да открия никакво вдъхновение в тях. Израснах с музиката от 80-те и като се замисля, всички мои приятели я харесват, защото изпитват някаква носталгична връзка с нея, и дори да не харесват такава музика днес, те имат спомени свързани с нея. Аз нямам... Като чуя песни, които много съм харесвал като тийнейджър, си казвам: „Това е ужасно! Кълна се, не мога да го понасям!" (смее се). Понякога, като си правим събирания и трябва да си изберем любима песен от там, Judas Priest или каквото и да е, аз просто не мога да открия нищо (смее се).

2011_10_08_004232

The Other Side: Гледах ви на турнето, преди да изкарате "Road Salt" в Солун, Гърция. Забелязах, че свирите песни от този период като Nights In White Satin (Moody Blues).

Дори не знех това. Leo (барабанистът) си припяваше тази песен на репетиция и аз дори не знам дали съм чувал оригинала - сигурно не.

The Other Side: Точно поради тази причина се зачудих - дали това не е нещо като моментно търсене на вдъхновение?

Не знам още. Ако погледна ретроспективно и се опитам да го анализирам, мисля че това, което се опитах да направя, е да създам една алтернативна вселена, където продукцията и музиката от 70-те са се развили по различен начин. През 80-те до голяма степен се разви това, което вече имахме през 70-те. Опитвах се да достигна определен момент от настоящето чрез нещо като хипотетична времева линия между 70-те и сега. Това е начинът, по които си представям как би изглеждала музиката, ако нещо много лошо не се беше случило през 80-те с музикалната продукция.

RockLiveBg: Ако всичко беше продължило както трябва...

Да, ако просто беше продължило! Ако сравниш "Road Salt" с една истинска 70-ска продукция, ще видиш, че има огромни разлики. Хората мислят, че албумът е типичен за 70-те, заради голотата и суровото му звучене. Няма твърде много ниски и високи честоти и по-скоро се базира на средния честотен диапазон, като няма толкова много ефекти. По-смел е от съвременните продукции, характерни за 90-те и последното десетилетие.

The Other Side: Вероятно днешният слушател е свикнал с по-шлифования звук.

Да, така е, и ние сме тук, за да го върнем към нещо хубаво, хаха. И знам, че ще го харесват след 10 години, защото точно това ще се случи.

RockLiveBg: Това е най-лошото в ситуацията...

За пръв път обаче смятам, че може би сме навреме - в синхрон. Написах голяма част от музиката за "Road Salt" и започнахме записите още през 2008 г., което беше преди 3 години. Така че забавихме развитието си с 3 години, което би трябвало да е ок, реално погледнато. Както например с "Disco Queen" - поне в Швеция и Скандинавия се прие много добре, а това беше една от песните, които разработвахме около 3 години, нещо такова. Затова мисля, че имаме полза от това, че сме закъснели. Сега, виждате, няколко други групи изведнъж изкараха албуми със 70-ско звучене. Не знам дали осъзнавате, но все повече...

Metal Katehizis: Като Who например...

Ами да, например Graveyard, новия албум на Opeth – не съм го чул още, но съм доста заинтересован, мисля, че може да ми хареса.

2011_10_08_004250

RockLiveBg: Всъщност и ти, и Микаел (от Opeth) сякаш стигате до еднакви идеи, по едно и също време. Издавате албуми, които се пренасят...

Отново, може би беше добре, че закъсняхме с албумите "Road Salt". Хората все още смятат, че сме малко извън границите със звученето. Но и забавихме с 3 години момента на издаването им. Аз до известна степен клонях натам още по време на "Scarsick", но нямах смелостта да го направя.

RockLiveBg: Нямаше?

Да, исках "Scarsick" да бъде една по-смела продукция, но сякаш всички ми казваха, че никой няма да го разбере.

RockLiveBg: Аз лично мисля, че не трябваше да издавате "Scarsick" като втора част на "The Perfect Element". Сякаш беше неподходящото време. Може би трябваше да изчакате нещата да си дойдат на мястото...

Ами трябваше да издадем албум и просто така се случи, че беше този, хаха.

RockLiveBg: Помня, че в едно интервю, някъде около "Be", каза нещо като: „Следващия албум няма да бъде The Perfect Element Pt. 2, знам това".

Хаха, е не можех да не го кажа нали (смях)?

RockLiveBg: Добре, последен въпрос. Когато правите музика, по-голяма част от писането на песни, текстовете и композирането, обикновено идва от теб. Известно е, че имаш доста идеи в главата си и дори трябва да премахнеш голяма част от тях, за да ги адаптираш към бандата. Как реагират останалите членове на групата на факта, че ти си „главният мозък" в нея? Имало ли е моменти, когато те са се чувствали отчуждени от процеса на писане на музиката? Като например при "Remedy Lane", който е много личен албум и почти изцяло написан от теб самия. В момента албумите звучат много по-групово, отколкото като индивидуален проект...

За "Road Salt" 1 и 2 аз свиря всички инструменти за много от песните, никога преди не съм правил това. Но се радвам да го чуя (смее се)... Не знам, аз просто пиша музика и те са свободни да го правят също. Процесът е отворен е за всички да участват... В смисъл ти си журналист и знаеш, че като имаш идея, я записваш. Като имаш идея какво искаш да пишеш, ти просто го правиш, а не се обаждаш на някого да видиш дали те искат да пишат за това. Не е като да не те интересува и никой да не може да коментира по тази тема, но като имаш идея, ти просто я осъществяваш, и това е. И след това го показваш на някого, той има някакво мнение по темата и го обсъждате. Мисля, че е по същия начин и с музиката.

2011_10_08_003249
RockLiveBg: Значи, те просто харесват това, което им предлагаш? Например, влизаш в студиото и им представяш някаква концепция като в "Remedy Lane", например...

Вече съм опитвал да го правя. С "One Hour By The Concrete Lake" събрах материал от около 200 страници във връзка с това, върху което исках да базирам концепецията на албума. Опитах се да въвлека всички в идеята, питах ги какво мислят, и се оказа напълно безсмислено. Те казаха нещо като „Да, ок е" (смее се). Никой не го прочете! Мисля, че Fredrick (клавиристът) прочете части от него, но като цяло нямаше смисъл.

RockLiveBg: Значи, останалите харесват това, което правите и се чувстват достатъчно като част от него ?

До момента те харесват това, което съм направил, и за мен това е достатъчно. Мисля, че даже в даден момент ми го казаха: „Става. Ще е хубаво, няма нужда да носиш всичко това...".

The Other Side: 200 страници? Трябва да напишеш книга!

Да, аз събрах още доста материал за радиоактивността, за военните и за консумацията на вода, например - все неща, около които се въртят темите в албума. Опитвах се да изкажа мението си. Но няма да го направя отново, определено (смее се).

RockLiveBg, Metal Katehizis, The Other Side: Благодаря ти, Даниел!

О да, беше ми приятно да си поговорим!