mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04

duncan_patterson-interviewDuncan Patterson е артист, който широката рок аудитория познава от основната му, вече бивша банда, Anathema. При дългогодишната си работа с момчетата от легендарната английска дуум група, Дънкан създава едни от албумите шедьоври в дискографията й (Eternity, Alternative 4). Той е не просто „басистът", а композитор, прокарващ нови идеи в звученето й и... и очевидно творец, който не търпи застоя, а вечно търси и експлоатира в нови територии. След като напуска Anathema, той продължава да ври и кипи с музиката, отдавайки се на проектите ION, после Antimatter... подава рамо с гост участия на десетки млади банди от цял свят и все крачи към нови води. Така и така, човек не може да стъпи два пъти в една и съща река, нали знаете? Знаете, разбира се. Знаете и за последния актуален музикален пристан на Patterson – ALTERNATIVE 4.

Когато на 4-ти декември се чуваме по телефона за това интервю, Duncan съвсем скоро е издал албум с този проект, озаглавен „The Brink" и подкрепен от Avantgarde Music, приготвя се за турне, което стартира след точно 4 дена и е леко носталгично настроен. Както винаги спокоен и мил, със специфично чувство за хумор и неподправено искрен. Говорим си за предстоящия концерт на Alternative 4 в София на 16-и декември, за очакванията му, сет листата за шоуто и „талисманите", с които не се разделя.

-Здравей, Дънкнан, къде се намираш в момента и какво правиш?

-Здравей, Бета, как си? Аз съм в Ливърпул, подготвям се за турнето, което започва другия четвъртък и трябва да репетираме цялата седмица. Сега всички останали от бандата летят насам, защото тя е съставена от хора, от различни държави – Марк е от Австралия, Мауро е от Аржентина, Пауло е от Португалия, а Мартин е от Шефилд. Това е една мултинационална група от музиканти.

-Това е твоето ново музикално предизвикателство, твоят актуален проект наречен Alternative 4. Представи хората, които участват в него, вероятно това са твоите сродни души?

-Да, така е. Mark (Kelso) е на вокали и китара, той свири и в бандата The Eternal, живее в Мелбърн, с него се познаваме от много години, а сега работихме и по проекта. Другият член е Mauro Frison – барабани и перкусии, аз свирих с него на живо на два концерта в Аржентина миналата година и го поканих да се присъедини към бандата. Другите пичове са сесиини музиканти - Paulo Basilio, с който работих в Португалия (той е смесвал албума The Brink и ще изпълнява ролята на втори китарист на това турне ) и Martin Powell, който беше в My Dying Bride, ще свири с нас на кийборди и пиано.

(И още един член на A4 – самият Duncan Patterson, който е записал за албума пианото, кийбордите, китарите, баса, мандолината и вокали.- бел.авт.)

-Без съмнение, тези, които ни представи са музиканти от висока класа, но как би ги определил като личности?

-Ами, всички те са индивиди, с които се общува много лесно, няма надувки, няма проблеми, имат голям опит и се работи изключително лесно с тях. Ние всички заедно можем да сътворим много повече неща за три дена, отколкото една физически съществуваща банда може за 6 месеца. Но ти ще се срещнеш лично с тях съвсем скоро така че...

-Ох, да ще ги видим на 16-и декември и то не само на концерта, а предполагам и на партитата преди и след това, като се има предвид ти колко купонджийски си настроен.

-А, да, сигурен съм, в България обикновено става така, ха ха ха...

-Спомена, че се готвиш за турнето. Какво правиш първо, когато започваш да подреждаш багажа си?

-Първо си изпирам някои дрехи, днес вече прах... Най-напред се уверявам, че съм си взел най-готините тениски, а след това проверявам за разни като музикални инструменти и такива по-маловажни неща, ха ха

-Има ли нещо, което задължително взимаш със себе си, когато тръгваш на път? Нещичко като талисман, нещо, което вярваш, че ти пази късмета?

-Да, имам, това са медальоните ми на Дева Мария, не съм религиозен, но съм леко суеверен по един или друг начин... Имам също и един пръстен, както и някои картички на светци в портфейла си, които нося със себе си навсякъде, навсякъде!

-А също и няколко татуировки на „Мери" и прочее?

-Да, вземам си ги и тях, ха ха.

-Като си говорим за татуировки, предполагам помниш, че организаторът на концерта ви тук Емо от Горгон е известен татуировчик и се чудя дали нямате планове за тату сесия в Sofia Ink Tattoo?

-Да, ще се татуирам при него, ако има време! Ако ли пък не, доколкото знам, той ще ни придружи до Турция така че можем да направим татуировката там. Но е факт, че го обсъждахме и сега зависи само от това как ще сме с времето. Ако съумеем да пристигнем по-рано в България от Букурещ, където свирим предишната вечер и ще пътуваме с автобус, определено ще го направим. Зависи от пътя, от трафика...

-От алкохола...

- ...ха ха (Смее се)

-Хубаво си се смеем с теб, Дънкан, но нека ти кажа нещо. Като си мисли човек как да те представи по радиото се предполага, че само споменаването на името ти Duncan Patterson е достатъчно само по себе си. Е, да, но след това трябва да се изброят проектите, по които са работил през годините и това, което си оставил в историята на музиката за повече от 20 години насам... И тогава осъзнаваш, че е някак трудно да повярваш, че не става дума за някой, който не е поне на 100 години.

-Ха ха ха, ами аз понякога наистина се чувствам като на 100! Не ми е било лесно..., не ми е лесно и сега да се разправям с лейбъли, защото те всички винаги очакват от мен да им предложа някакъв дуум, и ако не го получат - не се интересуват от мен, защото искат да въртят нещо, което да звучи като типично за Анатема. Но когато ми се даде шанс за това, аз винаги се опитвам да създам нещо ново. Имам предвид че, ако работата ми с издателски компании не беше толкова проблемна, бих имал много повече музикални записи зад гърба си. А бе, странни времена настъпиха...

alternative4

-Честно казано, ние сме доволни и на това, което вече имаме от теб!

-О, много ти благодаря, радва ме фактът, че някой оценява работата ми.

-И като си говорим за очакванията на хората от индустрията и с какво те вечно ще те свързват, има една фраза, която е подходяща да бъде изказана тук и тя гласи: „Креативният дух не може да бъде държан заключен в клетка!"

-Точно така, абсолютно вярно!

-Но какво стана, ти да не би да се насити на метъла и затова да експериментираш в други жанрове?

-Не, никога не съм се насищал, просто, за да има съзидателен процес е необходимо поне да имаш тема, а аз нямах наум нито един от онези хеви рифове. Ако погледнете назад във времето, дори до 1995-а ще видите, че единственото тежко парче, което съм писал тогава е "A Dying Wish" (от албума на Anathema „The Silent Enigma"). Може да се каже, че именно аз бях този, който внасяше алтернативната страна на нещата в групата, по-готик звучащите китари, кийбордите и разните там, макар че наистина обожавам стария саунд, който е много хард и не „пре-продуциран" като звучене, не харесвам модерното звучене... Чисто и просто нямах идеи от този топ, а би било толкова по-лесно за развитието на моята кариера, ако не ме интересуваше дали съм креативен и искрен със себе си. Можех да сформирам нова метъл банда и да продавам десет пъти повече албуми, отколкото продавам сега, и да използвам всички клишета, да си пусна мнооого дълга коса и прочее... Но това не ме интересува, защото ако бях постъпил така щеше да е фалшиво. Тогава щях да съм по- уважаван в метъл сцената, но щеше да е фалшиво. Има много банди, които са преструвки и го правят за пари. Това е факт и аз лично познавам много такива. Хората няма да са толкова изненадани, че Санта Клаус не съществува, колкото ако разберат колко много метъл банди са менте. За мен е важно да съм верен на себе си, да създавам нещо ново, важно е само това, което вълнува истински мен самия. Има хора, които харесат и разбират това, което правя, защото самите те не са се заключили в клетка като слушатели, като почитатели на музиката. Но тези хора са малко. Безмислено е да се затвориш в клетката, защото така си пречиш сам да изпиташ повече наслада от повече неща... Ако хвърлиш един поглед на метъла сцената днес ще видиш, че е перфектна за продаване, всички клишета са там и са удобни, всички са униформени и „генетично" еднакви.

-Разбирам за какво говориш... Анатема определено винаги ще е името, с което феновете ще свързват твоето име и това е нещо нормално, от което ти вярвам не искаш, а и няма как да избягаш. Феновете ти в България нямаха шанса да те видят на живо с първата ти банда Anathema, но пък станаха свидетели на един друг твой великолепен концерт тук, когато преди 2 години, когато ни гостува с Michael Moss с групата Antimatter. Сега идваш, за да ни предложиш ново музикално изживяване. Всъщност каква е посоката, която си поел с Alternative 4?

-То е нещо като смес от всичко, което някога съм създавал, и което се появи в точния момент... Това е като нещата, които правих през 1998-а с песни като "Destiny" (от албума на Anathema „Alternative4"), "Lost Control" (от албума на Anathema „Alternative4"), "Shroud Of False" (от албума на Anathema „Alternative4") и подобни, които написах тогава като на един канал. Не искам да правя все същите неща отново и отново като на поточна линия... Слушах много Ник Кейв (Nick Cave), Скот Уолкър (Scott Walker), Роджър Уотърс (Roger Waters – Pink Floyd) - "The Final Cut" и "Amused To Death" и почувствах, че искам да свиря нещо подобно отново, че имам енергията и съм в подходящото настроение. Реших да използвам отново електрическа китара, което не бях правил от доста дълго време. И така това ми донесе много удовлетворение, докато композирах и ми беше приятно и да записвам в различни студия, в различни държави (Австралия, Мексико...). Получи се микс, който си има и своите хеви моменти, които метъл феновете ще оценят и изобщо хората, които познават мен и моята музика ще разберат, че звучи като мен, все още това си е моят стил. Може да се каже, че има нещо като завръщане към по-старите ми работи, защото сега реално имам „жив" барабанист в състава и електрически китари. А що се отнася до изпълненията на живо, ще свирим някои стари песни, които хората ще разпознаят бързо така че ще се получи приятно турне, и една приятна вечер в България.

-Да, това е сигурно. Кажи обаче защо сложи такова провокативно име на новата си банда – Alternative 4, което всъщност е заглавието на албум на Анатема?

-ДП (смее се) Анатема е нещо, от което никога няма да може да се откъсне от името ми, не че някога изобщо съм имал такова желание, а и няма никаква причина да го искам, защото Анатема е част от моята история, нещо с което се гордея особено много. Проблемът идва от там, че откакто напуснах бандата тя хвърля прекалено голяма сянка върху мен, и така музиката, която създавам след това е много подценявана. Струва ми се, че ако никога не съм бил в Анатема, то тя – моята музика, би получила доста повече респект сама по себе си, отколкото отношението „оуу, това е другият проект на Дънкан, не е толкова важно..." Аз обаче смятам, че съм издал страхотни албуми и ако настояваш да ги сравняваш с тези на Анатема от тогава насам, и ако те не използваха това „магично" име за тях, на мен ми се намират доста по-добри работи от техните. Нямам нищо против да го кажа на глас, защото е самата истина. Това се явява пречка за мен, която е трудно да преодолея и да получа уважение за това, което създавам в момента. Но не ме влече да седна и да обяснявам, че аз съм мозъкът зад албуми като Еternity и Alternative 4... Да, аз ги създадох, но това беше отдавана, а от тогава до днес Анатема са сътворили и друга добра музика, която изисква внимание. Осъзнах, че няма как да се отърся от това и така реших да използвам името Alternative 4 за моята нова банда. То е, както ти спомена, провокативно, но също така ми дава шанс да заявя себе си и да говоря открито за това как се чувствам в позицията, в която съм, и по отношение на това, че заслужавам уважение и за музиката, която правя сега, а не само преди 13-14 години.

(При записите на албума Alternative 4, DP не просто е все още e в състава на групата, но на него принадлежат основните кредити за музиката в албума. Интересен факт е, че арт уоркът на диска на неговия Alternative 4 „The Brink" съдържа елементи-реплика на част от буклета на този на Анатема и по-конкретно снимка на окото му, поместена в него и използвана като основен обект в корицата на The Brink. бел.авт.)

-Когато мислеше как да кръстиш новата банда, имаше ли други имена наум?

-Всъщност мислех да ползвам моето и това на Mark имена,т.е. Duncan Patterson and Mark Kelso, но после си казах да не го правя и вместо това да сложа заглавието, защото ако е на моето име, после, когато видят името ми хората все ще очакват музиката, която създавам оттук насетне да звучи по този определен начин, което от своя страна би ми създало повече препятствия в бъдеще, ако реша да стане сватбен кънтри певец, когато стана на 50 години, ха ха. Казвам го като доказателство на това, че някои неща като ти се залепят няма отърваване дори след 14 години... И така избрах името, а пък от друга страна това е четвъртият ми поред голям проект така че и от тази гледна точка изборът ми Alternative4 е адекватен, макар и да беше просто съвпадение. Осъзнавах го и когато взех решението, а и сега знам много добре какво точно ще предизвика и какви хора ще привлече, но ще стоя над нещата и ще гледам на тях позитивно.

-Да се върнем на събитието, което ни „събра" от двете страни на телефонната линия. Концертът на Alternative 4 в София. Той ще е в петък, в една просторна зала – Парти Център 4км , и ще има и една местна обичана от феновете банда като съпорт. Тя се казва Vrani Volosa, ще ги оцениш, защото имат душа...

-О, чудесно, винаги е хубаво, когато съпорт групата е интересна и не се налага да се заключа за един час в бекстейдж-а, опитвайки се да я избегна.

-Освен концерта на 4-и км, имаш ли планове да забиеш и някой и друг акустичен сет в локалния Ирландски пъб?

-Хммм, ами не, поне доколкото съм запознат, ха ха. Не смятам обаче, че има как да стане този път, защото след концерта, сутринта директно ще вземем автобусът от България към Турция, но е възможно да се случи в бъдеще, защото познавам шефа на един Ирландски пъб там и сме говорили за това няколко пъти... Вероятно ще стане, защото на мен ми харесва при вас, купоните са диви, което ме кефи за няколко дена, но пък после трябва и да спя няколко дена, ха ха. София е страхотен град, страхотен!

-Как би поканил хората за шоуто си тук?

-Надявам се всеки един, който изобщо някога се е интересувал от моята музика да дойде на концерта. Когато свирихме там с Мик беше супер и се надявам тези, които присъстваха тогава да дойдат и сега, дано дойдат дори още повече хора този път.

-И какво ще им предложите?

-Ами, час и половина качествена музика, която наистина извира директно от сърцето. Идвам с готина банда, съставено от велики музиканти и прекрасни хора като личности и съм сигурен, че ще изкараме една великолепна вечер. Убеден съм, че ще има и купон някъде след това, така че ще се насладим на нощта, ще се радваме на живота! Нямам търпение да дойда да свиря при вас, защото концертът предишния път надскочи моите очаквания, реално не си представях толкова готина реакция, а и такова уважение. Обикновено, когато представяхме на живо акустичния си сет с Мик, хората в публиката си говореха през цялото време, а в България те бяха тихи, аплодираха ни само в началото на песните, после сядаха спокойно и мълчаха. Беше възхитително, беше нещо, което не бяхме изпитвали никога преди това, никъде другаде по целия свят! Вълнувам се и очаквам да се върна и да свиря с цяла банда и се надявам, че хората и атмосферата ще са същите. Нямам търпение!

-Така беше, защото ние в публиката видяхме как вие на сцената „разсъбличате" душите си пред нас, ако мога така да се изразя... А когато човек е свидетел на нещо подобно няма начин да се държи недостойно.

-Да, нещо такова... Беше върхът, показахте оценка и съпричастност. Голяма част от хората днес не може да се каже, че са музикални, и когато отидат на акустичен концерт изобщо не ги е грижа за музиката, а си лафят помежду си, ходят до бара, пият си бирата и т.н. А биха могли да запазят тишина за 1 час, да се кефят на музиката, а след концерта да се радват на компанията си и да си обсъждат как е минал. Но не! Те сякаш въобще нямат идея защо са там... Докато в София беше различно, хората бяха там заради музиката, искаха да изживеят шоуто и показаха, че го оценяват, това беше очевидно и ние го почувствахме. А ако идеш в Турция, ето например, когато свирихме в Истанбул с Antimatter (през 2009-а), присъстващите си говореха от началото до края на шоуто, пушеха цигара след цигара, а Мик ги помоли да не пушат, защото димът затруднява пеенето му, но те си продължиха с приказките и... съвсем различно отношение. Но там ходят много банди и може би затова е така... Но пък и поколението е различно по принцип, в сравнение с това, с което израснах аз... Музиката вече няма чак такава стойност заради MP3-ите и подобни... Не можеш да си вземеш албумите в деня на издаването им, а преди дори и с tape trading-а / размяната на касети, ако не можеш да си го намериш в твоята страна ти попада на касета... и вълнението пак е голямо, а сега хората не си правят труда, всичко е толкова лесно... И така стойността пада, а вероятно същото се случва и с концертите, когато в града има много лайфове. Но винаги ще има музикални хора, защото музиката винаги ще бъде с нас, тя предшества дори езика и винаги ще съществува!

-А докато я има нея, ще ни бъде и нас, няма ли я – загиваме и ние. А що се отнася до Турция – вярвам, че ще ви посрещнат добре, защото организаторът Tanju Can на шоуто там на 17 декември е точен, наш човек...

-Да, точно така е (за музиката)! А за Турция мисля, че ще е окей, като си говоря с организатора там ми се струва готин пич, отнася се много добре с нас... Всъщност първият концерт, който направих там беше страхотен, беше през 2003-а и всички пееха песните ни заедно с нас, но после положението се промени... Затова се надявам този път там да дойдат онези фенове от доброто старо време, защото с този проект искам да привлека хора със същата менталност, каквато притежавам и аз, а освен това ми се ще и младите да посетят шоуто, за да видят какви сме били ние по онова време, да видят какви сме и днес и да направят разликата, - колко по-добре е по нашия начин, ха ха, и да си кажат : „леле, музиката май вярно може да бъде магия!" и да разберат колко важна всъщност е тя за нас, отколкото да си казват „е, аз имам 600 музикални фолдера с MP3-ки, но това е просто музика –не струва нищо ..."

Автор: Албена Цолова-Бета