mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на ELUVEITIE и KORPIKLAANI - 13.10.2010

Преди повече от една година, за пръв път се сблъсках с магията наречена Eluveitie. Точно тогава те бяха подгряващи на Kreator. Бях свикнала обикновенно подгряващите групи да ги изтърпявам едвам–едвам и през 3 минути да поглеждам оттегчително часовника. Е, тогава не беше така. Първоначално гледах швейцарците с недоверие, но щом започнаха да свирят, стоях с отворена уста и ококорени от възхита очи. Още на следващия ден, вече им бях чула цялата дискография и оттогава Eluveitie се превърнаха в една от най-любимите ми групи. Не ми даваше мира, че буквално това си беше изпуснат концерт и така , и не успях да се насладя на музиката им. Нямах и особени надежди да ги видя отново тук, защото са сравнително нова банда, творяща в „нестандартен” стил. Пък и досега на наша територия не бяха канени групи, които свирят Folk Metal.

Не отдавна обаче молитвите ни най-накрая бяха чути. Организаторите от ABVPro ни подариха една незабравима и изключителна фолк метъл вечеринка Най-накрая успяхме да се насладим на един истински хедлайнърски концерт на Korpiklaani и Eluveitie, които бяха тръгнали на общо турне.

Концертът трябваше да се състои на 13 октомври в Blue Box, но за огромен късмет се наложи по спешност събитието да  се премести в зала Христо Ботев. Така имаше повече място за феновете, а желаещите да присъстват бяха много. Като наблюдавах как залата се пълни лека полека си мислих, къде ли щяха да се съберат всички тези хора в Blue Box.

Организацията вървеше като по часовник. Точно 19:40 на сцената излязоха да подгреят публиката GODNR.UNIVERSE!. Групата е проект на двете дами от Eluveitie , Meri Tadic и Anna Murphy. Музиката, която правят се оказа доста по-различна от това, което свирят и пеят в Eluveitie. Въпреки това и дразнещото кънтене на залата, публиката ги прие много радушно. Сета на девойките бе около 30 минути, веднага след като се поклониха сцената почна да се приготвя за Eluveitie. По първоначална информация след GODNR.UNIVERSE, тряваше да излязат финландците Korpiklaani, но заради забавяне на сръбската граница (както винаги) групите решиха да сменят реда на излизането си. Трябва да отбележим, че GODNR.UNIVERSE и Eluveitie ползват една и съща техника, така че бе спестено ценно време от настройки на инструменти и прочие.

IMG_1113

Докато се усетим сцената бе за минути приготвена за швейцарците. Малко след 22:25 залата бе огласена от нежното и магично интрото „Otherworld”. „Where ere thou hast been, here or in yon world manifest.” „пълзеше” като есена мъгла из душите на феновете и ги настройваше за началото на една страхотна вечер. Веднага след това вокала на Eluveitie Christian Glanzmann и компания сложиха началото на лудите „танци” и безмолостните погота. Първата песен бе „Nil” , която е от новия албум  на бандата "Everything Remains (As It Never Was)". Веднага след нея последва страхотната „Gray Sublime Archon”, която бе и една от любимите на публиката. С преливаща енергия групата без милост, без почивка ни отведоха отново към новия си албум с „Bloodstained Ground”. Christian Glanzmann посвети „Your Gaulish War” на българската публика, която не спираше да подскача, да пее. Швейцарците с голямо задоволство наблюдаваха полудялата фенска маса. Chrigel дори и не се опитваше да скрие щастието и усмивката, които си личаха по лицето му. Групата се раздаваше повече отколкото и можеше, те не даваха 100, а 200 % от себе си. Връзката, която цареше в залата между тях и феновете бе толкова силна, че си личеше как Eluveitie не са тук просто да изсвирят песните си и да си тръгнат. А са тук заради феновете си, заради онези, които през цялото време не спираха да дивеят. Eluveitie не направиха просто един концерт. Те подариха на всеки един от присъстващите една страхотна нощ, в която всеки един фен се чустваше специален, усещайки благодарността, която групата му изпращаше.

Магията продължи с „Thousandfold” и „Inis Mona”, които взривиха залата. „Inis Mona” бе и песента на вечерта. Chrigel обръщайки се към публиката не спираше да повтаря „My Friends”.

IMG_1128

Цялата палитра от инструменти, която сътворява музиката на Eluveitie можеше да се долови много добре. До този момент акустиката на залата не бе попречила на изпълнението на швейцарците.

След цялата тази енергийна бомба последва леко забавяне на темпото със „Slania’s Song”, „Omnos” от по-стария период на групата, и от "Everything Remains (As It Never Was)".- красивата и акустична „Isara”, където отново блеснаха красивите гласове на двете дами от Eluveitie.

След кратката „почивка” фронтменът Christian се обърна към присъстващите в залата с думите: I think it`s time for some pure fuckin` folk metal” и групата засвири „Quoth the Raven”. Песента впечатли не само с красива и тежка мелодия, вокалите на Chrigel, но и с крясъка на една от девойките от групата. Последва „Kingdom Come Undone”, на която  Chrigel подканваше за безмилостен мошпит, а на „(do)Minion” накара публиката да направят „Wall Of Death”.

„AnDro” отново ни върна от периода на албума „Spirit” и не само, магическия инструментал ни потопи в света на келти, друиди, мистични гори и една вълшебна, и спокойна атмосфера.

И като за финал на тази мистична и брутална вечер, групата поднесе на свойте фенове една от най-добрите им песни (и моя най-любима) – „Tegernako”, която остави почти без дъх вече полу уморената публика. Но енергията на швейцарците бе толкова силна и заразителна, че дори и да искаш не може спреш да си починеш за секунда от дивеене. Фенската маса изпрати Eluveitie с бурни възгласи, ръкопляскания, а залата се тресеше от подскоци. Самата група слязоха от сцената с нестихващи усмивки и безгранично щастливи. Самия  Christian Glanzmann не веднъж спомена, че ние сме най-лудата публика и това им е най-добрия концерт до сега.

IMG_1341

Колкото и да не ни се искаше времето на швейцарците от Eluveitie се изниза прекалено бързо, но пък тепърва предстоше купон „по фински”. И докато някои се насочваха към мърчандайза, който се изкупи, други към пунктовете за бира, трети чакаха финландските веселяци от Korpiklaani да излязат, а четвътри си вземаха автограф и се снимаха с Chrigel, техниците трескаво подготвяха сцената за Korpiklaani.

Както споменах по-горе, заради закъснението на сръбската граница групите така и не успяха да си направят саундчек, поради тази причина всичко се правеше минути преди да излязат на сцената.

Вече часовникът бе ударил 22:00, а „Корпиклаанските” фенове вече скандираха „Водка” и „Бира”.

Не след дълго скандиранята им бяха наградени, финландците още с първата си песен, дадоха по една „Vodka” на всички присъстващи. Следващата песен бе „Journey Man”, вече нямаше фен който да не подскача и да танцува. Освен, че залата отново се тресеше от подскоците на публиката, можеше да се забележат и няколко формирани кръгчета от танцуващи фенове, а от страни на публиката, където бе по празно имаше и няколко човека, които бяха образувли типично българско ”право хоро”. Купонът по финландски вече течеше с пълна сила, а с него и бирата вървеше като топъл хляб. Песента „Korpiklaani” „позабави” малко темпото и „охлади” разгорещените страсти в залата до колкото бе възможно, но след нея последва Cottages and Saunas, която ни върна в 2005 от периода на албума „Voice Of Wilderness”. Тази песен отново заформи погота, танци и веселяшки хора дори Jonne Jarvela си потанцува, пеейки.

IMG_1373

Осветлението и озвучаването по време на сета на финладската шесторка бе малко по-лошо. Микрофона на Jonne на места се губеше, но и това не попречи на фолк дружините да се веселят.

Без много приказки, които излишно щяха да забавят темпото финците продължиха с „Eramaan Arjyt” от албума „Karkelo”, „Kipumylly” от „Korven Kuningas” , „Huppiaan Aarre” отново от „Karkelo” и инструменталната „Pellonpekko”. По всичко личеше, че групата се забаляваше също толкова много колкото и публиката. Jonne не спираше да се усмихва и да кима одобрително, Jarkko Aaltonen постоянно сменяше местоположените си, като обикаляше от една страна на сцената до другата. Jaakko "Hittavainen" Lemmetty изглеждаше във форма за разлика от предишното им гостуване, но отново не спираше да пали цигара след цигара.

Последва „Viima”, а след нея веселяшката „Juodaan Viinaa”, която още повече нажежи обстановката. Зала Христо Ботев цялата се тресеше и имах чуството, че всеки момент ще я срутиме. Неуморими финландците с усмивка на лице забиха „Metsamies”, „Palovana”, „Paljon On Koskessa Kivia” а „Tuli Kokko” позволи малко почивка и беснеещите да си вземат глътка въздух. Фронтменът на финците не пропусна да каже, че сме най-дивата публика и това им е най-добрият концерт. Всички му повярвахме, нямаше как да лъже личеше, че говори от все сърце, а пред себе си групите имаха хиляди подивели фенове, които не спираха в продължение на часове да подскачат под веселите мелодии на Korpiklani.

Инструменталът „Pine Woods” показа на всички, че могат да свирят освен веселяшки фолк метъл, могат и да покажат какви изключителни музиканти са.

IMG_1385

След невероятната и атмосферична „Crows Bring The Spring”, която ни потопи във финландският свят,  Jonne попита феновете какво искат да чуят сега и до като се осъзнаем, те вече бяха подхванали „Wooden Pints” , залата бе едно огромно подскачащо кълбо. Вече почти не се различаваше кой подскача, кой играе хоро и кои правят пого. Jonne Jarvela и компания стояха втрещени, и не вярваха какво се случва пред тях. Групата се раздаваше изцяло, а публиката им се отблагодаряваше по подобаващ начин. Толкова силни бяха скандиранията, че Jonne едвам успя да каже коя песен следва, за това Korpiklaani просто преминаха към нея. „Happy Little Boozer” сгря още повече хората в залата, до такава степен, че бирата вече беше свършила. Финландците с още повече ентусиазъм продължаваха да свирят, а „корпифеновете” до такава степен бяха подивяли, че отново накараха групата да затанцува в ритъма на „Happy little, Happy little, Happy little boozer”. Разбира се за логичен завършек беше химна на финландската шесторка „Beer Beer”. Песента ни отвя в северните ширини на континента до такава степен, че усещахме напоените от бира, дървени маси в някое закътано финландско кръчме. За жалост на всички присъстващи липсата на бира бе пагубна точно в този момент.

„Beer Beer” сложи и край на тази магическа приказка. До като другите от Korpiklaani се поклоняваха и лека по-лека изнизваха, вокала на групата остана на сцената. Jonne взе един микрофон и благодари на всички за чудесната вечер, спомена че България ще присъства като дестинация на всяко едно следващо турне. Феновете само това и чакаха да чуят, не мога да ви опиша какъв шум се вдигна, какви възгласи и скандирания бяха. Колко се тропаше с крака и се пляскаше с ръце, имах чуството тавана ще падне всеки момент. Феновете в залата не бяха толкова много, че да да я запълнят цялата, но както викаха създаваха усещането, че не 1000 а 5000, че и повече са там. Тези, които бяха по-търпеливи успяха да се насладят на още две непредвидени песни за бис. „Let's Drink” и „Ii La Voibmi” бяха вече последните песни за вечерта. След като финците се разделиха сърцато с феновете си и им хвърлиха за спомен каквото може от сцената, бързо бързо се скриха в тъмнината и се отправиха към backstage-а. Метъл феновете скандираха още близо 5 минути, след което всеки пое по своя път. Групите прекараха доста време на backstage-а където имаха време за душ и хапване. Eluveitie бяха шокирани от размерите на българските пици,а Korpiklaani не се срамуваха да се разхождат полу-голи и „по кърпи” след душ. Като цяло купонът продължаваше. Членовете на бандите получиха като подарък и специaлни тениски изработени за тях от магазин Yacko.

piza  shower

elushirt1  elushirt2

Благодарение на перфектната организация на ABV Рro, които не само ни подариха една фолк приказка, успяха да направят и не човешки усиля целият концерт да протече повече от перфектно в името на феновете.

Това беше най-накрая един истински хедлайнърски концерт на млади групи, които творят уникални по своему песни в един „нестандартен” стил. И дано това да е само началото на един чудесен старт в организирането на фолк метъл концерти.

Снимки от концертът можете да разгледате тук

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас