mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от концерта на EVERGEY и CREMATORY

Дебюта на „Mask Music” като нова промоутърска компаня, стартира отлично въпреки възникналите хиляди пречки пред тях. Единствените минуси на страхотния фестивал бяха: закъснението, лошият звук на “Evergrey” и размяната на хедлайнърите. Може би малцина знаят и от къде всъщност дойде проблема, който доведе до минусите. Сръбските гранични полицаи, задържаха „Evergrey” на гарницата и не им позволиха да преминат на българска земя. Ето и от тук дойдоха проблемите. След пристигането на „Evergrey”, те трябваше да направят саундчек, но вече закъснението беше достатъчно голямо и промоутърите решиха да не измъчват повече феновете, и да ги пуснат в залата, а саундчек за шведските прогресари нямаше.  Колкото до размяната на хедлайнърите, Crematory имаха много ранен полет и нямаше начин да излязат втори предвид закъснението. Както споменах едно забавяне от страна на сърбите внесе хаос и смут, за едно изключително събитие. Но дори това не попречи на феновете да усетят магията на двете групи.
Вратите бяха отворени някъде към 20.00 и без излишно забавяне феновете нахлуха в зала „Христо Ботев”. Не след дълго на сцената се качиха и първите подгряващи за вечерта, българите от „NEW DISEASE”. Заради закъснението сета на подгряващите българи беше скъсен до 2 песни на група. Според мен това беше и възможно най-адекватното решение. Хем групите имаха възможност за изява, макар и малка, хем и вече достатъчно раздразнените фенове, не им се наложи да чакат допълнително по още 30-40 минути. А и всички помним, че при случай на такова забавяне или българските групи се пропускат (Като последният концерт на Apocalyptica в София), или концертите свършват посред къси нощи (като при концерта на Def Leppard и Whitesnake). Втората песен на NEW DISEASE беше с участието на гост вокалист, Бобс от ”Fyeld”.

 

След NEW DISEASE излязоха и Fyeld, изпълниха двете си песни набързо, заради притискащото ги време и предотстъпиха сцената на италианскта група „Chaoswave”. Италианската петорка изсвири 30 минутен сет, но звукът беше доста лош и неуспяхме да чуем отчетливо гласовите възможности на Fabio и Giorgia. Групата остана доволна от топлият прием на българската публика, сбогува се с нея и напусна сцената.
Феновете на Evergrey заемаха преди позиции, но останаха изненадани когато сложиха платното на немските готик машини. Тогава феновете на Crematory заеха първите редове и зачакаха всеки момент, Felix и комания да се появят

Точно в 22.00 часа на сцената се качи лъчезарната Katrin и даде старт на магията.След нея се появиха Markus, Matthias, Harald и накрая Felix. Откриващата песен беше от aлбума им “Pray”, а именно “Remember”. Без милост след нея последваха по-бавничката „Fly” и забързаните, и тежки “Tick tack”, и “Greed”, които успяха да подлудят феновете до краен предел.Още със самото си начало, Crematory ни поднесоха три невероятни класики, които взривиха залата и накараха стотици гърла да запеят. Магият на Crematory вече вилнеше из залата. Felix доволно поклащаше глава и със скрита усмивка се наслаждаваше на вече полудялата публика. Harald , както винаги беше постоянно усмихнат и не спираше да вилнее, и да се радва на публиката. Страсттите за малко бяха леко потушени от интрото на “Klagebilder”, за да може да посъберем сили, за следващите песни. Последваха “Pray” и ”Hollenbrand”, която подтикна феновете да заподскачат още повече и да създадат излюзията на океан. Преди началото на следващата песен Felix, не пропусна да се заиграе с публиката, разделяйкия на женска и мъжка. Внушителния вокал обяви следващата песен, коята за съжаление на нежната част не беше любовна песен. С невероятна нежност и същевременно бруталност Crematory, изпълниха „Tears of time”. Цялата зала пееше заедно с любимата си група Но и до тук неспряха нестихващите тежки и невроятни песни. Още по без милосттно последва “Revоlution”. Matthias, както винги показа страхотен професионализъм и изкустно китарно майсторство. Докато ни заливаше с опяняващите си китарни сола, се усимихваше и намигаше на публиката. Отново цялата зала пееше заедно с немскте готик машини. Взаимната любов между групата и феновете изпълваше цялата зала, даже на моменти преливаше.Независимо,че публиката беше по-малобройна от миналата година, тя не отстъпваше по качество.Crematory  се раздадоха докрай и подариха страхотни, и невероятни емоции,напоени с много любов на своите почитатели.
Felix показа и завидни познания на родния ни език, които публиката прие с възторженост и бурни одобрителни възгласи.
Настъпи и леко затишие с магнетичното интро „Resurrection” от албума „Revolution”. След нея последваха „Left To the Ground” от албума „Pray” и „Kein Liebeslied” от „Klagebilder”. “The Fallen” беше представена, като малко стар Рок ‘енд’ Рол.Публиката буквално изригна за пореден път, и почти не даде шанс на Matthias да я изпълни. Markus налагайки безмилостно барабаните си, гледаше с възторг публиката.
Немската петорка онемя пред гледката на толкова екзалтирани фенове и нямаше начин да не подарят още една много обичана, вечна тяхна класика „Shadows of mine”.

Crematory се поклониха, помахаха и бързичко се скриха задкулистите. Екзалтираната тълпа непозволи на немците да си отидат така лесно, и отново ги привикаха на сцената. Напълно заслужено публиката получи и убийствено добър бис. След интрото „Shining”, последва изключителната „I Never Die”.  Последва медли, което за публиката прерастна в пого. Изключителните музиканти подариха на своите фенове „Raining Blood” на Slayer, което премина в “Arise” на Sepultura и завърши с кавър на Machine Head “Davidian”. Crematory се върнаха малко назад във времето и изпълниха един от най-добрите кавъри „Temple Of Love”, поредната песен, която взриви залата. Музикантите бързо се отеглиха от страни на сцената и оставих Matthias сам. Той взе един микрофон и запя прочуствената и невероятна “Perils Of The Wind”. Публиката като че ли се сля в едно цяло, магията Crematory беше изпълнила сърцата на всички. Останалите от групата се върнаха на сцената и захвърляха „концертни сувенири” към най-верните им почитатели. Любовта на феновете бе достатъчно силна и трогваща, за да разчувстват и накарат Matthias и Harald да слязат, и да се здрависат с феновете на по предни позиции.Самия Felix след концерта отиде на мърчиндайза и раздаде автографи, и не отказа снимка на никой. Прелестната Katrin се сдоби от своя фенка, с нова и ръчно изрисувана фланелка, която трогна изключително много лъчезарната клавиристрка.
Много малко групи се раздават толкова много на сцената и са толкова признателни на феновете си. Ето затова връзката между Crematory и феновете им е много дълбока, и истинска. Хора, които взаимно си даряват много любов и признателност.

Несмката петорка се сбогува с феновете си, с обещание че ще се завърнат отново съвсем скоро. А дотогава магията наречена Crematory ще опиянява сърцата ни и ще ни напомня тази изключителна вечер с тях.

 

Автор: Гергана Попова (ScorpionFlower)

 

След всичките си премеждия по-границите и промяната в реда на групите дойде ред, и на шведите от Evergrey. Те стъпиха на сцената  в 12:30 , видимо изтощени от път и неуверени в себе си поради липсата на саундчек. Разбира се всичко това беше оправдано, защото проблемите със звука започнаха моментално..  От откриващата песен „Fear” много малко хора успяха да чуят нещо дори и самите музиканти. Те постоянно сигнализираха към мониторните техници, че не чуват какво свирят и че всичко бумти, и трещи. Henrik дори имаше проблем с китарата си и беше принуден да я смени (за първи от около 30 – те пъти по време на концерта). Техниците на групата постоянно тичаха по сцената и пипаха по техниката за да могат да изчистят звука напълно, но това така и не се случи. Въпреки това, Evergrey продължиха да свирят с хъс и да не показват слабост. Втората песен която „вечно сивите” изпълниха на феновете си беше класиката „As I lie here bleeding”. Чак след нея българските фенове успяха да чуят как Том казва „Здравейте отново София, как сте?”

 

Макар и залата да беше сравнително поизпразнена след представянето на Crematory, шведите получиха много топло посрещане от истинските си фенове. В залата проззвучаха акордите на „Soaked” от последната творба на Evergrey – Torn. Определено групата беше подготвила за българските си почитатели доста неща от по старите си албуми, което пролича от последвалите: „More Than Ever” , „She Speaks To The Dead”, „Watching The Skies”, „In Remembrance”, „Blinded, End Of Your Days”, „The Masterplan”, „Still in The Water”, „Monday Morning Apocalypse”, „Words Mean Nothing”. Като край за стандартният им сет и извенение към публиката за лошия звук, и наличието само на 2 песни от новия албум, Evergrey изпълниха прочувствената „Im Sorry”. Веднага след това музикантите изчезнаха от очите на публиката, а светлините на сцената угаснаха. Единствено виковете на феновете продължаваха да оттекват, призовавайки шведската петорка да излезне отново. След кратка пауза на сцената светнаха прожекторите и Rickard започна клавирното интро на When The Walls Go Down. Това беше началото на един наистина убийствен бис, който включи емблематични песни като: „A Touch Of Blessing” и „Recreation Day”, а също така и „Broken Wings” от Torn. Като за последно Evergrey благодариха на българските си фенове и казаха на всички, че ще ги очакват в метъл бар „The Black Lodge” където шведите откараха до ранни зори с най-верните си фенове.

Като цяло Pill Against Depression Festival се оказа доста ефективно лекарство за вечно мрънкащата и капризна българска публика. Въпреки всичките проблеми и промени в последния момент по независещи от групите, и организаторите причини, фестивалът беше невероятен. Mask Music доказаха, че сред екипа им работят професионалисти способни да реагират във всяка ситуация. Факт е че много хора очакват с притаен дъх следвашата им стъпка , а ние от RockLiveBg им пожелаваме успех

 

Автор: Никола Петрас (Dragontear)