mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от концерта на HELLOWEEN и STRATOVARIUS - 23.01.2011

Честно казано, когато обявиха концертът на Helloween не вярвах, че ще съберат особено много хора поради факта, че това ще им е ПЕТОТО!! гостуване в България. Е, оказа се че греша и не само, че първият концерт се разпродаде, но и вторият бе на крачка да го последва. Това което успя да покаже българският фен е, че Helloween ще си останат вечни любимци. Дали първо или пето посещение, залата ще бъде препълнена, а публиката ще е неимоверно шумна и луда. A какво друго остава, когато имаме и перфектната комбинация от Helloween, и Stratovarius?? Една невероятна вечер, изключително дива публика и много, много доволни, и усмихнати хора.

Всичко започна в 19:39, когато лампички изписващи логото на AVATAR започнаха да блещукат на сцената. Минутка след това изскочиха Johannes Eckerström – вокали. John Alfredsson – барабани,  Jonas Jarlsby – китара и беквокали , Henrik Sandelin – бас китара и Simon Andersson – китара. Момчетата бяха облечни в 80-тарски стил - с ластични дънки, кецове и дънкови елечета, а музикално звучаха доста интересно. Death метъл вокали, които преминаваха към нещо средно между Axl Rose и Tom Keifer. Сетлистът на Avatar бе само с песни от последния им албум „Avatar”, който излезе през 2009. Първата песен бе „The Great Pretender” след като Johannes поздрави публиката и се заигра малко с тях, представи второто парче за вечерта „Roadkill”. Момчетата стояха много добре на сцената, имаха присъствие и не липсваше контакт с публиката, която пък не им остана длъжна, и показа защо сме най-добрите. Третата песен бе баладичната „Shattered Wings”, а следващата започна със „страшничкото” интро на „Reload”. Вокалистът на шведите сподели, че откакто са на турне София е най-студеният град, но за сметка на това публиката е най-топлата и сърдечна. Това разбира се разпали още повече феновете, които станаха доста по-гръмогласни и оглушителни.

Hellowwen 068

Последва „Deeper Down” , на която Johannes Eckerström излезе с нещо като туба за бензин, от която отпиваше нещо и вдигаше наздравица. Участието на Avatar за тази вечер приближаваше към своя край, последните песни, които изпълниха бяха „Pigfucker” и „Queen of Blades”. На „Queen of Blades” групата успя да предизвика истински фурор сред публиката. Едно момче от предните редици хвърли българско знаме, което Johannes Eckerström развя.  Вокалът опита да върне знамето на момчето, но то с жестове му обясни, че го подарява. Шведският вокалист се трогна и закачи българското знаме на стойката си за микрофон.  Дотук всичко бе доста „тихо”, но в момента в който Johannes грабна стойката в ръце и развя знамето високо, си помислих, че публиката ще срути залата от викове. Имах чуството, че се намирам на стадион, а не в зала за 3500 души.

След този прекрасен и надъхващ момент, групата си взе довиждане с публиката и за спомен се снима от сцената с тях, след което в 20:12 слязоха от нея за да отстъпят реда си на Stratovarius.

Hellowwen 192

Не се наложи да чакаме особено много до появата на финладските ветерани. Точно в 20:29 започна откриващото интро и 1 минута по-късно те се появиха, готови да превземат за 2-ри път българските си фенове. Stratovarius сложиха началото с „Hunting High and Low”, която се оказа май любима на всички присъстващи. Преди да преминат към втората песен за вечерта Timo Kotipelto поздрави публиката и напомни как миналата година по време на турнето София е била най-студена от всички градове, а сега времето било поносимо, като във Финландия. Не пропусна да спомене, че след като известно време поради болест Jorg Michael не бе в състояние да свири с групата, сега той отново се е завърнал зад барабаните. Разбира се публиката го аплодира възторжено. Kotipelto спомена, че ще му е нужна и малко помощ с пеенето, заради скорошно си боледуване. След, което обяви и втората песен за вечерта - „Speed of Light”. Последваха „Paradise, „Stratosphere”и „Phoenix”, а след тази серия класики групата даде малко почивка на Timo, понеже му личеше, че пее с много усилие. Lauri Porra изсвири великолепно бас соло, а със своето китарно соло Matias Kupiainen ни върна назад във времето, когато още Вивалди е творил своите симфонии. След малката почивка Timo се завърна за да изпълни „The Kiss of Judas”. Определено на Kotipelto не му бе леко, по изражението му личеше как се ядосва, че не може да вземе по-високите тонове. Това обаче не попречи на публиката да се наслаждава на power класики. Stratovarius изпълниха само песни от старите албуми, което изненада повечето хора. Всички очакваха да изсвирят поне една от новия албум.

Hellowwen 185

„Twilight Symphony” от албума „Fourth Dimension” бе поредната класика. Stratovarius даваха всичко от себе си, макар някои от членовете да не бяха в 100 % кондиция. Timo през цялото време благодареше на публиката и й се кланяше.

Този концерт нямаше начин да мине и без страхотната балада „Forever”, която разпя всички в залата, а „Black Diamond” се оказа истински диамант за вечерта и малкото статични хора се раздивяха. Jens Johansson започна с леко импровизирано соло, което премина в началото на „Black Diamond”, през това време публиката вече пееше песента. Това бе и кулминацията на шоуто. Макар да ми изглеждаше , че  Jorg Michael му е доста трудоемко да свири той се справи невероятно, показвайки на болестта че тя няма да го спре. Точно в 21:30 приключи и участието на Stratovarius. Групата си взе сърдечно сбогуване с феновете и предотстъпи сцената на немските легенди Helloween.

Всички в залата тръпнеха, любопитно надничаха към сцената поне да видят декора. Е, техниците много умело го бяха скрили зад трансперанта на Stratovarius. Скандиранията ставаха все по-силни, а феновете все по-нетърпеливи. От колоните звучеше „For Those About to Rock (We Salute You)” и светлините огряваха съвсем леко сцената, колкото да загатнат какъв е декора. Точно в 22:00 светлините угаснаха и започна интро, след няколко секунди трансперанта падна и цялата група нахлу на сцената. Още с началото те ни зададоха най-важния въпрос „Are You Metal?”, феновете вече крещяха с пълни гърла, пееха, скачаха , държаха се така все едно Тиквите са  за първи път в България. По всичко личеше, че новият албум на Helloween - „7 Sinners” се харесва на аудиторията. Нямаше човек в залата, който да не припява с Andi Deris - „Are You Metal?”. Следващата песен ни върна назад във времето, „Eagle Fly Free” подкани всичко живо да полудее. Andi, както винаги бе усмихнат и игрив. Michael Weikath и този път не изневери на стила си, той отново излезе с цигара в устата. Helloween ни подариха няколко песни ,които изключително рядко можем да чуем на живо. Ето защо „March of Time” предизвика такъв фурор в залата. За много малко страстите бяха потушени (доколкото бе възможно, особено за женската част) с китарното соло на Sascha Gerstner, който показа колко е талантлив и как перфектно пасва в групата, все едно цял живот е свирил там. Трябва да призная, че единственото нещо което беше отрицателно за вечерта е не дотам добрия звук. Не знам как е било по-назад, но отпред на оградите на моменти Andi не се чуваше.

Hellowwen 466

Групата отново се върна на последния си албум и изсвири една от най-добрите песни в него „Where the Sinners Go”, естествено публиката пощуря. Сцената бе изцяло в атмосферата на „7 Sinners”, зад Dani Loble имаше един огромен и въртящ се „метален” диск – копие на този на обложката. Дойде ред и на „World of Fantasy”, която се оказа една от любимите песни на публиката, която пък от своя страна на моменти заглушаваше Andi. Преди да преминат към следващата песен Daniel Loble направи кратко соло, заигравайки се с феновете. Определено си личеше, че групата се чуства като във вкъщи. Самият Deris това и каза, че всеки път като дойдат в България се чустват все едно са си у дома.

Контакт с публиката не липсваше - усмивки, закачки, въздушни целувки дори. Личеше си искрената радост на немската петорка от това, че отново са в България. Е, как няма да се радват като по-всеотдайна и по-шумна публика едва ли някъде другаде има.

Hellowwen 454

I’m Alive” отново превърна заличката в стадион, всички пяха толкова силно че отново имах усещането, че се намирам на стадион с 5-пъти повече хора.

Следващата песен отново предизвика еуфория сред публиката. Технците донесоха две столчета и ги оставиха по средата на сцената, а на нея останаха само Sascha и Deris. Прожекторите загаснаха, останаха само два които осветяваха немците. Двамата хванаха акустични китари и засвириха прекрасната балада „Forever and One”. Всички от публика вдигнаха ръце на горе и замъждукаха хиляди запалки, и телефони, и всички пяха с цели гърла. Беше наистина много красиво и емоционално, бе един  изключителен момент.

„A Handful of Pain” даде път и на 15 минутното medley, което се състоеше от „Keeper of the Seven Keys”, „The King for a 1000 Years и „Halloween”.

Дойде време и за още една всеобща любима класика на Helloween, а именно „I Want Out”, която прерастна в доста забавна заигравка с публиката. Не е нужно да казвам , че тук Andi  въобще не се чуваше, защото просто публиката го заглуши.

И преди да се усетим групата се скри зад кулистите, но с това не дойде края на тази вълшебна нощ. След няколко минутно скандиране групата се завърна и подари на феновете си две вечни класики: „Ride the Sky” , и „Future World”. Не мога да преценя как се справи Deris тук, защото почти нищо не чувах. Звукът не беше най-добрия в този момент, но по реакцията на публиката мога да си правя изводи, че се е справил добре.

По време на „Future World”, Deris представи групата и разбира се пак последва лека закачака с публиката, която премина в леко „заяждане” с Dani.

Отново всичко пак угасна и всички затаиха дъх, в очакване на „Dr. Stein”. Бандата изсвири песента с помощта на 10-ма фена маскирани като „Dr. Stein”, сред които имаше и едно малко момченце на може би 9-10 годишна възраст.

Това бе и краят на вечерта, Helloween се поклониха заедно с „докторите”, разхвърлиха концертни сувенири и въздушни целувки, и с усмивки на лица си взеха довиждане, но само за тази вечер с феновете си.

Концертът на 24 протече посъщия начин, но разликата беше само в няколко песни в сетлиста от страна на Helloween и Stratovarius.

Мисля, че почти няма недоволен. Шоуто беше на 100 %, групите дадоха 100 % от себе си, а публиката даде 101 % от себе си.  Това, като че ли бе най-добрият концерт на Helloween до сега. Трябва да отбележа, че и като поведение много сме напреднали. Никой нито се буташе, нито се ръгаше, даже когато някой докато куфееше по случайност ме бутнеше, се обръщаше да ми се извинява.  Наистина вечерта бе изключителна и имаше невероятна връзка - група-публика. С нетърпение очаквам следващото турне на Helloween, защото ако правят все такива концерт то никога няма да ми омръзне да ги гледам. А до тогава адмирации на Loud Concerts, че ни подариха тези две прекрасни „Happy,happy Heloween”-ски и Strovarius вечери, и с нетърпение очакваме следващите им концерти.

Пълна галерия от концерта можете да разгледате тук

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас