mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2019
January
23
2019
February
06
2019
February
22
2019
March
10
2019
March
12
2019
March
22
2019
March
22
2019
March
30
2019
May
04

Интервю с GOD IS AN ASTRONAUT

engl version

god-is-an-astronaut-interviewНадявам се, че не сте изморени?

Torsten: Не, не, пътувахме доста, но точно сега се чувствам добре. Цялостно пътуването е изморително, прибираме се в хотела може би след 2 през нощта... (Jamie и Neils влизат в стаята). Ставаме рано сутрин, някъде около 6:30 7:00, за повечето концерти, просто за да стигнем навреме до даденото място. Успяваме да заспим към 3 през нощта, така че имаме доста малко време за сън, с което свикнахме и това само по себе си е малко плашещо. Но пък е много забавно, адреналинът ни залива на всеки концерт и се зареждаме с енергия.

Jamie: Споделям мнението на Torsten, всичко това си заслужава, заради този час и половина на сцената и възможността да видим позитивната реакция на хората, както тази вечер. Искам да кажа, че това беше деветият ни концерт и отзивът беше със сигурност един от най-добрите.

Torsten: Мисля, че със сигурност 80% от концертите ни бяха разпродадени. До преди година това не се случваше, а сега го наблюдаваме почти всяка вечер. Това дава на мен, Jamie и Neils ентусиазма да продължаваме да вършим това, на което сме способни, за да правим хората щастливи, понеже в края на деня това е от значение.

OК, да започнем с няколко въпроса. Мисля, че всички сте от Ирландия? Знаем, че страната има много красива природа и богато културно наследство. Може ли да откриете корените на вдъхновение за вашата музика именно тук?

Torsten: Не може да се твърди, че не сме повлияни от родното ни място ...

Neils: По-скоро от факта, че е остров и е изолиран от останалата част на Европа. Пo-скоро това, от колкото някакви културни неща. Ние не слушаме ирландска музика или нещо подобно. Аз започнах да свиря на бас китара заради Cliff Burton от Metallica, понеже исках да възпроизведа всичките му откачени басови звуци, това ме беше заинтригувало.

Torsten: Ясно е, че в Ирландия има много силна култура, но тя е вече прекалено стара. Нали се сещаш, пиенето в кръчмите, свиренето на традиционна ирландска музика и подобните неща. Ние не сме израснали в точно такава културна среда. Имам предвид, че това важи до известна степен за моя баща или за неговия баща, но сега е различно. Навсякъде в Ирландия, хората слушат същата музика, както в Англия или Германия, или където и да е.

Neils: В Ирландия има добри рок традиции - Thin Lizzy, Therapy през 90те и подобните групи, които са част от алтернативната музика. My Bloody Valentine...

Torsten: Бих споменал, че живеем в подножието на планина Sugarloaf. Вдъхновява ме самата възможност да се разхождам там, да бъда изолиран и да наблюдавам океана – прекрасно е. Разходката из гората ти дава възможност да си събереш мислите, но това не оказва директно влияние върху музиката, може би на някакво подсъзнателно ниво. От време на време получавам моменти на вдъхновение, но не и докато работя.

Тогава ми е интересно да разбера какво слушате по принцип. Предвид музикалния ви стил, какви групи, какви стилове и преживявания ви вдъхновяват да свирите точно тази музика?

Jamie: Едно от страхотните неща, които ни обединяват, е че както ние, така и нашите бащи сме сериозно въвлечени в музикалните среди в Ирландия. Така че - мога да говоря от името на всички - бащите ни са ни оказали огромно влияние в музикално отношение. От музикална гледна точка аз съм малко по-малък от останалите и съм израснал слушайки леко различна музика от тях. Но по този начин ние можем да съчетаем чудесни неща от различните жанрове и и пъзелът от тези компоненти се нарежда чудесно.

god-is-an-astronaut-picture1

Neils: Заедно с Lloyd сме израснали през 80те, така че бяхме повлияни силно от траш метъла. По онова време слушахме Metallica, Slayer, Anthrax, а през средата на 90те сформирахме електронна група с звучене, подобно на Chemical Brothers. Така че при нас тежката и електронната музика са смесени в това, което чувате днес. Това е причината в нашата музика да има и тежки части, и денс елементи, и ...

Torsten: Lloyd определено беше по-вдъхновен от прогресив рока. Той обичаше The Police, Genesis, а сега и неща като Porcupine Tree. Вдъхновяваше се от различни неща, в сравнение с нас, Pink Floyd бяха голямо влияние за него ...

Neils: Какви бяха онези DVD-та, които харесваше? Прогресив рока от Канада?

Torsten: Rush, той обожаваше Rush, но ние така и не се запалихме по тях. Моята първа любов бяха...

Neils: AC/DC.

Torsten: ...определено AC/DC. Може би Michael Jackson преди това, когато бях доста по-малък, и Stevie Wonder. Но от AC/DC бях сериозно запленен. Обожавам тази група и до днес, поради простата причина, че се раздават изцяло по време на концертите си. Не стоят статично на сцената, влагат кръв, пот и сълзи във всяко свое шоу. Това наистина ме вдъхновява - докато съм на сцена да правя всичко по силите си и да се раздавам до край. Едва ли мога да се меря с Angus, но само да го видиш е много впечатляващо. Да направиш шоу, а не просто концерт. Да дадеш всичко от себе си. Когато се появиха Nirvana, определено също бях повлиян. Не знам дали това се е пренесло в музиката ни, но наистина обичах Nirvana така, както Metallica през 80-те. През 90-те след Черния албум нещата приключиха за мен. След се запалих по неща като Fear Factory, Death In Vegas и Chemical Brothers...

Neils: Наистина, музиката, която слушаме е доста разнообразна, на практика слушаме всичко...

Torsten: Alice In Chains, трябва да съм искрен, много ги харесах. След това заслушахме Massive Attack и някак смесихме рок влиянията ни с всичко това. Странно, но след това се влюбих в Nine Inch Nails. Не го разбирах в началото, беше доста извън границите, когато бях по-млад. Но наистина, в днешно време уважавам Trent Reznor повече от всеки друг музикант. Ходихме да гледаме Rammstein, които са много добра банда, не толкова добра, колкото Nine Inch Nails, но техните представления са невероятни. Силата на музиката, огънят на сцената... изключително мощни са.

Torsten: При пианото много от атмосферните елементи на Nine Inch Nails са ни повлияли. Имам предвид, от гледна точка на стила, иначе като съдържание музиката ни отразява по-скоро това какви хора сме. Мисля, че групите, които не стигат доникъде, са тези, които се вдъхновяват от други музиканти да пишат музика. Ние се вдъхновяваме от собствените си изживявания. Например, Fragile разказва как се разпадам, защото бях много нещастен и трябваше да го изразя чрез музиката. Този тип песни идват от сърцето и мисля, че това е подход, който сме запазили и ще продължим да имаме и занапред.

Заради това ли във Fragile припяваш през 90% от времето?

Torsten: Да, в тази песен има доста „текст" . Оригиналната идея беше да добавим малко повече емоция в мелодията на клавирите. Когато съчетахме разните звуци и възклицания с клавира, той сякаш се съживи. Jamie свири клавирната партия, а аз добавям фалцетните вокали. В новия ни албум смятаме да добавим повече от тези вокални текстури, но с истински думи. Няма да бъдат като водещи вокали, в никакъв случай, само на места. Мисля, че ще е нещо като раздяла с това, което досега сме правили. Вече съм събрал откачена бройка китарни ефекти, хората си мислят, че ги купувам, защото съм едно голямо дете, хаха. Обаче в тази моя лудост има методика. Купих може би 50-60 нови китарни ефекта от всякакъв вид. Звуците, които изкарвам, са невероятни и най-важното е, че успявам ползвам тези ефекти в процеса на писане на музика. Звучи много експериментално.

Звучи страхотно. Това ме насочва да ви попитам - как създавате музиката си като цяло? Записвате по отделно собствените си партии и след това ги съчетавате, или се събирате заедно за записите?

Torsten: И по двата начина.

Neils: Ако на някой му хрумне идея, я споделя с останалите и това прераства в цяла песен. Ние не сме група, която се заключва в репетиционната с цел да измисли отделни партии. Всъщност записваме всичко първо в студио. Първо китарните партии или пианото, след това ги слушаме и може би на следващия ден, или следващата седмица, се връщаме и добавяме още неща към песента. И след това всичко се разконструира в обратна зависимост, което е малко необичайно, хаха.

Torsten: Аз например си вися в студиото и си пускам постоянно повтарящи се бийтове. Това правих за този албум, за предходните подхождах по друг начин. Включвам си китарата с всички ефекти и може да изкарам просто някакъв странен шум или микрофония. Ако ми хареса, го пускам на повторение, пренастройвам си китарата, за да пасне на барабаните и записаните звуци и така започвам да композирам партии. След това записвам диск и го давам на Jamie. Той идва, евентуално след седмица, в студиото и казва, че има една клавирна партия, която според него много добре пасва. В миналото беше още по-различно. Например Far From Refuge е много органичен и сякаш по-нормален. Lloyd измисляше някакви барабани и аз композирах по тях. Доста различни подходи сме имали, но като се замисля винаги е сме комбинирали бийтове и електронна музика. Свиренето на живо на тази музика си беше проект сам по себе си. Помня как завършвахме албума и си казвахме: „Добре, нека видим как ще изсвирим това на живо.", което е чудесно, защото не се оставяш на живота да ти казва как да пишеш музика и как не.

Jamie: Това, което бих казал е, че задължително трябва да вложиш емоция в процеса. Писането просто заради самото писане никога не сработва добре. И крайният продукт винаги ще бъде боклук, ако пишеш просто с цел да направиш албум. Определено трябва да има емоция, трябва да пишеш със сърцето си...

Torsten: ... така че не се случва всеки ден. Имам предвид, може да напишеш три песни за две седмици или пък да не запишеш нищо с месеци. Дори в този момент имам желание да напиша нещо, понеже се чувствам доста зле от факта, че един от приятелите музиканти на баща ми Buddy Bolin почина. Така понякога силно ме вдъхновяват мрачни неща, но мисля, че в този албум има няколко по-веселяшки песни и няколко по-вглъбени. Ще има вплетени различни емоции в него.

Като спомена емоции, това всъщност беше следващият ми въпрос. Обикновено споделяте ли един с друг идеи, или акцентирате в разговорите си върху техническата част?

Neils: Мисля, че е по-скоро като освобождаване, изразяваме се чрез музиката. Точно затова голяма част от звученето ни е доста лично. Fragile, предполагам, е чудесен пример за това как звучи емоционалното разпадане, или например When Everything Dies дава едно апокалиптично усещане, сякаш всичко на земята е изчезнало, хаха.

Jamie: Мога да кажа, че има много силно ниво на доверие помежду ни. Момчетата са близнаци, но вече ги приемам като свои братя. Споделяме си всички проблеми.

Torsten: Има случаи, в които песните трябва да бъдат написани, просто за да изкараш цялата негативна енергия от себе си. Други от идеите за новия албум са базирани на сънища. Beneath The Ocean например. Сънувах се над повърхността на океана - виждах как слънцето преминава през водата. Исках да уловя този момент в песента и успях. Някои неща са прости, не е необходимо да са на сериозна тема. Естествено, има и песни като Suicide By Star и Fragile. За мен те си приличат от емоционална гледна точка. И двете притежават тази негативност, за която говорех. Бих казал, че Suicide By Star е повече гняв, докато Fragile е като зов за помощ. First Day Of The Sun беше просто картина как си на плажа и гледаш сутрешното слънце. Така че чувствата ръководят всичко и това е причината новият албум да звучи експериментално, а не защото сме решили да е пост-рок или нещо подобно. Аз просто се чувствам различно. Имам нова приятелка и ми се иска да направя промени в живота си. Не съм депресиран колкото преди, но все пак съм в непознати води. Затова някои песните в новия албум са малко по-светли, а някои са тревожни. Всички остаряват, баща ми остарява, а негов приятел на същата възраст наскоро почина. Мисълта, че баща ми може да го последва, е плашеща. Някои от песните в следващия албум улавят тази емоция. Баща ми ни придружава навсякъде, той ни кара и се занимава с мърчъндайза.

Jamie: Той направо може да е член на групата.

Torsten: За мен е.

Torsten: Баща ми е свири на бас от 50 години. Бил е част от сайкъделик рок сцената през 60те. Голямо вдъхновение е за мен и брат ми. Той ни научи да свирим. Той е един от най-готините хора, не само, защото ни е баща. Би отишъл на концерт на Rammstein, както и на The Eagles, или пък Rolling Stones.

Той е готиния баща.

Torsten: Да, и единствените неща, които не харесва, са дет метъл и някакъв вид хард техно. Там той поставя границата, хаха.

Jamie: Мисля, че бащите ни споделят една и съща идея, защото на нашата възраст са били сериозно въвлечени в музикалната сцена. Така че винаги са ни подкрепяли в това, което правим.

Torsten: Беше ми интересно да се запозная за първи път с бащата на Jamie - Derrick. Derrick Dean беше част от група, наречена The Freshmen. Бях доста впечатлен, защото в него и до днес още гори тази страст към музиката. Той толкова се гордееше с Jamie. Derrick е писател и автор, много интелигентен човек, много откровен. Когато ме погледне, съм сигурен, че вижда прилики с хората, с които е композирал през годините. Мисля, че сме музикантско семейство отвсякъде. Дори и Lloyd, защото баща му Chris също е се е занимавал с музика през 60-те. Всичко това е много вдъхновяващо и за тях.

god-is-an-astronaut-picture2

Един момент, видяхме барабаниста на подгряващите Mental Architects. Какво ще кажете за тях?

Neils: За съжаление, бяхме приклещени тук, защото трябваше да дадем две интервюта, и изпуснахме целия сет. Наистина искахме да ги видим, защото CD-тата и клипчетата в YouTube звучаха действително страхотно.

Jamie: Да отдадем заслуженото на момчетата, докато течаха интервютата, чухме реакцията на публиката. Явно се справяха доста добре, така че им пожелаваме късмет с кариерата им, имат нашата подкрепа.

Neils: Когато сме на турне, се налага да си направим саундчека, да хапнем нещо и ако има уговорени интервюта, трябва да ги дадем, и така пропускаме групите преди нас, което е жалко. Винаги е приятно да видиш други банди, може да бъде доста забавно.

Като заговорихме за подгряващи групи. Има ли определени банди, с които искате да сте на съвместно турне?

Jamie: Които да подгряваме, или... ?

Не, не. Такива, които да подгряват вяс. Назовете някои банди, може и да са от различен музикален жанр.

Slayer!?

Neils: Да, Slayer (ха-ха-ха).

Jamie: Мисля, че ще е интересно. Не сме привърженици на идеята да свирим съвместно с други пост-рок групи по време на турне. Просто на феновете може им дойде леко скучно - като дойде време ние да се качим на сцената, те може да си помислят: „Това е страхотно, но вече слушахме достатъчно от това".

Neils: Направихме един много интересен концерт в Прага, Чехия. Как се казваше групата... Dragged Into Sunlight. Бяха превъзходни! Чист зъл дет метъл. Познаваме ги и от преди и от тях можеш да очакваш кози глави и дяволски рога на сцената, и свирят с гръб към публиката, просто са страшни.

Torsten: Свирили сме с толкова много различни групи, например знаеш, че Scale The Summit са ни подгрявали преди. Били сме съпорт на The Fall Of Troy, когато за първи път бяхме в Щатите. Мисля, че той е чудесен изпълнител и китарист. Свирихме с Whipping Boy, Tides From Nebula, Casapian също. Свирили сме с почти всички групи, за които мога да се сетя в момента. Иначе аз бих искал да подгряваме Nine Inch Nails или Rammstein, но не мисля, че за тях това ще е добре. Те разчитат на визуално шоу и са по мащабни. Понякога добрият избор на подгряваща група се изразява в това тя да не отнема по никакъв начин част от шоуто на хедлайнъра. Но ако сме на фестивал например, където всички доняъде са равни...

Neils: Всъщност през юли... дали беше юли или юни?

Jamie: Юни.

Neils: Ще свирим с Manowar! (смее се) Ще бъдем на един и същ фестивал с Manowar.

Наистина? Дали ще сте непосредствено едни след други ...?

Neils: Не съм сигурен.

Torsten: Мисля, че ще сме отделно, на различни сцени, с Nightwish, Devin Townsend и разни други групи, доста странен фестивал.

Neils: Всъщност свирихме заедно с Devin Townsend в Leeds.

Torsten: Някой ме беше попитал дали се притесняваме да свирим с метъл групи. Не съвсем, защото според мен е някакъв мит, че метълът е най-тежкото нещо на планетата. Мисля, че електронната музика е много по-напрегната от гледна точка на мощ, в сравнение с всякакъв вид метъл музика. Просто заради силата в баса и суб звуците. При китарите и при метъл музиката има повече изразен басов удар, около 90 херца. Докато dance музиката, говорим за неща като Infected Mushroom или Chemical Brothers , казвам ви тя просто удря метъла в земята. Това е факт, независимо, че хората които харесват метъл, няма да исе съгласят.

Jamie: Всъщност бяхме едни от най-добрите изпълнители на фестивала в Лийдс и метъл феновете даже гласуваха за мен, да знаеш!

Torsten: Това, което очевидно се опитваме да постигнем, е да дадем на публиката лайв енергията на рок група и звука от електрониките. Така че, мисля, че пасваме за метъл фестивал, ако ни се налага да участваме на такъв. Ако се налага, може и да махнем част от ембиънт звуците. ...

Не трябва.

Jamie: Подготвени сме.

Говорейки за фестивали и концерти, нека се обърнем към щатското ви турне от 2008-ма...

Neils: Всъщност имаме две турнета в Щатите. Миналата година отново свирихме там.

Jamie: Сега следва „Известният въпрос", нали?

Neils: Или „Въпросът за обира"?

Нее, няма да ви питам за това. US е гигантски пазар с много специфични вкусове. Та, как публиката там възприема музиката ви?

Neils: Това е интересно. През 2008-ма направихме няколко много малки концерта на Източния бряг, а през декември (същата година) свирихме на Западния бряг. А миналата година се върнахме там и направихме дълго турне, което беше разпродадено навсякъде. Хората говорят за нас и този път имаше и по-млада публика. Ню Йорк, разкажи за Ню Йорк, това беше най-интересният концерт в историята ни!

Torsten: Първият път, когато свирихме в Ню Йорк, беше в The Knitting Factory и публиката просто си стоеше и ни зяпаше с изражение тип „Аа, става". Идеята беше луда, защото събрахме всички пари, изкарани през годината, и осъществихме това шоу. Похарчихме повече от 30 хиляди лири да докараме цялото си оборудване и планът проработи. Сложихме ел-акустична система, същия модел като на Nine Inch Nails. И цялото място беше смляно в пого, имаше нокаутирани момичета, толкова беше бясно...

Neils: Удариха едно момиче в носа, в клуба имаше стълбище и тя се изтъркаля по него чак до долу, до бара. Ето колко диво беше (смях).

All is violent all is...

Neils: All is violent all is broken (смях).

Torsten: Истината е, че в Щатите ни схванаха по-бързо, отколкото в Европа. Когато се върнахме да свирим там, всички билети бяха разпродадени и оттогава-насам Европа ги настига. А когато обсъждахме идеята, Neils се опасяваше, че поемаме прекалено голям риск, защото ако не сработеше, щяхме да изгубим всичките си пари. Но сработи. Бяхме на загуба само за това, че отидохме там. Но когато се върнахме в Европа, установихме, че интересът към нас се е увеличил и получихме покана за ирландския Eurosonic Festival. Мисля, че... около 80% от концертите ни са разпродадени, на всеки от тях е пълно догоре с хора.

Е, нека не говорим само за продажби. Как ви приема публиката в различните европейски страни тогава? Нека например започнем с България, как почувствахте реакцията на феновете, в сравнение с други държави?

Neils: Беше жестоко. Тук кипи от енергия. Ние всъщност изнасяме доста концерти наоколо. Миналата година не успяхме да дойдем при вас, но бяхме в Украйна, Румъния и Унгария. Феновете там реагираха наистина страстно. Беше уникално да почувстваме как енергията се връща обратно от публиката, докато свирим. Кара те да превъртиш (смях).

Torsten: Ако сравняваме различните дестинации, Ню Йорк за нас е най-доброто място, на което сме свирили. Но трябва да кажа, че тази нощ тук беше наистина фантастично, цялата тази енергия, която публиката ни даде. Италианците също са много добра публика, наистина се раздават докрай. В Испания е същото, дори понякога в Португалия се получават добри концерти.

Jamie: Също и в Полша.

Torsten: В Полша са ненормални, да знаеш. Холандия също, в началото бяха малко резервирани, но като свирихме на Eurosonic, просто му отпуснаха края. Последния път, когато бяхме в Лондон, беше жестоко. Виж, в градове като Манчестър феновете са малко по-трудни за разчупване, но мисля, че следващия път, когато свирим там, ще е различно. В Ирландия е много зле. Мисля, че това е мястото, където най-трудно те приемат, особено ако си местна група. Можете да видите запис в Youtube, където забиваме Echoes, а тълпата е...

Да, гледал съм това видео, публиката просто си стои.

Torsten: Ами, това е Ирландия. Не сме свирили там от почти две години. Това е нещо типично ирландско и много е повлияло на музиката ни. Самият факт, че използваме визуализации, за разнообразяване... ирландците са трудна публика.

Neils: Ирландците сами по себе си са доста кофти. Знаеш ли вица: Американец минава покрай къщата на рок звезда и си казва: „Някой ден ще живея в такава къща." Ирландец минава покрай къщата на рок звезда и си казва: „Някой ден ще изгоря това място до основи." (смях). Това обобщава ирландското отношение.

Torsten: Мисля, че може да заварим нещата променени. Чаках почти две години. Сега смятам (и мисля, че мога да говоря от името на всички в групата), че GIAA е заслужила респекта на ирландската публика. В Ирландия им много добри банди, но музикалната индустрия още не ни е оценила. Ако трябва да чакаме още две години, ще чакаме, колкото е необходимо. Когато се върнем там на сцена, искам да свирим пред 1500 души, не пред 500. Искаме да се отнасят към нас със същото уважение, както към Mogwai или Explosions In the Sky. В сърцето си знам, че сме най-малкото добри колкото тях, ако не и по-добри, и това е моята истина. Казвам го от сърце, не се хваля, просто вярвам в това, което сме и което правим. Нищо лично към тези банди, те са страхотни и правят своята си музика, но не бих искал ирландската публика да ни приема като копирачи. Не сме такава, имаме собствен стил. Мисля, че е време хората да ни оценят за това, а не просто да ни слагат в рамката на пост-рока в едно със Sigur Rós, Mogwai, Explosions In The Sky и Godspeed. Да, свирим в същия жанр, но имаме собствен облик, така, както те имат техен.

Обмисляли ли сте възможността да вземете втори китарист? Споменахте едноименния ви албум, а в него има доста китари. Та, мислили ли сте за още някой, който да поеме по-тежкия звук?

Torsten: Не, още не. Jamie е на китарата, с него сме обсъждали евентуално да направим парче където може да допълва. До известна степен се опира и до разходи. Естествено най-добре би било ако имахме наш собствен музикален инженер, китарите може би щяха да са по-мащабни. Но за момента съм доста доволен от ефектите си. Може би с времето ще вземем още един китарист, но не мисля, че е приоритет на този етап.

Jamie: Чисто музикално... Torsten всъщност е страхотен китарист; Neils свири перфектно на бас и мисля, че за момента имаме достатъчно талант в бандата. Ако някой ден усетим нужда от втора китара, просто бих записал още една китара и ще използвам за подложка.

Torsten: Ако ще взимаме някой, аз бих избрал Edgy, китарния ни техник. Тъй като е навътре в нещата, винаги мога да разчитам, че просто може да се включи в усилвателя и да направи няколко парчета с нас. Мисля, че точно това бихме направили.

Jamie: Дори не знам дали още изпълнява длъжността на музикален техник, понеже отговаря и за светлините, и за китарите, занимава се с всичко.

Споменахте, че сте написали парче, възоснова на някакъв сън. Но тези сънища са от добрите, звучат някак позитивно и не ти се иска да се събудиш. Въпросът ми е, обмисляли ли сте да направите нещо концептуално, което да звучи като мрачен сън, нещо кошмарно и саморазрушително?

Torsten: Ами, в новия албум има нещо такова. Приятелката ми сънува жена със забодени дълги игли в очите. Аз написах парче върху тази идея, казва се Girl With The Needles. Може да се каже, че тази песен е вдъхновена от кошмар.

Наистина ли ще има такова парче?

Torsten: Даже е готово. Neils ми помогна да напишем жестоки бас линии за него. Звучи грууви, но и е пропито с мрак. Малко ми напомня на Death In Vegas. Освен това, вземи предвид и парчето Dark Rift. То е вдъхновено от филма Смъртоносен хоризонт, нали го знаеш, в който космически кораб пробива през пространството до другата страна и се връща, водейки Ада със себе си. Мисля, че много от песните ни черпят идеи от подобни филми, например Remaining Light. За нея пък ни вдъхнови 30 Days of Night, знаеш, с вампирите. Аз дори взех изрязани части от звука във филма и ги вградих в бекграунда на песента. Цялото парче визуализира онази сцена, в която човекът е навън в снега и нещо се промъква към него в сенките. When Everything Dies е за ядрения холокост, когато нищо живо не е останало на Земята и тя е просто парче студена скала в пространството.

Това обаче са отделни песни от различни албуми. Замисляли ли сте се да издадете нещо, което звучи по-концептуално? Така мрачното усещане би се запазило през целия албум.

Torsten: Не, не мисля, че някога бих го направил.

Neils: All Is Violent, All Is Bright е най-близо до това, което може да се нарече концептуален албум...

Torsten: Той е като снежен пейзаж, ако мога да го нарека така. Докато композирах песните, си представях точно това. Но предстоящият ни албум носи повече усещането за... имам картина, която го описва много добре. Приятелката ми е художничка и неин автор. Просто пасва на вибрациите на албума по някакъв начин. Това е частта за която ти говаря и е само детайл от цялата картина. За вътрешността на обложката може да ползваме цялата

Значи това ще бъде обложката на новия ви албум.

Torsten: Да, това е пълната картина.

god-is-an-astronaut-cover-detail

Детайлът от картината за който ще бъде използван за новата обложка

god-is-an-astronaut-cover-full

Цялата картина с детайла

Torsten: Derval Freeman, това е името на страницата и нейното име, можеш да разгледаш творбите й във Facebook. Тя е невероятна. Нарисувала е тези картини, докато слушала нашата музика. Била ни голям фен и прочие, така и се запознахме. Така че, по някакъв начин сега й се отплащам (смях).

Искам да ви питам за електрониката в музиката ви. Кой беше отговорен за ембиънт елементите, преди Jamie да се присъедини към GIAA?

Torsten: Основно аз, мисля.

Neils: Електронният саунд е изграден на базата на денс музиката.

Torsten: Изпробвал съм най-различни синтезатори. От Roland JX до JP8000, Yamaha и Korg, всякакъв софтуер като Absynth, въобще всичко, което ни е попадало. Винаги съм харесвал по-необичайните синт-звуци, за разлика от евтиния 80тарски звук.

Neils: Аз пък нямам против евтиния осемдесетарския звук, и той е добър (смях).

Torsten: Бих дал шанс на Pat O'Donnell, който беше част от групата Fountainhead. Той наистина е част от GIAA по свой собствен начин. С нас е от самото начало и оказа голяма помощ при All Is Violent... и Moment of Stillness. Сега работи с нас и по бъдещия ни албум. Много е талантлив и много ми е повлиял, научил ме е на всичко. Заедно създадохме Dark Rift и много други парчета. Така че той е част от творческия процес в GIAA, просто не взима участие в изпълненията ни на живо. Но е страхотен музикант. Pat ми помогна да програмираме бийтовете за Beneath The Ocean. Тогава Lloyd дойде в групата и добави своя отпечатък към нея и се получи странна смес – барабаните звучат изцяло като New Order, а с Lloyd на борда изведнъж зазвучахме като тяхна джаз версия. Дори може да усетиш влиянието на Jamie тук-там, той пък е фен на неща като Muse, така че може би звучим малко и като тях. Новите ни записи са доста мейнстриим, в добрия смисъл на думата. Представям си как някой ден някой ще ги чуе по радиото и ще си каже: „Хей, никога не съм слушал нещо подобно, ама е жестоко!" Това за мен би бил истински пробив. За нас е безсмислено да сме в ъндърграунда, на този етап искаме да сме по-известни. Мисля, че музиката ни го заслужава.

IMG 5734

 

Участвате ли в някакви странични проекти или отделяте цялата си енергия в God Is An Astronaut?

Torsten: Аз лично не. Занимавам се с продуциране и си имам собствено звукозаписно студио от 1996 г. Работил съм с няколко групи, като Butterfly Explosion например. Преди близо две години записваха при нас и се получи добър shoegaze албум, който получи недостатъчно внимание. спред мен. Наскоро работих с Toucan. В музиката им има традиционни ирландски мотиви, но са много агресивни. При тях можете да чуете тромбон, цигулки, трумпет, акустична китара, бас, наистина много неща. Това беше първият път, в който ми се налагаше да записвам тези красиви инструменти. Много харесах тромбона и начина, по който звучи заедно с тромпета. Връща към времената на Джеймс Браун. Записах само две парчета с тях, но мисля че барабанистът им е феноменален. Свири много отсечени ритми и мога да разбера защо пост-рок феновете ги харесват. Все пак добавих малко от своето влияние в песните, за да звучат като завършен продукт.

Участвах и в една друга много млада банда наречена Xenon Field. Тъкмо завършиха училище и са от Ирландия. Те са иситински компютърни зубри, надявам се да не се засегнат като го казвам, много интелигентни и могат да програмират невероятни неща. Тези момчета измислиха някакви много интересни math rock неща, доста са оригинални. Аз винаги съм стоял настрана от math rock музиката, защото толкова много хора я свирят в момента. Те обаче правят нещата сами в ProTools и аз после записвам на живо барабаните и ги миксирам. Признавам, не съм виждал никой друг да създава близо 200 трака в ProTools, хлапетата са просто откачени. Мисля, че са с години пред много други банди, и ако има справедливост, трябва да получат някакво внимание, когато излязат наживо. Ако успеят да го направят на живо, защото това, което правят, е адски трудно за изсвирване.

А ти, Jamie:? Участвал ли си в някакви странични проекти?

Jamie: Имал съм много странични проекти в миналото. Забавното е, че God Is An Astronaut винаги са били една от най-любимите ми банди. Нашият звуков техник ни запозна преди 2 години и аз съм най-новият член на бандата. Не бих могъл да съм по-щастлив. Не мисля, че някой от нас наистина е заинтересован от странични проекти. Искаме да дадем всичко от себе си на God Is An Astronaut. Искаме да вземем всичко, което сме създали дотук, и да го надградим.

Torsten: Трябва да спомена първия път, в който видях Джейми да свири. Помолиха ни да посвирим в радиото и там имаше пиано. Не бих рискувал в радиото да седя на пианото и да се опитвам едновременно да свиря и китарата, просто не бих се справил. След това се сетих, че можем да викнем Джейми. Знаех, че той е в рок банда, пее чудесно и свири добре на китара. Не знаех за уменията му на пианото, докато не седна онзи ден и не ме нокаутира. Директно след това го попитах „Като приключим тук, искаш ли да се присъединиш към бандата?". Той си помисли, че се шегувам.

Значи пеене, китара и пиано?

Jamie:Ами да, аз винаги съм се занимавал с музика. Този ден, за който Торстен говори, промени живота ми. Благодарен съм вечно към бандата, че ме приеха.

Torsten: Ние чакахме някой като Джейми от много време и баща ми винаги казваше, че той ще се появи. До този момент не харесвах да свиря на живо, защото бях много ограничен откъм действия. С двата клавира от едната страна и педала за семпли, беше побъркващо.

И да не споменаваме всички останали китарни ефекти и педали.

Torsten: Да, не можех просто да оставя китарата и да се прехвърля на клавира. С този огромен набор от педали Boss трябваше да откривам къде е всичко. Аз се съсредоточавах толкова силно повреме на концерти, че сякаш преминаваха за 2 минути. Сега вече се освободих като изпълнител да правя това, което искам. Също Джейми е безкрайно по-добър на пиано, от колкото аз винаги съм бил. Джейми, аз, Нийлс и Лойд, това е God Is An Astronaut, така трябваше да бъде още от самото начало. Не мисля, че можехме да продължим само трима. Да, хубаво ни беше до определена степен, но не толкова, колкото в момента. Да бъдем само трима беше голям натиск и за Лойд. Много разчитахме на него с неговото джаз свирене да запълва местата, къде нямаше програмирани барабани. Когато напусна групата, знаехме, че ще бъде много трудно за неговия заместник. Лойд вероятно е най-добрият барабанист в Ирландия, феноменален е. Може да не го забелязвате сега вече с Джейми, Нийлс и мен на предна линия. Но това, че се завърна обратно, е като да си отново с отдавна загубен приятел.

В заключение, има ли нещо, което бихте искали да кажете на българската публика?

Jamie:Мога просто да кажа благодаря. Не можем да повярваме, че първото ни изпълнение тук в България беше толкова невероятно и мисля, че мога спокойно да го кажа от името на всички нас. Ние сме от един много много малък остров в Европа и за нас да успеем да дойдем до тук и да свирим за първи път пред толкова много фенове, които даваха всичко от себе си, е нещо като сбъдната мечта. Ще кажа на българските фенове, че това определено няма да е последният път, в който ще сме тук.

Torsten: Джейми някак каза това, което и аз исках да кажа. Очаровани сме от цялото изживяване да свирим тук. Българските фенове и тяхната подкрепа беше невероятна. Трябва да отбележа, последните няколко представления в Хърватия, Сърбия и България бяха едни от най-хубавите. Сърбия има специално място в сърцето ми също. Това е една много бедна държава и децата там ни разказваха как преди 5-6 години западни банди изобщо нямало да бъдат допуснати там заради омразата към цялата сцена. Почувствах, че сме в позицията да направим нещо и ми се стори правилно поне да ги забавляваме, вместо да ги игнорираме. Мисля, че определено ще се върнем отново на тези места – България, Сърбия и Хърватия. Знаехме го, още като свирихме в Русия, те ни дадоха едно такова усещане...

Какво да очаквате.

Torsten: Да, какво да очакваме. Руснаците са луди. За мен тази вечер беше един от най-добрите концерти и наистина си изкарах чудесно.

Добре, това ще бъде финалният въпрос. Ако Бог наистина е астронавт, няма ли да трябва да слиза на Земята от време на време за малко провизии?

Jamie: Хаха, за провизии, може би. Би трябвало да има всичко, от което се нуждае там горе, не знам.

Torsten: Чели ли сте Ерих вон Даникен? Неговата теория е, че човешката раса не е съществувала, докато не се появили маймуните и нещо е променило гените им. Има доказатества за извънземно присъствие, например статуите на извънземни в Иран и Ирак,не че съм луд пдръжател на тези теории, де...Но за някои от тези теории има добри научни наблюдения. Мисля, че тези теории са малко по-реалистични от ангелите, летящи в пухкавите облаци. Възможно е и да е просто еволюция. Това му е хубавото. Не знаеш дали е вярно, или не, и тази идея ни влияе много.

Защото никога не знаеш какво ще се случи.

Torsten: Да, точно, никой не знае. Това е прекрасното нещо в живота, нали? И може би същевременно е ужасното в живота, тази несигурност. Ако можех да ти кажа твоето бъдеще тук, сега, щеше ли да искаш да го знаеш? Не мисля.

Не, никога.

Jamie: Мога ли да задам едни въпрос преди да приключим?... Тези гривни ни ги върза някакъв фен. В последствие забелязах че всички носите такива...Какво е това

Това са Мартеници! Тук това е традиция и всеки път на Първи март се подаряват на хора, които познаваш и цениш. Това е стар обичай и се прави за здраве. Носите ги докогато видите щъркел или цъфнало дърво ги свалете и ги закачате на дървото за здраве!

Torsten: Ухааа трябва да отнесем тази традиця в Ирландия!

Jamie: Това е страхотно наистина. Благодаря много?

Благодаря момчета за това интервю, беше ми много приятно.

Jamie: За нас също!

Torsten: Благодаря ви момчета, това интервю беше удоволствие

Интервюирал: Янис Петрас