mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2019
January
23
2019
February
06
2019
February
22
2019
March
10
2019
March
12
2019
March
22
2019
March
22
2019
March
30
2019
May
04

Може да е малко късно да се отразява албум излезнал преди близо година, но хубавите неща стават бавно и не остаряват. Близо година измина от издаването на дебютния албум на ProjectArcadiaFromtheDesertofDesire (поръчай). И всякаш беше вчера и деня, когато 5-те момчета бяха съпорт на гърците Firewind (прочети репортаж). Първото нещо, с което бандата се сблъска тогава  бяха недоверчивите погледи на българските “фенове”. Аз лично да си призная бях чувал името им да се спряга по метъл сайтове и форуми, но нямах и най-малка идея за какво точно иде реч. Това, което се случи тогава чак сега успявам да обмисля и да напиша тези редове. Сега, когато с ръка на сърцето мога да кажа, че съм фен на тази група. Горд съм, че в България има хора, които не имитират, не парадират излишно и не си губят времето, а стрелят право в десятката.

arcadia1FromTheDesertOfDesire е плод на дългогодишна работа на групата и първа рожба в тяхната дискография, която се надявам да е доста дълга за години напред. Определено невероятно и солидно начало за музиканти, които не са са познати на българските фенове в стил, който буквално липсва на сцената в България. Всички сме чували за групи, които се определят като “Бащите на Пауър метъла в България” или се задоволяват със свиренето на кавърчета на Nightwish, Hammerfall и Helloween. ProjectArcadia обаче са събрали 9 размазващи парчета в един албум, който ще допадне и най-притенциозният фен.

Още в началото с NotMyDestiny може да си проличи качеството с невероятно грабващото клвавирно интро и дълбоки чисти вокали, които постепенно ще ви отрежат главата с навлизането на тежките китарни партии, и барабaнни изтрели. Преди да се усетите ще блъскате с ръце по масата и ще сте усилили парчето до дупка.  NotMyDestiny e брилянтна песен с невероятен грабващ риф, припев и вокали на изключително ниво. MyNameisFear не оставя слушателя да почине и започва директно с резачка. Отново можем да хванем невероятно грабваща китарна мелодя преди песента да забави темпо, но само за да си отдъхнем за момент. Отново много силен текст и припев запомнящи се мелодии, и магични китарни сола. LostParadise e малко по-трудна за възприемане в началото, но за нищо на света няма да я перскочите. Isis е доста по прогресарско парче с много повече сола и разбира се доста по-бавна.

Отново с доста зарибяващ припев и завършваща изцяло акустично, което си е черешката на тортата. Ged отново ни връша в ритъм с запомнящите се рифчета и бързо темпо. Всеки път като я слушам си представям как публиката заглушава групата на припева. Определено това е концертно парче, отново с невроятно енергични сола и неподправена магия. SinceTheFlood – поредното парче, което почва доста енергично. Съветвам всички да се заслушат в текста на парчето и да се замислят за ценностите си. Едната от песните ми фаворити в албума (казвам Едната защото те са поне 9). е TheMessage. Много TRUE песен и показва отношението на групата към това, което паравят и че музиката за тях е нещо, с което се чувстват добре и което ги обединява, а не иснструмент за пари. ForeverLost започва доста мистично и се развива постепенно. Отново виртуозни сола и супер запомнящ се припев, който се повтаря много пъти в песента и накрая пак си мислите, че щеше да е хубаво да го има поне още веднъж. WithoutATrace е последното парче в албума и определено не е сложено последно, защото е най-лошо. Типична Пауър композиция., разчупени китари и сола в цялата песен.

Точно преди да сте се усетили албума е свършил и веднага ще го завъртите отначало. За мен FromTheDesertOfDesire е най-добрият албум издаван в близките 6-7 години от българска група и мисля, че ще минат още доста години преди да се появи нещо по-добро. Надявам се че това ще бъде вторият албум на бандата. За това разбира се могат да кажат самите те. Преди няколко седмици имах честта да срещна Пламен – китара и Добо - бас и ето какво успяхме да си поговорим:

gallery_117

Здравейте ... така както сме седнали на по бира ... и кола ще ви помоля да се представите.

Пламен: Ха-ха… Aз съм Пламен, свиря на китара в ProjectArcadia

Добо: Аз съм Добо –  бас. Най-скорошният член на бандата съм и съответно имам да казвам най-малко неща. (ха-ха-ха)

Какво имаш предвид под най-скорошен?

Добо: Ами колко станаха ....? Година и нещо?

Пламен: Повече са даже. Две години и нещо. Струват ни се малко, но времето си тече.

С това минавам към следващият въпрос.. Оставам с впечатлението, че ProjectArcadia си е един проект буквално, не е типичният стандартен модел група.

Пламен: Да, така е. Това е самата истина.

Имам и усещането, че и преди доста години съм засичал това име или беше само Arcadia?  

Пламен: Да, така се казвахме и дори се носеше слух, че сме написали песента за Азис – „О’ Азисе, нагъзи се!”, който слух обаче не е верен (ха-ха-ха).

Да, това е хубаво да се знае, а от колко години всъщност съществува групата?

Пламен: Ами ProjectArcadia e на 3 години. Преди това имаше много превъплъщения на бандата, за които не е нужно да говорим, защото не са нищо важно и значително.

Смяташ ли, че сега вече имате здрав и постоянен състав или се очакват промени и как е йерархията в групата. Изобщо кой пише музиката и текстовете и защо всъщност сте Project”?

Пламен: За предния албум нещата стояха по един начин. Занапред ми се иска да не е точно така. ProjectArcadia бе сформиран, след като песните бяха написани вече от мен. За следващия албум искам да участват повече хора, защото ще е по-весело и ще се получат по-хубави песни, когато всеки си свърши работата.

Ще можеш ли да ни кажеш нещо повече за предния албум FromTheDesertOfDesire? Как се случи всичко? Как беше записан? И въобще трудно ли е в България да се запише албум на световно ниво? Казвам го защото според мен вашият албум излиза от стериотипите на всичко, което се прави в България.

Пламен: (Ха-ха) Благодаря за комплимента. Това ми е един от любимите въпроси и мога да говоря с часове по тази тема, но ми е любопитно Добо какво ще каже.

Добо: Ами за написването на музиката аз нищо не мога да кажа, защото тя е създадена преди аз да се присъединя. През годините Пламен е написал всички песни. Аз имам гледната точка на фен и съм му казвал, че песните много ми харесват. Записите на албума бяха също доста напреднали когато аз се присъединих. Дозаписах някои бас партии, които не бяха готови.

Пламен: (Ха-ха-ха) преди него записваше мистериозният басист „Мистър Х”

Кой е „Мистър Х”?

Пламен: Той има много лица, вече и аз не помня точно... поне три са. Едно от тях е басистът на Еридан - Иво Икономов. С него в началото се получи доста добра спойка, но слава Богу, че после се появи Добо, защото той пасна не само като басист, но и като човек от групата. Лично аз намерих един много добър приятел в негово лице. Това е много важно за една група и ще е основен критерии за нас за напред. Освен че е важно да можем да свирим, е важно и да се разбираме и да сме приятели.

Значи доколкото разбрах очакваш и другите членове на групата да дават идеи за песни в следващите албуми?

Пламен: Да, именно това ми е идеята. Когато всеки си познава добре инструмента, може да предложи много неща, които няма как да ми хрумнат, ако пиша песните сам. Аз не съм барабанист и мога да си представя само в общи линии как трябва да звучат барабаните, но един барабанист може да предложи съвсем различни неща по аранжимента. Това прави песните много по-истински. В предишния албум имаше песни, за които съм давал демо на барабаниста и той е записвал барабаните още на следващия ден – без репетиции, без обсъждане на аранжимента.  Той просто слушаше компютърните барабани, които съм програмирал, и свиреше по тях. Което определено не е за предпочитане и следващия път няма да е така.

Добре, а самия албум FromTheDesertOfDesire на колко години работа е плод… лично от към твоя страна?

Пламен: (Ха-ха) ... Няма да е добре ако хората останат с впечатление, че сме  някакви мъченици заради записването на този албум. С прекъсвания тези парчета са писани в продължение на много години - и аз не помня вече. Повечето песни бяха написани в последните 3-4 години, но някои от тях са наистина много стари. Занапред и това ще го избегнем, защото когато материалът остарее, на самия музикант вече не му е толкова интересно да работи с него. Много по-добре е идеята да се запише, докато е свежа и “прясна”, и да се хване първоначалния импулс. Много хора казват, че творческият импулс е най-силен в началото. Много музиканти се опитват да уловят именно това и се стремят да запишат от първия дубъл в студиото. Почне ли една песен да се обработва прекалено много и не работи ли вдъхновението, нещата стават насила. Това са много важни неща и следващия път ще им обърнем повече внимание.

gallery_137

Още в самото начало казах че вие не сте обикновена група. Защото повечето банди промотират албумите и музиката си като се борят за участия в клубове и по-големи концерти. Доколкото си спомням вие имате един концерт до момента и той е когато подгрявахте Firewind. Тогава може би никой не беше запознат с творчеството ви, но вие направихте зашеметяващ концерт.

Пламен: Основна за слуга за това имат останалите членове на бандата. Защото всички освен мен имат достатъчно опит с концертите. Добо например е свирил в няколко групи преди това. Барабанистът, вокалистът и другият китарист се занимават основно с музика и се чувстваха много комфортно на сцената.  Това помогна адски много. Ако всички бяха като мен, нещата щяха да изглеждат по друг начин. За мен си беше истински шок... (Ха-ха-ха)

Вие подгрявахте доста емблематична банда за този стил.

Пламен: Да и мисля че бяхме подходящи за съпорт.

Според теб как ви прие публиката и доволен ли си от реакцията на феновете?

Пламен: Реакцията беше по-добра отколкото въобще съм се надявал. После гледахме видеото и видяхме, че между песните хората се кефеха и викаха така, сякаш гледат голяма банда. Беше наистина невероятно. Зарадва ме много и фактът, че и отзивите след това бяха много добри.

Останахте ли доволни след като издадохте албума и как се прие той? Какви са отзивите за него?

Добо: Иска ми се да кажа, че винаги е готино, когато се издаде албум, но не мога да кажа „винаги” защото е първи (Ха-ха-ха-ха).  Друго си е да го видиш така в кутийка и с книжка - като истински албум.

Ами той си е истински.

Добо: (Ха-ха) Да, но някак си му се радвах повече като фен. Предполагам Пламен го приема по друг начин.

Пламен: Тук вече окончателно си пролича колко е скромен Добо... (Ха-ха-ха)

Пламен:  Ако трябва да говорим за удовлетворение... не виждам какво повече можем да постигнем на този етап и съм доволен от албума. Няма да цитирам имена, но когато занесохме диска в една популярна дистрибуторска компания, ни казаха да очакваме да се продадат 3 диска. Това звучеше ужасяващо и твърде отчайващо. Даже ни цитираха и имена на български банди, които са им носили дискове като нас и в продължение на година продават 2-3 бройки. И това ни го казаха на няколко места, но специално на едно от тях звучеше най-отчайващо. Всъщност, може би защото в България няма много групи в този стил и за изненада на тези компании, ние продадохме много повече бройки. И на другите места продадените бройки бяха доста повече. Не искам да се създава грешна представа. Ако трябва да посоча конкретни цифри - продали сме 50 бройки от албума. Седмица след излизането си той се появи по торент сайтовете. Там нещата изглеждаха по-различно. Още първата седмица се бяха събрали около 1000 сваляния. Това е грозната реалност, но все пак продажбите надхвърляха в пъти прогнозите на магазините, в които го оставихме.

Чувстваш ли се ощетен от торентите?

Пламен: По никакъв начин. Даже съм много позитивно настроен. С Добо си припомнихме едно изказване на Jeff Waters (Annihilator), в което той казва, че торентите само помагат на групи които НЕ са от ранга на Metallica и Kiss.  Затова гледам на тях като на нещо много хубаво. За банди като  нас те са от голяма помощ. Представяш ли си - над 1000 сваляния, и то не само от България, а от цял свят. FromTheDesertOfDesire беше качен в един английски тракер където за първите 2 дни го свалиха над 500 души. След това на MySpace профилът ни започнаха да идват съобщения от Франция, Щатите, Израел и от много други държави. Просто за съвсем малко време се оказа, че са ни чули фенове и от други страни, а ние не го очаквахме.

Имаш предвид, че ако човек хареса достатъчно албума и го оцени, ще намери начин да си го купи.

Пламен: Абсолютно. Ако някой е тръгнал да прави музика на такова ниво като нас с мисълта да изкарва пари от това, значи се е объркал много сериозно. Дори с другия китарист се шегувахме, че  следващия път ще си направим сами торента. Поне ще го оформим както трябва - със снимки информация и достатъчен битрейт на емпетройките.

Ти си привърженик на електронните варианти на албумите, но аз лично в момента не се сещам за друга група в България която да е издала сингъл.

Пламен: Дори два!

Да. Именно. Повечето банди се чудят как да издадат всичко наведнъж или да го пуснат в някоя компилация и да не харчат пари и нерви по сингли. А в същото време вие имате два сингъла преди албума. Сингълът е една ценителска форма на издание и обикновено големите групи си го позволяват.

Пламен:  Причината за тези сингли е следната. Прекалено много забавихме нещата с албума и искахме да опипаме почвата с нещо друго преди това. Когато издадохме първия сингъл, изобщо не беше ясно кога ще завършим записите. В крайна сметка си беше добро решение, защото някои хора разбраха за групата още преди издаването на албума. Интересното е, че и в двата сингъла има парчета които не са в албума. Това до известна степен ги превръща в нещо уникално.

discography_4 discography_5

Аз лично с удоволствие си купих и албума и синглите. В България има ли хора, които са готови да дадат пари за тази музика. В смисъл да спонсорират такова нещо и да го превърнат в реалност. Да кажат „Пичове кефите ме, дайте да ви помогна с нещо”. Има ли такива хора и как стана при вас?

Пламен: По първата част на въпроса пак ще цитирам един от продавачите в магазините, в които  занесохме диска. Той каза: „Повечето от феновете, особено до 20 годишна възраст, не познават тръпката от това да държиш оригинален диск в ръцете си”. Тоест, те трупат купища MP3 на дискове и шпиндели и по това се определя колекцията им. В това няма нищо лошо, защото знаем какви са времената. Много хора не могат да си позволят друго. Едва ли някой би си казал „ Няма да слушам тази група, защото не мога да си купя диска”. Това би било безумие. Въпросът е, че навремето хората са познавали страхотната тръпка от това да държиш оригинален носител в ръце, особено ако е плоча....

А може би просто не е имало MP3-ки?

Пламен: (Ха-ха-ха).. И това е вярно. Истина е също,  че сега за повечето хора тази тръпка е отминала. Ако трябва да сме откровени докрай, от тези 50-60 бройки, които сме продали, около 1/3 са купени от познати и приятели. Това е грозната реалност. Все пак, ако човек няма твърде големи очаквания, това би трябвало да се счита за успех.

...Втората част на въпроса ми ?

Пламен: Която беше? (Ха-ха-ха)

Има ли хора в България, които са готови да помогнат на една група да „изплува”? В големите държави и по филмите идва човека с куфарчето и казва „Пичове кефите ме, хайде да правим бизнес”.

Пламен: Да, но като вкараме думата „бизнес” се появяват и много други неща. Човекът с куфарчето в един момент може да реши, че той диктува всичко.

При вас кой е мениджър?

Пламен: Помагат ни ABV.Pro. И то много успешно, защото тяхното име беше нашумяло заради  концертите, които бяха организирали. Със Стоян сме приятели отдавна и той беше човекът, който помогна в случая. За другото сме се борили сами.

Свършил е перфектна работа.

Пламен: Да, абсолютно… Те помогнаха много именно с това, че имаха вече някаква популярност. Постоянно разпространяваха новини за нас и т.н. Стоян има и много бъдещи планове за групата. Бих казал, че неговите са по-смели дори и от моите. (Ха-ха-ха). Бъдещето ще покаже какво ще излезе от всичко това.

Има ли възможност да видим ProjectArcadiaна живо скоро?

Пламен: Категорично Не! Трябва да има някакво специално събитие, за да се случи такова нещо .

gallery_133

Но не е невъзможно нали?

Пламен: Разбира се. Проектът съществува по такъв начин, че по всяко време може да започне да действа отново.

Сега се сетих за нещо. Ти каза, че сте продали 50 бройки, а повечето банди продават дисковете си по концерти и участия. При липсата на участия това наистина е впечатляващо. Сигурни сте, че дисковете са в хора, които специално са отделили внимание.

Пламен: Да, безспорно концертите биха помогнали много за популяризацията на албума и бандата, но за момента нещата стоят така. Засега това е единствения формат, под които групата може да съществува.

Може ли сега един мой много любим въпрос?

Пламен: Ха-ха-ха. Кажи?

Какви са бъдещите творчески планове на ProjectArcadia?

Пламен: Аха-ха-ха-ха-ха. Култов!

Да, питам защото скоро прочетох на сайта ви, че сте в процес на писане на нов материал, който може да наложи смяна на името на бандата.

Пламен: Добо заеми се ти. Аз съм такова дрънкало, а ти само мълчиш.

Добо: Ами какво да кажа. Новият материал пак идва от същия човек, но ще дойде момент,  когато ще седнем всички заедно и ще направим нещата.

Ти как виждаш новият материал и албум?

Пламен: Ще се появят песни и в по-други стилове. Именно затова може да се наложи смяна на името на бандата. Ако сложим етикет ProjectArcadia на следващия албум, това може да предизвика грешни очаквания. Тоест, хората да очакват да чуят много подобен стил или дори същия като в предния албум. Сега ще има и хард-рок парчета. Добо пък е запален траш маниак и няма да е зле да има и поне едно траш парче. Не искам този албум да има някакви стилови ограничения. Искам да сме абсолютно свободни и да направим това, което ни дойде отвътре. Основната част от написания материал досега е доста сходен с предния албум, но има и песни, които звучат доста по-различно и някои хора биха останали изненадани.

Приятно или неприятно?

Пламен: Ха-ха-ха-ха... Е, риторичен въпрос! Приятно разбира се.

А евентуално във времето кога може да се случи?

Пламен: Добо каза, че в момента няма как да свирим. Причината е, че набавяме собствена техника, което ще ни позволи да записваме много по-лесно, по-евтино и по-спокойно. Така ще можем да направим основната част от записите у дома, което е несравнимо. Не се наемат часове по студия и ангажименти с месеци напред. Да не говорим, че в студиото може да ти се случи да имаш лош ден - да не ти се свири или пее, а да трябва да записваш. Това се отразява на записа.

Или махмурлук?

Пламен: Да. Дори това... Хора сме все пак.(Ха-ха-ха)... Затова движим нещата в такава посока, че да можем да записваме основната част от материала у дома, което със сигурност ще си проличи.

gallery_132

Добре, а какво ти е впечатлението и какъв е изобщо погледът ти върху българската музикална сцена?  За хората, които са на нея и тези които я подкрепят и ходят на концерти. По някакъв начин доближаваме ли се до световните нива?

Пламен: Ако говорим за феновете, нещата вече определено започват да се оправят и това ме радва. Но ако говорим за българските групи и сцена, трябва да си призная, че нямам сериозно впечатление от нея. Може би Добо има какво да каже.

Добо: Аз имам няколко любими български банди, които за съжаление рядко се изявяват. Иначе като цяло също нямам кой знае какви впечатления от българската сцена.

Пламен: С него обаче сме единодушни за това кои са ни фаворити.

Добо: Да. Това са ODD CREW. Не толкова като стил, колкото като отношението им към музиката. Друга група...  Може би една банда от Хасково – казват се Anger Point. Наистина много яка банда с много голям потенциал, но и на тях, както на всички други, им е трудно.

Пламен: И SJK, за които не знаем дали още съществуват. За мен това е българската банда на абсолютно световно ниво. Без никакво съмнение.

Вие като всички музиканти сте обикновени хора и предполагам имате някакви мечти за напред. Кажи ми представяш ли си ProjectArcadiaслед 15 години?

Пламен:  За музиката няма лек. Зарази ли те веднъж, не те пуска. Няма човек, който да е намерил начин да се откаже. Когато я имаш в себе си, не може просто да спреш. Голямата ни грешка от първия албум, която ще се опитаме да поправим, е, че нещата бяха „на всяка цена” и пропуснахме много сериозно момента с удоволствието. Имаше напрежение,  имаше и срокове... Занапред всеки един момент от писането и записването на песен ще трябва да носи най вече удоволствие на всеки един от бандата. Независимо дали групата ще се казва ProjectArcadia или по друг начин. И е желателно, разбира се, да нямаме наемници.

Значи определено виждаш ProjectArcadiaслед 15 години?

Пламен: Ако не се случи нещо непредвидено и твърде лошо, не виждам какво може да ни попречи да свирим.

Благодаря ви за това доста приятно интервю. Ще ви помоля да кажете по някоя дума на всички, които ще прочетат интервюто и ще се поинтересуват от ProjectArcadia.

Добо: Искам феновете да гледат на нас като фенове, които свирят. Така както те се кефят, така и ние се кефим докато свирим... Ето това е… Трябва да има кеф в цялата работа и нещата да стават с кеф.

Пламен: Ха-ха-ха… За феновете ... вече го казахме. Нека очакват музика без граници от ProjectArcadia и бъдещите превъплъщения на групата. Ако са харесали първия ни албум, предполагам, че следващите ще им харесат още повече. Идеята ни е този път всичко да е много по-искрено и от сърце, да няма нищо направено насила

Благодаря ви много.

Пламен: Ние благодарим.

 

Tук може да пишете впечатленията си от бандата

Научете повече за Projec Arcadia:

www.projectarcadiabg.com
http://www.myspace.com/arcadiabandbg


Автор:
Никола Петрас
Снимки: Project Arcadia