mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2019
January
23
2019
February
06
2019
February
22
2019
March
10
2019
March
12
2019
March
22
2019
March
22
2019
March
30
2019
May
04

Репортаж от първият ден на KAVARNA ROCK FEST (15.07.2011)

Много се изговори за тазгодишното издание на КАВАРНА РОК ФЕСТ, но истината е, че беше повече от успешно. Атмосферата в Каварна дава на феновете нещо повече от концерти. Купон до зори, плаж, море и едно празнично настроение. Имаше хора, които не слушаха нито една от групите, но бяха там само и единствено за купона, и изживяването.

Като цяло фестът нямаше забележка, единственото което може да се отбележи като минус беше хаоса с sinning session-ите през първия ден, провеждането им в най-голямата жега, отказването на OPETH и ARCH ENEMY (което разбира се не зависеше от организаторите) и както почти на всеки концерт се случва охраната, която обираше перцата и ги разпродаваше за по 40-50 лв. Може да ви звучи смешно, но ако си заклет фен, който е седял от 3 часа пред оградите на пек, за да се наредиш на предна линия и си седял до края за да изгледаш любимата си група никак няма да ти е забавно. Предполагам на фирмата охранител е платено достатъчно и не мога да си обясня защо са избрали този начин за"допълнителни доходи" В общи линии това бяха минусите на фестивала(ако могат да е нарекат минуси), но не мисля че по някакъв начин попречиха на настроението. Нека спомена, че sinning session-а през третия ден беше точното попадение, проведе се в много подходящо време, в почивката между групите.

Предварително моля да ме извините, ако забележите пристрастия в написаното от мен, но най-накаря видях групи, които не съм си и мислила, че ще видя тук. Даже до последно обмислях да ги гледам някъде извън България.

Първият ден събра на една сцена DREAMSHADE, KATATONIA, SONATA ARCTICA и PARADISE LOST

DREAMSHADE се качиха на сцената в обявеният час, 18:00. Швейцариците откриха с "Miles Away", която е от дебютния им албум „What Silence Hides", който излезна тази година. Оказа се, че групата е доста позната на българските фенове. DREAMSHADE успяха да разгреят публиката, която вече беше доста многобройна и даже пееше заедно с Iko Castelli. Младоците изпълниха почти всички песни от „What Silence Hides": „Eternal", „As Serenity Falls", „DeGeneration", „Revive In Me", „What Silence Hides" и „Wide Awake". Швейцариците се забавляваха много на сцената, а вокалиста освен, че се катереше по колоните направи и „стейдж дайв" в публиката, която го поноси известно време. Групата беше изпратена с много скандирания и ръкопляскания. Те от своя страна заявиха възхищението си от българските фенове, като публикуваха следните думи в Facebook профила си:

„Thank you Kavarna for the best gig and weekend ever, thank you for being so passionated and in love with the music! Everyone should learn how to live music by bulgarian crowds! ......Hope to see you soon again!"

„Благодарим ви Каварна за най-добрия концерт и уикенд. Благодарим ви че сте толкова пленени и влюбени в бузикат. Всеки трябва да се научи как да изживява музиката от българските фенове... Надяваме се че ще се видим отново"

KRFDAY1_IMG_00 060

Не мина много време и след точно 20-тина минути дойде време най-накрая KATATONIA да стъпят на българска сцена. Мога да кажа:... е най-накрая мамка му! Всички помним изпълненията на един друг „промоутър" с „концертите" на KATATONIA и PARADISE LOST.

Под скандиранията на многохилядната публика, групата заби „Forsaker". Jonas Renkse изглеждаше много доволен макар, че почти не му видяхме лицето, под буйните му къдрици. „Liberation", „My Twin", „The Longest Year", групата свиреше почти без да спира, а юлското слънце, което ги огряваше допринасяше допълнително усещане, че времето е спряло. Jonas в малкото време, което говореше не спираше да ръси суперлативи по адрес на публиката. По всичко изглеждаше, че групата искренно се наслаждава на на публиката и най-вече на хилядите пеещи гърла. Няма как да не кажа, че българските фенове показаха на какво са способни, на моменти от ръкопляскания и скандирания „кататонците" не можеха да вземат думата. KATATONIA наблегнаха повече на албумите след „Tonight's Decision" . Това разбира се не промени настроението на хората, но всички ще се съгласят с мен, че 13 песни бяха твърде малко. Шведите завършиха участието си с „Day And Then The Shade" и „Leaders" , и като за финал на прекрасното си участие, групата разхвърли много концертни сувенири, но най-важното раздаде на феновете си един прекрасен спомен.

KRFDAY1_IMG_00 152
Слънцето вече позалязваше, а едва бяхме прескочили половината от първия ден на Каварна Рок Фест. Умората от жегите и куфеенето вече ме обхващаше до момента, в който „Intro"-то на SONATA ARCTICA ме раздвижи и даже леко ме разсмя. Да си призная това ми беше 5-тия концерт на финландците, само тази година ги гледах за 2-ри път. Ето защо си мислех, че от към сетлист няма с какво да ме изненадат, е грешах. Групата откри с „Flag In The Ground" и премина за моя изненада към „Blinded No More".. Последва мноого силен момент от сетлиста с „Juliet" , „Paid in Full" и втората изненада за вечерта „Last Drop Falls". Tony Kakko както винаги беше перфектен в изпълнението си. Гласът му беше на много високо ниво. Да не говорим за сценично поведение, той изцяло изиграваше песните и се вживяваше в тях. Публиката си беше цял вулкан, който изригваше постоянно, SONATA определено бяха една от най-чаканите групи. Атмосферата беше настръхваща и нажежаваща. По време на „Victoria's Secret" се разлетя и един розов сутиен. „Replica" макар с нежната си мелодия взриви публиката. Хиляди гърла пяха с Kakko, стотици пламъчета се понесоха във въздуха, а тук там някой проронваше и някоя друга сълза. Tony определено не можа да свали усмивката от лицето си. Henrik омагьоса публиката с професионализма си, макар и с леко заспалата си физиономия, на която понякога се появяваше лека усмивка на задоволство. Гледах и се чудех от къде струи този талант от него? Та той свирише тези неща със затворени очи!!! Не стига, че Tony пише толкова дълги и сложни песни, ами всички свиреха и със затворени очи. Просто Магия!!!. Друго си беше да ги гледам отново в България. Друго си е Tony Kakko като каже "You're amazing my friends" да има впредвид българските фенове. След „The Last Amazing Grays" последва едно „бее-еее", което подсказа на всички, че следва „Black Sheep", която накрая завърши с риф от много извсетна песен на Metallica. Третата изненада за вечерта бе „Sing in Silence", която не е свирена от Live in Tokyo, ако не се лъжа. Финаландците определено ни подариха една магична нощ.

KRFDAY1_IMG_00 360
Какво друго да ви кажа представете си следаната картинка. Под пълнолунието нежните клавири на „FullMoon" носещи се от колоните, развяваха косите на всички като лек ветрец, а Tony Kakko осветен само един прожектор, пее „Sitting in a corner all alone, staring from the bottom of his soul, watching the night come in from the window window". Тази гледка си е направо... ох, просто аз лично унемях и май, и аз пуснах някоя и друга сълза. От там вече всичко мина като един миг „In Black and White" , любимата ми „Don't Say a Word" и разбира се накъде без „ Vodka".

Tony Kakko раздаде обичайните си целувки и прегръдки, само единствено се чудя дали Marko (басиста) винаги не е в настроение или просто е вглъбен в това, което свири. За петте пъти, в които съм ги гледала това момче и Henka винаги са със заспали физиономии, не знам на какво се дължи. Няма значение де важното , е че се раздадоха максимално, а хората останаха повече от доволни. Разбира се имаше какво още да изсвирят „White Pearl, Black Oceans..." "Tallulah", „Letter To Dana", „Wolf and Raven", „Caleb", „Kingdom for a Heart", а аз все още чакам някога да чуя „Broken" , но ако тръгнат да свирят всичко наведнъж май и 3 часа няма да им стигнат. Под пълнолунието Sonata слязоха от сцената за да отстъпят място на PARADISE LOST.

Тук трябва да спомена, че не съм гледала PARADISE LOST нито веднъж, защото като знаех кой организира предните им концерти реших, че май е много по-добре да си спестя разочарованието и да чакам някой по-добър ден. Ето , че и този ден дойде. Мисля, че и групата остана доволна след последния им „концерт" в столицата.

KRFDAY1_IMG_00 835
Макар, че вече едвам гледах в момента, в който видях титаничния Nick Holmes просто станах и докрая не спрях да съм част от подивялата публиката. „The Rise of Denial" бе и откриващото парче за вечерта. Nick не говореше много много, но определено цялата група се чувстваше като у дома си. Англичните изпълняваха песен след песен „Pity the Sadness" , „Erased", „I Remain". Aaron Aedy и Gregor Mackintosh бяха като мелници, а осветлението им придаваше още по-величествен вид. Не бях гледала никакви сетлистове, защото исках да остана изненадана , ето защо в момента, в който чух „The Enemy" просто откачих. Най-накрая,... не можех да повярвам. Звукът нещо не беше много читав в момента, но това не попречи нито на мен, нито на хилядите хора да заподскачат и да пеят толкова силно, че да заглушават групата. Чакането си заслужаваше. „Forever Failure" създаде истински хаос из фенската маса, всички буквално пощуряха. Nick наблюдаваше цялата публика със задоволство, което бе скрил зад сценичната си меланхолична и тъжна маска. А топлите и студените цветове , които играеха по сцената допринасяха допълнително към онова тъжно настроение и усещане, което всяка тяхна песен носи. „One Second" бе поредната песен, която публиката изпя вместо вокала. За пореден път настръхвах и имах усещанието, че съм в някоя вълшебна приказка. PARADISE LOST показаха, колко всъщност са големи и. Феновете успяха да си спечелят два биса, разбира се дори след втория продължиха да скандират за още. „Faith Divides Us - Death Unites Us", „Embers Fire" и великолепната „Say Just Words" на която Nick каза: „I want to thank you for being fuckin' great tonight..... " Реакцията на публиката беше запореден път вледеняваща, просто от такива викове и скандирания настръхваш. Хиляди ръце пляскащи в ритъма на бас китарата на Steve Edmondson, оставаш безмълвен. Като за последно, но само за този ден групата изсвири „The Last Time", и си взе за пореден път довиждане с българската публика, която най-накрая видя и изживя един истински пълнокръвен концерт на PARADISE LOST.

KRFDAY1_IMG_00 867
И докато crew-то разглабяше сцената и я подготвяше за следващия ден, посетителите на феста се отправяха към капанчетата за да пренесат атмосферата там, защото купона тепърва започваше.

Снимки от първият ден на KAVARNA ROCK FEST можете да разгледате тук

Репортаж: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас