mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
February
25
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
01
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

Репортаж от EXTREME DEATH FEST - 28.01.2012

Като се замисля, рядко се случва да ходя на концерти на български групи, още по-малко пък на цели фестивали, какъвто бе късноянуарският 'Extreme Death Fest 2012'. Причините са много - от чистото пренасищане на концерти на всякакви групи в България до (може би) предразсъдъка, че все още няма родна групи, която да е от (поне) европейска класа. Единствено хардкорът ни е на ниво и също така ъндърграунд детметъл сцената, която в последните няколко години бележи страхотно пробуждане с реюниъните на SCAPEGOAT и PAST REDEPTION, постоянството на ENTHRALLMENT и HYPERBOREA и класата на банди като HATEBOMB. Три от последните банди плюс още две млади и пълни с потенциал такива трябваше да са участниците в екстремия съботен празник. Мястото на събитието - столичният клуб "Тhe Box", който за пореден път приюти и подкрепи по един чудесен начин екстремната музика в България.


Не подозирах, че ще има вечерен час и когато вече пристигнах в клуба, доста хора вече бяха заели местата си в очакване на началото. Настаних се на добро място, поръчах си минерална вода и зачаках. Малката сцена бе подготвена с инструменти, а няколко души извършваха последни настройки на звук, сетлисти и прочие, след което всичко бе готово за началото на 'Extreme Death Fest 2012'.

Първи на сцената, с кратко закъснение от обявения първоначално час, се качиха провдивските детаджии UNHUMANITY. Те са доста млада банда, но за сметка на това - достатъчно нахъсана, и въобще не им личеше да се притесняват от това, че след тях ще забият банди с доста сериозен статус в родния ъндърграунд. Всъщност, това участие на UNHUMANITY бе точно една година от излизането на дебютното им едноименно ЕР, което беше основният извод на материал за изпълнението им. Без много празни приказки и излишно губене на време, пичовете си изсвириха своето, обраха овациите на публиката, загатнаха на сериозно присъствие в ъндърграунда за в бъдеше и освободиха сцената за пренареждане и нов крактотраен soundcheck. UNHUMANITY дадоха чудесен старт на вечерта, а аз определено ще следя развитието на тази група.

Предвид ранния час, в който този 'Extreme Death Fest 2012' трябваше да приключи, IMPENITENCE не се забавиха излишно със soundcheck-a. Това бе другата група, която все още не бях чувал, и която гледах да първи път на живо, макар да си спомням, че имаxa няколко съвместни концерта с PAST REDEMPTION преди време. Че ги гледам за пръв път обаче няма особено значение, защото радушният прием, с който стотината (към този момент дошли) човека приветстваха групата, беше показателен за това, че ни предстои да чуем нещо доста мощно. Цялото им изпълнение, от начало до край, бе безупречно и стегнато, а обстановката в клуба постепенно взе да контрастира на обстановката извън клуба - хората започната да леят пот и течности, да сформират няколко пого-битки и да се потапят все повече в бездната на детметъла. IMPENITENCE изсвириха точно десет песни, за точно четиридесет минути, и краят на шоуто им дойде в момент, когато може би глътка бира щеше да дойде добре на повечето от нас.


Десетина минути почивка, кратко прегрупиране, бърз саундчек и ето ги HATEBOMB - банда, която не бях гледал на живо от доста дълго време и от която като цяло имам страхотно добри впечатления. Не ме подведоха и този път! Също както предишните две банди, HATEBOMB се задържаха малко повече от половин час на сцената, а прекрасният звук, безупречните траш/дет рифове и изпепеляващите барабанни препускания бяха нещото, което ме накара да си задам въпроса защо тази група не участва по-често в гостуванията на известните екстремни имена у нас. Абсолютна класа! Публиката също го усети - HATEBOMB бяха посрещнати с аплодисмети и изпратени десетки пъти по шумно, а самата група отново показа ясно, че на българската детметълът сцена може да се гледа като на "Newborn" (както пеят в едно от най-здравите си парчета). Чакам следващият им концерт и дано той да е по-дълъг и пред повече хора!


Честно казано, хем не исках HATEBOMB да се прибират, хем пък ми се гледаха HYPERBOREA - банда, за която са ме питали доста чужденци из интернет пространството и която беше една от първите екстремни родни групи, които чух в гимназията преди над десет години. Ако си мислите, че в България няма технични групи (още по-малко пък ектремни), HYPERBOREA ще е името, което ще прати възгледите ви по дяволите! За последно ги гледах, когато бяха support на CREMATORY в София, но онова изпълнение бе белязано с ужасен звук, нищо неразбираща и очакваща нещо съвсем различно друго публика и кратък сетлист. Този път нещата бяха от друго измерение - HYPERBOREA ни разбиха като локомотив за четиридесет и пет минути при един чудесен и ясен звук. Сетлистът им бе съставен от долу-горе поравен брой парчета от двата им албума "Architecture Of Mind" и "Cryogenic Somnia", които като брой бяха 9-10, но екстремността и сложността на живото им изпълнение не се опряха на момчетата и в крайна сметка врящият от жега и пот котел на "The Box" беше изключително доволен и чутото и видяното. В края Киро любезно сподели спомените си от детството, с което представи и хеднлайнърите на вечерта - една от най-емблематичните детметъл групи на родната сцена - култовите SCAPEGOAT!


Проправяйки си път през самата публика, SCAPEGOAT мигновено заеха местата си на сцената, защото до идването на вечерния час оставаха малко повече от тридесет минути. SCAPEGOAT или трябваше за това време да ни отнесат главите, или просто изобщо да не излизат да свирят. Е, втората опция не бе на дневен ред, затова ветераните (така да ги наречем) бяха длъжни да направят първото. В успеха на което не се и съмнявах, разбира се. Изпълнението им бе много по хомогенно, качествено и последователно, отколкото онова, когато бяха support на Sodom преди около два месеца. Не че тогава не се представиха добре, просто сега бяха няколко идеи по-добри. За трийсет и няколкото минути SCAPEGOAT отново ни поднесоха класики от двата си албума от средата на 90-те години, но за нещо по-специално просто нямаше време. Важното е, че този път момчетата представиха по един блестящ начин материала си, и както се вижда, с всеки следващ свой концерт набират все повече скорост и сила. Надявам се следващият им да бъде съвсем скоро, а май аз трудно бих го пропуснал.


Четирите часа минаха бързо, досущ като японски влак-стрела, а зимата навън бе тотално заличена от буквалния пъклен ад, който се сформира в "The Box" в последната съботна вечер на януари. Не мисля, че има някой недоволен от това, което се получи. А най-радващото нещо (поне за мен) е тенденцията напоследък да се организират все повече и повече събития от този род. Това само би спомогнало за развитието на българските групи и популяризирането на тежката музика. Очаквам следващото такова! Дотогава - rock on!

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас