mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от BRUTAL ASSAULT 2013

Brutal Assault е един от най-яките летни метъл фестивали в Европа. За някои той е дори най-добрият. Всъщност за мнозина е така и то най-вече за тези, които си падат по по-тежки стилове и избягват грандиозните мащаби на някои други събития по това време, при които човешката инвазия се измерва в стотици хиляди. И не само заради това, разбира се. Не че има нужда да изброявам пак причините (вижте ги в репортажа от BRUTAL ASSAULT 2012), но едно напомняне не вреди.

Фестивалът се провежда на уникално място – автентична военна крепост Josefov в Jaroměř (недалеч от Прага), всяка година има мега добър подбор на банди, бирата е 1.20 евро, сцените не са сто и можеш да видиш далеч по-голям брой от бандите, които си си набелязал, отколкото на който и да е от другите големи летни фестивали. Първо: те са доста по-големи и населени, второ: сетовете на много банди се засичат на разхвърляните 4-5 сцени и практически няма как да видиш повече от 1/3 от всички артисти, които участват. И още нещо – екипът, ангажиран с пресата и връзките с артистите, е много готин. Това са Fredric Lemaire и Honza Novak, които винаги са готови да ти помогнат за интервюта, за тирбушони и каквото там се сетите. Напълно са си заслужили кутията лимонени резанки, локум и десерти „Република", които споделяме с тях в прес зоната.

По-сериозно погледнато, Brutal Assault си заслужават и парите за билет (цената е с около 50% по-ниска в сравнение с останалите фестивали), и стотинките за бира и десетките евро, оставени на мърч щанда, където се предлагат невъобразими артикули от гащички „Brutal Ass" и престилки за готвене до якета. Като казах гащички, обуто в тях, там винаги ще видите и изящното дупе на Angel Ogosta (участвала в клипове, сценични изяви и прочее с Dimmu Borgir, Ancient, Dissection) и компаньона й Tal Nisan, което в сложно уравнение е равно на добра компания за пийване. Пожелавам такава на всекиго.

Тази година BA издание номер 18 върви от 7-и до 10 август. Има няколко нови неща през 2013г. – нов по-добре организиран пропускателен режим; повече възможности за теглене на пари от автомат; още един "meet&greet" – палатка на „Marshall City" с workshop-ове и срещи с по-големите банди; на феста вече се използват еко прибори „ArecaGoodPlates"; за първи път се сервира абсент на баровете във фестивалната площ „Brutal bars", но мечтаната „Бехеровка" (горчивка-традиционна местна напитка) още не е в менюто. Нищо, ние сме търпеливи...

Тук са си и традиционните "Chill out" и "Greenfield" зони, както и големият Metalmarket и Horror Cinema House, двете главни Metal Shop и Jägermeister сцени и едната по-малка и ъндърграунд наречена Obscure.

Като на всеки друг фестивал, още повече четиридневен (да, 4 дена, 1 се води „загрявка"), оградените с молив или химикал имена на групи в програмата са доста, но никога не се знае колко от тях ще успееш да видиш.

Все пак всеки си има акценти, за които прави всичко възможно. Една от най-любимите ми банди за всички времена е и си остава Entombed. Те свирят след полунощ в четвъртък, 8 август на Metal Shop.

Веднага след концерта се срещам с момчетата бекстейдж и макар тогава да не знам на какво се дължи, Alx Hellid е тих, с тапи в ушите и се включва в купона не особено активно, докато Lars Goran се развихря както обикновено. По-късно ще разбра, че има причини и то сериозни. В състава на бандата има сътресения, които май няма да се разминат ей така, а ще доведат до края на една от най-важните и влиятелни death банди от Швеция. Тъжно, много тъжно. Иначе забиват като машини, както винаги, както ги знам от 1995-а, когато бях на техен концерт за първи път. Големи! Сетът им е съкратен и приключват преждевременно. Lars не спестява ласкави думи по повода, но Whitechapel си чакат реда на съседната сцена. И те се мачкат наред. Ебаси бруталния beat down, ебаси гърлищата.

ba2013 0002

Горещо чакана от десетките хиляди е и появата на Devil Driver (сетът им е в 18:10ч. същия ден)– новата банда на Dez Fafara от Coal Chamber за проспалите последното десетилетие. Те са доста мили и щедри откъм комплименти и прегръдки на meet&greet-a. Странно, но на живо звучат тежичко. Атрактивният фронтмен определено се забавлява, а групата му е от музиканти, които пипат инструментите си добре. И макар преди това да сме били склонни по-скоро да подценяваме сериозността на последното издание на бандата Winter Kills, сега вече му даваме втори шанс и можем да пресеем достойнствата на творбата и още повече на песните, чути в чудесно изпълнение на живо. Наясно съм колко американските банди се кефят на европейските фестивали така че не се изненадвам на усмивката на Fafara. Такава естествено няма от последната група за деня -Marduk. Там изобилства от мрак, злоба и сценичен дим. Сякаш се връщам в Brutal-а от миналата година, когато същата сцена Metal Shop превзеха Immortal. Гледам барабаниста от 4 метра и гърбината на Daniel "Mortuus" Rostén-нищо ново... Там съм, за да се нарадвам на публиката – десетки хиляди лица, облети от синя и червена светлина – някои втренчени, други ухилена на макс, трети с присвит критичен поглед. Публиката е сила, тази тълпа е специална, тя е една от важните субстанции на фестивал като този!

Иначе култ на култовете е присъствието на няколко банди в афиша на феста тази година. Между тях определено са Primordial. Ирландския пламенен паган първенец Alan и неговата великолепна команда е една изключително приятна за преживяване на живо страст. Артиситизмът на Alan не отстъпва по висота на уникалната му дарба да пише високо интелектуални и интригуващи текстове, нито на специфичната бленда на гласа му. Глас, който той използва с много умение и спомага на емоцията от цялата музика и епичността на Primordial да вибрира, да зарибява, да разтърсва. Кратък сет по светло, в ранния следобед на съботата, но дори Alan не се оплаква (чак толкова) от часа така че тези, които са пропуснали шоуто им да си намерят друго оправдание! Отварят както обичайно напоследък с "No Grave Deep Enough" от Redemption at the Puritan's Hand (2011), после е "The Coffin Ships" от The Gathering Wilderness (2005). Всенародният хит "Bloodied Yet Unbowed" (Redemption at..., 2011) е познат на всички, размахваме юмруци с патос... Последната е „Empire Falls" (To the Nameless Dead, 2007)... След това момчетата са на разположение в Meet&Greet-а и когато свършва опашката от фенове идва ред на журналистите... Mark прави историческо над 90минутно интервю, а аз съм моралната му подкрепа, с която Alan споделя бутилка червено вино, сигурно едно от най-сладките вина, който пих през цялата година. Благодаря, Alan, другият път се слагам в графика си (ха-ха).

Другите ми лични фаворите от програмата са Solefeld и Borknagar, както и Carcass, Orphaned Land, Fields of the Nephilim... на първа линия съм за всички, без Borknagar, който са в прощалната петица на последния ден, а съм зависима от транспорт... По причини независещи от мен изпускам и други банди, но когато отива на голям фестивал човек трябва да е подготвен за това. Е, аз съм, но все пак не е лесно да изпуснеш Cult Of Luna, Saturnus... Но пък имаме още 78 банди от цял свят...

Впечатляват и Jungle Rot, които забиват в сряда (7-и) и американския им death влиза чудесно и е добро предупреждение какво предстои! Иначе срядата е дадена предимно на чешки банди. Да, организаторите подкрепят местната сцена и тази година са поканени 8 чешки банди, а именно Beast Within The Sound (thrash/death/HC), Dying Passion (progressive), Malignant Tumour (crust-rock'n'roll), Abstract Essence (experimental metal), Attack Of Rage (grind), Gutalax (grind), a Hentai Corporation (thrash-rock'n'roll), Hypnos (death metal). Та 4 (първите изброени) от тях свирят именно този ден, а хедлайнери са Testament. Те са големи професионалисти, но изпълнението им ми се струва леко служебно. Все още не всички посетители на фестивала са тук, голяма част пристигат утре, но тълпата си я бива...

Тук е мястото да спомена, че от официалните хедлайнери гледам по малко, особено от концертите на тези, които се засичат с артисти на малката сцена.
Ще ви кажа само, че май шоуто на In Flames (в петък, 9-и) ще бъде запомнено със закачките на вокалиста Anders Fridén с публиката и фотографите на photo pit-a, които са по-скоро преувеличено дружески и лигави, отколкото откровени. Иначе In Flmaes вече отдавна не са в листата на банди, интересни за death metal феновете като мен.

Направо са изметени от шоуто на Amorphis след тях. Ако някой още не го знае, те са гиганти. Гледам ги с голям кеф и за пореден път омагьосват. Новият албум Circle е гигантски и колкото и ситен да е Tomi Joutsen, владее и сцената и публиката. След тях са Carcass. Е, как да останеш с всичкия си? Не може. Това ми е Carcass трети път за годината и сега изследвам детайлите... И в най-малките са перфектни. На Overkill се пренареждат пластовете фенове, на някои им пука за това как продължава програмата, на други вече хич...

Но да се върна на моя Brutal Assault 18. Друга банда, която се точа е Loudblast (петък, 16:35ч.). Френските олдскуул детаджий ме изненадаха приятно на Barge To Hell (екстремен метъл круиз в САЩ), а начина по който Stephan диша с метъла след толкова много години ме спечели след интервю и частни срещи. Вижда се, че всички музиканти там горе на сцената ги полазва приятния гъдел на гледката на десетки хиляди ръце във въздуха и необозрими с поглед тълпи на „горните" редове. Аз съм най-отпред и си чакам „Cross the Threshold". Получавам я. Stéphane Buriez е толкова истински и в чудесна форма. 20 години по-късно най-после слушам на живо Sublime Dementia и Cross the Threshold. Завършват с „My Last Journey", а не им се слизат от сцената, ама хич. И ние не искаме да ги пускаме да си ходят, ама поне Stéphane Buriez можем да си го гледаме по телевизията. Така де, предаването му "Un Dose 2 Metal" – нещо като „Фрактурата" на Васко, ама по френската телевизия.

Направо не мога да си скрия усмивката докато ги зяпам. Съшо както и на Decrepit Birth в четвъртък. Фронтменът им „клошар" напомня на Chris Barnes в някои отношения. Много зареждащ сет от жесток death метъл по американски – техничен, брутален и изтръгващ черва...

Като казах черва... Май Belphegor, които свирят след 5 банди са си поиграли в някоя морга преди да излязат на сцената... Шоуто им е кърваво и зрелищно и празник за завръщането от отвъдното на фронтмена Helmuth...

Сцената е съвсем друга,когато на нея са Orphaned Land, Alcest и Fields of the Nephilim, които дават друг облик не само на сцените, но и на феста в петъчния следобед. Следобед, в който израелците Orphaned Land носят със себе си потоп! И в преносния и в буквалния смисъл... Елегантността и тази специфична отнесеност на франсетата Alcest, отново се разлива в крепостта,след като миналата година имаха съкратен сет... А Fields of the Nephilim... Човече, „какво тук значат някакви си думи"...

Сигурно сте чули, ама третия ден се случва нещо, което ще се превърне във виц! Холандците Centurian дефакто излизат на мястото на Vomitory, заради промени в програмата, но мнозина дори не разбират това и скандира пред сцената „Vomitory! Vomitory!", докато Centurian свирят... Така е то, нали все е тресня, а и след 10-та бира на кой му пука, ха-ха. Нищо подобно, разбира се, пука ни и още как! А още повече, че този на Vomitory (Швеция!) ще е последния концерт на бандата в Чехия, завинаги. Да, както обявиха в началото на годината шведските бруталяги се оттеглят. Така или иначе Tobias Gustafsson участва интригуващи проекти (Torture Division, The Project Hate MCMXCIX) тъй че неговият талант няма да бъде загубен за сцената.

Centurain са много приятен death с лек black привкус, изкъртващ сет с парчета от новия албум Contra Rationem (2013г.), но изсвирени малко по-бавно. Вокалистът Neils Adams изригва нечовешки. Стегнат сет, без ала-бала и нови фенове, за съжаление може би без да го осъзнават...
Иначе мъката на третия ден е, че изпускаме Vreid, докато обзети от емоция от личната срещата с Ihsahn, която мениджърът му специално ни урежда с Анжела, внимаваме за пътя обратно към фестивалната площ... Но бързо сме компенсирани с неочаквана среща с Ciáran MacUiliam от Primordial... на тротоара. Прегръдката на стар приятел цена няма... Момчетата чакат да ги карат към крепостта...

Там, в 17:55ч. на Metal Shop сцената са Leprous ... Те ще излязат хем със свой сет, хем като бекгрупа на Ihsahn. Получава се точно това, което се очаква - ненатрапчиво, но величествено присъствие от Ihsahn. Той обиколи европейските фестивали с тези норвежките прог авангардисти, но... Догодина се завръща по същите места с емблематичната си банда Emperor!

Ако питате, да видях малко от Trivium, но само 2 песни, защото съвпадна с In Vain, чието шоу някак естествено приля в това на Solefald на Obscure сцената, където атмосферата е различна. Заради това не гледах и шоуто на Clawfinger, което, както знаете, се оказа последно... разпадали се.

Върнах се на големите сцени за Behemoth, на които утвърденото вече клише „полски машини" им приляга. Такива са, нищо, че Nergal се е стопил още от последния път, когато го гледах с бандата през декември 2012г. на Barge To Hell, но е настървен за живот и не се огъва.

С това свършва моя Brutal Assault 2013. Със завладяваща мощ, подсилена от мащабна продукция – сценични декори, ефекти, светлини, костюми... с изригваща публика. Ах, ПУБЛИКАТА!

Между другото, в нея има поне 20 фенове от България! Засичаме пред сцените и на баровете. Опитите за обща среща на всички ни и запечатването й със снимка са прецакани първо от потопа (дъжда време на Orphaned Land), за който споменах, а после сме разкъсани от различни интереси по бандите из сцените на феста... Срещата все пак се случва и има снимка... И тази година от време навреме се мярка и български флаг, сигурна съм ще е там и догодина.
Дали е необходимо да споменавам, че вече сме готови с плановете за Brutal Assault 2014? Не, разбира се, който веднъж отиде, винаги се връща – факт, който ще получи своето поредно потвърждение на 6-9 август 2014г.

п.п.: Хора, моля ви, не се сърдете за забавени репортажи от толкова мащабни събития като това. Човек трудно осъзнава какво му се е случило през 4-те дена на „терен" и синтезирането на мислите, а още повече и построяването им в изречения, иска време и не е лесно.
Ето пълен списък с бандите (по азбучен ред) и се извинявам, но няма как да се разкаже за всички...

Aborym, Aeternus, Alcest, Amorphis, Anthrax, Antropofagus, Atari Teenage Riot, Balance Interrupted, Behemoth, Belphegor, Benediction, Biohazard, Borknagar, Brotherhood of the Lake, Carcass, Carpathian Forest, Clawfinger, Coffins, Contrastic, Crushing Caspars, Cult of Luna, Decrepit Birth, Devildriver, Divadlo Marza, Downset, Dr. Living Dead, Dying Fetus, E.n.d., Ensiferum, Entombed, Fear Factory, Fields Of The Nephilim, Hacride, Hatebreed, Ihsahn, In Flames, In Vain, Jungle Rot, Katalepsy, Leprous, Loudblast, Madball, Magrudergrind, Malevolent Creation, Marduk, Meshuggah, Misanthrope, Nachtmystium, Novembers Doom, Obscura, October File, Opeth, Overkill, Philm, Primordial, Pro-Pain, Rotten Sound, Saturnus, Skeletal Remains, Solefald, Sylosis, Testament, Trivium, Voivod, Vomitory, Vreid, War From A Harlots Mouth, We Butter The Bread With Butter, Whitechapel

Галерия със снимки от фестивала можете да намерите тук

Текст и снимки: Албена Цолова - Бета