mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

Репортаж от концерта на ORPHANED LAND, KLONE, MATRICIDE, THE MARS CHRONICLES - 11.10.2013

Orphaned Land са добре познато име по нашите ширини и са дълбоко тачени в страните от тъй наречения „Трети свят". Едно е сигурно – да посетиш техен концерт не е просто да се забавляваш и да удариш няколко бири с приятели. Да си там, значи да си съпричастен към каузата им, да куфееш рамо до рамо с хора от различни етноси и религии и да си достатъчно широко скроен, за да редуваш пого с хоро, сиртаки и кючек. All Is One – както гласи името на последния албум на израелската банда – е послание към човечеството да надмогне различията и да осъзнае, че произходът ни е един, независимо от вярата, културните и политическите различия. Това важи по същия начин и за музиката...

С такива размисли се отправих към столичния Mixтape 5, където за пореден път предстоеше Orphaned Land да ни зарадват по пътя на световното си турне, презентиращо актуалния им албум. Тридесет минути преди обявения начален час на събитието, с учудване заварих първата подгряваща група – The Mars Chronicles - да забива чудни пост-рок мелодии на сцената пред не повече от пет души. Сред феновете цареше известно объркване, тъй като до последно не се знаеше кой ще подгрява израелците у нас. Остана мистерия защо Bilocate, които съпортват групата в останалата част от турнето, не се включиха на българска сцена и в крайна сметка мнозина пропуснаха The Mars Chronicles. Което е жалко, защото младата френска група заслужава да бъде чута – най вече заради супер успешната комбинация от атмосферични мелодии и технични рифове, както и заради приятните вокални хармонии.

Пред постепенно увеличаващите се фенове се изправи втората подгряваща група – Matricide. На вид момчетата го докарват на олдскуул флоридски дет металяги, а на звук – на модерен метълкор и е трудно да се повярва, че са сънародници на Orphaned Land. Звукът се втежни и под насечките на резачки като „Not an Option", „Burn Me With Your Sins" и „My Escape" се заформиха първите опити за пого.

orphanded land 033

Трети на сцената излязоха французите Klone. Тълпата беше вече жадна за действия, но стилът на бандата е по-умерен, парчетата са с монотонно темпо, построк-слъдж ориентирани хармонии и чисти вокали и отнесени инструментални пасажи и настроението леко спадна. Заслужава си да се отбележат размазващата „The Dreamer's Hide Away" от едноименния албум на Klone, както и изненадващият жесток кавър на „Army Of Me" на Bjork, който мнозина от феновете разпознаха и уважиха с мощни аплодисменти.

След кратка пауза най-после дочакахме главните герои на вечерта. Orphaned Land излязоха без виртуозния Yossi Saharon, чието временно отсъствие беше осезаемо. Липсваха и лъчезарната Shlomit Levi (вокалите й все още можем да чуем в семплите от по-стари парчета), Eden Rabin и Matti Svatitzki, които, по мое мнение, оформяха дрийм-тийма на бандата, но Orphaned Land продължават успешно напред и го доказват с последното си издание. Очаквано, в сетлиста тази вечер преобладаваха парчета от него и откриващото беше именно „Through Fire And Water" от „All Is One". Албумът се приема чудесно от публиката, това се виждаше ясно в очите на екзалтираните фенове, които посрещнаха бандата с викове "Brotheer!!". Тук е мястото да отбележа, че където и да свирят по света, в публиката на Orphaned Land винаги има фенове от Близкия изток и Балканите - представители на онеправдани малцинства, които намират в музиката на израелците онова, заради липсата на което ги прогонват от родните им места – разбиране. Едно момче от Сирия ми сподели, че е много щастливo да бъде на концерта в България въпросната вечер, защото в родната му страна никога не е имал възможност да ги гледа на живо. Българските фенове, разбира се, не отстъпиха и припяваха достойно на следващите песни, които ни разходиха за кратко из по-стари албуми на групата – „Barakah" и „The Kiss of Babylon" (абсолютен култ сред почитателите на Orphaned Land), след което се върнахме към настоящето с още нови парчета – „The Simple Man" и затрогващата „Brother". Тук Kobi Farhi отправи от сцената призив за толерантност между религиите и предизвика овациите на феновете с кратичкото обобщение: "Music is the best religion,right?"

Началото на „Birth of the Three" от Mabool (познатите епични хорове) буквално взриви публиката и нямаше човек, който да не припява на харизматичния вокал. Кулминацията наближаваше, сред феновете все по-често се дочуваше скандиране за „Sapari" и „Norra el Norra" и вече нямахме търпение да чуем някое от по-ориенталските парчета на бандата. Orphaned Land не ни разочароваха и под звуците на „Sapari" публиката се разкърши в бесни ритми. Последваха „Children" от последния албум, хитовата „Ocean Land" и „El Meod Na'Аla" от „El Norra Alila", в които се редуваха английски с иврит и арабски, тежки рифове с източни мотиви. Атмосферата се нажежи докрай, за да експлоадираме на култовата интерпретация „Estarabim", за която останах с впечатление, че не беше включена в предварителния сетлист, а сякаш бандата улови веселото настроение на публиката и й направи специален финален подарък. Феновете се отблагодариха с такъв кючек, който, убедена съм, не може да бъде видян на концерта на никоя друга група по света.

Макар и видимо уморени, Orphaned Land не ни спестиха биса, за който скандирахме и излязоха обратно на сцената за още две специални изпълнения – един от бисерите в новия албум, „Ya Benaye", и любимата на феновете „Norra el Norra". Така, под звуците на бузуки и ориенталски ритми завърши един уникален концерт, от който си тръгнахме по-весели, по-замислени и, след някои провокативни реплики от страна на Kobi Farhi, изпълнени с копнеж да опитаме... лещата на баба му!

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук

Репортаж: Зори Желева
Снимки: Никола Петрас