mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
June
27
2018
June
30
2018
July
03
2018
July
04
2018
July
06
2018
July
10
2018
July
20
2018
July
21
2018
July
22
2018
August
18

Репортаж от концерта на SCORPIONS - 16.12.2013

Scorpions все още величествени, грандиозни и обичани от българската публика! Не знам дали наистина са имали намерение да прекратят кариерата си и в последния момент са решили да продължат, или това е бил поредния меркетингов трик, но едно е ясно – дойдоха, разбиха и си тръгнаха. Най-хубавото беше, че нямаше съпорт група. Някак в този мразовит ден не ми се гледаха пълнежи на сцената, достатъчни ми бяха „трю" кифлите и мармаладите в залата, дошли да чуят „Wind of Change". (нищо лично, поне една вечер са слушали истинска музика) Исках само едно истинско и великолепно Scorpions шоу и го получих.

Към 20:30, трите големи екрана подсказаха, че Scorpions излизат на сцената. Андреналинът в залата се покачи изведнъж – малко и голямо станаха на крак, за да посрещнат скорпионите и да се веселят под добре познатите песни. Неустено от „Sting in the Tail" и „Make It Real" стигнахме до „Is There Anybody There?" и „The Zoo". Klaus Meine с усмивка ни попита: „Как сте, София?", което бе достатъчно на публиката, за да избухне възторжено.

След „Coast to Coast", немците поднесоха малко нежност на по-романтично настроените си фенове с „Loving You Sunday Morning", а след нея заложиха на „The Best Is Yet to Come" от последния им албум. Scorpions отново забавиха темпото със „Send Me an Angel", а след нея последва „Holiday". Тук стотици светлинки замъждукаха в мрачната зала. И всички си прияваха със затворени очи. Klaus Meine на няколко пъти остави феновете да изпеят части от песента, което разбира се доказа колко шумна публика сме. „Raised on Rock" и „Tease Me, Please Me" върнаха жизнерадостното настроение на публиката.

И този път се насладихме на нестандартното и изчанчено шоу наречено „Kottak Attack", което видяхме и през 2010. Големите екарни създаваха атмосфера, но нямаше да бъде лошо, ако по-често даваха на тях какво се случва на сцената, за да може дребосъците като мен да виждят нещо повече.

„Six String Sting" беше отговора на китариста Matthias Jabs към James Kottak и разбира се представляваше страхотно соло. Последваха „Blackout", и една от кулминациите на вечерта -„Big City Nights", преди групата се скрие в мрака, чакаща феновете им отново да ги викнат на бис.

Klaus се появи със закачен български флаг на сакото си и с усмивка подхвана началото на една от най-обичаните песни - „Still Loving You". „Still Loving You Bulgaria" и някак не усещаш как пускаш срамжливо една сълза, а на „Wind of Change" тази срамежлива сълза се превръща в тих плач. Къде от сърцераздирателните кадри на видеостените, къде от спомени, къде от самия текст. Отново стотици светлинки замъждукаха и песента донесе тъга в очите на феновете.

„Rock You Like a Hurricane" бе финалната песен, която за последно ни завъртя във вихъра на Scorpions за тази вечер. Вместо затрогващ финал, ще направя лека препратка към финала на репортажа от предишния им концерт.

„И все пак ми остава да вярвам, че до 2013 .... има някаква малка надежда, преди наистна да дойде окочателния край, приказката да се продължи с още няколко реда."

Радвам се, че към тази приказка можем да добавим още цяла глава.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас