mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2014
October
25
2014
October
25
2014
November
01
2014
November
02
2014
November
03
2014
November
03
2014
November
06
2014
November
08
2014
November
12

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Репортаж от LOUD FESTIVAL 2012 (02-03.06.2012)

Да , знам, че репортажът много се забави. Наистина е така, но исках да съпоставя LOUD FESTIVAL с OST FEST в Румъния. Някои от вас ще си кажат, ние сме си ние. Да, така е, но все пак имаше много мнения и съпоставки на LOUD FESTIVAL с европейските такива. Именно затова реших да изградя реална преценка въпреки, че това ще коства забавяне. И колко глупаво е всъщност да се прави „Концертен репортаж" на фестивал, затова нека го наречем „Фестивално ревю".

Нямам за цел да защитавам някой или пък да нападам, но така виждам нещата.

Колкото и един организатор да е правил концерти и да има опит, винаги ще има неочаквани изненади. Неизбежно е да има пропуски, когато събитието се провежда на ново място. Но трябва да призная, че 2-рият ден пропуските бяха в пъти по-малко, защото организаторите бързо реагираха и успяха да поправят някои неща.

Всички знаем, че нещата с бирата и храната през първия ден бяха много зле и се чакаше с часове на опашки. Всичко това беше поправено през втория ден и нещата се случваха доста по-бързо. Допълнителните щандове за бира се отразиха много добре на чакащите под жаркото слънце. Както и премахването на „столовия" принцип с една каса за плащане и изход също спомогна за бързото придвижване на хората през пунктовете за храна.

На OST FEST, както и на много други фестивали, се работи с жетонна система. Феновете закупуват жетони, или т.н.р. фестивални пари, още от входовете на фестивала или на специално oбособени каси. След това по време на фестивала всичко струва в жетони или купони. Плюсовете на това са, че няма разправии с връщане и разваляне на пари, имате конкретна представа за кое с колко „пари" разполагате и хората на опашката пред вас намаляват по-бързо. В момента в България тази практика не е позната, но се надявам и това да стане скоро. Конкретно за пример давам, че опашките на OST FEST бяха предимно пред касите за жетони, а не пред пунктовете за храна и бира. Колкото до качеството на храната , лично аз (като вегетарианка, която и не консумира пържени/ рафинирани храни и продукти), когато отида на някой концерт или фестивал, знам, че няма начин да има нещо като за мен. Все пак се предлага това, което масово се консумира. Същото нещо се случи и на OST FEST: пържени картофи, скари, меса и индийска кухня при 37 градуса на сянка.

На LOUD FESTIVAL все пак имаше салати и такива като мен могат да консумират поне нещо. Както и да е. Важното е, че след първия ден организаторите положиха усилия да поправят нещата.

Мястото за провеждане на фестивала е перфектно за такива мероприятия. Единственото нещо, което аз отчитам като минус, е липсата на сянка. Шатрата на RedBull спаси много хора, включително и мен от слънчасване. Но поне едно платнище върху дървените греди на мястото отделено за ядене щеше да е идеално. В един момент някой се усети и разпънаха 5 (пет!) чадъра сред някои от масите, което беше крайно недостатъчно.

Юни месец за София е емблематичен и добре познат с кратките, но понякога проливни дъждове. Това не се размина и на LOUD FESTIVAL. Дъждът улесни превръщането на поляната пред сцената в една кална дупка. За калта откровено мога да кажа, че не ми пречеше, защото стоях отстрани на плочките и гледах феста. Пък когато се изкалях отивах на чешмичките и душовете, които бяха поставени наблизо и се измивах.

 

Който е бил на фестивали като GRASSPOP, WACKEN, DOWNLOAD и дори на някои от миналогодишните SONISPHERE знае, че калта е само бонус към доброто преживяване. По всичко си пролича, че и почти всички феновете тук го възприеха така.

Друг минус, може би считам грубото отношение и прибирането на перцата и сувенирите от охраната, но ние тях си ги знаем добре. Това е една добре позната и порочна практика, която няма да я предъвкваме постоянно, а и тук промоутъра няма никаква вина. Ако няматe достатъчно късмет да хванете перце, тогава си подсигурете достатъчно средства, за да си го купите от Security картела.

Подборът на групите на LOUD FESTIVAL беше страхотен и организаторите се бяха погрижили за Signing сешъни с музикантите, което да речем на OST FESTIVAL липсваше.

Любителите на нежните гласове получиха LACUNA COIL и TRISTANIA. Аз като нелюбител на женските вокали бях впечатлена изключително много от TRISTANIA! Невероятни музиканти, невероятно представяне и много добри вокални умения на Mariangela.

Интервю с Anders Hidle от TRISTANIA можете да прочетете тук.

LACUNA COIL ми беше много любопитно да ги видя и ми оставиха положително впечатление, а феновете им бяха повече от доволни за това, че ги виждат най-накрая на родна земя и успяха да чуят едни от най-големите им песни.

Имаше групи и за почитателите на по-бруталните стилове.

BEHEMOTH!!! ...BEHEMOTH човече! ...Ако трябва да съм честна отидох само заради тях, исках да ВИДЯ Адам „Nergal", защото не вярвах, че заради заболяването му ще мога някога.

Двамата с Orion бяха респектиращи. Orion с внушителния си външен вид, и Адам със кристално сините си очи и...по дяволите, защото е Nergal. А когато го чуеш да изрича "It's good To Be Alive My Friends" си глътваш граматиката и настръхваш. Оттук нататък всичко друго нямаше значение. Всичко си заслужаваше само за да чуя тези думи! Представянето им мога да го опиша само с една дума: Ч – У – Д – О – В – И - Щ – Н – О !! Невероятен перформънс, зашеметяващ звук и полско качество за бруталност.

Любителите на майсторското свирене успяха да се насладят на SYMPHONY X. Самите те се появиха на сцената без особена встъпителна тържественост и без да губят време, започнаха шоуто си с актуален материал от прекрасния си последен албум "Iconoclast". Всъщност, фокусът бе почти изцяло върху него. В общи линии, вокалистът Russel Allen бе този, който (на пръв поглед) хвърли най-много енергия с непрестанното си подскачане, тичане и куфеене, докато останалите му колеги се бяха фокусирали върху свиренето, което е съвсем нормално, предвид сериозната сложност на музиката на SYMPHONY X.

Интервю с Mike Romeo от SYMPHONY X можете да прочетете тук.

Имаше и музика за любителите на класиката ..... W.A.S.P. са си W.A.S.P., вечни любимци, класици, които винаги ще събират многобройна публика в България. Само дано следващия път променят ма-а-алко сетлиста и загърбят малко симбеците и плейбека. Като сравнение ще посоча изпълнението им на OST FEST, което беше в пъти по-добро и опростено. Имаше разиграване с публиката по време на песните и контактът група-публика се усещаше много по-силно.

През вторият ден, както казах, проблемът с чакането по опашки не беше толкова голям. Калта ще си е там, това е положението, ще сме като на другите европейски фестивали. Ама е яко, гледаш десетки се въргалят и се кефят, смеят се забавляват се, а аз си седя на асфалта и им се радвам.

И днес имаше групи за всеки. Малко old school death metal с ASPHYX. Холандците се раздадоха и останаха доволни от горещия прием на публиката, но не и от горещото време, което буквално им изтощи батериите. В интерес на истината бяхме подготвили доста интересно интервю преди концерта и им изпратихме въпросите, очаквайки отговор, който така и не получихме. Интервюто обаче беше уговорено и реших да не оставям нещата така. Момчетата се забавляваха сред публиката, пийвайки доволно количество бира и на въпроса ми относно интервюто казаха, че вероятно някой се е напил и е забравил за него. И в най-скоро време ще го имаме. Нека видим....!!! Определено обаче момчетата се забавляваха страшно много, което е най-важното.

Една също много чакана група MESHUGGAH.

MESHUGGAH свирят, дъждът си вали, слънцето си пече - всичко на куп! Все едно по поръчка с края на MESHUGGAH идва и краят на дъжда - всички наоколо изглеждат доволни, някои кални - но недоволни няма.

Имаше и за любителите на бразилските ритми, но не „онези ритми" ами SOULFLY-ските ритми. Тълпата отпред е плътна и лудницата е пълна. Всички знаят за какво иде реч и се раздават на Макс. Супер здраво прекарване – мошпит в калта. Back to the primitive.... Направо си ни изкъртиха!! Феноменално!

И малко траш, не може без траш!

След изкъртващата jumping-буря на SOULFLY, дойде ред и на легендарните ANNIHILATOR да забият за пръв път в София. След концерта им преди две години в Каварна, любовта на родния фен към бандата на Jeff Waters явно се бе увеличила доста. А самите те отново показаха, че са група, която е задължително да бъде видяна на живо от всеки метъл фен. Като цяло, сетлистът се различаваше доста от онова, което чухме в Каварна преди години. Ето защо удоволствието да гледам отново ANNIHILATOR бе многократно по-голямо. Нестихващите овации и видимо доволната публика бяха доказателството, че ANNIHILATOR са се представили прекрасно, но нямаше как да свирят цялата вечер - 5000 вече бяха в очакване на машината, наречена SLAYER.

И отново класика: SLAYER! Минутка в която великите SLAYЕR заеха местата си на сцената и след която касапницата започна. Бруталното пого пред сцената още от самото начало, явно доста се хареса на Kerry King! Впрочем, SLAYER и тук бяха с гост-китариста, лидерът на EXODUS Gary Holt, който замества лекуващия се Jeff Hannemann. Това по никакъв начин не повлия на изпълнението на SLAYER по отрицателен начин, дори напротив - Gary видимо се радваше, че има възможност да участва като концертен китарист на SLAYER и не спираше да куфее, беснее и прочие. Tom Araya, който от няколко години не може да куфее заради проблем с гръбнака, просто стоеше пред микрофона, свиреше и изреваваше без особени усилия всички класики, които ни поднесе групата - "Reign in Blood", "Spirit in Black", "Angel of Death" бяха само част от тях. През цялото време отстрани на сцената се бяха настанили членовете на ANNIHILATOR и TRISTANIA, които също се забавляваха на макс от изпълнението на SLAYER. След концерта имах възможността да поговоря с Jeff Waters, който сподели, че SLAYER са една от любимите му групи и винаги, при възможност, ходи на техни концерти. Разбира се, както винаги, бис нямаше. SLAYER не правят бисове - те излизат, мачкат всичко живо и се прибират. А и бисове при тях не са нужни - те дават предостатъчно от себе си във времето в което са на сцената и изсмукват всички силици от феновете си.

Да обобщим: минуси имаше, но плюсовете са в повече. Както казах, нормално е когато смениш вече отъпкания път с нов да срещнеш някои нови трудности. Вярвам, че догодина такива няма да има, защото LOUD FESTIVAL се доказа, че е събитие, което се развива дори по време на самия фестивал. Идеята за signing сешъните трябва да се поддържа постоянно, всеки един фен ще иска да се срещне очи в очи и на ръка разстояние с любимите си музиканти. LOUD FESTIVAL има потенциал да стане велик фестивал, докато публиката ни се раздава на максимум, и старите групи се посрещат с нов трепет. Можем да кажем, че имаме фестивал, който не отстъпва по нищо на европейските, но все пак от Нас (феновете) зависи той да продължи да се развива. Обзалагам се, че вече всички са вперили поглед в LOUD FESTIVAL 2013.... За сега ще чакаме!

Автор: Гергана Попова и Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player