mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от SUMMER CHAOS FESTIVAL 2015

В горещия следобед на 16-и юни, морската градина на Бургас е на път да стане център на летните концертни изживявания. Развълнувани се отправяме към стадион "Лазур", който гори под жежкото слънце и не по-малко бурните емоции на феновете, които най-накрая ще видят американските алтърнатив легенди Godsmack на живо – момент чакан от твърде дълго. След отменения им концерт през 2012-а в София е крайно време за реванш. Бавно нахлуваме на терена, а най-нетърпеливите правят спринт до оградите, които не са недостижима цел за все още празния и компактен стадион с капацитет около 20 000 места. Най-големите фенове на Godsmack заемат челни позиции отпред, а всички останали се разпръсват и бавно запълват терените. Навсякъде се виждат познати физиономии и хора, стекли се буквално от всички краища на страната. Атмосферата е повече от приятна и лежерна, подплътена от изобилни количества бира и разговори за среднощните приключения на Godsmack от миналата вечер, които се оказаха повече от земни и освен че пийнаха по няколко бири насред морската градина, не отказаха снимка и автограф на нито един фен.

Минути преди 16:00 ч., концерта откриват родните веселяци The Pomorians, които разгряват публиката с 30-минутния си купонджийски и разнообразен сет от най-големите хитове, познати на всички припяващи си хора на тревата, но този път изпълнени в осезаемо по-твърди версии. Разбира се, последен е радио хитът "Обичам", който звучи по-добре от всякога с нововъведените пънк и метъл елементи, а поморийците се оказват изненадващо добър избор на българска подгряваща банда.

След кратка пауза, редиците започват да се раздвижват преди изпълнението на емблематичните хардкораджии Biohazard, които неведнъж преди са имали страхотни участия у нас. Е, и този път не е по-различно – още с отварящата "Shades of Grey" всички отпред куфеят с пълни сили, а почитателите на Godsmack се чудят къде се намират, докато около тях летят ръце, крака и коси. Пълни с енергия и професионализъм, бруклинците се чувстват изцяло в свои води и успяват да разгорещят атмосферата. Чуваме цяла поредица брутални парчета като "Urban Discipline", "Tales from the Hard Side" и "Love Denied", при които на фронтстейджа се заформя малко, приятелско пого. На "Punishment" всички кораджии откачат, погото се разширява в съркълпит, а Billy Graziadei необезпокоявано се мята в челните редици на публиката. Шоуто им завършва с "Hold My Own", след която започваме да се готвим за поредната си среща с финландците Amorphis.

Към 18:15 ч. на сцената излизат и самите Amorphis, които може би са единствената банда, която никак не се вписва в лайнъпа на концерта, но е приятна изненада за заклетите фенове, които идват да ги гледат за пети път на родна земя. За изненада, фронтменът Tomi Joutsen се появява без пословичните си безкрайни расти, но все така чаровен и усмихнат. В началото чуваме "Hopeless Days" и "The Wanderer" от последния албум "Circle", които за жалост са засенчени от очевидните проблеми със звука, заради които не можем да видим финландците в пълния им блясък, но това по никакъв начин не им пречи да се раздават от сърце. Масовата част от публиката видимо утихва, но най-върлите фенове пеят с пълно гърло. Плавно преминаваме към "Sampo" и "Silver Bride" от "Skyforger" и "The Smoke" от "Eclipse", при които озвучаването вече се подобрява, но недостатъчно, за да може музиката да се чува достатъчно добре във всички зони на стадиона. Сетлистът препуска напред-назад из дискографията на бандата, а идеалният баланс между по-леки и по-тежки парчета донякъде успява компенсира разочарованието от качеството на звука. След лиричната "You I Need" и по-тежката "Into Hiding", Tomi се опитва да накара стадиона да изпее хитовата "House of Sleep" заедно с него, но за съжаление не успява да "събуди" тълпата, огромна част от която се оказва твърде далеч от стила на Amorphis. Но както се казва – всеки с вкуса си. Във всеки случай, феновете на групата остават предоволни.

Около 20:00 ч. стадионът се запълва почти изцяло и идва ред на алтърнатив рокаджиите Papa Roach. Фенската база на Godsmack се поразрежда и отстъпва място на пищящите тийнейджърки, нямащи търпение да видят любимия си Jacoby Shaddix и компания. Не е нужно да казваме, че на фронтстейдж линията вече няма и следа от хората на Biohazard. Американците откриват с "Face Everything and Rise" от новия си албум, а звученето им на живо се оказва изненадващо по-твърдо и по-приятно от студийното. Проблемите със звука по време на Amorphis вече отсъстват, но комерсиалният рок на Papa Roach определено не е за всеки, затова и част от тълпата предпочита да се отправи към палатките с бира или просто... някъде по-далеч. Въпреки това, бандата свири с голям хъс и желание и ни представя както стари хитове, така и по-нови композиции. Не отсъстват и познатите на всички "Getting Away With Murder" и "Scars", а накрая чуваме "Last Resort", която – за добро или за лошо – успява да се набие в главата на всеки. Сетът завършва с "...To Bе Loved", след която можем спокойно да кажем, че сме в пълна бойна готовност за кулминацията на вечерта.

Точно в 21:30 ч. идва дългоочакваният момент, в който публиката полудява, когато на сцената се качват легендите Godsmack, видимо толкова щастливи да ни видят, колкото и ние тях. След сърдечен поздрав и бурни аплодисменти, концертът им започва ударно с "1000hp" от миналогодишния едноименен албум, последвана от култовата "Crуin' Like a Bitch", по време на която на стадиона вече няма и свободен метър. "What's Next" отново от последния албум и по-старата "The Enemy" ни подготвят да изригнем подобаващо за култовите "Straight Out of Line" и "Awake", които Sully Erna дори няма нужда да пее. Следват още две по-нови парчета в лицето на "Generation Day" и "Something Different", на която целият стадион подскача в унисон, a Godsmack продължават да показват огромната си класа и професионализъм, които ни доказват, че е имало защо да ги чакаме толкова дълго. Поредната класика "Keep Away" превръща терена в море от пого, подклаждано от призивите на Sully Erna към феновете да се раздават като никога досега. "Love, Hate, Sex, Pain" и "Voodoo" звучат по-добре на живо, отколкото бихме могли да си представим. След "Moon Baby" следва кратка перкусионна интерлюдия, в която виждаме и завидните умения на Sully Erna на барабаните, в компанията на Shannon Larkin. Двамата формират впечатляващо дуо и изпълняват пет кавъра на класики на Queen, AC/DC, Aerosmith, Metallica и Led Zeppelin и оставят публиката без дъх. Самият Sully Erna не си дава и секунда почивка, като веднага призовава тълпата да заформи огромен съркълпит в средата на фронтстейджа на фона на "Whatever".

Едва ли някой би си помислил, че погото и куфеенето на концерт на Godsmack може да е конкуренция на концерти на банди като Behemoth и Meshuggah. Но, факт – еуфорията е пълна. Подобаващ завършек на сетлиста и концерта е абсолютният култ "I Stand Alone", който всички изпяват в един глас. Въпреки взривяващите час и половина, сетлистът се оказва по-кратък, отколкото трябва да е, или поне на нас така ни се струва. С усмивка на лице радушно се разделяме със Sully Erna и Godsmack, които обещават, че в най-скоро време отново ще ни посетят. Можем само да се надяваме да е наистина скоро. Дотогава... остават хубавите спомени и емоциите от вечерта, която със сигурност ще помним дълго.

Да, чакането определено си заслужаваше. И да – Godsmack направиха концерта на лятото! А предвид залязващата слава на каваренския рок фест и неясната съдба на възродения Spirit of Burgas, Summer Chaos Festival има пълния потенциал да се превърне в новото водещо морско концертно издание.

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук.

Автор: Йоана Белева
Снимки: Екатерина Кузманова