mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от WILD CHILD FESTIVAL 2013

Три дена здрав ъндърграунд ни чака във Варна в средата на юли. Отдавна сме готови за приключението. То стартира от Централа жп гара в София на 18 юли. След няколко часа пътешествие в зелен цвят и с вкус на мента, вече сме в морската столица. Следила съм отблизо изготвянето на програмата, анонсите и всичко около дебюта на Wild Child Fest. Подкрепила съм както мога организаторите Тошо и Галин от култовия местен бар Grind.

Тридневен фестивал с предимно български банди в афиша и няколко чужди като хедлайнъри, в центъра на морски град, в разгара на лятото и очаквани приятелски срещи – ебаси якото. Ще имам ли сили да го поема, след Hellfest във Франция, в края на юни, последван от Heavy By The Sea fest и Rockwave fest в Атина, Ghost Gathering fest в Румъния...? Е, как иначе.

Wild Child Fest ще се състои за първи път тази година. Дали защото е 13-а, дали просто за да им е по-трудно като за сефте, на момчетата им се налага да се справят с проблеми като смяна на мястото на провеждане на фестивала. При това с последния момент. При това два пъти. Но те са упорити. Накрая се случва в местен моторджийски клуб, заради което, както разбирам постфактум, ще се наложи да слушаме някаква кавър банда в разгара на купона в една от вечерите... Но пък ще има и шумни поздрави от преминаващите само на 4-5 метра влакове, както и хижа за гостите на самата фестивална площ, а и постоянните обекти – капанчета с храна и пиячка са си там и ще бачкат с пълна сила. Остава и със звука и бандите всичко да е наред. А и още нещо – публиката да е яка.

Чака ни труден ранен старт в петък, 19-и. Не, не говорим за плаж или физзарядка, а за махмурлук и горещина, които много не се погаждат.

От 17:00ч та досега –някъде към 19ч., Mass Cremation, In Dying Moments, Пробив и Brain Terror вече са овършали негативите на свиренето в началото на концерт. Включително и това, че аз не успявам да ги гледам, въпреки голямото си желание. Все пак и аз съм човек... Както чувам, справили са се по мъжки и терена, както и присъстващите са вече готови и се чувстват кат у дома си.

Налазилите метъли са малко, но продължават да се събират. Малко са, но това е ъндърграунд, нали така? Иначе нещата вървят по график Urban Grey ще ни поздравят от сцената вече по здрач, а лицата долу в публиката са познати – много от София и, както се очаква, дефакто са обичайните заподозрени. Мегафон, кросоувър, много скачане и добро пипане на инструментите – това са Urban Grey. Il Pasaro не взимат много внимание след тях, но си бичат трашока със старание.

За щастие, в час пик се вместват и местните герои Symbolic. Дет/трашът им се нрави на всички. Заслужават си куфнята. Познаваме Symbolic добре, но следващата банда, дет се вика: не ни говори нищо. Day 40 са полу-нашенкса, полу-вносна група. Фронтменът от български произход Денчо Димитров (екс-Brainstorm, екс-Empyreal Destroyer, Impergium) имигрирал преди време, не му изветрял кефа от свиренето тук преди да замине и ето го пак на сцена. Там има и други познати лица - Дилиян Арнаудов – вокали (екс-SJK). Дет/траш свиренето им се отдава, но публиката ги чува/вижда за първи път и само следи изпълнението критично... Остава ми като фон, отивам на бара... спомените се размазват.

На ден 2, сиреч 20 август ще съм на мястото на събитието съвсем по часовник, така и ще се движат бандите. В 17:00ч. отварят натуралните пънкари Аборт/Abort със закачки, мръснишки текстове, пиянкси шеги, хумор и най-важното - пънк. Забава в духа на Контрол, Хиподил, Срам и Позор. Дори който досега се е държал като на държавен изпит, вече е събрал винарките с ароматния си алкохолен дъх, а кебапчетата само правят картинката по-нашенска, по-истинска. Няма страшно, всички сме приземени, музиканти и фенове пийват наравно,а в даден момент даже си сменят местата. До един момент са в публиката, после горе на сцената. Точно като Axecutor, които катерят дървените стълби към сцената около 18:00ч. Предлагат качествен трашок и ала-Tankard-ски хумор. Парчето им „Bier Und Wusrt" вече го знаем всички, знаем-не знаем немски - дерем се. Пренасянето в 80-те е пълно, там сме и визуално. Има защо Axecutor да станат една от любимите нови банди на българския ъндърграунд. Малко повече все още имат да доказват момчетата от ITSI, които са на другата крайност – модерни, съвсем в крак със съвременните течения в екстремните музикални стилове. Удрят техничарската. Милко в качеството си на фронтмен е убедителен, останалите кротко си нижат тяхното. Трябва още малко някаква спойка, и нещо, с което да са наистина като едно цяло - макар и то да е малък детайл като имидж, например. Сега като чели ми стоят разхвърляно, а имат потенциал.

Не съм сигурна колко от нас са очаквали фурора, който спретнаха гостите от Украйна. В 40 минутно шоу яката фронтдама Tatiana Shmaylyuk събира погледите с визия и гласишще. Успяват да представят задоволително що е то Jinjer. Хрдкор и още нещо. Посрещнати с доста позитивни вибрации, Jinjer не знаят с какви думи да благодарят. Трудно, казват, им било на родна почва, няма сцена, няма кои да ги оцени, но виж у нас – друга работа. И май се оказват много прави. Само след около месец ще се върнат в България за концерт и по повода можем да стиснем ръцете хем на Wild Child екипа, хем на O.H., които се заеха с организирането на концерта им с София на 28 август, в клуб Mixtape5. Чувам, че е минал успешно. Tatiana вероятно яде много спанак, защото изглежда жилава и е пълна с енергия. Предава я и на тълпата долу и само фактът, че разстоянието от премного високата сцена до загражденията и публиката е голямо, я спира да се реши на стейдж дайв. Те са съвсем млада банда, но е видно, че знаят пътя си.

Докато еуфорията и снимките с тях притихнат, Wartime вече свирят. Те знаят как се прави, но дразнещите ги технически проблеми се отразяват и на настроението им. Познаваме ги като старателни музиканти, с грижа към детайла. Прогресивния трашо-пауър на албума "Solar Messah" (2012) обаче може да бъде по-добре усетен и оценен в неговия студиен вариант. Така че - погрижете се.

В гъзарския час за свирене са се намърдали O.H. Винаги като си мисля за тях, мисля за Urban Grey. Двете банди са по своему крос оувър, по своему хем с модерно звучене, хем с олдскуул елементи. Дали се е родил човекът, който да им даде точно стилово определение? Да се обади на: 555 555 555... Определено имат игра с вече изродясалите хорица долу. Хайде на моша, хайде на пита и всички са юруш.

На готиния вкус от техния сет, ще посегне следващата формация, за която споменах по-горе. Не за друго, ами всички сме в потрес какво прави на подобен фест ВИГ (пояснение за по-младите: съкращение на „вокална инструментална група") , която няма авторски парчета!? Това са Midnight Movers ( ACCEPT трибют банда), които вече са имали потвърдено свирене на това място и решили да останат...

Губят ми се, докато разменям мисли и наздравици със старите дружки от Nightstalker. Те ще свирят скоро. 23:00ч е и вече са на сцената за лайн чек. Спокойно и лежерно си нагласят нещата и майко мила, след малко ще се започва! Ще ни донесат не само 70-те, не само Black Sabbath, но и тонове атмосфера. Разпускането, отлитането и плуването в море от кеф са абсолютно гарантирани. Последният им албум Dead Rock Commandos е пълен с мега парчета, които трайно се настаняват в съзнанието чуеш ли ги веднъж. Свирят доста от тях, както и стари класики, ама класики, та класики, между които „The Line", „Baby, God Is Dead", „Just A Burn", "All Around"... Чувствам се жива, чувствам цялото щастие на земята – истинска яка музика, изсвирена с любов от истински яки хора, споделена с добри приятели. Nightstalker са банда, която лесно те убеждава, че всичко е на 6, нямаш и не трябва да имаш грижи никакви, и че рок енд ролът е отговорът и смисълът на всичко преди, сега и завинаги. О, миг, спри! Басът на Andreas рови из червата, китарите пронизват сърцето и Argiris хипнотизира с уникален глас... Баладичната близо 7-минутна "Freakland" вече ме довършва. Вия като вук към луната, а до мен се притискат уши с ръце... По някое време сутиен лети към сцената, в друг момент косата ми има вкус на джин, дим се стеле в розови облаци.... Минава полунощ... Следва автоцензура... Предстои купон с гърците на импровизираната VIP зона, на меките диванчета, на тъмно...

Ох, боже, ще изпълзим ли от хотела навреме за ден 3? Някои-да, други –не, трети ще си тръгват, а други тепърва ще идват във Варна за феста. Днес свирят две чужди банди: Agathocles от Белгия и Negura Bunget от Румъния.

Стиловото разнообразие на бандите на последния ден не е така голямо. На последния ден ще се куфее най-здраво. Програмата е дет, пак дет, и още малко дет метъл. Сервират ни го къде съвсем суров, къде алангле... къде по собствена рецепта, къде полуфабрикат. Вече го знаем, но защо да не повторим - имаме яки групи, ей. Unhumanity и Day of Execution са сред тях. Уважаваме.

Там някъде са руманещите Krepuskul или познати още като румънския System of a Down? В публиката има настроение, има и на сцената, но на мен са ми леко смешни. Вокалистът май-май малко преиграва. Важното е обаче, че те се забавляват.

Enthrallment са на сцената доста преди обявения час - явно ще свирят по-рано, а не след 19:30ч, както очакваме. Подготвили са зверски сет, трябва да затвърдим познанията за качествените им парчета. Изпълнението им е придружено със спонтанно разчленяване на детска кукла, която бива хвърлена от погото към сцената и се връща обратно на части, а малка руса 7-8 годишна принцеска я сглобява, за да попадне тя отново в ръцете на касапите...

По програма се предполага Agathocles да свирят към 22:00ч., но забележете – пие им се много и настояват да си изместят сета напред, за да не си спират ритъма на чашката, ха-ха. Човече, е това е метъл, е това е купон. Като се качват рано-рано на сцената вече са доста изпонаподпийнали, не че ние сме назад с градусите. Високи стойности отчитат и адреналиномерите. Изродщината на Agathocles е чудесен фон за свинщинката, която се вихри долу. Разбирането между група и тълпа е пълно. Фронтменът Jan „връща поръчката", докато е на сцената и май става още по-симпатичен на феновете. Agathocles има култов статус и несъмнено нашия мил приятел Любо Каркаса (лека му пръст) е първият, който внесе заразата по тях в България. Жалко, че не може да е тук сега и да изживее нещо, за което бихме казали „да, ама на куково лято" – концерт на Agathocles у нас. Случва се.

Това шоу, както и The Revenge Project с добре приемащия им се мело дет за отвинтване на вратове, са един от многото яки моменти на вечерта, заедно със сърцатото изпълнение на бразилците Krow. Те са следващи. Krow е група, която вече сме виждали на живо в България, така че и ние и те заканително си плюем на ръцете, разтъркваме ги бясно и да видим кой-кого! Това, което ги прави един от гвоздеите, не са хубавите им дълги косища, а завидното сценично присъствие, куфнята и връзката с тълпата, както и умелото им свирене. Як дет метъл, здрав хедбенг.

Всичко това трае няколко часа поред и преди блуждаещите горски духове от Румъния Negura Bunget да ни кротнат дотолкова, че чак да си говорим по-тихо помежду си. Тяхното време идва към 23:00ч. Но не съвсем. Лайн чекът им се проточва цяла вечност, но пък и изпълнението им ще се помни също толкова дълго.

Душата и мозъка на формацията Negru е единствения оригинален член в настоящият състав на Negura. Той съвсем наскоро смени музикантите около себе си. Да, отново и пак, за кой ли пореден път. Но не мислете за него като някакъв зъл тиранин. Не, Negru има своите принципи, своите странности като всеки друг гений и който не е готов да върви с неговото темпо, да превключва на неговите вълни-гори. Новите попълнения в състава се вписват добре, концепцията на традиционни одежди продължава да се спазва, физиономиите им са достатъчно лунатични. В сценичния дим и мрака на нощта така потъваш в композициите им, че някой трябва да ти забие шамар, ако иска да ти каже „Наздраве!". Сетът им е странен, смесица от пре-стари неща, нови и такива, дето иначе не ги свирят често. Не успяваме да ги чуем в цялата им сила, едно заради липсващи инструменти в цялата звукова картина, друго заради пресата на времето, което вече е изядено още преди да започнат. И въпреки това присъствието им е специално. Винаги е такова.

Скоро негово старейшинство Negru ще ни успокои! „Ще можете да ни гледате на европейско турне с Rotting Christ през октомври", разправя с типичната блага усмивка, докато подава пластмасово шишенце с домашна румънска ракия „палинка", специално приготвена лично от него.

Останалото... Ами, каквото се случва във Варна си остава там. Следващият път не разчитайте на разкази, а елате, за да има вие самите какво да разказвате.

Тук можете да разгледате галрия от събитието

Текст и снимки: Албена Цолова-Бета