Пристигнах пред залата около 30 минути преди началния час на шоуто. И какво да видя? Изненада… Малко хора, ама много малко хора, СРАМНО малко хора. Беше Събота-една от най- важните предпоставки за пълна зала, но… явно това нямаше значение. Влезнах вътре веднага. В залата имаше около 500 човека. За щастие до началото на концерта се събраха (невероятно, но факт) около 3000 човека. Въпреки че нямаше подгряващи групи концертът започна в 20:30.
Шоуто започна с вълшебната Splintering Heart. Невероятно! Един по един всички музиканти излезнаха на сцената.  Първи си появи Стив Хогарт, изпълняващ танц, който сякаш не беше от тази вселена. Последваха The Uninvited Guest и Between You And Me. Тези две песни разбиха опасенията ми, както и тези на цялата зала, че без Фиш групата няма да се пердстави много добре. Последваха парчета от новия албум. След това дойде ред на може би най-известната им песен-Kayleigh. Публиката просто полудя. Еуфорията завладя залата, докато всеки пееше текста.
Следващите няколко песни сякаш ме пренесоха в друга вселена. Убийствено шоу. Дойде време и за първия бис. Старата, но легендарна Easter и The Space. Хогарт не спря да се движи. През целия концерт скачаше, танцуваше, свиреше на различни инструменти… На последния бис (Whatever is Wrong with You и Happiness is the Road) дори и се покачи на колоните. Страхотен шоумен.
Така за съжаление за доста малко време Marillion изнесоха един невероятен и блестящ концерт. Страхотно шоу, добър сетлист, себераздаване, добър звук, прекрасна публика (както сподели и групата след шоуто). Всичко това допринесе за чудесната атмосфера и се отпечата като прекрасен спомен в съзнанието на тези 3000 човека. Тези, които не дойдоха могат само да съжаляват. А тези, които дойдоха могат да чакат това невероятно неземно нещо наречено Marillion да ни посети отново.

Автор: Теодор Димитров