mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

Репортаж от концерта на MORTIIS и COMBICHRIST

Изминаха няколко дни от GorgonElectro Mini Fest, а аз все още не мога да подредя мислите в главата си. Не ми се искаше да седна и единственото, което да напиша да е: „К***** е***и якия концерт, беше мазало!" Не че това не обобщава концерта, защото наистина това беше нещо невероятно, но е прекалено кратко и просто.

Миналата година можехме да се насладим на Combichrist и Aesthetic Perfection, а тази година на Combichrist заедно с Mortiis. Честно казано нямах си и представа каква „опасна" комбинация ще е този концерт.

Mалко след 21:00 часа опушената сцена само леко загатна, че след няколко минути ще излезе легендарния Havard Elefsen, или просто казано Mortiis. За Havard може много да се говори и обсъжда, но мисля че дискографията и биографията му могат сами да говорят какъв творец е, и какъв принос има той като музикант! Осветлението на сцената изгасна и бели прожектори прорязваха тъмнината под звуците на „The Ugly Truth".

Нещо което ми направи впечатление, е че на живо Mortiis звучат много по-добре и много по-тежко. Последваха „Way too Wicked" от албума „The Grudge", „Doppelganger и „Closer to the End". Havard както винаги отново бе с доста ексцентрична визия, но точно това го отличава от всички останали. Levi Gawron не спираше да омайва жеснката публика с русите си расти и очарователната си усмивка.

Норвежците успяха да стоплят позамръзналите фенове, почти нямаше човек, който да не подскача или вее коса под звуците на музиката им. „Perfectly Defect" бе втората песен от едноименния албум „Perfectly Defect". Групата отново ни върна малко назад във времето с „Broken Skin"и „Decadent & Desperate", а „Demons are Back" (заедно с The Ugly Truth) загатна какво може да очакваме от предстоящия им албум. Участието на Mortiis премина без излишна реч, те просто ни поднасяха песен след песен и почти ни „убиха" от куфеене. Levi Gawron, Ogee, Chris Kling и разбира се Havard Elefsen си взеха довиждане с българските фенове, за да отстъпят мястото на колегите си от Combichrist. За съжаление сетът на Mortiis бе прекалено кратък едва 40 и няколко минути, но може би това е една причина да се върнат отново и да изнесат пълно шоу.

Това обаче съвсем не бе краят на вечерта! Вече тръпнех да видя магнетичната осанка на Andy LaPlegua и останалите момчета. Обаче за мое съжаление трябваше да почакаме около 45-50 минути, може би щяха да минат по-бързо, ако не се бях вторачила толкова в часовника. Обаче ..знаете как е когато очакваш да видиш отново една от най-любимите си групи. Просто нямаш грам търпение да излязат на сцената, а когато излязат искаш цяла вечер да си стоят там и да ти свирят на уше.

Е, най-накрая след като изслушахме „Dust And Bones" на Cornbugs, сцената отново потънна в мрак и момчетата започнаха един по един да излизат на нея. Г-н LaPlegua застана посредата на сцената осветен само от един прожектор и запя лириките на 4 минутната „Reclamation". Е, залата бе огласена от женски писъци (признавам си и аз се включих :D) и докато се усетим Andyвече пееше „You're just like me". Трябва да от бележа фактът, че се изненадах от публиката, заради това че всички пееха песните от „Making Monsters". Този албум предизвика много противоречиви коментари.Явно обаче масово се харесва или просто хората са разбрали колко много е имал да ни каже, чрез него Andy LaPlegua.

Не мога да пропусна да отбележа, че Andy бе много променен физически – беше с поотраснала коса, не беше намацан с боя и беше много, ама много отслабнал, явно работата по новия албум го бе изцедила. Недейте да си мислете, че това му е повлияло дори за секунда на сцената! Той беше като включен в контакт, не спираше да се разхожда и да подскача.

И докато си поемахме въздух само за секунди Combichrist минахa към „Follow the Trail of Blood", която има полъх по-скоро на песен от „Today We Are All Demons". Излишно е да казвам как пленяващите ритми сформираха една огромна гора от подскачащи ръце и развяти коси. Има нещо гнило в тази група, просто не може така опяняващо, наркотично, магнетично и зарибяващо да действат. „Today I Woke to the Rain of Blood" взриви булвално малката заличка, докато Andy дразнеше девойките на по-предните редици, през това Joe Letz ( чието лице беше нацапотено като ИН и ЯН, едната половина бяла, а другата черна) и Trevor Friedrich биеха безмилостно барабаните си. Всички фенове се сляхме в едно цяло с ритъма, който неусетно премина в „Electrohead". Ето това си е смъртоносна поредица!!! LaPlegua отново сновеше из сцената като отвързан, имаше толкова много енергия в себе си. „Throat Full of Glass", „Get Your Body Beat", „Deathbed" подържаха високата температура иначе в много мрзовития R.B.F.

За секунда дори нямахме почивка, да си поемем дъх, а групата с привидно задоволство продължаваше да пристрастява с всяка поредна песен. „Slave to Machine" се оказа една от фаворитите на публиката, нямаше почти човек който да не й знае текста! Последва „Fuckmachine", която буквално нажежи обстановката в залата особено сред женската част. В този момент Andy просто обра стотици мръсни погледни и мисли. „Blut Royale" трябваше ужким да потуши страстите, но опита беше безуспешен. „Blut Royale" бе поредната любима класика, която завъртя всички танцуващи тела в своя вихър.

До тук всичко вървеше блестящо имаше само няколко дребни забележки: прекалено многото пушек и доста тъмната сцена, но разбира се това не попречи кой знае колко на преживяването.

„They" и „Never Surrender" бяха и последните песни от „Making Monsters". След този концерт, който ще да ми казва колко бил зле албума, просто няма да му повярвам, защото всички пееха новите песни! На момент даже Andy беше заглушен и той няколко пъти оставяше феновете да пеят вместо него

За съжаление нежелания край настъпваше с всяка изминала секунда и „Never Surrender" предизвести, че краят е близо. Разбира се нямаше начин да минем без бис. След като оваците върнаха групата на сцената, Andyс усмивка на лице каза: „Say Fuck Combichrist!"и след като повечето отказаха да го кажат и да посочат съответният пръст, групата с усмивка заби „Fuck That Shit". В края на песента Joe замери с част от барабаните си Trevor и групата се скри в тъмнината. До като crew-то нагласяха отново барабаните публиката почти срути R.B.F.от скандирания. Групата отново се върна на сцената и гледката бе безценна!!! Joe взе един от барабаните си „монитира го" върху публиката заля го с вода и започна безмилостно да блъска по него, опръсквайки всички около него. През това време Andy LaPlegua бе паднал на колене по средата на сцената и изумен, с усмивка до уши наблюдаваше лудуващата публика. БЕЗЦЕННО!! Разбира се края бе очакван, групата отново „изпотроши" инструментите си. Норвежците си взеха горещо довиждане с всички и се скриха в тъмнината на бекстейджа.

И ето еуфорията ме държи и до ден днешен, а минаха... вече 10 дни. Спокойно с ръка на сърцето мога да кажа, че който не е бил може да съжалява, изпусна голямо изживяване.

За съжаление много рядко се правят концерти с такава насоченост, но мамка му когато се правят, то е като за световно и публика, и групи! Оттук единственото, което ни остава е да чакаме за още една доза Combichrist!

Галерия със снимки от концерта можете да разгледайте тук

Автор: Гергана Попова
Снимки:
Никола Петрас