mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

Репортаж от концерта на MR.BIG и CINDERELLA - 15.06.2011

Очаквах този концерт с оргомно нетърпение, две емблематични групи ще свирят на една сцена само и единствено в България. Не съм имала удоволствието да се насладя на първият концерт на MR. BIG, но чакането си заслужаваше. Не знаех какво да очкавам от групата нито като сетлист, нито като поведние. Предпочитах да съм изненадана, така и стана.

picture 092

Малко след 20:10 на сцената се качи първо Paul Gilbert, след него Eric Martin, Billy Sheehan и Pat Torpey. Групата откри с „Undertow" от албума „What If...", който излезе преди половин година. С танцова стъпка последва „American Beauty", отново от „What If...". Mr. Big показаха макар и след 23 години, че те все още го могат и могат да творят невероятни песни. Доказателство е и реакцията на публиката към песните от „What If...". Аз лично не очаквах Eric Martin да е толкова енергичен, толкова усмихнат и какъв глас!!! Той беше във върхова форма, гласът му бе на феноменално ниво. 50 години??, май само възраста му е 50 годишна. Настръхвах,.. просто настръхвах от този глас.

Последва „Daddy, Brother, Lover, Little Boy", разбира се по стар обичай, Billy Sheehan и Paul Gilbert свириха на китарите си с бормашни, а публиката беше в захлас. Зала Фестивална бе събрала 3 поколения, ако не бяха и 4. Всички пяха в синхрон с групата. Тя от своя страна отвръщаше с много усмивки, а Eric даже проговори няколко пъти на български език.

picture 066
„Green-Tinted Sixties Mind", „Take Cover" ни върнаха в 90-те години, ето защо цялата публика избухна във възторжени викове. Следващите песни бяха от „What If..." и все повече се уверявах в магнетзма, класата и способността на групата. „I Won't Get in My Way" се оказа невероятна песен, както лирически така и музикално, особено изпълнена на живо. С думите: Another beautiful song, групата засвири„ Stranger in My Life", а след нея последва и „Once Upon A Time".

„A Little Too Loose" предизвика истински фурор сред публиката. Billy Sheehan застана пред микрофона си, гледайки няколко секунди във феновете си с лека усмивка, докато тя бурно скандираше. Billy запя с прекрасния си, дълбок, блусарски глас „Misguided woman knows my name, Ain't go nobody else to blame", през това време Eric съвсем за малко седна и припяваше. Много „тежко", блусарско изпълнение, което те кара да настръхнеш от удоволствие.

picture 186
С лека заигравка с публиката Eric Martin , даде началото на „Road To Ruin".

Гледах как минутите минават, а сетлиста ставаше все по-дълъг и по-дълъг, и се възхищавах на издържливостта им. Как не се уморяваха? Eric постоянно сновеше из сцената с танцова стъпка, великана Paul Gilbert не спираше да флиртува с публиката и най-вече с китарата си. Pat Torpey блъскаше по барабаните си с такава лекота, че човек да се зачуди, Pat свири ли или си почива?

Преди следващата песен, Eric се обърна към публиката с думите: „Alright young lovers, boys and girls. ...Don't talk here now, Paul Gilbert wants to say something to you right now." Paul даде началото на „Just Take My Heart", с прекрасно китарно интро. Хиляди светлинки от запалки осветиха Фестивална, хиляди ръце се полюшваха във въздуха.

Eric отново се разигра с публиката, разделяйки я на две части. Първо накара мъжете да викат колкото се може по-силно, а после жените. След това с усмивка на лице, отново се обърна към публиката и каза: „Alright boys you know where the girls are, and so do I". Веднага бе дадено началото на „Merciless". Изведнъж групата напусна сцената, а на нея остана само великана Paul Gilbert, който изсвири невероятно няколкоминутно соло. Останалите от бандата се завърнаха с гръм и трясък, и подпалиха публиката с „Still Ain't Enough for Me".

picture 247
След като калифорнийците направиха кратка обиколка „Around The World", дойде време Eric да представи MR. BIG. Стигайки до себе си той каза: „You don't know me? No! I'm this guy, I am the one who wants to be with you" . Определено това е една от най-обичаните им песни, ето защо отново цялата публика изригна. Всички пяха с групата и отново хилядите светлинки заблещукаха. „To Be With You" се сля с бас солото на Billy Sheehan, което след като на сцената излезна Paul Gilbert плавно премина в „Addicted To That Rush".

След края на песентта групата се поклони взе си довиждане и слезе от сцената. Разбира се феновете успяха да изкарат калифорнийците за още една песен. „Colorado Bulldog" бе последната песен за вечерта. И така след 20 години MR.BIG са по-живи от всякога, дадоха всичко от себе си и направиха вечерта на близо 3000 души по-магнетична. Ала това бе едва половината от това, което предстоеше, защото тепърва на сцената трябва да се качи една от много дълго чаканите банди у нас, CINDERELLA.

picture 399

Хората малко повече се вълнуваха да видят CINDERELLA, понеже групата за пръв път стъпва на българска земя. И тук започва историята за една CINDERELLA, но приказката е малко по-необичайна от традиционната.

Подготовка на сцената продължи по-малко от час. Хората вече тръпнеха в очакване.

Българските фенове чакаха 25 години, за да чуят уникалния глас на Tom Keifer. Какво да ви кажа този мъж е огромен, респектиращ и във върхова форма. Гласът му звучеше все едно не са минали 25 години.

След като откриха с „Once Around The Ride", пенсилванците преминаха много бързо към „Shake Me" и „Heartbreak Station", на която Tom едва се чуваше защото феновете го заглушаваха. Групата се раздаваше като за последен път, а публиката не спираше да пее и да скандира. Tom показа и музикалните си възможностти като свири на китара, синтезатор и на саксофон. Някой от присъстващите останаха с отворени усти от талантливостта му.

picture 332

Чакането си заслужаваше, „Night Songs" , „The More Things Change", „Coming Home". Групата изтрелваше хитовете си един след друг и почти не позволи на българската публика да си вземе глътка въздух. „Don't Know What You've Got (Till It's Gone") и „Gypsy Road" бяха едни от най-силните моменти в целия концерт. Всички знаем тези две песни, всички сме мечтали да ги чуем. Ето след толкова години най-накрая дойде момента. Цялата зала ехтеше от възторжените хиляди гласове. Jeff LaBar поклашташе доволно глава, между другото трябва да спомена , че той се появи на „Long Cold Winter" с фланелка на българската рок/глем банда Alley Sin. Сигурна съм, че в този момент няколко човека са се почуствали много специални и трогнати. „Shelter Me" бе и последната черешка на тортата. Всичко в залата кипеше, групата се раздваше на феновете си.

picture 622

CINDERELLA си взеха довиждане и оставиха надежда у феновете, че приказката ще има продължение. Времето изтече толкова неусетно, а сетлиста бе за жалост много кратък, но поне беше изпълнен само с хитове. Това бе концертът, на който се сбъдват всички приказки.

Галерия от концерта можете да разгледате тук

Репортаж: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас