mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
April
20
2018
April
21
2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър

Магнелистично с OPETH

Часът е 19:10, датата 01/03/2012. Столичният клуб „Blue Box" се пълни като за театрално представление – бавно и тихо. Това, което прави момента познат е очакването, а това, което го прави толкоз различен – някак сдържаният предконцертен екстаз. Бирата не е един от основните акценти на вечерта, макар че недоволни от липсата на достатъчно роботизирано обслужване винаги ще има, но да, липсата на гардероб (особено необходим по това време на годината) пораздразни и размъти желания комфорт.

IMG 4283

Очаквано в 19:20 подгряващата група VON HERTZEN BROTHERS от Финландия разграфяват сцената и настойчиво изискват нужното внимание. Вече веднъж срещнали българската публика като подгряващи на PAIN OF SALVATION през изминалата 2011, те се бяха сдобили с искрени ценители, но като че изразиха неудовлетвореност от липсата на гласност за тяхното присъствие. Заявяването на личните им фенове сред публиката даде искрата, която подпали егоцентричното и централно включване на така налудничавата прогресивна страст на бандата. Представянето им с точност до сантиметър на сцената навява спомени за младежки ентусиазъм и оставя място за надеждата, че този спектакъл все пак е спонтанен. Втвърдяването на музикалното им творчество на сцена, включващо по нещо от всичките им албуми, и по-щадящото въздействие на запис, светкавично прави препратка към годините на PAIN OF SALVATION в люлката на на тяхната музикална кариера. Великолепен музикален и театрален егоцентризъм, изразходващ заряд достатъчен за тричасово шоу на стадион. Респект и успех!

IMG 4379

Ненаситно попиващи възхищението и одобрителните възгласи, точно в 20:00 ч. VON HERTZEN BROTHERS представиха OPETH и им предоставиха сцената трудно, предвид опиянението от сладкото признание, което получиха за тези 40 минути. Застиналите в подиума сини светлини на прожекторите приклещват и канализират емоцията едно стъпало по-надолу – там, където човек се превръща в марионетка на уединеното преживяване на музиката. Днес OPETH са доверените водачи.

IMG 4453

Добре дошли в овощната градина на Дявола. Началните лутащи и втурващи се мотиви на The Devil's Orchard (Heritage, 2011) разпиляват сигурността, изнурена от търсене на екзистенциални въпроси. Отговори на въпроси като дали Бог е мъртъв, дали обществото преживява своя разпад и дали замисълът на всичко е толкоз недълбок и непроницателен, OPETH поднасят в текстове – огледален образ на неспирно говореща и неутолимо поглъщана музика. В миг кристалното изпълнение на бандата и приковаващ глас на фронтмена Mikael Akerfeldt връщат неконцентрирания пулс в норма. Безметежното носене по I Feel The Dark (Heritage, 2011) отвежда все по-надълбоко, оставяйки сала на самодостатъчността да отплува...и гласът на Mikael да се превърне в ехо. Еднократна естествена светлина върху Mikael, като че да се уверим в човешката му природа, и с последващата Face of Melinda (Still Life, 1999) осъзнаваме, че всъщност сме вече по пътя на една музикално-творческа ретроспекция, представена в двучасово емоционално наситено преживяване. Следва отново глътка въздух – водачът поспира (не за миг), и съвсем небрежно разтоварва сериозността от плещите ни с няколкоминутен неангажиращ монолог – спомени за Каварна, изрисуваните с музикални икони блокове, метъл-адвокат (кмет всъщност) на Каварна, паметникът на Ronnie James Dio там... и да, разбира се, личните му преживявания, които продължава да споделя в музика – Slither (трибют за Ronnie James Dio от Heritage, 2011). Отново подготовка в стил „междучасие плюс бонус хумор" и бавно туптящото сърце на Credence (My Arms, Your Hearse, 1998) призрачно ни отвежда отново там...на дълбокото. Плътно зелената пелена на прожекторите, разкъсвана от някой и друг бял лъч, съпътства дълбините на To Rid The Disease (Damnation, 2003). Съвсем естествено звучи басовото кадифено „Thank you!" на Mikael, което ни изважда на повърхността отново след финалния акорд. Прелюдието към Folklore (Heritage, 2011) беше точно толкоз колоритно (мустаци и бради като мъжко достойнство), колкото и зареждащият до пръсване червен живителен цвят на прожекторите. Заигравката с фолклорни мотиви докосваща корените на всеки човек с история, както и включването на публиката с отброяващо ритъма ръкопляскане улови дъха на масата и със замах го запрати и разби в недрата на Heir Apparent (Watershed, 2008) и The Grand Conjuration (Ghost Reveries, 2005), които Mikael обяви като „другата страна на бандата". Тук водаческият манипулативен пост остана празен докато всички бяха във въртопа на вулканичното преживяване. Там долу, в корените си, където всички съпреживяваваме своето базисно съществуване и сме някак по-взаимноразбираеми, точно там, където OPETH успяха да ни отведат с тяхната двучасова история, те прочетоха ред от нашия фолклор, получиха парченце от нашите корени – мартеница.

IMG 4514

След падането на завесата с The Drapery Falls (Blackwater Park, 2001) обаче прожекторите не угаснаха под командата "We love you!", нито се завърши и подписа като окончателно споделеното наследство с едноименната Deliverance (Deliverance, 2002) и признанието "You are the best crowd we've ever played for!", а се изписа втората буква от едно взаимно почитание с тяхното второ представяне на българската сцена. Едва ли някой би си тръгнал от такъв концерт със съмнение, че тази история няма да продължи с типичния за тях разгръщащ се замах, извиращ от недрата на прогресив дет минаващ през прогресив метъл, и прогресивно следващ своята уникалност и ОPETH-няваща с професионализъм, идейност и неповторимост линия.

IMG 4595

Магнелистичното пресътворяване на пътя, който OPETH са извървели, бродирайки с неравноделни тактове музикалното наследство и емоционално провокативни приливи и отливи на чисти и дълбинно-душевни вокали, беше един достоен подарък за рождения ден на радио Тангра Мега Рок, както и за всички, останали верни на своя немъртъв, нерелигиозен и неокултен, а реален музикален Бог – OPETH. Дали по хоризонтала или по вертикала, OPETH успяха отново да ни докажат колко широк диапазон има човешкото преживяване, да ни припомнят колко поглъщащо може да бъде дъното на емоционалния океан.

Честит Рожден Ден, радио Тангра Мега Рок!

Автор: Боряна Толева
Снимки: Никола Петрас