mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от концерта на Paul Di'Anno

25 септември беше датата насрочена за концерт по случай  8 - годишнината на списание Про-Рок. Без особен опит в организирането на концерти, рок медията беше подбрала една от иконите на NWOBHM, която да зарадва българските фенове.
Това беше не кой друг, ами първия вокалист на Iron Maiden - Paul Di’Anno. Paul пристигна директно от Англия в денят на концерта. Музикантите, които свиреха с него бяха младежка трибют група от Италия, която се подвизавава под името Children of The Damned. Още  часове преди обявеният за начало час, пред столичния клуб “Blue box” започнаха да се насъбират хора носещи тениски на Iron Maiden. Най-интересното беше, че повечето фенове се познаваха един друг и времето до отварянето на вратите изобщо не беше скучно. To беше уплътнено с показването на плочи, значки и разглеждането на нашивки. Към 18:30 съвсем спокойно насъбралите се фенове започнаха да влизат във фоайето на бившото кино, където Про-Рок им бяха подготвили много приятна изненада. Доста солиден мърчандайз включващ и евент-шърти, от които ни гледаше намусената осанка на Paul Di’Аnno от ранните му години в Iron Maiden .
Също феновете можеха да избират из между голям асортимент от нови и стари броеве на списанието.... (Предполагам се досещате, че всички списания с Iron Maiden на корицата изчезнаха буквано за секунди). Организаторите бяха подготвили и огромна тората, и добре зареден бар, с който да почерпят гостите си.
Малко след 19:30 на сцената прозвучаха и първите акорди на погряващата група. Първи бяха нашенците от Smallman, които за съжаление със своята по-екстравагантна и бих могъл даже да кажа странна музика, се оказаха доста неподходяща група за такъв концерт. След тях се представи втората и последна българска група за вечерта – Лавина  Техният Old School Heavy Metal беше малко по- подходящ за да подгрее публиката. Тяхното изпълнение успя да зарадва и много фенове, които даже си припяваха на някой от авторските им парчета.

Малко след 21:30 прожекторите загаснаха, а мистично камбанено интро оповести излизането на „звярът” на сцената. Първо разбира се видяхме Mateo Carlos Gianluka и Mikele, които забиха с доста голяма точност инструменталът „The Ides Of March”. Както сме свикнали да слушаме веднага след него започнаха агресивните акорди на „Wrathchild”. От сенките вместо да излезне Paul Di’Anno с пълната си мощ, той пристъпи съвсем бавно и едвам, едвам куцайки към средата на сцената, което за секунда панира зрителите. Оказа се че Paul има сериозна травма на коляното, която не му позволява да се движи  много. За сметка на това бунтарът запя класиката със своя специфичен дрезгав глас. Веднага след тази безсмъртна класика, по време на която много от феновето буквално останаха без дъх последва и не по-малко известната „Prowler” от едноименния албум на Iron Maiden. Това което си пролича още от самото начало е невероятните изпълнения на италианските музиканти. Доста трудно е да се изпълняват бас партиите на генний като Steve Harris,но Mateo ги изпълняваше с лекота,  сякаш самият той е участвал в писането на парчетата. След тези класики последва и емблематично парче от соловата кариера на Di’Anno. „Marshall Lockjaw” за съжаление беше посрещнато с недоумение и учудване от повечето хора, които явно не бяха добре запознати със соловите му неща. Този смут беше компенсиран с още една Maiden класика от 1981, а именно „Murders in The Rue Morgue”, парче което дори „Девиците” правиха по турнетата си наскоро. Paul Di’Anno се завърна отново към соловите си неща с The Beast Arises и с още по-античната „Children of Madness”. След кратка пауза, в която бяха отстранени малки повреди по техниката.. Pаul съобщи, че следващото парче е за неговият брат Clive Burr. Моментално от очите на привидно едрия и здрав мъж рукнаха зълзи, а гласът му за трепери, което си пролича на първите думи от текстът на Remember Tomorrow. За информация на незнаещите. Clive Burr е бил барабанист на Iron Maiden в периода 1979 – 1981 и с него са издадени първите 3 албума на групата -  „Iron Maiden”, „Killers” и „The number of The beast”.

В първите два вокалист е Paul Di’Anno.С Clive са били неразделни приятели. За съжаление в момента Clive е прикован на инвалидна количка и е диагностициран с множествена склероза. Няма нищо по прочувствено да гледаш как музикнт изпълнява песен с цялата и магия, болка, и посвещение. Именно това успяхме да видим от изпълнението на „Remember Tomorrow” тази вечер. Веднага след това изпълнение, което успя да трогне абсолютно всички в залата младежите от Children of The Damned подсказаха на Paul, че е време за нещо далеч по-агресивно. Музикантите ни върнаха към така наричания от мен затворнически албум на Paul – „Menace To Society” с парчетата „Faith Healer” и „A song For You”. Класиките за вечерта не се изчерпаха само с това.. Мигновенно последваха и титаничните парчета, които оформиха ликът на Iron Maiden, такъв какъвто е в момента ,a именно „Killers”, „Phantom Of The Opera”, и „Running Free”. Тези класики казаха всичко, което е необходимо за да се опше този концерт. След наистина смазващият сет лист на Звярът феновете отказаха да си тръгнат. Скандираха името му цели 5 минути преди той отново да докуца на сцената, под звуците на „Transylvania”. Веднага след нея чухме и „Blitzkrieg Bop” на The Ramones. Звярът се сбогува с феновете си със „Sanctuary”, което беше повече от перфектен завършек на невероятната вечер. Всичко в тази вечер беше перфектно.

От организацията и организаторите от Про-Рок. През мърчандайзът и избора на изпълнител, до гигантската торта, и невероятното афтър парти в столичният бар” The Black Lodge”. На нас остава само да пожелаем още много празнувания на такива рожденни дни на Про-Рок и още дълги години успех.  

 

Автор: Dragontear
Сники: Владо Вълев