mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

05.09.2009 Репортаж от концертът на OVER THE RAINBOW

Този път реших репортажът от концерта да е написан по малко, по-различен начин от обикновенно.
Всичко започна преди 10 години, когато бях съвсем малко дете.Всъщност бях 10 годишна и не ме вълнуваше нищо друго освен игрите навън с приятели. Един ден си бях останала вкъщи и от скука реших да се поровя в дисковете на баща ми Хиляди пъти ги бях разглеждала, гледах с интерес дългокосите батковци, странните надписи по цветните обложки, на които можеше да видиш, от черен фон със змия до ръка сграбчила дъга. Незнам какво ме принуди да си пусна точно CD-тo с ръката и дъгата , но в момента в който чух началните акорди на първата песен от този албум, останах безмълвна. Не ми трябваше и секунда повече за да се влюбя в тази група.
С всяка изминала секунда все повече се омагьосвах.От тогава насам цели 10 години мечтая да зърна  “Rainbow” поднякаква форма и да чуя дори една песен на живо, независимо дали щеше да я изпее Dio, Turner, White или Bonnet.Разбира се това си оставаше просто един блян. Ще кажете и 4-мата са идвали в България и са изпълнявали поне 1 парче от ерата си в “Rainbow”, дори и  Ritchie е бил 2 пъти в България.
За съжаление това няма как да придаде магията на “Rainbow”, просто не е същото.
След 10 години поне ме зарадва новината,че бивши членове на “Rainbow” ще се събират,но под името “Over The Rainbow”. Това изключително много ме зарадва и таях много плаха надежда,че може би, може би някой промоутър ще ги покани в нашата китна страна. Не след дълго Joker Media зарадваха (не само мен предполагам) с новината,че ще видим Joe Lynn Turner, Bobby Rondinelli, Paul Morris, ,Greg Smith и Jurgen Blackmore, в Каварна.

Времето бързо се изтърколи и дойде така дългоочакваният 5 септември. Тръгнах от София със свито сърце, незнах какво да очаквам. Както повечето фенове, бях адски любопитна как ще се справи “малкия” Blackmore с текжката задача да замести татко си.
Не исках да тръгвам с никаква нагласа, защото не исках да се разочаровам или пък в мен да се загнезди нереална положителна оценка.За това просто се качих на колата и потеглих с приятели отново по познатият маршрут, София – Каврна.

След 8 часово пътуване, пристигнах в Каварна точно за края на подгряващата група. Поради тази причина не мога да дам мнение как се е представила групата, но едно нещо ми направи впечаление. Звукът (поне това, което успях да чуя) беше много добър.
Бързо се настаних сред многохилядната публика на по предни позиции и зачаках.
Малко след 21.15 сцената бе обгърната от пушек, а мракът бе пронизан от омагьосващото интро на песента “Tarot Women”, изпълнявано от Paul Morris. Не след дълго на сцената се появиха Greg Smith, Bobby Rondinelli, Jurgen Blackmore и разбира се Joe Lynn Turner. Публиката избухна и запя заедно с Turner, който както винаги изглежда страхотно за вързастта си.За съжаление звукът беше доста лош и до края на концерта со остана такъв, но това и за секунда не попречи на невероятното изживяване.
Всички бяха затаили дъх и бях вперели очи в младши Blackmore, в момента в който дойде времето за солото на “Tarot Women”, с което се справи блестящо.
Без много загуба на време второто парче беше от албума “Long Live Rock 'n' Roll” от периода на Dio, а именно “Kill The King”, а след нея последва една от хитовите песни на Rainbow с Joe Turner: “Street of Dreams”. Феновете избухнаха и я пяха до края заедно с фронтмена на Over The Rainbow. Разбира се  групата не пропусна да изпълни “Man on the Silver Mountain”, “Death Alley Driver”, невероятната “Ariel”. Вече нямаше как да не забележа, че “малкия” Blackmore не изсвири нито едно соло с отворени очи. Може би някои хора няма да се съгласят с мен, а друго ще се съгласят, но Jurgen се справи повече от перфектно с тежката задача, да замести Ritchie Blackmore. Докато попивах всяко движение и всяка една изсвирена нота от Jr. Blackmore си казах,че има абсолютно същата музикална и гениална харизма като баща си. Jurgen се вживяваше във всяка песен с такава любов,че човек би си помисли, че той е оргиналният китарист.А не можеше да не ми направи и впечатление, постоянната му усмивка и искрено щастие от това, което правеше. Той наистна свиреше с невероятно удоволствие.
Всеки един фен на Rainbow нямаше начин да не сравни песните от ерата на Dio, изпяти от Turner. Съвсем ясно е че никой не може да изпее песните на Dio , така както самия Dio, но според мен Turner ги изпя достатъчно добре, за да останем доволни.
След “Ariel”, последваха “Wolf to the Moon” и една от любимите песни на Turner(както той сам каза) “I Surender”. През цялото време усмивките и задоволството у музикантите не стихваше, заради топлият прием на публиката. Единствният, който не се усмихна нито веднъж през целият концерт бе Bobby Rondinelli, дори и след дръм солото си и бурните ръкопляскания и викове, той не помръдна лицевите си мускули грам.За сметка на това останлите от Over The Rainbow се раздадоха емоционално до край. Greg Smith не спираше да маха, да се усмихва на публиката, а Paul Morris да омагьосва със страхотните си клавири.
Разбира се не подминаха песни като “Can't Happen Here”, “Jealous Lover” , която перастна в лека закачка между Joe и Jurgen, а след нея поледва и невероятната “Stargazer”.
Tuner подкани целият площад, който се оказа твърде малък да побере желаещите да чуят Over The Rainbow, да запеят “Long Live Rock and Roll”. Цялата Каврна бе огласена от възгласа “Long Live Rock and Roll”. След края на песента, групата си взе довиждане с пубилката, Jurgen слезе от сцената и лично подари няколко перца .Разпратиха въздушни целувки, поклониха се и изчезнаха в мрака. Разбира се на публиката не и трябваше много и започна да скандира “Rainbow”. Не след дълго Over The Rainbow се качиха на сцената и изпълниха почти като медли “Since You've Been Gone” и “All Night Long“

И както Joe Lynn Turner каза, този път наистина трбваше да си тръгнат. Така и сториха поклониха се за последно и слязоха от сцената. Аз стоях отпред на оградата безмълвна и просто незнаех какво се е случило.

Може би не всички са очаквали да видят Rainbow в този състав и биха предпочели Dio пред Joe Lynn Turner, и Ritchie пред Jurgen, който всъщност се справи перфектно на мястото на баща си. Може би не всички са искали точно този сетлист да чуят, но мисля че трябва да сме благодарни че видяхме една легенда в музикалната история  дори и под този състав, защото това е единствния шанс да се докоснем до музиката на Rainbow.
Не ме разбирайте погрешно и аз виждах негативното в този концерт, малкият площад за твърде много събралите се хора. Твърде много излязлите зяпачи, които заемаха места пред оградата за поне 2-ма истински фена, или бяха илязли да си покажат новите дрешки, и да видят що е туй рок концерт.
Но просто в такъв момент,  в който видиш нещо за което си мечтал 10 години, тези неща просто се изпаряват. Бързо се качих в колата и отпраших ме с мойте приятели към София, чакаше ни дълъг път, а мен изпит на сутринта.
Over The Rainbow успяха да припомнят младостта на по-възрастните си фенове, успяха да подарят на публиката си емоции красиви и цветни като самата дъга.
Успяха да сбъднат много несбъднати мечти

 

Автор: Гергана Попова (ScorpionFlower)