mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04
2018
October
13

Репортаж от GHOST Gathering Chapter II – The Call for Spirits

Искаше ми се на този репортаж за GHOST Gathering Chapter II да сложа силно заглавие, което да може да представи уникалното събитие. Но не ми се наложи да мисля за такова. Организаторите са го дали, когато са подготвяли феста. Второто издание на GHOST Gathering – фестивал, който се движи от Cavalleria Events е озаглавено „Chapter II – The Call for Spirits". The Call for Spirits – колко точно! Това е, което се случи на 12 и 13 юли в Букурещ, Румъния. Удивително е и колко добре небезизвестния местен художник е визуализирал идеята Costin Chioreanu (Twilight13media).

Там съм. И дори тялото ми да се е попредало след 3 седмици на път и 12 часови „бдения" дни наред по други фестивали по Европата, духът ме държи...

ghost-gathering

Когато се озовавам в т. нар. „Японска градина" на големия зелен и изпълнен с живот парк Herastrau в Букурещ, на сцената вече свири втората банда C.O.D., изпуснали сме Fusioncore, там някъде е трябвало да бъде отмененото акустично шоу на гърците Universe 217. Както и да е, посетителите са съвсем готови да внимават в сета на третата банда Kistvaen. Ако само обаче можеше да ме отпусне менгемето на главата. Болката е пронизваща, умората безмилостна. Депресивния блек на Kistvaen не успява да я прогони, румънската ми дружка Diana Ilie ще трябва да щракне два кадъра. Представянето на бандата е доста прилично, атрактивния фронтмен държи погледите, а падащата хладнина кани за изпълзяване от дълбоките сенки на дърветата. Мястото е красиво, със зелена трева, с нападали шишарки, с изкуствено изградени ручеи и каскади от камъни, могилки... Идилия. Румънците умеят да дадат специален облик, идентичност и нещо специално на музикални събитие от такъв тип. Концертите се правят на места с особена атмосфера като крепости и паркове и концепцията не е кебапчета и бетон, а сливане с природата, издигане на духа... Леко хипарско, може би, но готино. Такова е и DBE 4 Dark Bombastic Evening (браво, Doru!), което миналата година се проведе в крепостта на Алба Юлия, и, на което дори се готвеше традиционна храна в големи казани...

Но да се върнем на Ghost – а. След достойното загряване от местни банди идва ред на гостите от чужбина. Това са Eye Of Solitude от Англия. Много млада банда, с два издадени албума в актива си. Публиката може и да не е много числена, но пък успешно кърти с куфнеене оградите пред сцената. Дет/дуума им е благ се стоварва тежко на звънтящото ми канче, заместващо главата. По някое време канят гост вокал - младежът Déhà Amsg (Imber Luminis, Yhdarl, Aurora Borealis, We All Die (Laughing)) за една песен. Надъхан е, дере се здравата и това припалва още повече жицата на сцената... Лутаме се из мясото със същата бавна крачка, каквато задава провлаченото темпо на дуумеца, които забиват. Следва формация, което чувам за първи път. Името й е Celelalte Cuvinte и били култови в Румъния, много стара и уважавана рок банда. Хубаво, де, но са ми тотално непонятни и след като ги снимам се скривам при Titus на мърча с още по-изкривена от главоболие физиономия.

Скоро сме подвластни на трепетите около втория ден на иветна. Хедлайнери на 13-и са навестяващите ни от друга планета CHAOSTAR! Те ще са единствените гости от чужбина на втория ден.

13-и определено предлага по-интересни за мен банди. Ghost Gathering – Chapter II. Започва с Larrnakh, после са The 13th Sun, чиито прогресарски саунд и пост атмосфера са доста подходящи за обстановката. Политанията, в които вокалистът изпада, докато реди меки въздушни мелодии на китарата си са красиви. Хората са поседнали по поляната на зелената трева и отварят чакри. После са странниците Hteththemeth, чиито фронтмен е усмихнат артист с театрални умения, които приковават погледа. Колкото странно е името им, толкова странна е и музиката им. „Happy To Be Sad", както се казва една от песните им, определя добре това как звучат. През целия сет от 40 минути действително се долавя някаква извратена радост от тъгата. Има леко шизофренична атмосфера. Представят тяхно си разбиране за авангарден метъл или както са си го кръстили „Unhuman Music". Свирят материал от новия си албум "Best Worst Case Scenario".

Дааа, понякога не знаеш дали ще можеш да спазиш сценария. Universe 217 ги няма и днес, официално изявление или причини не са дадени от бандата, а Olivia няма как да промени нещата. Тъжно.

Българската връзка в програмата ни помага да забравим. Kayno Yesno Slonce ни пренасят в други измерения, от 9 планини в десета, където няма часове, няма гонене на графици... Веско и гайдата му,както обикновено си разбират повече от чудесно и само мигът, запечатан в съзнанието остава свидетел на връзката на двамата. Видно е, че част от публиката се е срещала и преди с ритуала Kayno Yesno Slonce.

Обредното вглъбяване на Веско, докато е на сцената е пленителен. Къде ли пътува, какво ли вижда, из какви морави и парещи въглени крачи, докато затваря очи и от гърлото му се вият звуци, стенания, бълнувания... Силно изпълнение, леко изсвирено, плавно поето от хората... Хубаво е, че има как да запазят къс от Kayno Yesno Slonce – на мърча на Titus се продават дискове, тениски, че и платнени еко чанти с логото на формацията. Не само се продават, но се и купуват. Браво, Румъния!

Мракът вече се е разтлял върху парка и в 21:30 започват Chaostar. Магията е там,горе на сцената още с появата им на нея. О, богове! Да, фронтдамата и нова певица на формацията Androniki Skoula е като богиня, слязла боса от планината Олимп. Който е чул новия албум на групата Anomima, знае много добре колко е трудно човек дори да си представи как може да бъде поднесена цялата тази музикална вселена на живо. Може! И още как. Когато зад проекта стоят толкова талантливи, опитни и отдадени музиканти като тези, - може!

Таланта, артистизма, професионализма и всичката харизма на света, която е събрала в себе си Androniki Skoula е зашеметяваща. Дългата и бяла рокля и смразяващата изразителност на лицето и й дава силата на Медуза Горгона. Има театрален момент, който увлича още повече в разказа на музиката и текста... представлението е магическо. Мракът и играта на светлините дават толкова много на шоуто. Осъзнавам го незабавно при сравнение на този концертна групата и предишния, който гледах само 4 дена по-рано в Гърция...Добрата работа и на Alexandros (екс-W.E.B., Madleaf), който се грижи за звука и светлините, също е оценена.

Chaostar всъщност е проект на Christos Antoniou от Septicflesh, който той стартира през 1998г., но определено държеше на второстепенно ниво, след основаната си група. Но дотук. Сега, вече втора година, е твърдо решен да отделя повече време на това, което вече предпочита да наричаме пълнокръвна банда, а не просто страничния проект на Chris. Но не си мислете,че в тригодишните паузи между албумите на Chaostar той е стоял с кръстени ръце. Чисто и просто композирането и реализирането на многопластови албуми на Chaostar трае дълго едно на ръка, и второ – грандиозен музикален проект като The Great Mass, който Septicflesh издадоха през 2011-а далече не се вмества в времевите стандарти за подготовка за запис, запис, смесване и т.н. До пускането на пазара това чудовище е извървяло път, който трудно можем да си представим. За тези, които не знаят, Chris е възпитаник на престижна музикална академия във Великобритания, където се сдобива с титлата си на класически композитор. Затова Chaostar винаги е бил за него онзи музикален кът, където, когато почувства нужда да е изцяло себе си като класически музикант, той се уединява с пианото и партитурните листове и гледайте само какви неокласики, опери, оркестрации забърква с ембиънт.

В състава на Chaostar влиза още един член на „другата" му група, Fotis Benardo – барабаниста. Те двамцата работят заедно отдавна,още повече, че съвместно притежават и управляват и звукозаписно студио в Атина Devasoundz Studio. Към формацията през 2012г. се присъединиха и новите членове: George Diamantopoulos – традиционни инструменти, Charalampos Paritsis – електрическа цигулка и Dionisis Christodoulatos (от готик метъл бандата Sorrowful Angels) – синтезатори. Те де факто заместиха на братът на Chris - Spiros Antoniou – бас и китари (1998-2004) и друг Septicflesh-ец Sotiris Vayenas – китари и чисти вокали (1998-2004). А пък в лицето на мецосопраното Androniki Skoula това е третата смяна на името на женските вокали, след сопраното Nathalie Rassoulis (1998-2004) и Sapfo Stavridou (2006-2007). Androniki обаче май ще е последната смяна на тази позиция. Тя е амбициозна, тя е професионалист от висока класа, тя е до Chris на 100% и двамата са решени да изведат групата на активно, високо ниво, да концертират повече и изобщо да й дадат живот. „Сега вече Chrstos знае точно какво иска и ще го следва неотлъчно!", категорична е тя, когато я питам как вижда нещата, преди едва втория концерт, който Chris e давал с този проект – на 9 юли, на Rockwave fest 2013 в Атина.

Свирят старите Canticles, Misery's King, и от новия Medea, Sorrow Descending, Truth Will Prevail... традиционната Omorfi Korh, в която гръцкият език ми се струва още по-красив от всякога... Ще го кажа пак - Androniki е богиня! А Chris е благословен да има такова присъствие до себе си... За край обявяват отново Misery's King, но в специален по-етно аранжимент, който са подготвили за Ghost-a. Как да не рониш сълзи? Няма как! Могъщество, красота и сила, сила на духа, изразена чрез гласище, което поглъща, което извисява и мачка. И тогава осъзнаваш, колко си малък, мъничък, а изкуството е толкова голямо, грамадно, В Е Л И К О!

След един час и половина магия и настръхване на песен след песен следват прегръдки, смях, бири и буквално изглупяване с дамата ни господата от Олимп.

Няма две мнения, CHAOSTAR са уникално явление на съвременната сцена!

Между другото, ще свирят с Rotting Christ на 14 декември в Солун. Което си е леко дежавю, при положение, че първият изобщо концерт те дадоха именно като гости на Rotting Christ на 8 януари 2011г. в Атина. Ще устискаме до декември, а междувременно Seth сподели, че Septicflesh са вече на етап подготовка на записи на нов албум. Задава се буря...

Текст и снимки: Албена Цолова – Бета