mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от HELLFEST 2012 (15-17.06.2012)

Тази година Hellfest порасна. Не само на възраст, но и като мащаби. Организаторите на международния френски фестивал бяха решили да преместят събитието на ново местоположение, като все пак неотменно останаха в близост до малкото градче Клисон (население 6 000 души). Мотото "A new battlefield" („Ново бойно поле") освен че намекваше за тази промяна, кореспондираше и с историческото минало на региона, където някога са се водили битки от Революционните войни на Франция.

hellfest clisson 2012

Но да започнем с основните приготовления. Феновете можеха да си набавят комбиниран билет за трите дни, а имаше и вариант за еднодневно посещение. На кой както му харесва, пък и има доста намаления преди да започне голямото изкупуване. Пътуването до Нант, който е най-близкият голям град, си е скъпо удоволствие, ако ползвате френските супер-железници, затова си пригответе план за трансферите отрано, за да можете да се възползвате от отстъпките. Всичко е сравнително лесно, а щом пристигнете в Нант, ще ви посрещнат с гръмки съобщения на кой перон е влака за Hellfest.

Самият Клисон предлага и средновековни забележителности, ако имате време за това. Обикновено обаче то е крайно недостатъчно. Това което правеше неприятно първо впечатление беше свободния достъп до палатковия лагер, като без да е нужно да предоставяте билет можеше спокойно да бродите из биваците на метълисти от цял свят. Това оставяше съмнения за опасност от недоброжелатели, но въпреки това никой не се оплака от злоупотреби (а подобни неща редовно се случват по другите големи фестивали). В нощта преди откриването на Hellfest над лагера често се носеше местният фестивален поздрав – масов боен вик, нарастващ постепенно, предаван от гърло на гърло, ескалиращ до истински ураган от гласове, напомнящ рева на атакуваща екзалтирана войска.

Шопинг мания под огромната шатра за неофициален мърчъндайз.

На следващата сутрин след досадно чакане, само половин час преди първата банда от програмата да започне да свири, вратите на Hellfest най-накрая се отвориха. А какви врати само! Огромно скеле, с огнедишаща инсталация, която издаваше адски шумове в минутите преди дългокосото множество да се нахлуе на фестивалната земя. Лиспваше само надписа „Надежда всяка тука оставете...". Даже напротив – изпълнени с много надежди за незабравимо размазване, феновете веднага се разпределиха според предпочитанията си. Едни се насочиха директно към сцените, а други се втурнаха към щандовете за мърчъндайз или към баровете.

Преградите падат и тълпата се втурва към портите на Hellfest.

Тук вече си пролича с какво е пораснал Hellfest. Броят на сцените се беше увеличил и вместо традиционните четири, сега публиката трябваше да избира между цели шест. На всяка от тях беше дадено специално име и то съответстваше на типа музика, който ще звучи там. Под една общ купол бяха побрани двете сцени, наречени съответно „The Тemple" („Храмът" – със съдействието на списание „Terroriser") и „The Altar" („Олтарът" – със съдействието на сайта www.decibel-rebel.com). Това беше домът на антихристиянския метъл, независимо дали става дума за езически или сатанистки послания. Не случайно осветлението на „The Temple" беше оформено като обърнат кръст.



Конструкции с интересен дизайн служеха за отмора в близката горичка

С по-малки шатри бяха сцените „The Valley" („Долината" – със съдействието на списание „Rock hard") и "The Warzone" („Военната зона"). Първата приюти представителите на дуум метъла, психаделик рока и стоунър рока, а на втората се изявяваше всичко що се зове пънк и хардкор.

Желязно дърво протягаше грозни клони в близост до The Valley

Така стигаме до двете големи сцени, посветени на хедлайнерите на фестивала. Тук доминираше цветът на Американския хард рок – като започнем от Lynyrd Skynyrd, Blue Öyster Cult и Molly Hatchet, през Mötley Crüe и Guns N' Roses, та чак до новия проект на Slash. Всички те оформиха общия дух на Hellfest, илюстриран сполучливо от емблемата на тазгодишното издание – дългокос ухилен череп с кърпа на главата, типично в стила на Аксел Роуз.


Вокалистът на Lizzy Borden смени поне 10 маски по време на шоуто

Първият концертен ден ни посрещна с приятна облачност, която от време на време ни обливаше с освежаващ дъждец. Това поразмекна терена и тъй като организаторите не се бяха сетили за някаква спасителна настилка пред сцените, всички бяхме принудени да газим в лепкава кал. В крайна сметка подобни неща са нещо обичайно и не ни попречиха да се насладим на любимите групи. В ранния следобед започна и шоуто на американските класици Lizzy Borden. Тях ги очакваме и в Каварна това лято, така че няма да издаваме всичко. Само ще предупредим, че ако не искате да ви намажат с червена боя, по-добре не заставайте на първия ред, особено по време на песента There Will Be Blood Tonight.

Невинни танцьорки бяха пожертвани за развлечение на тълпата

Докато чакахме началото на концерта, на съседната сцена френската група Black Bоmb A предизвика и първия wall of death в рамките на Hellfest 2012. Следващите часове бяха белязани от музикалните експерименти на канадците Unexpect, и ръмженето на британците от Orange goblin. После Gotthard се появиха с новия си вокалист Ник Медер, който полага всички старания достойно да замести покойния Стив Лий. След всичко това дойде време и за гвоздея на вечерта – 90-минутното шоу на Lynyrd Skynyrd, които бяха включили и Клисон в кратката си европейска обиколка тази година. Ветераните взривиха публиката с прочутите си парчета Simple man, Sweet Home Alabama и разбира се Free Bird. Щом заглъхна южняшкия рок, на същата сцена излезе Дейв Мастейн с пълния репертоар на Megadeth. Французите припяваха особено въодушевено À Tout le Monde, а на Peace sells между музикантите изскочи емблемата на групата – познатият скелет със слънчеви очила, издокаран в обичайния си официален костюм на крупен бизнесмен. Нощта завърши с театралното шоу на King Diamond, което течеше едновременно с викингското нашествие на Amon Amarth. Последните изпълниха песента Guardians of Asgaard в дует с вокалиста Ларс Горан Петров, чиято група Entombed щеше да излезе пред гостите на фестивала през следващата нощ.

Досадната кал от първия ден се изпари под лъчите на силното слънце

Вторият ден ни изненанада лошо, като рязко сне защитата на облаците и неочаквано ни остави да се пържим под яркото слънце. Това доведе до масово зачервяване и скоро из фестивалната зона се разхождаха хора с доста комичен тен. Усмивки предизвика и представянето на Steel Panther, които се подиграха с глем рока, но все пак провокираха момичетата да покажат какво крият под своите сутиени. След тях трашърите Death Angel отбелязаха 25 години от излизането на дебютния си албум „The Ultra-Violence", като изсвириха абсолютно цялата тава. Старите кучета от Sacred Reich се поизложиха малко като закъсняха с 10 минути и приключиха по-рано от предвиденото. Макар и кратко, представянето им разпали тълпата, а вокалистът Фил Ринд, посвети кавъра на War pigs на легендарния Тони Айоми, който сега се бори с рака. Веднага след това щастливите старчета от Uriah Heep изпълниха няколко парчета, като освен класиките Gypsy, July Morning и Easy Livin' ни напомниха за новия си албум Into The Wild, като ни изпяха едноименната песен. По-късно почитателите на фолк метъла можеха да подскачат заедно с германците от In Extremo. Звукът в The Temple като че ли не беше настроен за тяхната музика и по-нестандартните им инструменти (гайди, обои и лири) заглъхваха пред мощта на електрическите китари и силния тътен на баса и барабаните.

Апетитът идва с метъла

Успяхме да зърнем и Within Temptation а гласът на Шарън ден Адел за съжаление на живо не беше толкова въздействащ. Двата часа и половина, отредени за Guns N' Roses, бяха замислени като една от кулминациите на Hellfest, но групата ни измори със солови изяви на всеки един от тримата китаристи и с лошото разпределение на хитовете в сетлиста. Всичко интересно се случи чак накрая когато Аксел Роуз вече беше изморен от изпълняването на по-малко въздействащи парчета. Един от англичаните, с които се запознахме, даже заспа прав през отегчителните първи 60-минути на шоуто. Все пак в България пък ни чакат цели 3 часа (според обещанията на Аксел) така че се въоръжете с търпение.


На Hellfest можеше да срещнете супергерои като Батман, Костенурките нинджа и Капитан Америка

През последния ден пак печеше силно слънце, така че се скрихме под шатрата на The Temple и The Altar. Там цял следобед ни заливаше агресията на Brutal Truth и Anaal Nathrakh. Привечер на една от големите сцени се настаниха и чичковците от Blue Öyster Cult, които лежерно и класно изсвириха най-известните се парчета "(Don't Fear) The Reaper", "Burnin' for You", и "Godzilla". След тях Mötley Crüe зарадваха дамската аудитория, но още по-приятно впечатление остави Slash, който се появи със своята китара Gibson Les Paul веднага щом над Hellfest падна мрака на нощта. Заедно с вокалиста Майлс Кенеди те успяха да засенчат самите Guns N' Roses, като изсвириха същите хитове с далеч по-убедителен заряд и по-добро настроение. Скоро след като Ozzy Ozbourne изтупурка на сцената, пороен дъжд се изля върху тълпата и на място останаха само най-ревностните почитатели на „Принца на мрака". Към неговата банда се включиха и почетните гости Гийзър Бътлър, Слаш и Зак Уайлд.


Гостите на Hellfest можеха да проследят и мачовете на френския национален отбор

Освен с пребогатия набор от групи (около 150 на брой) Hellfest пленява и с невероятната си атмосфера. Всяко кътче от територията на големия метъл форум беше изработено с уникален дизайн – включително щандовете на мърчъндайз и баровете, които приличаха на древни укрепления от желязо и пламък. Феновете също не оставаха по-назад и се обличаха във фантастични приказни одежди и най-абсурдни костюми, давайки своя принос за колорита на събитието. Над всичко това нощем в небето сияеше емблема, оформена като буквата H, съвсем като сигнала на мрачния рицар Батман. Може би тук е мястото да се каже, че официалният мърчъндайз на Hellfest изглежда по-изпипан от този на много други фестивали и си струва човек да си закупи някоя друга дрешка или аксесоар.

Атрактивното нощно осветление на щандовете за официален мърчъндайз

Бодрият дух на гостите се подържаше и с разнообразна храна, с местното вино марка Hellfest и с големи количества бира. Френските чашки за пенливата течност изглеждат доста малки обаче, а голямата разфасовка от литър и половина е почти 10 пъти по-скъпа от нашите любими PVC-та. Добре че наблизо в Клисон имаше голям супермаркет, та промишлените количества пиво се набавяха от него. Пазаруването във фестивалната зона става предимно с жетони, всеки един от които се равнява на 1 евро. Ако прилежно си събирате боклука може да бъдете възнаградени с допълнителни жетончета.

Простите правила за опазване на чистотата и припечелване на допълнителни жетони

Ако сте заинтригувани и искате да посетите Hellfest, ще ви препоръчаме да започнете да следите техния сайт още отсега, за да можете да си купите билет с максимално намаление. Цените във Франция са си доста високи, така че всяко спестено евро ще е от полза.

Портите на Hellfest имитираха фасадата на готическа катедрала

Kойто няма тежък махмурлук, нека да разчисти тук

Без думи....

Малката гара в Клисон изпраща тълпите метъли, дошли за Hellfest от всички краища на света

Още снимки можете да разгледате в специалната галерия

Автор и снимки Камен Парадов