mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
April
20
2018
April
21
2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър

Репортаж от концерта на HATEBREED, LAST HOPE, SMUT и VENDETTA

Още в средата си, 2012та вече може да бъде определена като благодатна откъм хардкор концерти. След поредица от силни събития, в рамките на които любителите на хардкор музиката успяха да гледат имена като Born From Pain, Deez Nuts, Take Offence, Death Before Dishonor, Terror, Cruel Hand, настъпи моментът, в който щяхме да видим и Hatebreed за втори път на родна земя след немалката пауза от шест години. През 2006та легендарната банда от Кънектикът направи паметен първи концерт в тогавашния Blue Box. Още с втория си албум Perseverance, в който гост участие взима и самия Кери Кинг, Hatebreed придобиват световна известност, благодарение на умелото си съчетание на метъл и хардкор, силно нахъсаното звучене и лирики и не на последно място – несломимия и творчески активен фронтмен Jamey Jasta (Hatebreed, Icepick, Kingdom of Sorrow, Jasta плюс десетки гост участия).

hatebreed-1

Предварително оповестеното място за провеждане на очаквания от много хардкор и дори метъл фенове концерт бе клуб Pork Pie в Борисовата градина, който очевидно е подходящ и за средномащабни лайфове, а за хардкор концерти си е меко казано перфектен. Организацията, отново дело на Re-Act и Тангра Мега Рок, беше традиционно на високо ниво като силно впечатление правеше вежливото отношение на хората на пропускателния пункт, както и на цялостния персонал на Pork Pie. Merch щандът беше обилно запасен, присъстваха три бара с различна големина и достатъчен брой тоалетни.

Поради особеностите на локацията, предварително разпространения график за излизането на сцена на бандите трябваше да бъде стриктно спазен. Така още около 19:40 по-голямата част на Борисовата градина беше смутена от газещите откриващи рифове на Vendetta. Любимци на доста хора, Шута и компания успяха бързо да нажежат привидно спокойната атмосфера и да съберат групичка ентусиазирани фенове пред сцената за обичайния мини-въргал.

hatebreed-2

Нетипично позиционирани като отваряща съпорт банда, Vendetta бяха последвани след кратка пауза от македонците Smut. Вокалиста им Георги Иловски сподели, че не са свирили в България от четири години, и въпреки стегнатия мелодичен хардкор, който предложиха на вече нарастналата публика, я оставиха откровено незаинтересована, вероятно поради факта, който самия Георги отбеляза, че: „Винаги е трудно да свириш след Vendetta в София, защото те просто газят". Момчетата от Smut представиха песни и от новия си албум „Мемоарите на скршениот човек".

hatebreed-3

Дойде времето да излезе и третата съпорт банда за вечерта. Още докато траеше sound check-а, група фенове започна да се сгъстява пред сцената в очакване да се появят момчетата от Last Hope. Зазвуча интрото от новия им албум „More than ever" и малко след него последва първия circle pit. Last Hope са уважавана и обичана банда и това за пореден път пролича от видното присъствие пред сцената, непрестанните скандирания на феновете и редуващите се circle pit-ове и mosh касапници. Време имаше даже и за гост участия на вокалите и барабаните, и дори за wall of death.

hatebreed-4

Точно в 22:00 заглъхна необичайният за събитие от такъв характер музикален фон, притъмняха светлините и на сцената един по един излязоха членовете на всепризнатите Hatebreed. Много хора твърдят, че Hatebreed са отдавна метъл банда, но аз смятам, че и до ден днешен те продължават да носят в текстовете, поведението, отношението си към феновете и дори визията си, духът на хардкор музиката. Вярно, пред сцената бяха разположени прегради и охрана, но предполагам, това е логично следствие от израстването като популярност на една банда.

hatebreed-5

В момента, в който групата се събра в пълен състав и Jamey Jasta нададе гърлен вик към вече набъбналата публика, Pork Pie и околността бяха разлуляни от To Тhe Тhreshold от албума „Supremacy" (2006). Хората избрали да се спуснат към центъра на завихрящото се mosh торнадо трябваше да бъдат доста предпазливи и уверени във физическата си издръжливост поради простата причина, че излизането оттам на моменти беше невъзможно. Когато зазвуча Merciless Тide, въплъщението на люлеещата се фенска маса в необуздана и неконтролируема вълна беше абсолютно. Сред тълпата се срещаха всевъзможни фенове, което за пореден път потвърждава еволюцията на бандата и съпровождащото я разширяване на слушащата я аудитория.

hatebreed-6

В рамките на един час, Hatebreed стовариха върху главите ни парчета от цялата си дискография, преминавайки през Before Dishonor и Empty Promises от първия им дългосвирещ албум „Satisfaction Is The Death Of Desire" (1997), Doomsayer, Straight To Your Face, Tear It Down от смазващия „The Rise of Brutality" (2003), Defeatist, Spitting Venom, Never Let It Die от „Supremacy" (2006), Everyone Bleeds Now и Hands Of A Dying Man от едноименния им албум, излязъл през 2009та. Не липсваха и изненади като Under The Knife (от ЕPто, носещо същото име от 1996та) и Smash Your Enemies от всепризнатата класика „Perseverance". Кулминацията на вечерта обаче бяха неудържими хардкор химни като In Ashes They Shall Reap, Live For This, This Is Now, Perseverance и I Will Be Heard, по време на които не вярвам да е имало присъстващ, който да не е припявал с останалите. Между песните, въздухът беше запълнен с непрестанни викове и скандирания към любимата на много банда. Самите Hatebreed на няколко пъти показаха, че се чувстват страхотно, завърнали се отново на българската сцена. Традиционно бандата завърши с Destroy Everything, която провокира и за последен за вечерта път хорово пригласяне на стотиците фенове. С много енергия, усмивки и позитивно отношение, Hatebreed завършиха втория си концерт на българска земя. В момента, бандата е в процес на записване на нов албум, след издаването на който Jamey Jasta искрено обеща, че няма да чакат цели шест години, за да ни посетят отново. Силно се надявам да спазят обещанието си и да ни сритат задниците още по-силно следващия път!

Автор: Константин Желев
Снимки: Николай Илиев - URSUS Photography