mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър
2018
June
19

    STING

    Античен театър
2018
June
20

    STING

    Античен театър

Репортаж от концерта на SLASH и ALLEY SIN

Има две, не май са три неща, за които винаги съм си мечтала тайно. До вчера тези мечти клоняха по-скоро към нереалното, но това беше „до вчера".

По-долу ще прочете моето мнение, думи изпълнени със суперлативи и много малко забележки, защото така видях и почувствах нещата. Говоря за самия концерт, а не за шибания студ в залата.

Първата ми мечта, която ми се струваше нереална бе да видя ALLEY SIN на голяма сцена. За близо 2 години съм ги гледала на какви ли не места и клубчета, с мини сцени, с лошо озвучаване, с малко хора, с много хора. Винаги съм знаела, че те заслужават „голямата сцена", за да могат да покажат на какво са способни. Няма да крия и не крия, пристрастна съм. Те са едни от малкото наистина добри български банди, а за жалост докато не започнем да подкрепяме собствената си сцена, добрите банди трудно ще пробият.

Точни като швейцарски часовник, ALLEY SIN излязоха в 20:00, привикани от безсмъртния глас на Johnny Cash. Нашите момчета имаха 30 минути да покажат на какво са способни и го направиха, както те си знаят.

Най-хубавото беше, че е българската публика ги прие подобаващо и ги оцени, като качествен съпорт. Ама то и така си беше. Трябва да ви кажа, че така ми биеше сърцето докато ги гледах. Имах чувството, че аз съм по-притеснена и радостна от тях. Единственият минус беше, че от моето място не се чуваха много китарите.

ALLEY SIN ни изсвириха "Bad Drag", "Teenage Baby", "Bastards in My Way", "Devil's Love", "Dead Girl", "Wildheart, All I want", "Shut Up Bitch", "Crazy Baby". Истинска и неподправена рок'н'рол магия, която очакваме с нетърпение отново в предстоящия им албум. След точно 30 минути отредено сценично време, групата се сбогува с феновете и предотстъпи мястото на хедлайнърите за вечерта.

Оттук насетне не знам как да опиша случилото се, ако мога така да се изразя SLASH, MYLES KENNEDY и THE CONSPIRATORS БУКВАЛНО НИ ОТВЯХА! Винаги съм искала да видя SLASH, все пак е легенда и е другата половина от GUNS N" ROSES. Друго е да чуеш оргиналните китарни инструментали на всички онези рок'н'рол хитове. Предполагам се досещате за какво говоря. Единственото ми разочарование от вечерта, е че нямаше много песни на VELVET REVOLVER, но в крайна сметка SLASH е музикант, който има много богато творчество и няма как да изпълни всичко. Така, че му прощавам това и ще се надявам на реванш. 

От мигът, в който групата излезе до последната песен, през цялото време гледах със зейнала уста. След като видях и чух на живо MYLES KENNEDY разбрах, защо SLASH се е спрял на него. Уникален глас и невероятно присъствие на сцената. Справи се забележително, както с песните от "Apocalyptic Love" така и с песните на GUNS N' ROSES.

Коцертът започна с „Halo", „Nightrain", „Ghost", „Standing in the Sun", „Mr. Brownstone". Публиката се беше сляла в едно тресящо се нагоре-надолу желе под звуците на песните. Разбира се най-голям възторг в публиката предизвикваха хитовете на GUNS, но това хич не значи, че феновете не пощуряваха и на соловите му неща.

SLASH стоеше на сцената, така както е стоял през 80-те. Почти същия, леко остарял, но свиреше с такъв хъс и с такова желание точно два часа. Доказателство ли? Не, че не личеше от думите и усмивката, която се подаваше под къдриците му, но и доказателството можете да видите и на Facebook страницата му. Заслужаваме тези думи! На песента „Doctor Alibi" , Todd Kerns, който се подвизава на бас китара застана зад микрофона и даде малко почивка на MYLES KENNEDY. След кратка пауза MYLES се завърна и продължи с „Bad Rain", „Rocket Queen", „No More Heroes", „You're a Lie", разбира се и „Sweet Child O' Mine". А като за десерт чухме и едно парче на VELVET REVOLVER"Slither"!

Наистина не мога да опиша концертът, на който всички в зала „Фестивална" станахме свидетели. С ръка на сърцето мога да кажа, че който не присъства може съжалява до края на живота си! Както казах тук не става въпрос за GUNS N' ROSES и кой е по-добър, а за това колко велик музикант е SLASH и колко добър вокал е г-н. KENNEDY.

Музикантите благодариха на присъстващите, отново повториха колко невероятни сме и се скриха зад сцената. Едва ли някой си е мислил, че ще минем и без „черешката на тортата". Групата се върна след няколко минутно пищене и викане от страна публиката, и ни взривиха!

„Welcome To The Jungle" – начлни акорди и моментът, в който наистина оглушах. Todd Kerns отново зае позиция зад микрофона, а MYLES KENNEDY грабна една китара и се присъедини към отбора на китаристите. Беше много спорно кой се чуваше повече Todd или превъзбудената публика.

„Paradise City" беше последната песен, която чухме и която можех да изпея, защото и без това вече нямах глас. SLASH и компания си взеха довиждане с феновете, разхвърляха концертните сувенири и още веднъж SLASH изрази благодарността си към всички присъстващи, добавайки още веднъж че сме най-шумната публика.

За мен 4 февруари наистина бе специален, остнах с две мечти по-малко – Да видя SLASH и да видя ALLEY SIN на голяма сцена. А за VELVET REVOLVER май ще почакам още малко. Независимо от това този концерт беше повече от невероятен.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас