mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от концерта на TONY MACALPINE - 06.03.2012

Привет, приятели. Днес започваме с въпросче: Знаете ли кой е Mike Varney? Е, няма да чакам отговорите ви, защото няма да правим томбола, а бързо ще ви разкрия отговора.

Mike Varney е музикант, продуцент и импресарио. Mike Varney не обича да го снимат. За сметка на това обича други неща: джаз, блуз, хевиметъл, спийдметъл и класическа музика. Той е ерудиран и високоинтелигентен човек. Но защо започвам с него ? Защото той има изключителна роля за развитието на десетки музиканти, някои от тях превърнали се в легенди. В началото на 80-те години, още на 22-годишна възраст, Mike създава звукозаписната компания Shrapnel Records, под чието крило някои от най-великите днес китаристи започват звездните си кариери. Mike Varney буквално е откривателят на (внимание!) Yngwie Malmsteen, Jason Becker, Steve Smith, Paul Gilbert, Tony Macalpine, Marty Friedman, Tony Fredianelli, Chris Impellittery и десетки други, а първоидеята на компанията му Shrapnel Records по онова време е била продуцирането и издаването на главно китарно-ориентиран и нео-класически метъл, фюжън и джаз. В днешни дни, Shrapnel Records още съществува и продължава да е истинска люпилня за китарни герои, а за Mike Varney всички гореспоменати имена говорят с високо уважение и благодарност.

IMG 2826

Започнах с това, защото в началото на март в София гост бе един от китаристите, пряко свързани със Shrapnel Records. Досещате се, говоря за Tony Macalpine. Впрочем, това е третото идване на Tony у нас - преди около десет години той гостува със супер-групата Planet X, а през 2005г. беше в състава на великия Steve Vai за концерта му в София. Може би малко от вас знаят (а може би много), но всъщност Tony Macalpine е пианист. Поне това е бил първият му инструмент в детските години в Масачузетс. Започнал е да свири на китара доста по-късно, но не е изоставил пианото. Може да се каже, че той е най-добрият китарист сред пианистите и най-добрият пианист сред китаристите. В това се уверихме аз и още около 150 души на 6.март в сърцето на столицата.

IMG 2824

Не успях да се организирам добре след работния ден и тръгнах към клуба сравнително късно. Дори се притеснявах от това, че ще закъснея. Но пристигнах точно три минути преди самото начало на концерта. Докато си намеря подходящо място, на сцената вече беше младият бразилски китарист Daniel Pique, изпълнението на когото се състоеше от три-четири китарно-ориентирани парчета, които не (ме) впечатлиха особено, но пък за които самият той заяви, че са записвани със самия Mike Mangini. Интересно как точно е станало това, но няма да разсъждавам по този въпрос. Daniel Pique слезе от сцената след около 15 минути свирене, получи скромни аплодисменти и изведнъж на голямата видео-стена зад сцената грейна логото на следващите участници тази вечер.

IMG 2893

Честно казано, преди да бъде обявено, че ще са съпорт на Tony Macalpine, никога не бях чувал за групата Agent Cooper. Естествено, преди концерта се опитах да се запозная с част от творчеството им, за да мога да сравня живото им изпълнение с това в студиото. Пичовете свирят southern progressive rock, като цялото им изпълнение се състоеше от десетина парчета, които като цяло бяха далеч по-интересни и живи от тези на Daniel Pique. И тъй като самата група да не бе добре позната на родния фен, петимата ѝ членове дадоха всичко от себе си, за да оставят възможно най-добри впечатления с първото си гостуване у нас. Представено беше новото им ЕР "From the Ashes" с почти всички парчета от него, като прекрасното настроение на групата взе бързо да се предава и на стотината човека в клуба по това време. Накрая Agent Cooper ни поканиха на входа на клуба да пием по едно, да си купим новото им ЕР и да си побъбрим. Готини пичове, добра музика и хубав начин да загрееш за основното шоу през тази вечер.

IMG 2947

Agent Cooper oсвободиха сцената, но някои от тях бързо се върнаха, за да подготвят техниката и инструментите за Tony Macalpine. В това време светлините в клуба бяха допълнително приглушени, а самата публика се поувеличи до около 150 човека, които бързо заеха пространството непосредствено пред малката сцена в очакване на една легендарна личност, един изключителен мулти-инструменталист и неговата група. Успях да се сдобия с възможност да видя сетлиста още преди излинето на Tony и да заключа, че ни чака доста сериозно шоу, много жици, сола и извънземна техника. Отделно с това вълнението ми се засилваше и от факта, че за пръв път щях да гледам някое от големите открития на Mike Varney. А и не само.

IMG 3018

Съставът на Tony Macalpine за турнето в подкрепа на новия му едноименен албум бе съставен от само сериозни имена - басистът Bjorn Englen, известен с работата си с Yngwie J.Malmsteen, младата американска китаристка от израелски произход Nili Brosh и барабанистът Aquiles Priester, който преди няколко месеца беше звездата в последния 'Sofia Drum Day', имащ зад гърба си колаборации с имена като пауър-величията Angra и Hangar и чието име напоследък доста нашумя покрай прослушванията на Dream Theater за нов барабанист.

IMG 3087

Шоуто започна малко около 22:30 с класическо интро, след което музикантите заеха местата си и стартираха с 'Whеel of Fortune' - (вече) класическо парче от дебютния албум на Tony Macalpine 'Edge of Insanity'. Феновете бяха приковали очи в пръстите на Tony, които спираха да препускат по грифа само в моментите, в които трябваше да препускат по клавишите на пианото. След силното начало, съставено от шред-класики като "Quarter to Midnight" и "Empire in the Sky", Тони поздрави публиката, а шоуто продължи по абсолютно същия безкомпромисен начин с сложните сола на "The Witch and the Priest", "The Taker" и "Аgrionia". Nili Brosh нямаше видими проблеми да забие солата в няколко от тях, докато самият Тони представи прекрасно соло на клавирите, което беше шанс за останалите да поемат дъх. Като цяло всичко беше изсвирено безгрешно, прецизно и точно, досущ като в студийните записи, което допълнително доказва класата на четиримата музиканти. Този път Aquiles Prister безкомпромисно показа защо е бил един от седмината барабанисти, допуснати до финалното прослушване за мястото на Mike Portnoy, а Bjorn Englen въобще не срещаше затруднения при своите партии на баса. Така неусетно измина доста време, в което се насладихме и на парчета от новия албум на Tony - "Angel of Twilight", "Oludeniz", "Pyrokinesis" и др., а към края на концерта, Aquiles Priester закова убийствено барабанно соло ("PsychOctopus"), името на което доста подходящо пасваше на начина по който бразилецът свири - сякаш имаше осем ръце, а не две. Концертът не завърши и без задължителния бис - в случая той се състоеше от парчето "Hundreds of Thousands", бърз поклон и благодарности от страна на групата. А аз, макар че тайно се надявах да има поне една песен от култовия "Project:Driver" на M.A.R.S., а това не стана (поради ред причини, една от които бе липсата на вокалист), бях страшно доволен от чутото извънземно изпълнение на Tony Macalpine и групата му. Наистина е странен фактът, че такъв музикант свири в клубове пред стотина души, докато в същото време други, далеч по-ограничени технически и идейно китаристи, пълнят стадиони. Но както Тони е казвал нерядко в интервюта - музиката му не е такава, на която човек може да танцува, тя е такава, която човек единствено може да поеме, слуша и изживее.

IMG 3038

След края на концерта, имахме възможността да се снимаме с Tony и да поговорим и както очаквах - оказа се много приветлив и земен човек. Купих си и новия му албум, който все още не слиза от плеъра ми и когото силно препоръчвам на хората с широк музикален вкус. И разбира се, силно се надявам това да не е последния път, в който ще слушам такъв музикант на живо.

Пълен сетлист на Tony Macalpine:

01. Whеel of Fortune
02. The Stranger
03. Quarter to Midnight
04. Agrionia
05. Empire in the Sky
06. The Witch and the Priest
07. The Taker
08. Keyboard solo (T.M.)
09. Edge of Insanity
10. The Raven
11. No Place in Time
12. Angel of Twilight
13. Oludeniz
14. The Sage
15. Tears of Sahara
16. The Violin Song
17. Serpens Cauda
18. Aquiles Priester Drum Solo ("PsychOctopus")
19. Stream Dream
20. Pyrokinesis

Encore:
21. Hundreds of Thousands

IMG 3000

Репортаж и снимки: Константин Йовков