mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
November
22
2018
December
03
2019
February
06
2019
March
30
2019
November
17

Статии

“High on music” или една незабравима вечер с Richie Kotzen

Вдъхновение. Чиста и неподправена емоция. Музика от сърцето. Това са първите неща, които изникват в ума ми, когато чуя името на Richie Kotzen. Три неща, в които имахме удоволствието да се потопим за близо два часа по време на организираното от Loud Concerts трето гостуване на световноизвестния китарист в България.

За Richie Kotzen може да се говори много. Талантите му са безспорни, но зад очевидните му и твърде меко казано завидни китарни и вокални умения се крие нещо, което може би има най-сериозна заслуга за успеха му – това е умението му да подчинява всичко, което умее, на добрата песен. Защото Richie е освен всичко друго и брилянтен композитор. Замислете се – това си проличава още с участието му като съавтор в Poison на мястото на един доста емблематичен китарист. Тогава Richie е едва на 21! А след напускането на Paul Gilbert може би единственият наистина голям хит на Mr. Big, съизмерим с тези от силните им години, е именно Shine, който е писан от... Точно така. От Richie.

richie kotzen pic1

Но нека поговорим за концерта.

Клубът беше подходящ, а организацията на ниво. Имаше дори гардероб. Шоуто започна със съвсем незначително закъснение. Музикантите бяха посрещнати с ентусиазъм от феновете в приятно пълния City Stage и забиха първото парче за вечерта – „Losing My Mind” от албума „Get Up”. Последвалото невероятно музикално пътешествие ни преведе през много периоди и различни настроения от творчеството на Richie. След “Your Entertainer” от албума „Peace Sign” видяхме и чухме по-среднотемповите блусарски забивки “Bad Situation” и “Love is Blind” от албума „24 Hours”. После Richie и момчетата му успокоиха топката с разкошната и баладична „High”. След като с тази песен отдадоха дължимото на натякващите половинки, като се изолираха от тях с помощта на забранени субстанции, тримата герои на вечерта ни върнаха в средното темпо с приятното “Fooled Again” от “Return of the Mother Head's Family Reunion” от 2007 г. В края му Richie за първи път зарадва по-сериозно жадните за летящи по грифа пръсти шредъри в публиката, като „скъса синджира” и посвири значително повечко. Това се повтори и в края на “Socialite” от вече далечната 1994 г., която пък е от първия „Mother Head's Family Reunion”. Сериозното разсвирване в нейния край премина във впечатляващо бас соло, което спази може би най-важното условие за бас сола въобще – цялото беше подчинено на страхотен “groove”. Басистът Dylan Wilson явно знае отлично, че ако това условие не бъде изпълнено, публиката веднага се отправя към тоалетните, за бира или да пуши, и се справи блестящо със задачата да задържи вниманието й с усмивка на лице, като в същото време показа недвусмислено защо вече седем години е в соло бенда на Richie.

Тук ще си позволя още едно отклонение, защото ми се струва, че групата на г-н Kotzen заслужава не по-малко суперлативи от него самия. Dylan Wilson и Mike Bennett може да изглеждат скромни, но знаят отлично какво правят и вероятно са способни да впечатлят всеки музикант с по някой трик, но това не е целта им. Общото между тримата музиканти е, че никой от тях не прекалява с демонстрацията на индивидуални умения и дори когато някой от тях се изявява, го прави с толкова музикален вкус и емоция, че няма никаква опасност да досади на публиката. С други думи, всички свирят за песента, което е присъщо на наистина големите музиканти.

richie kotzen pic2

Очакваше ни нова смяна на темпото и настроението. Richie седна зад своето електрическо пиано и чухме блусарските “The Road” от едноименния албум на „Wilson Hawk” - групата с участието на Richie Kotzen и Richie Зито - и “Meds” от последния засега албум на Richie Kotzen “Salting Earth” от 2017 г. Дойде ред и на барабаниста Mike Bennett да направи соло, след което видяхме и чухме “Fear” от албума “Into The Black”. В края на тази песен Richie Kotzen за пореден път „скъса веригите” и заедно с целия бенд отново зарадва (а може и да е отказал) присъстващите китаристи в залата. Така или иначе, голяма част от публиката запя текста на стопроцентовия прекрасен блус „Remember” от албума „Get Up”, с който отново имахме шанс да поемем дъх преди заключителната и най-емоционално заредена част на шоуто. Носещата свеж фънкарски дух „Help Ме” отново оживи залата тъкмо навреме за едно от най-силните парчета на Richie въобще, поне според скромното ми мнение. “War Paint” е една от двете нови песни в албума „The Essential Richie Kotzen” от 2014 г. Някога имах учител по литература, който имаше навика да се качва на бюрото и развълнуван да известява от там на доста висок глас, че би искал той да е написал дадено произведение от тези, които изучавахме. Е, точно така се чувствам и аз, когато слушам “War Paint”. Разбиващ ритъм, прекрасни вокали и текст, майсторски аранжимент, страховит емоционален заряд – самото съвършенство. Бендът ни погреба като героя от едноименния клип, само за да възкръснем в биса с двете най-нови песни на Richie „The Damned” и „Riot”, за които още не е ясно дали ще бъдат от албум или ще останат само сингли. А големият десерт за вечерта бе неочакваният трети бис, който може би бе бонус за българската публика. Това бе една от най-обичаните песни на Richie – „You Can’t Save Me”. Чух много хора да пеят с пълно гърло текста дума по дума - достоен завършек за едно незабравимо многожанрово музикално пътуване.

И няколко думи за звука, макар че в случая едва ли са необходими. Самият факт, че групата е трио, предразполага към добро звучене. Като добавим и огромната класа на музикантите, добрият саунд беше гарантиран.

richie kotzen pic3

В заключение, преди години, на излизане от концерт на Paul Gilbert, чух един китарист да казва: „Това не бяха моите ноти”. Надявам се, че никой не си е казал нищо подобно след концерта на Richie, защото според мен песните му са толкова истински и хубави, че „удрят под лъжичката”, както се казва. Надявам се, че задоволяват онази вродена у човека жажда за естетически красивото, заради която Моцарт и Леонардо да Винчи са признати за гении. Richie, очакваме те пак.