mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
21
2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22

Статии

“High on music” или една незабравима вечер с Richie Kotzen

Вдъхновение. Чиста и неподправена емоция. Музика от сърцето. Това са първите неща, които изникват в ума ми, когато чуя името на Richie Kotzen. Три неща, в които имахме удоволствието да се потопим за близо два часа по време на организираното от Loud Concerts трето гостуване на световноизвестния китарист в България.

За Richie Kotzen може да се говори много. Талантите му са безспорни, но зад очевидните му и твърде меко казано завидни китарни и вокални умения се крие нещо, което може би има най-сериозна заслуга за успеха му – това е умението му да подчинява всичко, което умее, на добрата песен. Защото Richie е освен всичко друго и брилянтен композитор. Замислете се – това си проличава още с участието му като съавтор в Poison на мястото на един доста емблематичен китарист. Тогава Richie е едва на 21! А след напускането на Paul Gilbert може би единственият наистина голям хит на Mr. Big, съизмерим с тези от силните им години, е именно Shine, който е писан от... Точно така. От Richie.

richie kotzen pic1

Но нека поговорим за концерта.

Клубът беше подходящ, а организацията на ниво. Имаше дори гардероб. Шоуто започна със съвсем незначително закъснение. Музикантите бяха посрещнати с ентусиазъм от феновете в приятно пълния City Stage и забиха първото парче за вечерта – „Losing My Mind” от албума „Get Up”. Последвалото невероятно музикално пътешествие ни преведе през много периоди и различни настроения от творчеството на Richie. След “Your Entertainer” от албума „Peace Sign” видяхме и чухме по-среднотемповите блусарски забивки “Bad Situation” и “Love is Blind” от албума „24 Hours”. После Richie и момчетата му успокоиха топката с разкошната и баладична „High”. След като с тази песен отдадоха дължимото на натякващите половинки, като се изолираха от тях с помощта на забранени субстанции, тримата герои на вечерта ни върнаха в средното темпо с приятното “Fooled Again” от “Return of the Mother Head's Family Reunion” от 2007 г. В края му Richie за първи път зарадва по-сериозно жадните за летящи по грифа пръсти шредъри в публиката, като „скъса синджира” и посвири значително повечко. Това се повтори и в края на “Socialite” от вече далечната 1994 г., която пък е от първия „Mother Head's Family Reunion”. Сериозното разсвирване в нейния край премина във впечатляващо бас соло, което спази може би най-важното условие за бас сола въобще – цялото беше подчинено на страхотен “groove”. Басистът Dylan Wilson явно знае отлично, че ако това условие не бъде изпълнено, публиката веднага се отправя към тоалетните, за бира или да пуши, и се справи блестящо със задачата да задържи вниманието й с усмивка на лице, като в същото време показа недвусмислено защо вече седем години е в соло бенда на Richie.

Тук ще си позволя още едно отклонение, защото ми се струва, че групата на г-н Kotzen заслужава не по-малко суперлативи от него самия. Dylan Wilson и Mike Bennett може да изглеждат скромни, но знаят отлично какво правят и вероятно са способни да впечатлят всеки музикант с по някой трик, но това не е целта им. Общото между тримата музиканти е, че никой от тях не прекалява с демонстрацията на индивидуални умения и дори когато някой от тях се изявява, го прави с толкова музикален вкус и емоция, че няма никаква опасност да досади на публиката. С други думи, всички свирят за песента, което е присъщо на наистина големите музиканти.

richie kotzen pic2

Очакваше ни нова смяна на темпото и настроението. Richie седна зад своето електрическо пиано и чухме блусарските “The Road” от едноименния албум на „Wilson Hawk” - групата с участието на Richie Kotzen и Richie Зито - и “Meds” от последния засега албум на Richie Kotzen “Salting Earth” от 2017 г. Дойде ред и на барабаниста Mike Bennett да направи соло, след което видяхме и чухме “Fear” от албума “Into The Black”. В края на тази песен Richie Kotzen за пореден път „скъса веригите” и заедно с целия бенд отново зарадва (а може и да е отказал) присъстващите китаристи в залата. Така или иначе, голяма част от публиката запя текста на стопроцентовия прекрасен блус „Remember” от албума „Get Up”, с който отново имахме шанс да поемем дъх преди заключителната и най-емоционално заредена част на шоуто. Носещата свеж фънкарски дух „Help Ме” отново оживи залата тъкмо навреме за едно от най-силните парчета на Richie въобще, поне според скромното ми мнение. “War Paint” е една от двете нови песни в албума „The Essential Richie Kotzen” от 2014 г. Някога имах учител по литература, който имаше навика да се качва на бюрото и развълнуван да известява от там на доста висок глас, че би искал той да е написал дадено произведение от тези, които изучавахме. Е, точно така се чувствам и аз, когато слушам “War Paint”. Разбиващ ритъм, прекрасни вокали и текст, майсторски аранжимент, страховит емоционален заряд – самото съвършенство. Бендът ни погреба като героя от едноименния клип, само за да възкръснем в биса с двете най-нови песни на Richie „The Damned” и „Riot”, за които още не е ясно дали ще бъдат от албум или ще останат само сингли. А големият десерт за вечерта бе неочакваният трети бис, който може би бе бонус за българската публика. Това бе една от най-обичаните песни на Richie – „You Can’t Save Me”. Чух много хора да пеят с пълно гърло текста дума по дума - достоен завършек за едно незабравимо многожанрово музикално пътуване.

И няколко думи за звука, макар че в случая едва ли са необходими. Самият факт, че групата е трио, предразполага към добро звучене. Като добавим и огромната класа на музикантите, добрият саунд беше гарантиран.

richie kotzen pic3

В заключение, преди години, на излизане от концерт на Paul Gilbert, чух един китарист да казва: „Това не бяха моите ноти”. Надявам се, че никой не си е казал нищо подобно след концерта на Richie, защото според мен песните му са толкова истински и хубави, че „удрят под лъжичката”, както се казва. Надявам се, че задоволяват онази вродена у човека жажда за естетически красивото, заради която Моцарт и Леонардо да Винчи са признати за гении. Richie, очакваме те пак.