mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на AGALLOCH и CROWN

Топъл дъжд. Хладен вятър, разпиляващ разноцветните падащи листа. Мрачни облаци и бледо, сивкаво небе, осеяно с птици, готови за далечен полет. Ето ги всички признаци, че лятото вече е към края си. Колкото и тъжен да е този факт за някои хора, толкова е и радостен за нас – всички, чакащи началото на сезона с най-мрачно настроение, сякаш създаден за фон на огромни количества дуум и блек метъл. А за наш късмет, американците Agalloch избират точно този вълшебен момент за първия си концерт у нас.

Дългоочакваната авангардна сбирка се провежда в столичния "Mixtape 5" и започва с кратко закъснение, но всичко се развива по план и десетина минути след 21.00 часа пред нас изпълнението си започват французите от Crown. Трудно бихме могли да определим стила им на свирене, но той със сигурност включва щедри дози от най-откачените неща в метъла – слъдж, дуум, дроун, психеделик... и какво ли още не. Феновете на Sunn O))) и Godflesh например биха го оценили. По погледите на хората из тълпата си личи, че не всички са очаровани, но изненадите са нещо очаквано за концерти от този тип. Някъде към втората песен повечето в залата забелязват и липсата на барабанист и басист, за сметка на трите осемструнни китари на сцената. Често музикантите обичат да се шегуват, че басистите и барабанистите са излишни, но в този случай наистина са, защото слъдж триото звучи повече от перфектно и без такива. Почти без прекъсване Crown завършват стегнатия си кратък сетлист и се оттеглят, за да отстъпят място на кралете на есенния мрак, американците от Agalloch.

Леко странно и нелогично предвид звученето им, но да - Agalloch идват от далечна Америка, а не от дебрите на Швеция или някоя гора в Норвегия. В случая това е без никакво значение, защото всички от присъстващите знаят какво им предстои, а именно една разнородна смесица от мелодии, препускащи от стил в стил, изпълнени с меланхолия и тежест. За да бъде още по-емоционално смачкващ звука им, Agalloch пристигат заедно с небезизвестния Billy Anderson, "виновен" за перфектния саунд на банди като Neurosis, Swans и Brutal Truth. Отварящите "The Astral Dialogue" и "Vales Beyond Dimension" от миналогодишното творение на бандата "The Serpent & the Sphere" донасят точно това автентично дуум метъл настроение, което феновете на групата толкова обичат. Без излишни приказки и паузи из клуба веднага след това се чува "Limbs". В моменти като този наистина няма нужда от думи – можеш само да отвориш сетивата си и да поемеш ударната музикална вълна директно чрез душата си. И публиката, и самата група сякаш се потапя в транс, а китаристът Don Anderson не спира да подскача и куфее напред-назад на сцената. "Ghosts of the Midwinter Fires" продължава обиколката из дискографията на бандата, последвана от поредната препратка към последния албум в лицето на "Dark Matters".

Връщаме се и още по-назад във времето с "Hаllways of Enchanted Ebony" и емблематичната "The Melancholy Spirit" от дебютния албум на Agalloch, по време на които всички представи за време и пространство изчезват. След още две песни, още много танци от Don Anderson и брилянтното барабанно изпълнение на вокалиста, неусетно идва ред и за финалния бис. За завършек на шоуто са подбрани прекрасната "Falling Snow" и инструменталът "Plateau of the Agеs", след които чуваме звучното "Благодаря!" на John Haughm на чист български. Колкото и да не ни се иска, е време да се сбогуваме с Agalloch, но разбира се – със стоплени сърца, окрилени от силата на музиката.

Автор: Йоана Белева
Снимки: Illogical Inversions