mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

Репортаж от концерта на ARCH ENEMY, EUFOBIA, HYPERBOREA

Напук на преливащата от изборни страсти и политически скандали неделя, в центъра на столицата успя да се помести и едно далеч по-стойностно събитие, приютило няколкостотин неподкупени почитатели на екстремната музика. ARCH ENEMY гостуваха за втори път в България и за първи път в София, а концертът им бе специален не само заради съвпадащата с изборите дата. Бандата вече има нова фронт-дама, прекрасната канадка Alissa White-Gluz, чиято задача да покори сърцата на почитателите на Angela Gossow очевидно (отново напук на прогнозите) ще се окаже съвсем тривиална. Въобще, всичко хубаво в неделя се случваше по един и друг начин напук на нещо друго.

Вътрешното усещане, която цял ден ме тормози, че нещата няма да минат по разписание, надделя в мен и умишленото ми закъснение за началото се превърна в неумишлено подраняване. Още с пристигането си към вече почти превърналата се в любим мой клуб "Mixtape 5", забелязах, че нещо не е наред. Вратите още не бяха отворени за фенове, а скромното пространство в подлеза на НДК теснееше все по-осезаемо. Оказа се, че заради логистични проблеми, ARCH ENEMY са закъснели с около седем часа.

След известно време, вратите все пак се отвориха и по-нетърпеливите фенове бързо заеха пространството пред сцената. Мигове по-късно първата банда за вечерта, HYPERBOREA вече стартира изпълнението си без особено мотаене. Макар и с леко променен състав, спрямо последния път когато ги гледах на живо, момчетата показаха класа и радушната реакция на все по-набъбващата тълпа хора, беше показателна за качеството на изпълнените няколко парчета.

Ред дойде и на ентусиазираните детметъли от EUFOBIA, които имаха проблеми с микрофоните в началото на сета си, но бързо проблемът беше поправен и бандата още повече нажежи феновете в залата. Фронтменът Ники използваше паузите между песните да благодари на всички, които са направили събитието факт и със съжаление обяви последното парче, защото EUFOBIA можеха да свирят поне още два часа - бяха енергични, надъхани и изгарящи в музиката си. Нещо задължително за едно отлично изпълнение на живо.

Разчистването и подготовката на сцената за хедлайнъра на вечерта не бе нито съвсем кратко, нито досадно дълго и хората успяха да пият по бира и да се настроят за Alissa и компания. С приглушаването на светлините залата избухна във възгласи, скандирания и аплодисменти, а интрото от вече легендарния "Wages of Sin" даде началото на една двучасова звукова касапница. Мощното начална комбинация от класическа и актуална песен бяха доказателството на няколко неща - Alissa няма никакви проблеми със старите парчета на бандата и гласът и пасва брилятно на стила на ARCH ENEMY. Фокус върху актуалния албум "War Eternal" беше хвърлен още веднъж през вечерта - парчето "As The Pages Burn", което хвърли допълнителна светлина върху албума и със сигурност ще го превърне в покупка на повечето фенове, когато излезе на пазара. През двата часа на сцената, бандата наблегна на разнообразни композиции от цялото си творчество, като приятната изненада за мен бяха "Dead Eyes See No Future", "Under Black Flags We March" и убийственият инструментал "Snow Bound". Michael Amоtt и сравнително новото китарно попълнение Nick Cordle показаха страхотен синхрон, без излишна показност и с много точност при свиренето, а Daniel Erlandsson нагря оргомния си комплект барабани с няколко-минутно соло.

Лицето на вечерта, обаче, беше Alissa White-Gluz. Младата канадка, участвала в The Agonist и Kamelot, определено ще се превърне в новото лице на ARCH ENEMY. Макар и едва трети концерт с групата, Alissa не показа в нито един момент несигурност и чудовищният и рев дори може да е изплашил миналият покрай Mixtape пишман-политик Николай Бареков. Сини коси, бели кичури, бунтарско облекло, глас от Преизподнята - Alissa бързо превзе сърцата на българските фенове, доказателството за което беше многократно скандираното ? име към края на концерта.

След outro-то "Fields of Desolation" и два часа скорост, жици, куфеене и мошпит, групата се поклони и оттегли от сцената. Недоволни от това, което показаха ARCH ENEMY, едва ли имаше, по щастливите физиономии на излизащите фенове. Организацията беше отлична, бандите - също. За което им благодарим искрено, защото ни отскубаха за няколко часа от суровината на българската действителност и (напук на това) ни поднесоха от суровината на своята музика.

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас