mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на BLACK LABEL SOCIETY, ODD CREW, NAMELESS DAY RITUAL

26 юли 2015, неделя. Жега. Голяма жега. А тепърва ни очакват Фестивална, стотици фенове и три горещи банди. Към 19:30 пред залата има около 60-70 фена и охрана. Хммм, казвам си аз, май концертът ще е камерен. Влизам три минути по късно и установявам, че в залата има около 200 души и това засилва убеждението ми. Взимам чашка с полу-налята Арианка... е бива ли да не ми я долеете цялата... щях да си платя още 50 стинки за цялото кенче... ама не! Хайде, следващия път по-големи чашки да вземете, моля. Та, взиам биричката и заглеждам мърча... доста по-добри неща от тениската, която си взех от Виена преди 4 години. Явно и на другите им се харесаха, защото с течение на вечерта май доста тениски се продадоха. Мърч имаше и на родните юнаци от Odd Crew.

Става 20:00, а в залата има около 400 души и още около 100 отвън. Звучи някакъв чилаут... само морето ни липсва. Но в 20:02 лампите загасват и на сцената излизат Nameless Day Ritual – млад музикален проект, който със сигурност си заслужава да чуете. Всичко започна с мистична източна мелодия и преля в тежък риф с индъстриъл подправка и яко дране от страна на мацката, която им е вокалист. Като цяло, са много про – стегната свирня, засукани промени в композицията, седемструнни китари, сола-мола. Усещам прогресарски дух и влияние на Guano Apes. В музиката им има драма, зов на изтерзани души и мощ. Публиката го оценява. Изсвирват пет авторски песни и напускат сцената в 20:33 под аплодисментите на феновете и викове „Още!". Браво на тях. Хвърлете им по едно ухо и око в Тубата.

15-16 минути по-късно, след чевръст саундчек и възгласи Odd Fuckin' Crew, на сцената излизат момчетата от Odd Crew и взривяват с Bottle of Friends. Звукът заглъхва на няколко пъти, но като цяло бе на ниво през цялата вечер. Под възгласите на доста голямата им агитка Odd Crew мачкат професионално. На Death Trap се заформя юнашко пого в средата на залата. Dead Issue е особено фокусирано и мачкащо. Следя групата от години, фен съм им и смятам, че определено са вдигнали левъл и то не един. Все по-силните аплодисменти на публиката сякаш подкрепят усещането ми. Следва ново скандиране Odd Fuckin' Crew и крюто забива Lay on Me от очаквания през октомври четвърти албум на групата. Следва още едно ново парче – Dead Man's Eyes и яко куфеене на сцената – момчетата са в страхотна форма и забиват яростно и с кеф. Васко ни благодари и продължават мощно с Two Steps to Hell.

След това Васко ни провокира „да не позволяваме българският негативизъм да ни смачка" и „да се държим заедно" и подкрепя посланието си с любимата I Ain't Losing Myself. Публиката им припява, а другият Васко забива много яко соло на китара. Следват поздравления към Nameless Day Ritual и респект към хедлайнерите и завършват с яката Fallen Down от жестокия им дебютен албум. В 21:28 с мотиви от Iron Man на китара и много аплодисменти крюто слиза от сцената. Браво и на тях.

Следва бърза подготовка и вдигане на огромната завеса на Black Label Society. Часът е 22:00 и в залата има поне 800-900 души. В 22:08 зазвучава микс между Whole Lotta a Love на Zeppelin и War Pigs на Sabbath. Следва мощен рев и сирени и в 22:11 завесата пада и с мятане на коси и бради нахлува стадо бесни горили – сосайътито на Зак е тук. Откриват с The Beginning... At Last и директно продължават с Funeral Bell. Публиката скача и дивее.

Следва Bleed for Me, на което публиката припява, а Зак се тупа като Кинг Конг – голям образ! Следващата песен е Heart of Darkness. Следва забърсване с хавлиите... да, Зак, южняшка жега ;) Но жегата не спира Suicide Messiah, която публиката завършва хорово под аплодисментите на Зак. С дружно скандиране публиката пали фитила на My Dying Time. Зак е с поредната китара... смени доста по време на концерта, коя от коя по готина. Завиждам благородно :) Забелязвам, че басистът е сложил бели, зелени и червени струни на баса си. Евала, пич! Тук Зак изпада в 6-минутно електрическо откровение – излива си душата пред нас и изригва в Godspeed Hell Bound.

Идва ред и за представяне на групата – почти нищо не разбирам от мустакатия му америкън инглиш, но разбирам чувството му за хумор, което винаги съм ценил в него. После ни год-блесва и подхваща чудесната Angel of Mercy. А след нея изчезват за миг, а публиката озверява. След секунди Зак се появява зад пианото, а от двете страни на барабаните се появяват снимки на Даймбег.

Изпълнението на In This River е трогващо. От Зак тече пот, а в сърцето му сякаш капят сълзи за неговия непрежалим другар, който загина без време – „обичаме те Даймбег", провиква се той. Следва изваждане на тежкия арсенал от двуцевни китари и чудесната Blessed Hellride. Зак вдига китарата като епичен герой, публиката е в дивашки екстаз. Продължаваме ударно с Concerete Jungle, в която си заформят едно чудесно соло с другия китарист. Завършваме с якото Stillborn. Зак вдига отново китарата, после я поставя на земята, прекръства се и вдига елечето си с нашивка на Black Label Society – приети сме в обществото! Точка! 11:32.

Ако ще си говорим за общества, крюта и ритуали... ще завърша с нещо красноречиво... Хавлийката, с която Зак се забърсваше полетя в публиката и двама души се вкопчиха в нея, както баба Илиица в кола... избиха се... очаквам аз... но не... пичовете си я разделиха, стиснаха си лапите и се разделиха като приятели. Як концерт. Яки банди. Яка публика... И бира от 400 мл ;) Това е положението!

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук

Автор: Румен Киров
Снимки: Никола Петрас