mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Статии

Репортаж от концерта на CALIBAN, ODD CREW, KHANЪ

Както всеки метъл фен знае, април е преизпълнен с концерти и човек да се чуди на кой да отиде. Но едно събитие бих казал, че заслужаваше да му се обърне по-голямо внимание - това беше концерта на Caliban. Да, може да е трето посещение на немската петорка, но всъщност един бърз преглед показва, че последното им посещение е било преди малко повече от 7 години и то като подгряващи на Kreator. Ако направим още една бърза ретроспекция ще видим, че въпреки популярността на която се радва метълкора (или поне аз така си мисля), в България някак си, все още концертите на такива групи са малко (говорим за западни, нали), да не говорим за такива от ранга на Caliban. А сега те идват с пълен сет, а подкреплението което са им осигурили организаторите от Live and Loud е Khan и Odd “Fuckin’” Crew, две групи които сами по себе си карат публиката да ври и кипи от погота и мошпитове.

И така първи бяха седморката от Khanъ, която въпреки че беше малко тясна за всички не им попречи по време на концерта да куфеят, да се стрелкат от единия край на сцената към другия. Иначе момчета започнаха пред бих казал леко рехава публика, но това си личеше само, ако си встрани от сцената, защото пред сцената всичко кипеше. А и на сцената нещата бяха по същия начин в един момент Марто и Жо куфеят и се мятат, а в другия Марто почва да играе някакви мотиви от народните танци.
След Khanъ, дойде време за ветераните от Odd Crew.

Най-верните фенове на бандата бяха заели първите места, а точно зад тях беше “дансинга”, който по времето на Odd Crew почти през цялото време беше зает от мошпитове. Началото беше зададено с Mark These Words - откриваща песен от новия им едноименен албум. Очаквано или не сетлистът съдържаше предимно парчета от новия албум, но края беше запазен за класиките “Death Trap” и “Two Steps from Hell”. След около един час, под мощното скандиране на “Odd fuckin’ Crew” бандата слезе от сцената, за да отстъпи място на кулминацията на вечерта - Caliban.

Едно от нещата, което направи впечатление с влизането, беше липсата на огради пред сцената. Както се оказа по-късно, това е било по молба на Caliban, защото са искали сцената да бъде както за тях, така и за публиката. И това стана накрая на концерта малката сцена буквално се сля долу с мястото отделено за публиката - на сцената имаше поне 10 човека, които куфееха или помага на Анди с пеенето. А пък по време на самия концерт имаше непрекъснато имаше кроудсърфингът, като дори в него доста често се включваше и Анди, като той се хвърляйки се не само от сцената, но и от колоните. Самият Анди по време на целия концерт не спря за нито един миг, като или търчеше по сцената или беше носен от тълпата докато пее. Това важи от групата, като изключим може би Денис, който през повечето време стоеше отзад скрит зад едната колона.

Чак на последната песен - Nothing is Forever и той се раздвижи и можахме да го видим отпред на сцената. А иначе публиката и тя се раздаде максимално - през цялото време имаше мошпитове, стейдждайвинг в който се включиха и не малко момичета, както и wall of death. Но освен бясното куфеене, погота си пролича, че голяма част от хората са си научили домашното, защото на почти всички песни от новия албум “Gravity” тези които не бяха в мелето пееха с пълно гърло. Може би и brOKen беше най-спокойния момент от целия концерт, защото това беше единствената песен, където нямаше пого, мошпит, краудсърфинг, а само пеене.

Каквото и да напиша, не знам дали ще мога да опиша на какво станахме свидели тази петъчна вечер. Всеки концерт е сам по себе си е уникален, но мога да кажа, че има концерти, които човек колкото и време да мине си ги спомня. Е този беше един от тях.

Галерия със снимки от събитието можете да намерите тук

Автор: Димитър Тодоров
Снимки: Никола Петрас