mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър
2018
June
19

    STING

    Античен театър
2018
June
20

    STING

    Античен театър

Репортаж от концерта на COMBICHRIST и WILLIAM CONTROL

Дори не знам как да започна, не знам как да го опиша и как да завърша този репортаж. Знам едно обаче, това определено е един от най-силните концерти за тази година! Защо ли? Отдавна не бях виждал публика и група да се раздават така, въпреки всички пречки, които се появиха.

Групите закасняха заради пътищата ни с над 7 часа. Fuck This Shit, както се пее в една тяхна песен. Това не спря никой, абсолютно никой да е част от партито на Combichrist и William Control!!

След като вратите бяха отворени с около 3 часа закъснение спрямо първоначалния обявен час, хората влязоха изключително бързо. Не след дълго момчетата от William Control вече бяха на сцената. Чеснто казано началото на концерта вече ми се губеше, но не ми и пукаше, защото знаех че това, за което съм отишъл вече е на сцената.
William Control с цялата си класа оставяше девойките от предните редици в захлас и не само. Мъжката част от феновете му пеехме с цели гърла!

Извиниха ни се закъснението си, 40 часа път... Fuck This Shit, но дойдоха и за миг не показаха капка умора. William Control, с цялата си типична мрачна магнетичност, изпълниха едни от най-добрите си песни!

Самия William, както винаги виртуоз в това да жунглира с микрофона си, покани всички на мърч щанда, за да си кажат по едно здрасти. Всъщност хубавото на цялото това закъснение, е че огромна част от хората видяха изпълнението на William Control. Да си признаем, след като 3 часа сте седяли отвън ще гледате да влезнете дори и за съпорт групата. За съжаление това е типично българска тенденция. По цял свят хората гледат да не изпускат съпорт групите, защото тогава можеш да откриеш и новата си любима банда. Сигурен съм, че така стана и за много от вас с William Control.

Combichrist..косата ми се изправя като се сетя на какво станахме свидетели. Такава енергия, такава мощ, която зарази всички присъстващи. Началото бе дадено с „We Were Made To Love You" и по-точно с думите: Hate, Dishonor, Love, Destroy.. , която премина в една от най-обичаните им песни „Today I Woke To The Rain Of Blood". Ако сте чували тази песен, значи можете да си представите как всички присъстващи заподскачаха в сихнрон със самата мелодия. От първия до последния ред публиката вреше като мравуняк. От новия албум успяхме да чуем още „Denial", „Can't Control" и разбира се „Maggots at the Party".

От класиките (така да се каже) изсвириха „Blut Royal", „This Is My Rifle", „Get your Body Beat", а вместо „Never Surrender" по погрешка чухме„Electrohead". Но това едва ли имаше особено значение, защото всички се забавляваха до изтощаване. Буквално купонясвахме докато силите ни напуснаха. Малко след като групата обяви поредния хит "Shut Up And Swallow" електричеството в залата изненадващо спря, оставяйки само скандиранията на публиката и барабанните удари на Joe Letz.

Проблемът не беше само в клуба, а целия квартал беше потънал в мрак. Около 5 минутното скандиране и настойчивостта на публиката, сякаш „върнаха" електричеството. Групата бяха възхитени от реакцията на феновете, които не спряха да скандират в мрака. Последва „Get Your Body Beat" , а след нея в крайна сметка групата възнагради феновете и с пропуснатата "Shut Up And Swallow".

И въпреки, че групата си взе довиждане на всички беше ясно, че ще има още. На къде без "What the fuck is wrong with you"? Разбира се тя бе и първата песен от биса. Краят дойде със „Sent To Destroy", която премина в най-логичния финал „We Love You (Reprise)".

И докато вътрешно съжалявах, че концертът свърша, тялото ми продължаваше да реагира с подскоци на „Hate", „Dishonor", „Love", „Destroy".

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук.

Автор: MaggotСнимки: Никола Петрас