mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на ENTER SHIKARI и HACKTIVIST

"Simmer down ladies and gentlemen, you're acting rather irresponsibly"

Прогнозите за вечерта на 6ти октомври уверено тръбяха за неизбежно преминаване на всепомитащ музикален ураган, придружен с интензивни гръмотевични изблици на смела иновативност, креативен заряд и проливен дъжд от наелектризирана емоция. Очакваният епицентър на предстоящият звуков земетръс сочеше към любимия ни, закътан Mixtape5. И сякаш очакваните с трепет носители на музикалната стихия, в която малко по-късно се впуснахме с отворени обятия, бяха напоили вечерният октомврийски въздух с чиста позитивна енергия. И сякаш всички ние, с отворени умове и сърца, с искрящи очи и зейнали гърла прегърнахме с детски захлас завихрилото в чудотворна, свръх енергична смесица от тежък, авангарден звук, интелигентно експериментаторство и набраздени със социо-политическа ангажиреност и духовитост текстове, директно връхлетяло ни от Острова музикално торнадо, наречено Hacktivist и Enter Shikari.

Малко преди началото на дългоочакваното събитие, пред входа на Mixtape5 се заформи сравнително продълговата опашка от хора, зажаднели за поредната (трета подред) енергийна порция от музикалната кухня на утвърдените любимци Enter Shikari. Сред множеството присъстващи обаче се долавяше и явно демонстрираното нетърпение да опитат наживо и от необичайно забърканата и трудна за преглъщане от повечето меломани смесица от Djent и рап на Hacktivist. По-запалените им фенове имаха възможността да се поздравят или снимат с единият от вокалистите, J Hurley, който сякаш с откровена почуда не странеше от проявеното внимание.

enter-shikari-02

Както беше предварително оповестено от организаторите BGTSC, в 20:00 на сцената излязоха момчетата от Hacktivist и само секунди по-късно първите смразяващо тежки акорди и парещи рими от интрото „New Age" започнаха да нагнетяват атмосферата в клуба, последва кратка подготвителна серия от блъскаща Djent ритмика, ударно въвеждаща в едноименната „Hacktivist". Присъствието пред сцената вече не оставяше колебание, че само след едно EP и няколко сингъла, Hacktivist вече имат солидна фен база и успяват за кратко време да раздвижат и най-стагниращото кътче въздух в пълния Mixtape5. Последва "False Idols", където насред стакато касапница свръхтежка категория и корозивното рапиране на Ben Marvin и J Hurley, припевитие подемаше китаристът Timfy James, в чието мелодично пеене се долавя цялостният дух на бандата изпълнен с твърд позитивизъм, но и нотки хладна обреченост. Дойде ред на мета парчето „Unlike Us", което само по себе си демонстрира с най-силен замах на какво е способна бандата на живо, въпреки мрачната тематична аура, с която е обвила творчеството си, а именно смазващо комбо от тежък саунд и хапещи рими, тласкащи тълпата към непрестанно движение. Наред с поредицата авторски парчета, бандата включва в сетлиста си супер успешен кавър на „Niggas in Paris" на Jay-Z и Kanye West, с който успя да изненада положително и да поразбуни още по-силно страстите на зажаднялата за електронизирана и ритмична тежест българска публика. Не бяха пропуснати и парчета като "Blades" от едноименното EP, "Deceive and Defy", в чийто оригинал взима участие и вокалистът на Heart in Hand, Charlie Holmes, и класическата, любима на много хора „Cold Shoulders". Момчетата изсвириха и ненаименована песен от предстоящия си дългосвирещ албум, която също беше посрещната с овации. След поредната събаряща доза масивен Djent бараж и свистящи рими, ту-подскачащата, ту-поклаща се в привидно унасящ ритъм тълпа беше изпратена със закриващото с гръм, трясък и още нещо любимо парче „Elevate", след което бандата с искрено отправена благодарност напусна сцената, за да пренасочи светлината на прожекторите към щурите си сънародници, ултимативните енергизатори Enter Shikari.

enter-shikari-01

Момчетата от Enter Shikari за кратко време придобиха славата на смели експериментатори, подхождащи с рядко срещан успешен иноваторски нюх към музиката си. Без да спазва особено жанрови или стилови ограничения, бандата инкорпорира множество музикални пинизи и влияния, простиращи се от метъл и хардкор-пънк, множество вариации на електронна музика, рап, експериментален алтернативен рок, до периодичната употреба на класически духови и струнни инструменти и хорови включвания. И така, Enter Shikari се завърнаха за трети пореден концерт на родна земя в рамките на (да) последните три години. Духовитите веселяци от Острова очевидно харесват българските си фенове и за пореден път ни потопиха в отрезвяващия си потоп от искреност, позитивизъм, примесен с щипка british хумор и най-вече всепомитаща музикалност.

С настъпването на 21:00 часа светлините на сцената замръкнаха, за да позволят на вече къкрещата от нетърпение публика да настрои честотата си на вече разстилащата се електронна вълна „The Appeal & the Mindsweep I", носеща тревожен, но и изпълнен с непоколебим оптимизъм призив към човечеството, директно излъчена от последният албум на бандата, "The Mindsweep". Колкото и противоречиви мнения да бяха изказани по негово име, присъстващите на концерта очевидно бяха от тази част от феновете, на които албумът беше легнал присърце, защото мигновено множество гърла закрещяха в един глас „I am the Mindsweeper, focus on me!!!". И така започна нестихващият въртоп от скачащи, викащи (или по-скоро припяващи) и неуморно движещи се хора, чиято колективна перманентна усмивка сгряваше допълнително задушният Mixtape в рамките на следващите час и половина. Малко след края на първата песен, щурият симпатяга Rou Reynolds, отговорен за вокалите, затрогващите и интелигентно оформени текстове, периодичните изблици на мултиинструментализъм и цялостното електронно оформление на Enter Shikari, поздрави вече френетичната публика с „Добър вечер, ние сме Enter Шамари" (както самата група знае, че е известна сред БГ феновете) и отправи запитване относно собственика на якето, с което се беше увил по време на първото енергийно помитане. Реалният собственик така и не остана чут, но не отне дълго време преди една екзалтирана маймунка пъргаво с няколко скока да отмъкне новооткритата "memorabilia" под носа на Rou и със същата светкавичност да предизвика първият за вечерта crowdsurfing. Последваха шеговити коментари и ръкопляскане, неусетно преляли в яростно пулсиращото интро на "Destabilise", парче имащо енергийният капацитет да захрани поне за няколко минути вече люлеещият се Mixtape5 при евентуално прекъсване на токоподаването. Сякаш въздухът жужеше от интензитета, с който бандата разпръскваше музикална енергия, а публиката от своя страна като един своеобразен трансформатор, повишаваше напрежението чрез непрестанен мошпит, танци, скокове и гърлено припяване. Сетлистът превключи на „Radiate", друг всепризнат хит, с който момчетата от Enter Shikari неподправено демонстрират, че с лекота могат да напояват музиката си със светло и приповдгинато настроение. Последва "Hectic", стоплящата сърцата трескава ода към идиличните години от детството с разчувстващ реверанс към всички онези неща, каращи ни да съхраняваме дълбоко чистата емоция от детското безгрижие... До момента, в който носталгичната замечтаност не беше издухана от също толкова емоционално необузданата, но и същевременно тематично обременена с проблема за класовата сегрегация „There is a price on your head". Колкото и шизофренична прогресия да има, това парче по изумителен начин си играе с емоциите на слушателя чрез плавното преминаване от набивен и задъхан пасаж, през игрива електроника до включването на класически струнни инструменти. Дойде ред на поредната заигравка на Rou и компания с публиката, при която всеки имаше възможността да покаже различни нюанси на представите си за боен вик, допълнително подсилени от включването на китариста Rory C. Логично последва свистящата, но и сияеща звукова атака, „The Last Garrison", излъчена още миналата година като първи сингъл от "The Mindsweep", неочаквано преляла в класическото, привидно по детски наивно „jump'n run" парче "Juggernauts", по време на което за пореден път движението в клуба не секваше. Както и при предишните им концерти, направи впечатление склоността на момчетата от Enter Shikari да ремиксират и разкрасяват песните си със свежи и същевременно тежки електронни интрота и аутрота, допълнително раздвижващи атмосферата в клуба. Настъпи време за почивка и моментна прохлада от спорадичното включване на климатиците и осезаемо по-умереното и унасящо настроение на "Never Let Go of the Microscope", отличаващо се с язвително рапиране и меланхолични припеви, в края на което се включи и Ben Marvin от Hacktivist. Дойде ред и на игриво-танцувалната и сплотяваща "Torn Apart", при която обичайно отреденото за moshing, wall of death и други подобни касапници място пред сцената, се превърна мигновено в денсинг, покрит от ритмично подскачащи и припяващи хора. Краят на песента преля в изненадваща интерлюдия, по време на която Rou засвири и на тромпет пред смаяните очи на публиката. Кратката пауза за глътка въздух и поредното обливане с минерална вода не продължи дълго и само няколко минути по-късно, чухме дразнещо-гъделичкащото пиукане от интрото на Slipshod, оповестяващо за буквално едно от най-сериозните разклащания на Mixtape5, случвали се някога. Енергийният заряд беше подсилен до червено и със задължителната класика "Sorry, you're not a winner" от първият дългосвирещ албум на бандата „Take to the Skies". Дойде моментът и за поредната доза маймунджилъци, когато сетлистът беше светкавично грабнат от ръцете на Rory C в духа на вече традиционната игривост не само от страна на бандата, но и на българската публика. Кулминацията на това заиграване обаче настъпи, когато басистът Chris подкани публиката да честити рожденният ден на Monkey, част от crew-то на бандата, и наред с поднесената нему торта, бяхме вежливо помолени да освободим пространството в центъра пред сцената, където Monkey, издигнат на метър над останалите беше натоварен с нелекото предизвикателство да изяде колкото се може повече торта, докато всички останали неистово препускат в най-хлъзгавият circle pit, в който някога съм участвал, и всичко това на фона на бясно звучащата "The Paddington Frisk". Повърхността на денсинга вече беше достатъчно подходяща, за да раздвижи и последният грохнал от умора или плахо пристъпващ напред човек, когато зазвуча неангажиращото интро на лудешко-веселяшката „The Jester", залъгващо предразполагащо към after-party разпускане, но за сметка на това последва поредната порция неспирни, френетични танци и скачане до полуда. Концертът клонеше към своя край, когато зазвуча мрачно-електронизираният бийт на Аnaesthetist, песен превърнала се в обичан хит още преди да бъде издаден „The Mindsweep" и по време на която като гост вокалист се включи и J Hurley от Hacktivist. След последвала като за последно комбинация от mosh и танци, и (буквално) секналия пулс на песента, светлините на сцената замръкнаха и бандата се оттегли безмълвно. Дойде време за традиционния бис и всички ние в очакване и заслужен момент на почивка, нетърпеливо започнахме да скандираме името на групата, ударно реанимирала ни от сивото ежедневие с живителна, позитивна емоция. Няколко минути по-късно, светлините проблеснаха отново и множеството насочи очи към лявата страна на сцената, където с усилие път си пропряваше масивно пиано, достолепно хвърлящо сянка върху електрическите инструменти, моментно застинали в тишина. Необичайно за цялостното творчество на бандата, последва и прочувствената „Dear Future Historians", чието минималистично начало накара цялата зала да впери поглед в Rou, изливащ душата си в емоционално изпълнение на класическо пиано, завършено от триумфално инструментално пиршество и многогласие и закрито от... отново Rou, но този път на тромпет. Сетлистът наближи своя край, когато прогърмяха абсолютните фаворити от преждевременно зрелият втори албум на групата „Common Dreads", а именно „Solidarity" и „Zzzonked", по време на които публиката имаше последна възможност за хорови напеви, stage diving и разбира се, обезумяло-енергично подскачане. И тя не разочарова. Сухи хора не останаха, грохналите от умора за сметка на това преобладаваха. По лицата на всички ни обаче грееше само и единствено усмивката от прекрасния концерт, на който бяхме станали свидетели. Перфектно организиран от BGTSC, и чудесно изнесен от Hacktivist и Enter Shikari.

enter-shikari-03

"All in all, a splendid spread."

Автор: Константин Желев
Снимки: Константина Василева