mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
July
22
2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04

Репортаж от концерта на MONO и HELEN MONEY

На 18 април се състоя едно изключително интимно и незабравимо шоу на пост-рок ветераните Mono, подкрепени от шантавата експериментаторка Helen Money.
Концертът започна с леко закъснение, заради неуредици около пристигането на бандата. За щастие, те бяха преодоляни бързо и вратите на клуб Mixtape5 отвориха, за да приютят нетърпеливите фенове.

Посрещна ни крехката Helen Money от Щатите, която настройваше гигантското си чело, за да изнесе интригуващ пърформънс за феновете. Музиката на американката е изцяло експериментална, накъсана,ангажираща, объркваща. Почти сигурни сме, че сериозна част от чутото тази вечер беше плод на импровизация. Имахме чувството, че Helen се адаптираше към настроенията в залата и се пускаше по тях, докато представяше фрагменти от творчеството си. Трудно е да се определи къде започваха и свършваха песните й - едно парче преливаше в друго, дори бих казала, че музиката в изпълнението й отстъпваше на експеримента. Използвайки различни ефекти, музикантката сякаш щриховаше специфични настроения, повечето минорни. Доловихме тъга, гняв (тук се включваше дисторжънът, разбира се), объркване, противоречие, страх и сила, покой и омраза... Чак към края на изпълнението си смръщената американка вля известна мажорност в парчетата си и част от тях напомняха леко на интротата на Mono, които вече с нетърпение очаквахме на сцената. Money благодари съвсем скромно на публиката за топлото посрещане и на Mono, че са й оказали честта да свири с тях на сцена на настоящото турне, и призова всеки, който е заинтригувала с изпълнението си, да си полафи с нея при мърчъндайза. Имаше много очаровани и немалко пообъркани фенове, но макар и пърформансът й да беше твърде фрагментарен и хаотичен, челистката успя да създаде подходящата атмосфера на шуу-гейз за основното събитие на вечерта.

Всеки детайл в изпълнението на Mono е наслада за очите, ушите и душата. Групата излезе спокойно на сцената, без никакви излишни обяснения, поздрави и прочие. Музиката им няма нужда от представяне и надъхване. Самата визия на японците е достатъчна, за да щрихова картината, която рисуват, докато свирят. Дори очуканите им китари говорят за сдържаност и липса на всякаква суета. Всички детайли сякаш ни говорят: отворете съзнанието си, забавете дъха си,оставете материалното за час, потопете се в нирваната на музиката. Квартетът беше облечен изцяло в черно, пред скромен декор, състоящ се от гигантски кристален гонг (който реално използват в множество от песните си). Двамата китаристи , основателят Takaakira Goto и Hideki Suematsu свириха седнали, а изящната басистка Tamaki Kunishi беше поставена в центъра на картината, като за някои парчета се прехвърляше зад синтезатора. Последваха незабравими минути с изключително емоционалното изпълнение на парчета като Loco Tracks, Burial at sea, Kanata. Всяка песен ни пренасяше на ново пътешествие, започващо с лирично интро и прерастващо в буря от звуци и емоции. В деликатното Yearning Yasunori Takada използва гонга като част от дръм сета си, създавайки усещане за забързаност и нагнетяващо чувство на тъга... по някого. Последваха Unseen Harbor и Ashes in the Snow, интрото на която беше изсвирено от басистката и барабаниста на ксилофон – отново неизразима нежност, струяща от сцената и омагьосваща душата на всеки в публиката.

Парчето, което може би най-много се хареса на публиката, беше Pure as Snow. Картината, която японският квартет рисува, първоначално създава алюзии за съвършен притихнал свят, покрит с девстен сняг, толкова красив, че дъхът ти замира. Такава беше и реакцията на залата – чуваше се всеки звук и последните разговори замряха, всички погледи бяха вперени в сцената, сърцата ни се разтопиха в копнеж по тази уловена красота. Красотата, обаче, има и своята страховита страна - зимната картина изведнъж прерасна в буря, свирепи виелици от дисторжън ни заляха от сцената и на финала цялата зала избухна заедно с бандата в енергия, слята в едно, като дори експресивният фронтмен Taakira напусна мястото си и се завъргаля с китарата по сцената...

Изключителна прецизност и деликатност, неземна музикалност и хармония, съвършена сработеност – това са основните акценти, които правят изпълнението на Mono уникално. Безкрайно щастливи сме, че пост- рок квартетът включи България в турнето си The Last Dawn / Rays of Darkness. Този концерт ще се помни завинаги и ще топли дълго сърцата ни. Благодарим!

Автор: Зори Желева
Снимки: Никола Петрас