mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на SEPTICFLESH, LUCIFER'S CHILD и UPYR

На 9 март, в годината на Козата (според някои – на Овцата, ама не звучи толкова символично), древни славянски духове, паднали ангели и египетски богове вилняха в Mixtape5, бълвайки стихии от мрак, ерес и огън. Upyr, Lucifer's Child и Septicflesh ни удостоиха с незабравим концерт, който се нарежда, поне в личната ми класация, сред най-добрите за последните години. Умишлено не използвам израза „подгряващи групи", защото събитието беше равностойна изява, колкото на доказалите се бруталяги от Атина, Septicflesh, толкова и на прохождащите им сънародници от Lucifer's Child и на изгряващия български феномен Upyr.

Концертът откриха българите, малко след 8, когато ни заляха мрачните рифове на "Before the Altars of Necrotic Karma". Залата беше вече тъпкана, а колко български „подгряващи" групи сте виждали да съберат хора колкото „хедлайнeра"? Аз - не много. Upyr обаче вече имат сериозно количество фенове, и явно има защо. Петимата просто знаят как да стоят на сцената – от вокала Боро, облечен в черна мантия с качулка, през злия барабанист V.B., до смръщената, винаги извъртяна в профил басистка Mora (чийто бас е колкото нея, обаче мацката е evil и набива добре), Upyr представляват застинала картина на мрак и отчаяние и презентират мракобесническите си идеи с внимание към всеки детайл. Концепцията им трябваше да бъде подсилена от мултимедиен ефект – на платно зад сцената прожектираха картини, от които обаче почти нищо не видяхме, тъй като бяха закрити от гигантския сет барабани на Septicflesh. Ядосващо, но само докато новият барабанист на гърците седна зад барабаните, тогава всичко им простихме. Обратно при Upyr, последваха Welcome to the ritual и "Into the Tunnels of My Sleep", като Tunnels... вероятно е най-емблематичното парче на бандата до момента. Със студените си китари и характерната смяна на темпото (от бавно, до по-бавно, до още по-бавно, до депресиращо, убийствено бавно), то ни потопи до дъно в най-черната гадост на нашите сънища, изргина в пречистващ огън от рифове и накрая отново ни завлече в мрака...

Последва нов материал на групата, който изненадващо започна със стоунърски рифове – "The Rise of the Mighty Tyrant". Последното за сета им, "Webs of Sorrow", може би дойде леко в повече на феновете, които вече искаха раздвижване, но пък завърши внушително – с тон, продължаващ в безкрайността, два удара на барабаните като последни удари на сърцето, групата слиза от сцената и ние сме завинаги омагьосани от черната им приказка.


Хвалебствията и овациите за Upyr могат да бъдат само недостатъчни. От времето, когато нашумяха бургазлиите Vrani Volosa, не сме чували толкова самобитна и завладяваща българска банда. А момчетата и момиче от Upyr изобщо не се шегуват – в рамките на три-четири години и само с един запис и няколко лайфа заявиха грандиозния си потенциал и затвърдиха името си на вероятно най-добрата съвременна дуум банда в България. От барабаниста Емо, така де, V.B. подочухме, че до месец влизат в студио да записват нови неща (част от които изсвириха за първи път на настоящото събитие) – ами, чакаме с нетърпение!

Тежката задача да продължат след силното начало се падна на Lucifer's Child. С интерес разбрахме, че това е първият (първият?!) лайф на гърците, събрани от George Emmanuel (Rotting Christ). Симпатичният китарист имаше лош късмет и още на първото парче Orange усилвателят му изгоря и трябваше да бъде подменен.

Професионализмът си каза думата, обаче, и въпреки че момчетата бяха леко притеснени, не позволиха това да провали първия им концерт и забиха песните от сета си с нарастваща увереност и настроение. Тук декори също не липсваха – стойките на микрофоните бяха преобразени в трънливи дървеса и гигантски рога, между които се подаваше вокалът.

Имената на редящите се песни от единствения им засега албум – "He, Who Punishes and Slays", "King of Hell", "The Wiccan", подсказват стилистиката, към която са се насочили пичовете от Lucifer's Child. А именно, модерен блек с леки Rotting Christ забежки (няма как), бързи, разчупени рифове, редуващи се с блекарски набивни моменти и гарнирани с бруталните ревове на вокала Marios измежду рогата. Какво повече може да иска човек (или нечовек)? Гърците, от своя страна, могат да бъдат доволни от нашенския прием – публиката ги подкрепяше през цялото време, имаше пого, имаше пляскане, имаше дори импровизирано хоро горе на бара, и най-вече - имаше отвяни от куфеене фенове.

Дойде време и да видим и чуем отново на родна земя превръщащите се в живи легенди гърци от Septicflesh. Очаквано, бандата изпълни доста неща от актуалния си албум, Titan, сред които откриващото "War in Heaven", "Burn, едноименното" "Titan", "Prototype". Tова може само да ни радва, защото Titan по-нищо не отстъпва на предишните два шедьовъра, The Great Mass и Communion (или съвсеем мъничко). Трите албума формираха рамката на концерта, ето защо нямаше по-непознати и по-познати парчета – всяко едно беше изкрещяно и изстрадано в погото от побеснялата тълпа.

Декорите, разбира се, бяха изпипани до съвършенство – две пана с изрисувани слънце и луна (съответстващи вероятно на Sunlight/Moonlight идеята за противоположностите), характерното театралничене на музикантите (Seth вихри магии от крясъци, докато китаристите стоят с гръб, създавайки леко шизофренична атмосфера в стил Blairwitch)... Всичко това допълни чисто музикалния кеф да чуем любимите парчета на живо. Всяко връщане към предходните албуми беше посрещано с още по-голям ентусиазъм ("The great mass", "Lovecraft's Death"), но когато прозвучаха началните акорди на "Dogma" от Titan, стана ясно, че и тя се е наредила сред любимите парчета. Реакцията на публиката на моменти беше толкова емоционална, че се налагаше охраната да поизбутва от сцената някои попрегряли фенове.

Оркестралните подложки, които Septicflesh използват за лайфове, спомагат звученето на песните да е почти като на запис. Същото можем да кажем и за новонаетия барабанист на групата. И като стана дума за него... не съм сигурна дали гърците са постъпили правилно, като са поканили Krimh (натрупал известност с групи като Decapitated), да заеме поста зад барабаните. Просто младежът е толкова добър, че краде цялото внимание само за себе си. Почти нереалистично е - гледахме зяпнали как изпълнява парчета като Communion, Burn, и особено Persepolis, с такава роботска точност и лекота, че се чудихме дали е от плът и кръв, или атиняните са сложили някаква гигантска дръм машина на сцената...

И така, докато се усетим, настъпи моментът за биса, след традиционното заиграване и скриване на бандата зад сцената. На всички беше ясно какво са ни оставили за десерт Septicflesh и с началните акорди на "Anubis" не остана некуфеещ човек в тълпата.

Последва по-умерената "Prometheus", за която Seth и компания обявиха, че са избрали да издадат видеоклип. Тя беше и последната песен за вечерта, оставяйки ни разбити и много, много доволни да крачим към къщи сред последните яростни изблици на зимата.

Автор: Зори Желева
Снимки: Никола Петрас

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук