mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2019
October
20
2019
October
27
2019
October
31
2019
November
01
2019
November
02
2019
November
03
2019
November
07
2019
November
08
2019
November
09
2019
November
14

Статии

Репортаж от концерта на SLAYER и SATYRICON

Ако живота ни е научил на нещо, то това е че няма вечни неща, и че за всичко си има първи път. Кой би предположил, че вселената ще се нареди така, че да гледаме зверовете Slayer за последно и титаните Satyricon за пръв път на една сцена на родна земя. Един лайнъп, който би звучал като фантазия преди 10-15 години. Изобщо тогава мисълта, че институция като SLAYER може да отстъпи от сцената би ни съсипала. Ето че това време дойде и всички сме там за да ги изпратим подобаващо.
В седмицата преди събитието дойде и новината, че концертът ще се състои в зала Фестивална, вместо на парка до летището. Вълната от недоволство беше толкова силна и ненужна, че накара феновете да забравят за важността на това събитие. Метеорологичните условия в предния ден бяха направили терена на летището негоден за изграждане на такава продукция. Няма да се потапям в обяснения, защото имаме график да гоним.

19:00 - Пред зала Фестивална вече вреше и кипеше. Доста от хората обсъждаха, за кой пореден път гледат SLAYER и дали наистина ще е последен концерт. Други се вълнуваха, че на българска земя ще видим норвежките блек метъл легенди – Satyr и Frost от SATYRICON.

В 19:30 влизането беше с нормално темпо, без особено забавяне. Ремонтиранта зала изглежда страхотно, а сцената впечатляващо. Почти нямам спомен кога за последно съм била на концерт тук, затова не знаех какво да очаквам.

И ето най-накрая 20:15, секунди преди Sigurd "Satyr" Wongraven и Kjetil-Vidar "Frost" Haraldstad да дадат начало на първото гостуване на SATYRICON в България!. Започва „Black Crow on a Tombstone“ и колосът Satyr, стъпва на сцената. Всички знаем, че този концерт ще бъде уникално усещане и никой не отлепя поглед от норвежката шесторка. Залата ври и кипи, въздухът се нажежава и тръпки побиват цялото тяло. SATYRICON се разходиха доволно из дискографията си. Чухме, както по нови песни като „Nocturnal Flare“, „To Your Brethren in the Dark“, „Deep Calleth Upon Deep“, така и по-стари като „Now, Diabolical“, „Die by My Hand“, „Havoc Vulture“ и „Filthgrinder“.
SATYRICON не са просто поредната скандинавска блек метъл група. Те са истински култ, а присъствието им на сцената е елегантно, мрачно и хипнотизиращо. Последва един наистина размазващ „край“ с редица от класики– „Mother North“ , която на живо звучи още по-епично с цялата й хорова част, преминаваща в брутален норвежки блек. След кратък сценичен мрак, последва всеобщия фаворит „The Pentagram Burns“. И вече е време за мош пит - „Fuel for Hatred“. След кратко скандиране от страна на публиката, последва „K.I.N.G.“! Какъв по-добър край, от това! Около цяла минута продължиха аплодисментите и скандиранията на публиката, от която даже се чуваше гръмко - „Титани“!

След мощното помитане, което ни спретнаха Satyricon, дойде дългоочакваният миг – на българската сцена да стъпят за последен път Slayer. Минути след 22 часа, пред препълнената зала се появиха в цялата си мощ самите траш легенди. Начало на касапницата даде „Repentless“ от едноименния и последен албум на бандата, издаден през 2015. Последва едно завръщане към корените и емблематичното начало с песента „Evil Has No Boundaries“ от първия албум на групата, „Show no mercy издаден“ през 1983. Своеобразното пътуване из дискографията продължи с „World Painted Blood“ и „Postmortem“. Атмосферата се беше нажежила до червено и буквално и преносно, температурата в залата беше доста висока, въздух почти нямаше, но никой не обръщаше внимание на тези дребни детайли, защото на сцената са SLAYER!!!

Светлинното шоу и огньовете не спираха, а групата не взимаше заложници! Шоуто продължи с „Hate Worldwide“ и „War Ensemble“. Без излишно разливане и говорене между песните калифорнийската четворка забиваше парче след парче без да остави публиката да си поеме дъх. Само “Thank you”, беше достатъчно на Tom Araya, за да се „разбере” с феновете. Сетлистът беше умело подбран, включващ песни, както от старите класически албуми, така и от последните записи на Slayer, така че всеки да остане доволен. Чухме още „Gemini“, „Disciple“, „Chemical Warfare“... По време на „Born of fire“ огънят беше толкова мощен, че в синхрон с куфеенето на бандата и ревящите фенове си изглеждаше направо като пожар или някой от кръговете на Ада. Доста бързо, да не кажа направо светкавично, се приближихме към втората половина на сетлиста, където бяха събрани най-известните и най-обичани песни, а публиката вече се беше раздала на максимум, но винаги може още ...естествено българските фенове го доказаха. „Seasons in the Abyss“ от едноименния албум издаден през 1990 докара нова вълна от викове и разбира се...пого, което не беше спирало от началото на концерта. „Hell Awaits“ и „South of Heaven“ със сигурност са причинили качествени след-концертни болки на не малка част от феновете. И ако някой си мислеше, че е време за почивка, беше в много дълбока заблуда. Последвалата „Raining Blood“ буквално изцеди и последната енергия на публиката. Всички усещахме че финалът е близо, но преди това чухме „Black Magic“ и „Dead Skin Mask“. Финалът, съвсем подобаващо беше ознаменуван от легендарната Angel of Death.

Както всяко хубаво нещо, така и този Концерт имаше своя край. Тук обаче идва моментът да отбележа, че за разлика от друг път, когато „край“ означава „до следващия път”, то тук край означаваше „завинаги”. Пред екзалтираната до краен предел Зала Фестивална, в цялата си мощ, огряван от прожекторите, вперил поглед във всеки един поотделно и във всички заедно, като едно семейство, Tom Araya седеше безмълвен. Визираше се, и попиваше всяка секунда от този „край”, от това сбогуване с българската публика. В очите му имаше сълзи, имаше сълзи и в очите на много от нас. В тези минути си дадох сметка, че си отива една епоха, че бандите, с които израснах една по една ще започнат да се „сбогуват”. И ми стана ужасно тъжно, буца заседна в гърлото ми, но ми беше и хубаво, много много хубаво, че успях да се докосна до магията, която много след нас няма да успеят никога да вкусят. Той все още беше там, безмълвен, нямаше нужда от думи, очите му говореха. 10 минути стоя така, почти без да мърда, като видение в облак от светлина, и накрая просто се прибра. Оставяйки след себе си един пожар, който никога няма да бъде загасен.

Галерия със снимки от концерта можете да намерите тук

Автори: Гергана Попова, Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас