mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
August
18
2018
August
19
2018
August
28
2018
August
30
2018
September
01
2018
September
07
2018
September
13
2018
September
22
2018
October
04
2018
October
13

Репортаж от концерта на TOTO

Шестица от ТОТО!

Студена неделна вечер в края на месец юни. Вървя към Арена Армеец и се питам дали ТОТО, които изключително много харесвам, ще напълнят залата. Очаквам, едва ли не, да съм аз и още 2-3 хиляди фена. Влизам бързо и съм много приятно изненадан – в залата има поне два пъти повече хора. Една чудесна публика, която с течение на вечерта доказа любовта си към групата.

Купуваме по една водниста биричка и влизаме на терена. Часът е 19:53, на екрана над нас се появява реклама за предстоящо събитие с монасите от Шаолин и в същия момент зазвучава музика, напомняща на мистична мантра. Усещам как съзнанието ми се настройва на една нова вълна, изпълвам се с приятно очакване.

17 минути по-късно мантрата спира и просветлението започва. Миг преди да излезнат на сцената стиснах палци и се помолих това да не е един от онези концерти на рок динозаври, на които едни застаряващи чичковци уморено предъвкват стари шлагери. Страховете ми бяха отхвърлени на мига, когато бандата засвири.

Тези хора нямат възраст. Уникални артисти. Предполагам дълбоките приятелски връзки, градени с десетилетия, са превърнали групата в един хармоничен организъм, който изглежда сякаш е в разцвета на силите си. На сцената виждаме Steve Lukather – вокали и китара, David Paich – вокали и клавир, Steve Porcaro – вокали и клавир, David Hungate – бас, Joe Williams – вокали, Shannon Forrest – барабани, Lenny Castro – перкусии, Jenny Douglas и Mabvuto – бек вокали.

Звукът е чудесен. Започваме с Running Out of Time от последния албум на групата XIV (2015) и продължаваме с I'll Supply the Love от първия албум TOTO (1978). Следва Burn от новия албум и Stranger in Town от Isolation (1984), в която на вокалите артистично се включва Paich с елегантното си бомбе.

Следва представяне на част от бандата от Steve Lukather и начало на любимата ми I Won't Hold You Back от албума IV (1982). Освен гениален китарист, Steve е и чудесен певец, което веднага си проличава. Това е песента с едно от най-яките сола на китара – пестеливо, но с много емоция.

Следва вдъхновяващият химн Hold the Line (TOTO, 1978), на който публиката припява самоотвержено – отпочинали през уикенда и надъхани за шоуто на любимата си група – хиляди гърла ревяха "Hold the line, love isn't always on time, oh, oh, oh".

Концертът продължава с включване на Steve Porcaro с Takin' It Back (TOTO, 1978). Следва ритмичното Never Enough от Kingdom of Desire (1992) и отново Steve Lukather на вокалите. Ред е на David Paich да ни развълнува с красива интродукция на клавир и вокалистът Joe Williams поздравява крюто на бандата и всички нас с чудесната Pamela от The Seventh One (1988). Страхотно изпълнение с вълнуващо соло на Paich.

Следващата песен – Great Expectations от последния им албум – я посвещават на починалия предишния ден Chris Squire – басист и един от основателите на прогресив великаните Yes. Епична и богата композиция.
Следва чувствената Without Your Love от албума Fahrenheit (1986) отново изпята от Lukather, който плавно преминава в гениално изпълнение на Little Wing на The Jimi Hendrix Experience (1967). Усещането е върховно. Слушах Steve при гостуването му в София през 2011 година и още тогава осъзнах, че той е не просто страхотен китарист, а китарист от друго измерение – усещане, което се потвърди и на този концерт. Притаеният ми дъх и екзалтираните възгласи на публиката го доказаха.

Продължаваме с енергичното парче Holy War от новия албум, след което Steve Lukather хваща акустичната китара и споделя за първите стъпки, които са направили с братята Porcaro още като 15-годишни хлапета, когато са свирели в гараж и са мечтаели да имат истинска банда. Посвещава следващото парче – The Road Goes On (Tambu, 1995) – на починалите Mike и Jeff Porcaro. Благодари и на нас, за това че ги има като група. Публикат им благодари като сърцато припяваше на песента.

За позитивната и приповдигаща Orphan от новия албум Joe Williams кани чаровната Jenny Douglas и пластичният Mabvuto на предна линия и магията се получава – цялата арена е на крака и се движи в ритъма на песента, докато на сцената рок динозаврите лудуваха като деца.

Дойде и ред на емблематичната Rosanna от TOTO IV (1982), на която пъбликата направо пощуря. Хиляди пеят и пляскат с ръце, а Lukather изригва в маняшко соло, замечтано усмихнат в шарената си ризка. Steve подава на Paich, който виртуозно прехвърля към Shannon Forrest, който забива финала на барабаните си. Часът е 21:47. Бандата напуска сцената.

Минута по-късно те са отново там и се впускат в On The Run, в което правят препратки към Child's Anthem (TOTO, 1978) и Goodbye Elenor (Turn Back, 1981). В 21:53 отново си тръгват от сцената под овациите на публиката, но не им вярваме – чакаме да ни отведат на пътешествие...

Пътешествието започва в 21:56, посока Africa (TOTO IV, 1982). Правим парчето заедно – група и публика вече са едно цяло. Страхотна игра на Joe Williams с публиката, страхотно изпълнение – уверете се в YouTube ;)
10:07, почти два часа след началото на концерта, ТОТО се покланят на сърцатата публика и напускат сцената. David Paich последен напуска сцената с „Merci, Sofia! Good night!". Наистина добра вечер – шестица от ТОТО за феновете на прогресив рока, които бяха в Арена Армеец в студената вечер на 28 юни.

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук

Автор: Румен Киров
Снимки: Ганчо Ганчев