mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър
2018
June
19

    STING

    Античен театър
2018
June
20

    STING

    Античен театър

Статии

Репортаж от SOFIA METAL FEST 2016

Не знам за вас, но като чуя фест, го асоциирам или с бири под жежкото лятно слънце или пък с ъндерграунд събитие в някой клуб за около 200-300 човека. Е да, но ето че в началото на април се проведе тридневен фест в който се включиха 15 банди и може би около 2000 хиляди фена, а мястото беше зала Универсиада. Събитието беше Sofia Metal Fest, а организиратора BGTSC.

Първият ден свириха Anekdot, Downslot, An Theos (Румъния), Velian и Светльо & the Legends. За съжаление аз не успях да посетя първия ден, но предвид имената е ясно, че първият ден е предложил доста голямо разнообразие, така че да удовлетвори всеки да разпусне в края на работната седмица.

Вторият ден отиваме вече заредени със съботно настроениe, въпреки леко намръщеното време, което обаче е напълно в унисон с главните действащи лица - Tiamat и Paradise Lost (и Finntroll естествено, но те са в друга категория). Но преди тях трябваше да видим съседите от Турция – Saint n Sinners. Преди да бъдат обявени за феста, не ги бях чувал, но въпреки това, се оказа, че имат доста дълга история (основани са през 2002), но пък затова досега имат издаден само един албум (Saint n Sinners). Като банда с мелодичния хеви, power стил може да допаднат на много фенове, но пък не бих казал, че предлагат нещо уникално или поне нещо, което да ги открои от многото други банди. Въпреки това успяха, за половината част който бяха на сцената, със сценичното си поведение успяха да задържат вниманието на най-върлите фенове, заели оградите.

Втората банда за деня беше Wolfheart - солов проект на Tuomas Saukkonen, добре познат от Black Sun Aeon и Before the Dawn. Това само по себе си означаваше, че беше време да се потопим в атмосферата на суровия и мрачен север. И кой може да ни поведе натам, ако не самите финландци. Сетлистът им беше смесица от първите им два албума, като началото беше дадено с откриващата песен от Winterborn – The Hunt и завърши с Routa Pt.2. Както разбрахме скоро ще имаме късмета да очакваме и трети албум, но за жалост не успяхме да чуем песен от него. Е по време на изпълнението им излезе и един от проблемите, който си остана до самия край - осветителя. И докато на Wolfheart имаше поне някаква динамика, то като дойдоха Tiamat, a след това и Paradise Lost, човек можеше да си помисли, че са останали само сини и виолетови прожектори.

След Wolfheart останахме на мрачната и тежка страна, но съчетана с лека лиричност. Беше време за Tiamat. Това според мен и беше най-приятната изненада за този фест още от самото им обявяване. Другите групи, по един или друг начин или сме ги виждали или пък има възможност да ги видим. Но след като Johan Edlund беше обявил своето оттегляне от бандата, мнозина са се питали Will They Come?. Но ето че явно преосмислил това свое решение, то след тази пауза ние имахме щастието да сме едни от първите, които щяхме да ги видим. И още с първото парче постепенно ни унесоха и ни хипнотизираха. Няма какво да кажа за тях освен, че музиката, с която ни заляха ни накара да се потопим в един по-хубав свят където всичко е музика и емоции.

И след като свърши "разказа" наречен Tiamat, време беше да започне този наречен "Finntroll". Финландците се качиха на сцената малко след девет в типично си облекло, маскирали се и сложили тролските уши. А за нас беше време да заредим бирите и да се подготвим за мошпитове, погота и да заредим веселяшкото настроение. Енергията която кипеше на сцената и в публиката беше невероятна. Може би това доведе и до проблемите на Матиас с микрофона и факта, че неговата смяна. Но пък затова публиката, успешно го смени с нечленоразделни звуци, крясъци и пеене (кой каквото и както може). Но все пак фолк метъла е човек да се отпусне и наслади на различните ритми. А Finntroll предложиха точно това – едно разнообразие в ден изпълнен с малко "по-мрачни" банди.

Хедлайнер на втория ден на Sofia Metal Fest беше Paradise Lost. Въпреки смяната на барабани и всички други приготовления, всичко се движи много бързо и ето че беше време на сцената да се качат и самите Paradise Lost. Началото беше с No Hope In Sight от последния им албум "The Plague Within". Тази вечер ни предстоеше да чуем и още 4 парчета от него - An Eternity of Lies, Beneath Broken Earth, Return to the Sun и Victim of the Past. Останалите част от сетлиста, включваше задължителните Say Just Words, One Second и Erased, като може би големия липсващ беше As I Die. Всъщност наистина само успяхме само да чуем Paradise Lost. Защо само да ги чуем - почти през цялото време светлината беше една и съща - морско или какво искате го наречете синьо с много пушек, така че като някои от групата случайно застане на една линия с един от кабинетите на сцената, то той се скриваше и изчезваше. Много ще кажат, какво от това, но за мен концерта е една смесица от музика, но и светлина. За щастие това беше поправено вторият ден, когато вече се виждаха монтирани и допълнителни светлини. Е в крайна сметка, може и да сме видели само силуети, но пък музиката си беше там, магическа и истинска, а това е по-важното. Под викове Paradise Lost и ръкопляскания те се оттеглиха, а за нас беше време да се прибираме и да събираме сили за третия ден, защото там ни очакваха машите Kreator, подкрепени от Powerwolf, Battle Beast, Evil Invaders и Dirty Shirt.

Третият ден на Sofia Metal Fest - първият по рода си индор фест в България организиран от BGTSC протече без проблеми. Е липсваха чадърите под които можеш да седнеш и изпиеш една-две бири, но пък и времето приличаше повече на зима, отколкото на пролет. Пък и се бяхме събрали там заради групите, а не на по бира.

И както казах, поради факта, че вън беше по-хладно, а пък и първата банда леко закъсняваше присъствах на саундчека. Първото нещо което ми направи впечатление, бяха светлините на сцената и тръби разположени на нея, които по-късно щяха да изиграят роля на оръдия. Явно тази вечер поне осветлението щеше да е доста по-добро, пък щяхме да имаме и пироефекти. Така се и оказа, нямаше нищо общо с това от предния ден, като промяната беше в положителна посока.

И така с малко закъснение първи на сцената излязоха Dirty Shirt. Те идват от северната част от Румъния и са странен микс от фолклор и метъл елементи. Лично на мен нищо не ми говореха и като чух първата песен изобщо не ме грабнаха, дори си мислех да седна да ги изгледам някъде отстрани, защото се пак трябваше да се пазят сили за Kreator. Но пък с всяка изминала песен почнаха да ме грабват се повече и повече, че накрая дори бих казал, че ми харесаха. Това се отнася и за останалите може би към 200 човека в залата. Румънският октет се раздаде максимално, като въпреки големината на сцената може би им беше малко тясна, тъй като до самия край не спряха да запълват всяко кътче от нея.

Това се отнася и за следващата банда - Evil Invaders. Тази млади момчета от Белгия директно ни върнаха в началото на 80-те години, в първите години на траша. И то не само с начина си на обличане, но и с безкрайната си енергия и бясното си свирене. А дори се оказа, че на парижкото летище са им загубили всичкия багаж (дори китарите), така че на феста се е наложило да свирят с други дадени им от организатора - BGTSC. Но ако не го бяха казали, надали някои би заподозрял това, защото свиреха все едно с тях свирят от както са хванали китари. Дори видях как по лицата на старите трашари се прокрадва една усмивка, докато ги гледаха спокойно седнали на скамейките на зала Универсиада. Може би това беше причината и след като им свърши сета, който за жалост беше доста кратък, докато се разхождаха в зоната за отдих да станат център на вниманието. Почти всеки искаше да се снима с тях. Дори някои изпуснаха част от изпълнението на следващата банда - Battle Beast, за да може да се снима и поговори с тях.

Battle Beast, предвождани от Noora Louhimo ни качиха на гребена на power вълната. За разлика от предните две банди, те са познати на българската публика от предното им гостуване, когато подгряваха Sabaton. И явно тогава са си спечелили голяма фенска база, защото дори още преди да започнат имаше много хора в залата, нетърпеливи да ги видят. И въпреки, че е последна спирка от турнето им, те по никакъв начин не изглеждаха уморени и се раздадоха максимално, а пък публиката им върна с бурни скандирания и ръкопляскания. Както и Evil Invaders, така и Battle Beast малко след края на концерта излязоха и който искаше можеше да си вземе автограф или да се снима с бандата.

След Battle Beast беше време за Powerwolf. Тук ще трябва да ме извинят феновете на power метъла (както и на самите Powerwolf) и се надявам да не ме псуват, но успях да ги издържа само половин час преди да изляза навън в предверието и да си взема бира и да седна да си поговоря с приятели. Просто на мен ми се видяха много еднообразни и въпреки, че първия половин час наистина ми допаднаха, след това ми станаха леко еднообразни. То сигурно аз съм сбъркан, защото от половината час, за който бях в залата ми направи впечатление, че голяма част от хората са фенове на бандата, защото припяваха с пълно гърло и мятаха коси. Така че, ако power метъла ви е по сърце, то Powerwolf е група, която си пролича, че има много добро сценично поведениe и си заслужава да бъде видяна на живо.

Честта да закрият последния ден на Sofia Metal Fest се падна на Kreator. Всичко започва с интрото "Choir of the Damned", под чиито звуци залата почва бързо да се пълни. И така в края, вече в края всички са заели места си, за началото на Enemy of God - откриващата песен. Kreator не са от бандите, които приказват много, те предпочитат да ти отнесат главата и след това да си им благодарен затова. Преди песните Mille Petrozza крещеше "Eins, Zwei, Drei, Vier!" и касапницата започваше - като мошпита по едно време доби доста големи размери - от саундпулта почти до оградите, като естествено имаше и wall of death. Бандата скачаше през най-различни албуми, така че можеше да чуем едни от най-големите им хитове ( Extreme Аggression, Pleasure to Kill, Violent Revolution). А към края на концерта, когато дойде време за Flag of Hate на сцената се развя и знамето с логото на групата. Концертът приключи с Betrayer, като се надяваме, че ни няма се окажем предадени и ще бандата ще си изпълни обещанието, че ще се върне пак, когато прави тур обиколката си посветена на новия си албум.

Така приключи Sofia Metal Fest. Организаторите от BGTSC се бяха постарали за всичко, и що се отнася до влизане в зала, звук, банди, всичко беше на ниво. Може би това което може да се помисли за следващото издание както на този фест, така и на всеки друг е, че трябва да се погрижат за нуждите на хората, които не ядат месо. Може и да е някаква дреболия, но на всеки фест в чужбина, на които съм бил, дори да е някакъв по-малък има нещо за вегетарианци. А както се знае, ние в България сме си малко мрънкачи и за едно дребно такова нещо може да "нахраним" иначе едно толкова готино събитие.

Галерия със снимки можете да разгледате тук и тук

Автор: Димитър Тодоров
Снимки: Никола Петрас