mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2019
December
07
2019
December
07
2019
December
09
2019
December
19
2019
December
23
2019
December
27
2019
December
28
2020
February
20
2020
February
22
2020
February
26

Статии

Репортаж от Wolf Fest - Вълчата пътека 2019

Началото на август беляза така очакваното „пристигане” на истинско лято без литри дъжд. Май дори времето се е подготвило за едно много интересно събитие. Когато преди няколко месеца се появи информация, че ще има рок-фест в Челопеч, реакциите бяха смесени. Доста хора подходиха с недоверие към локацията. Къде е това? Как ще стигна до там? Скептицизмът се „стопи”, поне до известна степен, когато обявиха групите, сред които се открояваха имена като Cradle of filth и Pretty Maids.

Ето, че дойде и денят да разберем всъщност „тая работа ще я бъде ли?”. Моето лично преживяване започна още от пътуването до Челопеч с...влак. Истината е, че не се бях качвала от години, а според постоянните коментари, които се пишат за БДЖ, не бях изпуснала много. За щастие, бях приятно изненадана, че по линията до Карлово, минаваща през града, за където бях тръгнала, влаковете са нови и имат климатик, което си беше доста приятно на 32 градуса. Със слизането на гарата сякаш влязохме в една друга реалност, чисто, спокойно, подредено. Не бяхме много сигурни на къде трябва да тръгнем, но нямаше особено много опции, та успяхме да уцелим правилния път. Озовахме се в центъра на града, наскоро ремонтиран, с пейки и фонтанчета. Пред общината беше паркиран жълт училищен автобус, който преценихме (правилно), че ще ни заведе до мястото на събитието – парк Корминеш.

Със слизането ми направи впечатление усилената работа, която кипи навсякъде, хора с неоново жълти фланелки тичаха един през друг и се грижеха всичко да бъде наред, когато феновете влязат. Изграденото пространство беше доста интересно, не очаквах, че ще видя масички и пейки разположени точно срещу сцената. Странно за метъл концерт, но пък в жегата, беше доста приятно да има къде да седнеш да пиеш една ..вода (или бира).

И така около 17:20 беше време да отбележим началото на първото издание на Wolf Fest Вълчата пътека. На сцената се появиха Sakar. Младата група от Хасково, въобще не се пестеше, въпреки че пред сцената все още имаше доста малко хора, предвид, че петък е работен ден и доста дойдоха в по-късните часове. С 40-минутния си сет, момчетата успяха да събудят типичния дух, характерен за такива събития и да направят атмосферата, каквато би следвало да бъде.

sakar

Само след 10 минути, сцената беше подготвена за добре познатите и обичани Krossfire. Те са били подгряващи на много банди, имат участие и във фестивали като Hills of rock и Varna rock. Водещата на събитието – Ернестина Шинова, ги приветства и обясни на феновете, откъде могат да си купят тениски на събитието. Пловдивчаните, в типичния за тях стил – смесица между пауър и прогресив, раздвижиха увеличаващата се вече публика и доказаха, защо са толкова харесвани. Открояваха се доста техни фенове, носещи фланелки с логото на групата. А фестивалният дух вече вреше и кипеше. След заслужени аплодисменти на почитателите, бандата се оттегли от сцената като благодари за подкрепата.

Krossgire

Малко след 19 дойде време и за първата международна група на феста, а именно - Silked & Stained, представени като „гръцките Rainbow“. Те имат зад гърба си един студиен албум, издаден през 2017 - "Love On The Road". Мелодичната банда, само показа защо в Гърция се раждат толкова много световноизвестни групи, а феновете оцениха подобаващо енергията им и хъса, с който се раздаваха на сцената. Хард рок звученето им напомняше на доста класически парчета, но се усещаше и елемента на лично творчество, а по реакциите на събралите се хора, си личеше че определено това няма да е последното гостуване на атиняните у нас.

SILKED AND STAINED

След кратка пауза за пренареждане на сцената, беше време да се срещнем със Scarlet Aura. Ръмънската банда е много добре позната у нас, с клубните си и фестивални участия, и определено е сред любимците на феновете. Предвождани от чаровната си вокалистка, бандата изпълни едночасов сет, който мина като един дъх. Малкото пространство пред сцената вече се напълни с хора, които пееха, куфееха и се раздаваха, докато други предпочетоха да си останат седнали на масите, и оттам да се наслаждават на румънците. Хеви метъл звученето и известната прилика с Doro Pesch , накараха дори хората, които не бяха чували групата да се раздвижат и да усетят енергията, бликаща от сцената. Под залязващото слънце, Scarlet Aura, се оттеглиха от сцената и обещаха, че скоро ще се върнат отново.

Scarlet Aura

Неусетно се приближихме и към кулминацията на вечерта в лицето на така очакваните от феновете Cradle of filth. Поради проблеми свързани с липсата на голяма част от багажа на бандата, шоуто се забави с около час, за което разбира се не можем да виним никого (освен авиокомпанията). Все пак, за наше огромно щастие, групата излезе на сцената и по нищо не личеше какво е преживяла през деня. Още от първата нота на интрото „Once Upon Atrocity“, британците ясно показаха какво ще се случи тази вечер. Откриващите песни бяха „Thirteen Autumns and a Widow“ и „Cruelty Brought Thee Orchids“ от албума „Cruelty and the Beast“ (1998). Dani Filth и компания до такава степен владееха публиката, че никой не можеше да откъсне очи от случващото се на сцената. Последваха Beneath the „Howling Stars“ и „Malice Through the Looking Glass“. Чухме и „Heartbreak and Seance“ от последното издание на бандата, излязло през 2017 – „Cryptoriana – The Seductiveness of Decay“. Иронично лятото въобще не умираше бързо, („Summer Dying Fast“), но пък песента звучеше епично под ясното небе. Последва и една от кулминациите в сета на бандата, а именно „Nymphetamine“. Събралата се публика вече беше в пълен екстаз, а гласът на Dani Filth, определено поразяваше с неподправена мощ. За съжаление, както всяко хубаво нещо и това имаше своя край, който между другото дойде прекалено неусетно. Песента „From the Cradle to Enslave“ беше последната, на която публиката се наслади. Под нестихващите аплодисменти и гората от ръце, Cradle of filth се поклониха и благодариха на феновете и организаторите. Мисля, че всеки остана повече от доволен от представянето им. Независимо дали човек ги беше гледал преди или се сблъскваше за пръв път с мощта им, определено преживяването да ги чуеш сред тази уникална природа, под звездите и красивата августовска луна, беше несравнимо.

Cradle Of Filth

И така първият ден на Wolf Fest Вълчата пътека приключи. Беше време да съберем малко сили и да се впуснем във втория, защото той определено обещаваше да е не по-малко интересен, динамичен и страхотен.

След като презаредихме батериите (поне до известна степен) беше време да се върнем в парк Корминеш за ден Втори.

Малко след 5, жегата беше в разгара си, а настроението – на макс. На сцената стъпи и първата група за вечерта, а именно – Abstraction. Личеше си определено, че момчетата бяха в свои води и нямаше как иначе да бъде, все пак бяха само на няколко километра от родния си град Златица. Енергията им беше заразителна и посрещаше вече събиращите се хора с ударна доза прогресив. 30-минутният им сет не остави съмнение, че бандата има амбиции да се развива.

Abstraction

След кратка пауза на сцената се качиха Wild souls, макар в първоначалната програма да беше обявено, че втори за вечерта ще бъдат Конкурент. Не стана ясно защо се наложи тази промяна в графика. Гърците от Кавала забиха подобаващо, за да сложат още една точка в полза на моето твърдение за силата на гръцката рок и метъл сцена. Те имат зад гърба си 2 албума – „On the Road“, издаден през 2013 и „Game of Love”, излязъл през 2016. Мелодичният им рок, определено допадна на публиката, която ги прие топло, а те обещаха скоро да се върнат отново.

wild souls

Малко преди 19 часа беше ред да видим и Конкурент. Най-обичаната българска група, за каквато те сами се определиха преди концерта във фейсбук, е добре позната на публиката от множеството клубни участия из страната и участие в редица фестивали, сред които и Hills of rock. Чухме „Върни се”, „Аз съм твоя конкурент”, „Родени за рок” и разбира се добре познатата на всички „Дай ми време”. Дали са най-обичаната банда у нас не знам и не се наемам да давам такива квалификации, но определено по-голямата част от публиката се забавляваше и пееше с тях.

Konkurent

Дойде времето да посрещнем на сцената и германските хеви метъли Axxis. Още с първите акорди на „Monster hero“ феновете се раздвижиха и запълниха мястото пред сцената. Песента е едноименна с последния албум на групата, издаден през 2018. Чухме “Heaven in black“ и „My little princess“ от „Back to the Kingdom“ (2000). Съвсем тематично докато слънцето залязваше над планинските масиви, зазвуча инструменталът „Trash in Tibet“. Публиката не спираше да аплодира и да пее заедно с групата, а те очевидно също си изкарваха страхотно. На сцената през цялото време си беше „Little War“. И макар да нямаше помен от „Heavy rain“, песента донесе единствено радост на феновете. Както всяко хубаво нещо, така и сета на Axxis мина прекалено неусетно и преди дори да разберем, те обявиха че ще изпълнят последната песен за вечерта – “Kingdom of the night”, от едноименния им първи албум, издаден преди точно 30 години. Публиката ги изпрати с бурни аплодисменти и скандирания.

axxis

Нямахме много време да си поемем въздух, защото минути преди 22 часа, на сцената се качиха и хедлайнерите за вечерта. Pretty Maids, са много обичани от публиката не само в България. Те бяха и основната причина да видим доста чужденци във втората вечер на фестивала, сред които имаше и цял автобус от Гърция. Без излишно губене на време, те директно започнаха смазващо. “Mother of all lies” прозвуча и „призова” тълпата да се приближи до групата и да запълни цялото свободно пространство пред сцената. “We came to rock” от далечната 1987 зададе много на място въпросът “Are you ready to explode?”, който определено беше риторичен. От същия албум чухме и “Yellow rain”. Лиричната “Please don’t leave me” беше съвсем в унисон с появилата се луна в звездното чисто небе. Сетлистът беше доста разнообразен и обхващаше, както по-стари парчета, така и песни, издадени след 2010 – „Pandemonium“, „Bull’s eye“, „Little drop of heaven“ . „Back to back“ и „Lovegames“ бяха последни, преди датчаните да се оттеглят от сцената. Всички знаехме обаче, че ще има още. Публиката не спираше да крещи и да скандира името на Pretty Maids, а те определено бяха не по-малко доволни от шоуто. Последва бис – „Future world“ и „Red Hot & Heavy“, което беше и последното парче за вечерта. Групата се сбогува с екзалтираната публика и обеща, че ще се върне отново. А дотогава, не ни остава нищо друго освен да чакаме новия им албум – „Undress Your Madness“, който ще излезе през ноември.

Pretty Maids

И така, първото издание на Wolf fest Вълчата пътека вече е в историята. Преживяхме много емоции и чухме много хубава и разнообразна музика под жаркото слънце в парк Корминеш. Въпреки скептицизма и недоверието, събитието се случи и беше повече от прекрасно. Не ни остава нищо друго, освен да очакваме с нетърпение следващата година и да се видим отново там – с прекрасни групи и атмосфера, и още повече хора.

В галериите ни можете да намерите всички снимки от първия и втория ден на Wolf Fest - Вълчата пътека!

Автори: Гергана Попова, Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас