mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър
2018
June
19

    STING

    Античен театър
2018
June
20

    STING

    Античен театър

Репортаж от концерта на ACCEPT и PROJECT ARCADIA - 20.10.2012

Колкото и да дрънкат пуританите глупости от рода на "ACCEPT без Udo Dirkschneider не са ACCEPT", "Mark Tornillo е слаба ракия, Udo си е Udo" и останалите безкрайно ненужни и интелектуално осакатени анализи за певческите качества и на двамата, фактите сами говорят - откакто ACCEPT се събраха преди малко повече от две години, вървят само нагоре и живеят своята втора младост. Последното може да се потвърди от всеки, който е гледал поне веднъж на живо групата напоследък - трудно ми е да се седя за имената на повече от три други банди, които свирят на живо с такава изгаряща страст, изживявайки всяка една нота от всяка една своя песен и по този начин, разпалвайки една неповторима енергия у феновете - без значение дали са 800 или 80000.

След изминалия уикенд, броят на концертите на ACCEPT, на които съм имал щастието да присъствам, нарастна на 7 (да, седем). И не просто се надявам, а съм абсолютно убеден, че числото ще набъбне още по-значително с времето, защото винаги преди поредния концерт вълнението и нетърпението у мен ескалират, все едно ще ги гледам за първи [или пък за последен] път. Предполагам това е нещо съвсем нормално, щом става дума за любимата ти група, нали?

Accept

Третата част от турнето в подкрепа на все още пресния "Stalingrad" започна от Атина, след което в няколко последователни дни то щеше да премине през целия Балкански полуостров. Още при обявяването на датите, дяволчето в мен взе пресметливо да смята на колко концерта мога да отида и в да рисува кръстосващи съседните държави маршрути. Обаче натовареното ми ежедневие си каза думата и в крайна сметка, успях да посетя две шоута - тези в Солун и в София, в два последователни дни. Както се оказа след това, трети концерт след тези два щеше да бъде пагубен за тялото ми.

В ранната петъчна утрин, пакетирал най-необходимите вещи и погълнал една конска доза кафе, се насочих към автогарата. Петте часа в автобуса ги прекарах с книга в ръце и слушалки в ушите, а пристигайки в Солун, моментално свалих коженото яке, защото там лятото все още продължава[ше]. За разлика от пътуването през януари за концерта на SEPTICFLESH, сега бе над двайсет градуса и разходката из града бе далеч по-приятна. Следобедът премина в едно заведение на вече добре познатия ми Площад на Аристотел, като преди това бях успял да посетя Бялата кула [където е лежал Капитан Петко Войвода в годините, когато кулата е била затвор], да се видя с няколко приятели от Солун и да купя разни сувенири. С наближаването на вечерта и настъпващия здрач, реших, че няма да е зле да се насоча към залата - Principal Hall Theater, че току-виж станала някоя изцепка и закъснея за концерта. Хванах такси и няколко километра по-късно бях оставен в някаква индустриална зона, където по нищо не личеше, че наоколо има клуб, но пък един нетипичен за това място автобус ми привлече вниманието и реших, че това вероятно е тур-буса на ACCEPT. Подминавайки го, се озовах на входа на някакво заведение, пред което на малка масичка Peter Baltes и Stefan Schwarzmann пиеха бира. Peter забеляза висящия на врата ми badge oт фенклуба и ми махна в знак, че съм добре дошъл да се присъединя към компанията им. Следващият половин час премина в майтапи и веселба, учихме се да говорим български, немски и българо-немски, а по-едно време се появиха и Wolf Hoffmann и тур-мениджърът Frank и след задължителните общи снимки, четиримата се прибраха в тур-буса, а аз убих още малко време [и малко евро] на [все още] богатия merchandise щанд.

accept-constantin-pic

С известно закъснение, около 21:00, на сцената се качи и подгряващата от гръцка страна банда. Така и не научих името им, а честно казано, не бе от особено значение и да го научавам, тъй като изпълнението им беше на доста ниско ниво - стояха статично, свирещи клиширан [и доста кастриран] пауър, като изпълнените няколко песни за трийсетина минути не ме впечатлиха въобще. Когато слязоха от сцената, въздъхнах с облекчение.

- Баста! Достатъчни ми бяха и малкото ви парчета, до свидания! - казах си и зачаках в готовност да заема първото освободило се място на оградите.

Това не отне много време, тъй като в момента, в който голяма част оттълпата пред сцената се насочи към бара, аз се залепих отпред и проследих саунд-чека и цялостното декориране на сцената в тематиката на обложката на "Stalingrad". За радост, музиката, която звучеше от уредбата, бе съставена все от парчета на любими изпълнители, като след края на "You've got another thing coming" на JUDAS PRIEST, прожекторите изгаснаха и след гръмък фенски вой и кратко интро, ACCEPT стартираха мощно с две парчета от aктуалния албум - скоростната "Hung, Drawn and Quartered" и изпепеляващата с чудесната комбинация от мелодични фрагменти и стържещи рифове "Hellfire". Последваха няколко класики - "Restless and Wild", "Losers and Winners" и жестоката "Breaker". Mark Tornillo се справяше великолепно със старите парчета, а където имаше възможност и импровизираше като по този начин песните от времената с Удо придобиваха нов, актуален и изненадващо интересен вид. Не можеше да бъде подмината и едноименната химнова "Stalingrad", след която жестокостта продължи с "Bucket Full of Hate". Долу-горе по това време започнах да усещам, че губя гласа си, но това не ме спря и продължих да викам, скачам и пея с пълна сила. Феновете покрай мен също бяха изцяло потопени в казана горяща стомана, наречен ACCEPT и даваха всичко от себе си в името на невъзможната задача да се заглушат рифовете и солата на Wolf и неистовите писъци на Mark. ACCEPT видимо се забавляваха на сцената, усмивките не слизаха от лицата на петимата, а минутите и парчетата се изнизваха едно по едно като зърна на броеница - чухме вълшебната "Neon Nights", осъждащата наркотиците "Bulletproof", надъхващата "Aiming High" и хедбенгърските "Pandemic" и "Fast as A Shark". След което групата се прибра зад кулисите, но само за кратък отдих, защото още няколко от най-желаните и абсолютно задължителни за концерт парчета на ACCEPT все още не бяха изпълнени - "Metal Heart", например. Точно с нея стартира двайсетминутният бис, състоящ се още от стегната "Teutonic Terror" и най-големия хит в кариерата на групата - "Balls to the Wall". След края на последната бях наясно, че концертът е приключил, а ако можеше да ме погледнеш отстрани, щеше ясно да видиш, че резултатът от двата часа куфеене, крещене и скачане представляваше едно ухилено до ушите, но подгизнало от пот същество, едва стоящо на краката си и издаващо нечленоразделни звуци в опитите си да говори. Но пък чувството и преживяната емоция от такова жестоко шоу са незаменимите [за мен] в случая неща.

Accept

Нямах сили за нищо повече, освен да се прибера в хотела и да се наспя. Събудих се малко преди обяд на другия ден, неописуемо схванат, а хъркането, излизащо от устата ми, трябваше да се нарече 'глас'. След бърза закуска, силно кафе и лека разходка в центъра на Солун дойде време да потеглям към България, та нали ми предстоеше още един концерт. Замислих се, след като сега съм в такова състояние, какво ли ще представлявам на следващия ден след още едно шоу на ACCEPT.

- Довечера, никакво викане и куфеене...или поне малко по-кротко... -обещах си наум, залъгвайки се, че подобно нещо е възможно.

Пътят наобратно бе тежък - изминалата вечер бе отнела силите и гласа ми, а главата ме болеше жестоко. С влизането в България ми дойде идеята да не се прибирам веднага в София, а да се отбия през Мелник, та да се разведря малко. И без това не бях ходил преди там, а по принцип обожавам да ходя по места, на които не съм бил никога преди - по този начин екскурзията за концерт придобива някакси нова и неповторима стойност. След няколко освежителни часа в Мелник, запасен с бутилка от прочутото мелнишко вино, и в далеч по-добро физическо състояние, пътувах към София, а в късния следобед вече си бях вкъщи. След бързия душ и скоростната вечеря влязох в първото видяно такси, което бавно и мъчително запробива своя път в задръстването към столичната зала "Универсиада". Когато все пак пристигнах пред залата, се изненадах колко голяма тълпа се е събрала, предвид оставащите над два часа до началото на концерта, но това беше само хубав знак за това, че "Универсиада" ще се напълни. Както в последствие и стана.

Project Arcadia

Честно казано, личните ми очаквания за цялостната програма на вечерта бяха доста по-високи от онази в Солун. Най-малкото, защото съпорт нямаше да е местна аматьорска група [чието име все още няма значение], а една постоянно развиваща се, надъхана и изключително качествена банда - PROJECT ARCADIA. Това беше първото им концертно участие с невероятния Urban Breed (ex-Tad Morose, ex-Bloodbound, Trail of Murder) [Прочетете интервю]. А половиният час сценично време на PROJECT ARCADIA май се оказа доста малко, защото феновете по никакъв начин не показаха, че чакат края на изпълнението им, а бяха изцяло потопени в него.

Project Arcadia

Чисто новите "Formiddable Foe" и "Here to Learn" дадоха ясно да се разбере, че предстоящия албум 'Time of Changes' ще е нещо много, много специално и на високо ниво, а изненадващите кавър-версии на "Don't Talk to Strangers" на DIO и закриващата priest-oвска "А Touch of Evil" допълнително раздвижиха все по-нарастващата тълпа в залата. Почеркът на Urban си пролича ясно с малките, но качествени промени в "Shadows of the Night", а самият той така се наслаждаваше на музиката и феновете, че леко се засуети по време на "Not My Destiny", но почти никой не забеляза това.

Project Arcadia

PROJECT ARCADIA дадоха неповторимо начало на вечерта и повдигнаха по блестящ начин заряда преди старта на шоуто на ACCEPТ. Те от своя страна не закъсняха с излизането си на сцената и точно в 21:00 презентираха пред българските се фенове абсолютно същото шоу като това в Солун. Голямата разлика, обаче, беше публиката - българските фенове за пореден път се доказаха като едни от най-лудите и отдадени към музиката на любимците си. В началото на концерта, малко след откриващите "Hung, Drawn and Quartered" и "Hellfire", разбрах, че тази вечер няма как да куфея и затова реших да заема позиции на трибуните, откъдето, както се оказа малко по-късно, звукът беше прекрасен и нямаше кой да ме бута, блъска и да ми пречи да се наслаждавам на шоуто на ACCEPT.

Accept

Не прежалих и болното си гърло и до края на концерта не спрях да пея текстовете на убийствените "Monsterman", "Aiming High", "No Shelter" и т.н. Освен всичко друго изцяло се наслаждавах и на невероятната българска публика - на над 3000-те чифта вдигнати високо ръце, на подскачащите в перфектен синхрон тела, на веещите косите си фенове дори на най-задните редици в залата, на многобройните деца с тениски на ACCEPT, доведени от родителите си. Реших, че започнах да разбирам до голяма степен думите на Wolf, че за групата най-важни са феновете и това те да са доволни. В заключение, макар и до болка клиширано, мога да заявя, че който не е присъствал на концерта на ACCEPT в София, жестоко трябва да съжалява за това.

Accept

"Balls to the Wall" завърши, ACCEPT се поклониха, прегърнали българското знаме, благодариха ни за подкрепата и се прибраха. След концерта срещнах доста прятели пред залата, които пламенно споделяха емоциите си от вечерта, някои гордо ми показваха извоюваните в тарапаната перца, палки и прочие сувенири, а аз така и не успях [дори за протокола] да видя едно нацупено лице, нито да чуя някой безразличен коментар - концертът беше убийствен и всички споделяха това мнение.

... a още същата вечер Mark Tornillo бе написал във Facebook профила си - "The crowd in Sofia flat out Kicked Ass ! Love you guys !".

Пълна галеря със снимките от концерта можете да разгледате тук

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас