mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на SABATON, ALESTORM и STEELWING

Преди малко повече от една година Sabaton  гостуваха за втори път в България. Трогнати от топлото посрещане те обещаха, че ще се върнат отново с цялото великолепие на едно истинско хедлайн шоу. И ето 11 месеца по-късно благодарение на ABV Pro те се завърнаха „от фронта”, при най-обичащата ги публика и то заедно с Alestorm. Позволявам си да кажа най-обичащата публика, защото до сега чак на такова чудо не бях ставала свидетелка. Дори групата унемя от горещото посрещане. Нека ви разкажа за тази битка от началото и в най-малки подробности.

16 ноември бе един от последните красиви и топли дни, който още с първите си слънчеви лъчи  предвещаваше един невероятен и паметен ден. Всичко започна някъде към 14:00 в софийския магазин Camoflage. Там шведската дивизия бе посрещната от своите български панзер батальони и бе сформиран един „скромен” meet and greet. Всеки фен се сдоби с автограф и снимка, а на групата бе подарен един чисто нов макет на танк „Panzer III als Tauchpanzer”. След като срещата приключи, феновете се запътиха към зала Христо Ботев, а групата се възползва от случая, че са попаднали на правилното място и си напазарува. Но все още никой от шведската шесторка не знаеше и не преполагаше, на какво посрещане ще станат свидетели, въпреки че това щеше да им бъде третото гостуване.

155775_10150104819222652_758977651_7235599_4552479_n

С наближаването на вечерта трепета у феновете нарастваше и адреналина им се покачваше. Първите „жертви” очакваха вратите на бъдат отворени за да атакуват фронтовата линия. Някъде към 19.00 часа вратите на залата бяха отворени и за секунди първите редици пред оградите вече бяха заети, и нетърпеливата тълпа вече скандираше.

Малко след 19:45 залата бе огласена от вой на сирена, и на сцената се качиха момчетата от младата шведска група „Steelwing”. Младоците бяха като усмивки от старите ленти. Изглеждаха точно, както Iron Maiden в началото на 80-те: клинове, кецки, елечета и свиреха типчния 80-тарски чист, и неподправен Heavy Metal. Steelwing изпълниха 6 песни от дебютния си албум „Lord of the Wasteland”. Последната песен от сета им бе „Roadkill (...Or Be Killed)”. Вокалът и част от музикантите напуснаха сцената замалко. Остана само единия китарист, който изпълни началното китарно соло на песнта в компанията две сигнални лапми, които осветяваха залата. Вокала Riley изкочи гол до кръста на сцената заедно с другите си колеги и взривиха публиката, която ги прие изключително радушно. Малко преди края на песента, на сцената се качиха част от крюто, запращайки в лицето на единия китарист пластмасова чиния с торта, по случай рождения му ден. Това бе и края на участието на шведите за тази вечер, групата се сбогува с публиката точно в  20:21.

IMG_2548

Терена бързо бе разчистен за следващата група, която също се оказа много чакана банда. За това само 13 минути след каря на Steelwing, Alestorm вече бяха превзели сцената. Точно в 30:34 под бурните скандирания на феновете на Alestorm, Intro-то вече ни приканваше да посрещнем кралете на шотландския пиратски метъл. Родните фенове успяха да се докоснат до музиката на любимците си още в началото на зенита си, издали едва втория си албум. Christopher Bowes обяви, че ще можем да се насладим на творчеството им цели 45 минути. Така Dani Evans, който свиреше с китара signature на Dimmebag Darell, Peter Alcorn, Christopher Bowes, и Gareth Murdock побързаха да взривят залата с „Heavy Metal Pirates”. Феновете на групата сформираха хорца и заскачаха жизнерадостно. Шотландската четворка без излишна загуба навреме ни поднесе „Wenches & Mead” от дебютния си албум „Captain Morgan's Revenge” от 2008. След „Wolves of the Sea” последва „The Huntmaste”, която Christopher  посвети  на всички присъстващи, които не смятаха да останат трезви. С напредването на времето хорцата на спираха,  а веселието се носеше из Христо Ботев като есена мъгла. В цялата зала не видях нито едно намръщено лице, всички се забавляваха от все сърце. Заради хубавата музика, заради чудесните групи и заради страхотния звук в тази зала, която с годините се бе превърнала в кошмар за феновете и асоциация за лош звук. Е за пореден път ABV Pro доказаха, че ако нещата се вършат като хората в тази зала може да се докара хубав звук .

IMG_2730

В зала Христо Ботев продължаваше да се носи античната атмосфера на шотландския пиратлък, а Alestorm продължаваха да ни разхождат в техния свят на веселие, пиене и пиратски живот. Последваха „Nancy the Tavern Wench”, която забави малко иначе бушуващото море от коси и „The Quest”. Всички осъзнаваха, че краят за шотландците наближа и искат не искат трябва да се разделят с тях. Ето защо овациите ставаха все по-силни и публиката скандираше все по-силно и гръмко „A-L-E-S-T-O-R-M. Групата определено беше очарована от феновете си. Преди началото на „No Quarter”, вокала апелира всеки да си намери дружка, с която да се впуснат в танц. И така всички захвърляйки тревогите се впуснаха отново в пиратският свят на Alestorm. „Captain Morgan's Revenge” бе и предпоследната песен за вечерта. Доста от присъстващите гледаха с тъга към часовниците и се питаха наистина ли толкова бързо минаха 45 минути?

„Keelhauled” бе последното парче, с което групата си взе своето довиждане с българската публика. Christopher повреме на песнта нахлузи на главата си една пиратска шапка, която му бе подхвърлена малко по рано от фен и на лириките:

„Take his money and his hat

He won't need them where he's gonna go”……

Я захвърли настрани потапяйки още повече публиката в света на лирически герой.

И точно 21:21 групата едвам слезна от сцената. Българската публика доказа за пореден път, защо е номер едно и защо групите дошли веднъж, няма как да не се върнат отново. Alestorm раздадоха част от своята „плячка” не феновете си, поклониха се и изчезнаха в тъмните недра на backstage-а. Останали доволни от шоуто Dani Evans, Peter Alcorn, Christopher Bowes и Gareth Murdock минути по-късно свободно се разхождаха из залата, раздаваха афтографи, снимаха се с фенове и правеха компания на момичетата от мърчандайза. И докато те се забавляваха из фенската маса, сцената трескаво се приготвяше за хедлайнърите на вечерта, а в backstage-а Sabaton притеснени от неизвестното се запътиха към сцената. Нямаше начин да не са, всяка една група преди участие е притеснена, никога не може да очкаваш какво ще се случи.

IMG_2726

Този път сцената беше пригодена точно за Sabaton. Голяма, просторна и простираща се на две нива. На втория етаж от ляво стояха клавирите на Daniel Myhr, отдясно барабаните на Daniel Mullback, а под тях имаше няколко реда лампи, които създаваха невероятна бойна атмосфера.

В 21:45 светлините угаснаха, само някой друг прожектор се прокрадваше в тъмнината. Българските панзер баталоьони вече с бойни викове огласяваха залата, нетърпеливи чакаха да посрещнат своите любимци. От колоните зазвуча и The Final Coutdown на Europe, което накара публиката още повече да полудее. Докато феновете дивееха и брояха оставащите минути до началото на концерта, Sabaton отстрани гледаха и загряваха. Точно в 21:50 двамата Daniel-овци се качиха на сцената и заеха своите позиции. Е не мога вече да опиша само с някакви си думи емоцията, която всички изживяхме и каква публика бяхме.

С началните акорди на „Ghost Divison” залата буквално се взриви. Всички заподскачаха, викаха повече от предела на възможностите си, а когато Joakim се появи имах чуството, че ще оглушея. Атомсферата бе повече от възхитителна, а звука почти перфектен. Ето най-накрая станахме свидетели на истинско 100 % „Сабатонско” шоу, за което специално бяха дошли фенове от Гърция. Самата група се вълнуваше много, защото зачитаха този концерт като първото им истинско хедлайн шоу и истински концерт тук. Още със самото начало шведите се развихриха.

IMG_2800

Втората песен бе „Uprising”, която е от новия им албум „Coat Of Arms”. Публиката не стихваше дори между песните, когато Joakim се опитваше да говори. На няколко пъти дори демонстрира как настръхва след като феновете се опитваха с глас и с тропане по земята да съборят залата.

Без забавяне групата поднесе пак от последната си творба „White Death”. Шведската шесторка вече вилнееше и дивееше с пълна сила из сцената. Имаха изключителен контакт с публиката. Усмивки, намигваня, искренна радост. Когато всичко това е истинско, а не поредното заучено отношение, фенската маса го усеща и всеки фен се раздва на 200 % . Всяка една песен бе изпята, нямаше значение дали нова или стара. Една група е истинска не само когато пише албуми, но и когато връзката с феновете й е изключително силна. Sabaton са точно такава група и го доказаха. Всяко едно обръщение на Joakim започваше с „My friends”, а феновете отвръщаха подобащо всеки път и ставаха все по-шумни от възможното.

Преди „Cliffs of Gallipoli”фронтмена на Sabaton, направи едно „откровение”, а точните му думи бяха:

When We Came Here was early 2009 and we still remember every second of that 45 minutes we had with you guys. We never had such a shock for a country we have never play before. I`m telling you, I don`t say this every night in every country”

След, което даде старт на песента, на която Joakim с усмивка на лице остави „малко” публиката да попее, защото тя и без това го заглушаваше. След нея дойде ред и на „40:1”. И двете песни успяха да ни пренесат в автентичната си атмосфера.

IMG_3045

Преди началото на следващата песен Joackim каза, че феновете са ги заляли с мейли по различните социални мрежи с молбата да изпълнят следващата песен. И с думите „My Friends..The Final Solution” се обърна към Daniel Myhr, който засвири началните нежни и пропити със сълзи клавири. Разбира се цялата зала ехтеше от фенските гласове, които пееха редом с шведския вокал. Joakim спомена, че всеки път като дойдат тук си спомят колко сме били диви и са си казвали как няма накъде, но ето че и този път сме ги били изненадали. Не пропусна да каже, че тук сме най-страхотните фенове и се раздаваме на 100 % и колко мило им станало като им подарили умаления макет на танка. След, тези думи можете да си представите каква шумотевица от викане, тропане, пляскания и скандирания настанха. Ако залата не се бе напукала до тогава, то в този момент бях убедена, че стените се пропукаха.

Последваха една от любимите класики „Attero Dominatus” и най-накрая чухме на живо „Rise of Evil”, по времето на които публиката отново бе близо до прага на лудостта.

Вокалът не можа да остане бездушен и този път свалайки очилата той отново се обърна към феновете, докато останалите от групата гледаха доволно и искрено се радваха на прекрасната нощ, и чудесната публика. Joakim Broden отново се обърна към публиката и преди да успее да каже нещо всички почнаха да тропат по пода и да скандират „Sabaton”. Joakim поклати невярващо глава и показа ръката си и как за пореден път го караме да настръхне. След като успя да успокои обстановката се „обясни” в любов и признателност към българските фенове. Каза, че искрено се радва както той , так и останалите че са тук, че ни има, че сме най-страхотните и че много ни обичат, и отново подчерта че това не го казва всяка вечер, не го казва навсякъде. И пак бе заглушен от възторжени писъци и свиркания.

Последва отново от новия албум песента „Saboteurs”  , тя успя да върне малко по-забавеното темпо от „Rise Of Evil” и лиричните отклонения. Не знам, защо някои хора не харесват тази песен, но тя определено поддържаше настроението и се пееше от почти всички, а на живо звучи просто убийствено.

IMG_2927

Следващата песен започна с леко пригласяне от фронтмена на шведите и попита, дали песента е позната на публиката. След мощно изкрещяване „Swedish Pagans”, всички в купом запяха

„О-о-о-о-о, О-о-оооооо”

„Price of a Mile” подържаше огъня в неуморимите българските войни, за да стигнем и до първия бис за вечерта „Coat Of Arms” от едноименния албум. Песента предизвика бурен възторг и някой подхвърли на Joakim бъларско знаме. След като го поноси малко на рамото си, вокала го закачи на микрофона.

За следващата песен Сабатонци поискаха малко помощ. Призоваха всички в залата да скачат и да пеят с пълни гърла и групата засвири началото на „Primo Victoria”. Цялата зала се разтресе отново и като че ли батальоните успяха да предизвикат леко земетресение. Joakim отново взе знамето, което бе паднало на пулта и го закачи на микрофона си. Публиката през цялото време подскачаше, от всички струеше нестихваща енергия. И коато дойде време групата да обяви последната си песен от сетлиста, всички се възпротивиха. Joakim погледна и каза, че остава една последна песен, както казах всички се разпротивиха. Тогава фронтмена попита какво да прави,  дали да наруши сетлиста и да му тегли една. Всички извикаха одобрително, тогава Joakim посвети следващата песен на „Panzer Battalion Bulgaria” и изпълниха любимата на всички „Panzer Battalion”. На сцената се появи още едно знаме, което вокала закачи на гърба на Oskar , а другото което вече бе на сцената сложи на своето рамо.

Всяко хубаво нещо има своя край, неусетно и на това събитие дойде края. Преди да си тръгнат гурпата изпълниха последната си песен която е медли от „Metal Machine” и „Metal Crue”. Шведския вокал слезе долу при публиката и се здрависа с всеки от фронтовата линия. Отзад между двамата Daniel-овци където се простираше трансперанта на групата се появи българския трибагреник, а на шведското знаменце на барабаните на очарователния Mullback сложиха друг трибагреник. Края бе също толкова величествен и невероятен колкото цялото шоу досега. Групата си взе подобаващо довиждание с българските си войници, като им раздаде сувенири и си направи групова снимка пред публиката.

IMG_3046

На никой не му се вярваше, че е дошъл края, и никой не искаше да си тръгва. Скандиранията продължаваха няколко минути след това.

Невероятен концерт, от емоционална гледна точка. Невероятен концерт от професионално и организационно ниво. Един истински концерт, с истински думи и чуства, без заучени фрази и фалшиви усмивки. И ако досега не сте били особен фен на Sabaton, но сте били на този концерт, то със сигурност сте станали фен на групата. Защото са невероятна група, защото са невероятни хора.

И ако досега асоцоацията за лош звук беше зала Христо Ботев, то ABV Pro доказаха, че когато си вършиш работата, проблеми няма да имаш. Преместването отново изигра добър късмет за организаторите.  Залата се оказа достатъчна за да побере всички желаещи и да допринесе за страхотната атмосфера на едно Сабатонско шоу.

Последните ми думи ще са следните: Тези от вас , които не бяха могат да съжаляват. Това събитие си заслужаваше да се види дори само заради това,  че подобно шоу и всеотдайност българския метъл фен отдавна не е виждал.

Галерия от концерта можете да разгледате тук.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас