mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концерта на SAMAEL. MELECHESH, KEEP OF KALLERSIN, MINKUS, DARK END и FLUXIOUS (10.09.2011)

Малко закъснях с репортажа, но какво да ви кажа.... беше мнооого тежка нощ! След задушевния и размазващ концерт и after party-то, което продължи до 5:30 сутринта , ми трябваха поне 3 дни за да успеея да се съвзема.

Макар, че не бяхме многобройна публика изживяването беше запомнящо. Как няма да бъде? Кога друг път една от любимите ти групи ще е на ръка разстояние? Признавам на моменти не се дишаше и беше топло като в Aд. Сцената беше малка, но това не попречи на групите да се раздадат напълно. За това обичам клубните концерти! До болка ми е писнало да гледам групи, които свирят по протокол, без емоции, без истинска радост. Просто излизат свършават си работата, казват довиждане, казват че сме най-страхотната публика, вземат си парите и довждане. Е, тази вечер не беше така! Това си беше едно истинско изживяване, ако искаш влизаш в мелето, ако искаш седиш отстрани и наблюдаваш от високо, ако искаш си говориш с някой от бандите. Не бяхме над 500 души, за това пък всички се раздадоха като за 1000. Може би единственото, което ми направи лошо впечатление беше прекаленият басов звук – неподходящ .

Концертът започна с един час по-късно заради забавяне на групите, но феновете вече бяха загряли. Точно в 20:00 часа на сцената излязоха FLUXIOUS, които бяха добавени в последния момент. Тук е моментът да кажа, че Joana Desfosses имаше наистина хубав глас, но групата никак, ама никак не се връзваше на общата картина. Звучаха като джаз група с метъл елементи. Хората не бяха много ентусиазирани, но ги изслушаха с търпение. Швейцарците изпълниха почти всички песни от дебютния си албум „"WHY SO SERIOUS ? " . След около 30 минутно изпълнение FLUXIOUS, предостъпиха сцената на вече познатите ни DARK END.

picture 095
Както знаете италианците ни гостуват за втори път тази година. Момчетата представиха същото сценично шоу като предното си гостуване. Разбира се беше отново наслада за очите. DARK END успяха да създадат атмосфера подходяща за концерт на SAMAEL. Отново свещникът пентаграма беше запален, чершафа оплискан с кръв висеше на стойката на микрофона на Animæ, бодливия венец и черни ръкавици наподобяващи клони бяха част от костюма му. Макар мрачната си музика и адските песни, всички се увериха, че италианците бяха изключително дружелюбни, усмихнати музиканти, които се радваха на всеобщия интерес към тях. Мога да ви уверя, че DARK END имаха доста фенове сред публиката, даже някои мои познати бяха дошли само заради тях!

picture 179

Времето летеше и всички очакваха следващата група да е KEEP OF KALESSIN, но вместо тях на сцената се качиха MINKUS. Тогава всъщност всички разбраха , че има една група в повече. И докато групата се приготвяше да изсвири песните си, на сцената се появи една много слабичка и привидно бойна мадама. Като жена почти никога не съм казвала нищо добро за други индивиди от този пол (женска солидарност), но тази девойка ми скри шапката!

picture 331

Очаквах да запее като вокалистката на FLUXIOUS, но вместо това Gabi Varela (вокалистката на MINKUS) като отвори уста излезе един ОГРОМЕН и БРУТАЛЕН глас, който звучеше доста hard core-neo metal. Всъщност не можех и да очакавм да излезе нещо стил ала Simone Simons, Gabi беше цялата в татуировки и половината й глава беше обръсната. Фронтдамата постянно подскачаше и дивееше, подканяйки публиката да се включи във вече нажежаващата се обстановка. Накрая предизвика истински фурор, събличайки тениската си и оставайки по бельо. Имаше доволни сред публиката. След края на сета на групата, всички можеха да се убедят, че и тя е една доста мила татуирана дама.

picture 392

Най-накрая настъпи времето на големите групи, а температурата се покачваше много стремглаво, но това не беше нищо до момента, в който KEEP OF KALESSIN излязоха на сцената. Норвежците гостуваха за втори път и фенската им маса определено бе по-голяма. Лично аз ги очаквах с нетърпение. За съжаление звукът на техния сет не беше никак добър. Но пък мога да ви уверя, че групата свиреше като за световно, а погото което се вихреше пред сцената беше доста брутално. Останалите които не бяха в тази касапница пригласяха на Thebon. KEEP OF KALESSIN наблегнаха на последния си албум, изпълнявайки цели 5 песни от него. Останалите бяха от „Kolossus" и „Ascendant". Сцената беше доста тясна и адреналина на музикантите се покачваше, за това Obsidian C почна да се катери по мониторите и да се здрависва с хората от „втория етаж". Това изпълнение ме остави без дъх от това че беше истинско удоволствие да наблюдавам групата как се раздава, и от това че атмосферата вече беше доста задушевна. Всички бяха като включени в контакт, откъде я намираха тази енергия за мен беше загадка. След края на изпълнението си групата се здрависваше с феновете си, а други излязоха да отмарят на вън, защото това далеч не бе края на вечерта.

picture 605

Часовникът показваше 23:00 и съвсем малко ни делеше от времето отредено за MELECHESH. Само след 10-тина минути, ориенталски мирис се разнесе из клуба, който предвещаваше, че е настъпил момента за екзотичен метъл с елементи напомнящи за древните цивилизации. За съжаление и при тях звукът никак не беше на ниво. Пак казвам не знам дали от моята локация, защото така и не я смених до края, но звука просто като че ли издишваше. Разбира се, това не попречи на тези, които бяха там за да се забавляват да го направят. Ето защо си имаше и пого, и публиката пееше заедно с Ashmedi. MELECHESH се разходиха из дискографията си. Като, че ли второто гостуване на групата в България беше съпроводено с много по-добра реакция от публиката. Първото гостуване на израелците беше през януари като съпорт на NILE, ако публбиката тогава ги наблюдаваше с интерес, то вече имаше такива, които знаеха песните им на изуст. Както при DARK END, така и тук шоуто им мина по същия начин като първото гостуване на групата. Единствената разлика беше в китаристите, имаха нов басист и гост китарист. Времето летеше доста неустено и отредените им 40 минути много бързо минаха. Докато музикантите се сбогуваха с българската публика, някои вече нетърпеиво пушеха и чакаха на сцената да излязат SAMAEL.

picture 756
И ето най-накрая дойде този момент, сцената бе покрита със завеса и облак дим се разнесе из клуба. Завесата леко прозираше и можеше да се видят четри силуета заемащи позиция. Независимо, че публиката не беше колкото на първия им концерт, личеше че за групата това няма значение. Те стояха със същото си величие, аз лично имах чуството че съм V.I.P. гост на частно парти на Богове. Истинска магия, дори стабилната димна покривка създаде подобаваща атмосфера, не знаеш дали изпадаш в транс или просто се впускаш в мощния вихър, който се разрази сред публиката. „Luxferre", „Rain", „Baphomet's Throne", докато се осъзнаеш песните вървяха една след друга. Гледаш публиката пред себе си, заформила вихрено пого, поглеждаш отляво и отдясно повечето, пееха, а някои дори се бяха покатерили по столовете и дивееха. Май всички бяха забравили, че минаваше полунощ, а денят бе дълъг, горещ и много изморителен. За никой обаче това нямаше значение, дори стоиците, не стояха мирно. Да, звукът беше отвратителен, а въздуха беше много, много тежък, навсякъде цареше хаос и невероятна жега.

picture 873

Това беше идеалната атмосфера за песни като „Of War" , „Into the Pentagram", „In the Deep". SAMAEL обаче свириха като за последно, дадоха 1001 % от себе си, Vorph не спираше да повтаря каква страхотна публика сме и все се обръщаше към всички с „My Friends". След „Infra Galaxia" си заслужихме подобаващо още цели 3 песни – „Ceremony of Opposites", „Antigod " и „ My Saviour". Не знам какво повече да кажа за групата, не отдавана бях казала, че когато боговете свирят, хората онемяват. Ако не си се включил всеобщото пого, ти остава да гледаш с отворена уста и да се питаш : Как е възможно да има такава група, с такова сценично поведение, с такава харизма, да правят такова шоу и същевременно да са толкова земни? Момчета не спряха да се здрависват с феновете си на предните редици. Ето такава атмосфера липсва на големите концерти! Такова раздаване и такъв контакт с публиката! Ето това е истинската красота на един клубен концерт. Всичко е истинско, няма клишета, няма преструвки! Ако на някой от групите не му е кеф, ти го виждаш и го усещаш. Часовникът отброяваше последните секунди на вечерта, а отдавна минаваше 1:30, всъщност наближаваше 2! SAMAEL изглеждаха като туко-що качили се на сцената, а гласът на Vorph беше в топ форма. „My Saviour" бе последната песен за вечерта, а потните ,полуголи оцелели пред сцената не спираха да скандират. Швейцарците си взеха много сърцато и топло довиждане с феновете, и се отправиха към душовете. И докато едната част останаха да почиват, част от MELECHESH, KEEP OF KALESSIN и SAMAEL се насочиха към столичния бар The Black Lodge за да довършат вечерта. After party-то продължи до 5:30, а те бяха все така усмихнати и дружелюбни с феновете си!

picture 983
Не ме разбирайте погрешно, аз също не мисля, че това беше идеалния клуб за концерт. Като се замисля за огромно съжаление друг нямаме, тъпо , но факт. Предпочитам обаче да има концерт пред това, за пореден път тази година, страната ни да се слави с поредния отменен концерт. В крайна сметка бяхме там за SAMAEL, за DARK END, за KEEP OF KALESSIN , а не заради клуба. Винаги можем да гледаме за недостатъци, но крайно време е да почнем да гледаме от хубавата страна на нещата,когато те са пред свършен факт. Да, клубът беше малък за събралите се фенове. Да, звукът беше лош. Да, сцената също беше малка. Да, концертът закъсня, но не по вина на организаторите. Да, беше топло. Но подяволите какъв концерт се получи, какво изпълнение, какво представяне на групите! Сега като се замисля като изключим звука, нито едно от другите неща не попречи вечерта да бъде повече от невероятна.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас