mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
October
17
2018
October
19
2018
October
26
2018
October
26
2018
October
27
2018
October
29
2018
November
01
2018
November
01
2018
November
12
2018
November
22

Репортаж от концертa на SCORPIONS 25.10.2010

GetYourStingandBlackoutWorldTour20_new_ScorpionsМного се говореше за това събитие, всъщност винаги се говори за края на една група от ранга на Scorpions. За никого не е тайна, че това е група променила музикалната история и подарила много надежди на милиони хора по света. Тъжно е когато проследяваш любимата си приказка от началото и в един момент осъзнаваш, че все повече и повече наближава краят й. Тъжно е когато едни величия като Скорпионите прекратяват дейността си, било то дори когато все още са на върха. Да, както казах за този концерт се говореше с месеци и за това очакванята на всички бяха високи. И тук вече нещата поемат по два пътя. Знам, че този репортаж се появява малко късно, но ми беше адски трудно да седна и да напиша нещо. От една страна, защото бях адски объркана. Не знаех всъщност с какви впечтления останах от концерта и какви емоции ми „натресоха” останалите посетители. От друга страна, ако бях седнала да пиша по рано това объркване щеше да допринесе до просто едно отбиване на номера, а когато се пише/говори за такова събитие би било много грозно и жалко да се отбие номера. След концерта разговарях с много хора и четях мнения по форуми и сайтове за впечатленията от събитието. Не ми се вярваше, че имаше чак толкова много различни мнения. С всяко едно прочетено мнение, губех мойто чувство от преживяното и наистина накрая не знаех дали ми е харесал и дали не ми е харесал последния концерт на Скорпионите. Не знаех всъщност края на приказката щастлив ли е или е с лош финал, който ти оставя горчив вкус в устата.

Никой не може да отрече, че около цялото събитие имаше някаква магия. С лекия дъждец, който започна да се „сипе” в момента, в който Звезди спомена името на Ronnie James Dio, до сълзите стичащи се по лицата на феновете когато Scorpions си взеха последно сбогом. Но, нека да спра малко с полемиките, които водя със себе си и обясненията, а да се върна 2 седмици назад, за да опиша концерта от мойто око и с пресеяните ми впечатления.

25 октомври започна с ярко слънце и с обещания за топъл ден, и безоблачно небе. Подготовката и приготовленията бяха започнали още рано, рано. В 12 часа вече имаше младежи, които бяха в околността на стадиона и раздаваха флаери с точното местонахождение на Стадион Академик и с входовете му, а младежите най-любезно дообясняваха нещо, ако беше неясно.

Към 6.30-7.00 се запътих към мястото на концерта и за мое учудване влязох от вход 5 до фен зоната за точно 5 минути!! Колкото и да е странно наистина влязох за 5 минути.

Бях вътре тамън на навреме за подгряващата група. Ето и първото нещо, за което възникнаха разногласия. Знам, че много от вас бяха недоволни от при избора на съпорта, но Ахат показаха че те бяха точния избор за такова мероприятие. Оглеждайки се около мен имаше предимно хора на по 40 години, дошли със семействата си. Не ме разбирайте погрешно имаше хора от всякакви възрасти, но по-възрастното поколение надделяваше.

С излизането си на сцената Ахат предизвикаха истински фурор и радост сред феновете. Нямаше човек, който да не пее песните им, разбира се Ахат изпълниха най-големите си хитове и подгряха вече поизмръзналите фенове, които чакаха с притаен дъх под ромула на дъждеца дългоочакваното събитие да се случи. Ахат излязоха в пълният си състав Звездомир Керемидчиев, Денис Ризов, Юри Коцев, Антони Георгиев , Антоан Хадад и включеният Фендър, който те винаги оставят на сцената. Както вече споменах българските рок ветерани се справиха впечатляващо и наистина успяха да „загреят” публиката.

ahat

С всяка изминала секунда дъждът се усилваше все повече, като че ли и небето страдаше от наближаващия  край на приказката. Докато чаках да излязат хановерците отново се огледах какво става около мен. Разгледах хората, „стадиона” и околностите. Ето тук идват и другите разнопосочни мнения. Наистина искарахме огромен късмет, че не заваля пороен дъжд, защото щяхме буквално да плуваме в кал. Но погледнато реално това бе и най-адекватното решение. Нито една наша зала няма необхоимия капацитет за да побере всички желаещи, а не знам дали имаме и толкова малки стадиони, които могат да не изглеждат празни при 15 000 души. Другото нещо, което разкъса хората на два бряга бяха цветната публика и околните сгради.

Никога няма да можем да спрем куцо-кьораво и сакато да идва на подобни събития. Все пак музиката на Scorpions е „по-достъпна” (на възприемаемо ниво) от на други групи. Винаги ще има хора присъстващи да чуят една песен на група от този ранг, но нека се радваме поне, че може би някога би им дошъл акъла в главата и да прослушат рок и метъл музика, а не да знаят само “Wind Of Change”. А за накацалите „гълъби” по балконите и тях винаги ще ги има и това нещо за сега няма как да се предотврати. Но мисля, че в такъв момент човек би трябвало да гледа сцената, а не да се дразни накацалите „пиленца” по сградите.

Времето минаваше много бързо и неусетих кога стана точно 21.00 часа, което положи и началото на последния концерт на Scorpions. Концертът започна с кратко интро, което премина в Sting in the Tail. Целият блясък на вечерта рикушираше във всяка една капка дъжд. Огромна видео стена бе сложена зад James Kottak и две по-мънички от двете му страни, на които  вървяха тематични изображения. След Sting in the Tail, последва и малко връщане назад във времето в далечната 1980 година с песнта „Make It Real”. Скорпионите показаха завидна форма и все още неостаряващ професионализъм и негаснеща енергия. Klaus Meine с усмивка на лице поздрави присъстващите с думите:  „Добър вечер, София!”. Можете да се досетите подобни думи каква реакция предизвика. И преди да успеят да заглушат легендарния вокал, групата плавно премина към следващото си парче, в „Bad Boys Running Wild” . От цялата сцена струеше невероятен блясък, който успя да ни заслепи и да не обръщаме внмание на дразнещия дъждец. И все така неустено групата поднесе следващият и хит „The Zoo”, на която Klaus има навика да радва публиката, като мята палки на които е изписано неговото име. Почти всички екзалтирани фенове на първите редици, успяха да се сдобият с една такава за спомен. „Coast to Coast” бе песнта, която направи Scorpions с цели 3-ма китаристи, а г-н Meine показа освен певческите си заложби, демонстрира китарните си умения. И докато всички се съвземаха от поредното „ужилване” на скорпионите, немците поднесоха малко нежност на по романтичните си фенове с „Loving You Sunday Morning” и невероятната и нова песен „The Best Is Yet to Come”. И хиляди мъждикащи светлинки се опитваха да просъществуват изпод мокрите удъри на времето. Доста хора почнаха да усещат наближаващия край на приказката, просълзявайки се някои едвам успяваха да си поемат дъх и да пеят заедно с Klaus:

Thinking of the times
How we laughed and cried
I wouldn't change a thing
I couldn't even if I tried
Through the wind and rain
The spirit of our song remains the same.

Scorpions

 

Емоционалният и баладичен момент продължи с пълна сила с „Holiday”, която с цялата си магия ни отведе далеч през 1979, когато за пръв път тази песен се появява на бял свят. Когато за пръв път е разтуптяла милиони сърца по света и е накарала хиляди двойки да се прегърнат и да я слушат замечтани с поглед напред в бъдещето. Положението не бе толкова различно и сега светлинките все още не гаснеха, повечето със затворени очи припяваха, даже заглушаваха цялата група. И продължаваше да витае, да се прокрадва като черна мъгла и да преминава като буреносен облак през сърцата на феновете чеерната мисъл, че няма нищо вечно, че всичко дори и най-хубавите неща имат край. Мисълта, че може би това е последния път , в който чуват тази прекрасна песен на живо разтрои още повече събралите се фенове. Дори и малката пауза, която направи групата за да честити рождения ден на Matthias Jabs, не успя да разсее хората. Последва „Wind of Change” , песента която толкова години е била символ на вярата, на свободата. Тя не по малко донесе тъга в очите на хилядите хора. Въпреки, че съм фенка на групата от 10 години, не можех да си представя как се чустваха тези, които са ги слушали още от самото им начало и колко болезнено е да осъзнаеш, че са минали над 35 години. Колко бързо минава времето, колко бързо остаряваме и как една ера просто с блясък си отива.

scorpions_01По ирония или не вятърът отвя за малко тъгата и ни поднесе порция истнски немски рок, все пак не се бяхме събрали само да тъгуваме. „Raised on Rock”  върна жизнерадостното настроение из публиката, която отново заподскача в ритъма на божествения и емблематичен Rudolf Schenker. Групата отново демонстрира превъзходна форма, те буквално пръхтяха  като дечица из сцената. Трябва да спомена и невероятния Kottak, който ни оставяше с отворни усти. Ако трябва да обощя мнението ми за него той е най-лудия барабанист на света.

„Tease Me Please Me” и „Dynamite” поддържаха темпото докато не дойде ред на лудото соло на Kottak. Страшно професионално, нестандартно и наистина лудо е неговото шоу. На големия екран зад него течаха сценки в които той бе главния герой и които се съпоставяха с предишните албуми на хановерците. След като показа татооировката си и отново заблъска безжалостно по барабните си, цялата група отново се събра на сцената и поднесоха „Blackout” и „Six String Sting”, което представлява солото на рожденика Matthias Jabs.

Отново свтлинките замъждукаха докато групата се скри зад сцената. Не оставаше нищо друго освен да извикаме The Scorpions на бис. След настойчиво скандиране групата се появи отново, нито ние, нито те бяха готови да си кажем „Сбогом” за последен път. Скорпионите държаха едно огромно платно, на което пишеше Happy Birthday Matthias. Феновете запяха на Matthias Happy Birthday, а Klaus  загърнат с българския флаг и с нестихваща усмивка подхвана началото на една от обичаните им песни: „Still Loving You”. Отново скорпионите разчустваха всички и ни подканиха да пеемт силно колкото ни душа носи. „Rock You Like a Hurricane” бе и последната песен. На много не им се вярваше, много проплакаха, много искаха още. Всички се питаха: „Само толкова ли?”. „Няма ли да направят още една песен?”. За съжаление това наистина беше края. Групата с усмивки си взеха своето сърдечно „Сбогом’ оставайки с прекрасните спомени за изманлите години, а публиката със сълзи на очи си казаха своето „Благодаря” за музиката, с която германците дариха на света.

Може би трябваше да изпълнят още някоя песен, може би трябваше да се сбогуват с по-голяма носталгия. Може би, толкова неща можеха да са по-друго яче....може би нямаше да има и може би. Но това бе написания край на приказката, който никой не може да промени, но дали финала е тъжен, недовършен, лош или щастлив всеки от вас, сам за себе си решава. И докато без да искам събирах впечатления както положителни, така и негативни, за себе си реших да не търся кусурите на приказката, за да може края й да бъде щастлив и да остави в мен положителен привкус. И все пак ми остава  да вярвам, че може би до 2013 все още има някаква малка надежда, преди наистна да дойде окочателния край, приказката да се продължи с още няколко реда.

Автор: Гергана Попова

scorpions2