mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
January
24
2018
February
10
2018
March
01
2018
March
04
2018
March
18
2018
March
23
2018
April
03
2018
April
04
2018
April
20

Репортаж от първият ден на SOFIA ROCKS 2010


Два дни, които написаха музикаланта история в България. Два дни, в които станахме свидетели на нещо уникално, за което цял свят ни завижда.
Не могло да се направи фест тук ли? Ето, че може макар и с кусури. Разбира се няма перфектни неща, но света би бил скучен, ако всичко бе перфектно.
Когато научих за този фест сърцето ми затрептя като пеперуда, не ми се вярваше че това нещо би станло в София, но ето че ме опровергаха.
Е както казах не всичко е перфектно, за мое (и съм сигурна,че не само мое) съжаление, една от любимте ми групи така и не стигна до сцената на „Sonisphere Festival". За съжаление „HEAVEN & HELL" така и не свираха, заради отварителната болест, която застинга и победи един от най-обичаните вокали Ronnie James Dio.

Реших рано да се наредя за гривничката за да избегна огромните опашки по-късно.
Е слагането на гривничката ми отне 3 минути с чакането на „опашката". А самото влизане на стдиона ми отне точно 2 минути. Така седяха нещата в 3 часа на обяд, по-късно разбира се се завормиха доста по-големи опашки.

Малко след 3 на огромната сцена се качиха момчетата от BASTARDOLOMEY. Момчетата забиха доста здраво и публката ги прие с широки обятия, и заслужени аплодисменти.

Докато юнското слънце напичаше безжалостно, феновете стояха в очакване на първата от 4-те траш групи за вечерта. Малко изненадващо, но ANTHRAX излязоха много по-рано от предвиденото. Точно в 16.16 от сцената се чуха аплодисменти и свиркания, като че ли ни подканяха и ние да закрещим с пълни гърла. Е не чакахме и секунда повече и приветствахме ANTHRAX на сцената. Американците откриха с „Caught in a Mosh" и „Got the Time". Групата се появи начело с емблематичния „Joey Belladonna", който показа отлични гласови възможности. А през цялото време не спираше и да търчи по сцената и да подканя публиката да куфее. На почти всички ни се зароди мисълта в този момент: Най-накрая видяхме Anthrax в България!. След толкова премеждия и дъжд този път, ги виждаме на сцената. И докато тлееше тази мисъл слънцето безсрам се поскри зад облаците и започна съвсем леко да ромоли дъждец. Тогава Belladonna се обърна към него и каза: „Не смей да се скриваш" и като по чудо дъждът спря, и слънцето отново се показа. Разбира се „вечерта" не премина и без представяне на членовете от групата. Като най-много овации събра емблематичния Scott Ian.
Последваха „Madhouse" и „Antisocial".Joey Belladonna и компания не пропуснаха да отдадат своята почит към DIO. Момчетата изпълниха първият коплет и припева от класиката на Black Sabbath- „Heaven And Hell". Като преплтоха в нея малко и от „The Man on the Silver Mountain" и преминаха в „Indians". (Трябва да спомена, че ANTHRAX са едиствената група от 4-ката на траша, която отдаде почит към великия и неповторим DIO.)

article_Anthrax2

По времето на „Indians" Joey излезе като индиански вожд пера на главата. ANTHRAX наистина бяха трогнати от сърдечното посрещане на публиката и не спираха да повтарят колко страхотно било тук, и колко сме били страхотни. Американските трашари ни подариха още няколко от своите песни и завършиха сета си с „I Am The Law". Поклониха се,отоново благодариха на публиката като не пропуснаха да споменат, че ги гледат по кината в целия свят и си взеха довиждане. Въпреки скандиранията групата така и не се появи на бис, то и нямаше как защото всичко вървеше по график.
На сцената бързо се появиха техниците и почнаха да изнасят инструментите, и техниката на ANTHRAX, за да подготвят сцената за MЕGADETH. А през това докато публиката се суетеше или към тоалетните, към пункотовете за бира, или чакайки великия MegaDave, слънцето злобно се скри зад облаците и тихичко ни подготви за прииждащата буря.

article_Megadeth

След по-малко от 30 минути, от сцената ни посрещна от голям винилов транспрант с Rattlehead., който ни приветстваше в света на MЕGADETH.. Точно в 17.45 на сцената бяха приветствани Shawn Drover, David Ellefson, Chris Broderick и разбира се великия Dave Mustaine. Началото на тяхното изпълнение бе дадено с „Holy Wars". След нея последва достигналата култув статус „Hangar 18". Това бе имомената, в който над Стадион Васил Левски се изсипа не човешки дъжд, прерастнал в градушка. За миг публиката, от луда тълпа от метъли се превърна в тиха тълпа от розово, сини, жълти и зелени „барбарони" заради дъждобрните. Но имаше и хора, които не издържаха да стоят въпреки градушката с дъждобрани и ги захвърлиха настрани. Лично аз бях свидетелка как една девойка не издържа свали дъждобрана си и започна да дивее под звуците на „Headcrusher" и „In My Darkest Hour", момичето стана вир вода, но пък изкрено се кефеше на Dave и компаня. Последва още една епична класика от MegaDave и компания, които никак не се и стреснаха от развилнялата се буря. Mustaine изсъскваше през зъби „I won't feel the hurt, I'm not trash any longer . That that doesn't kill me, only makes me stronger".
Не знам, защо но този концерт малко ми навяваше спомен на един друг концерт през 2008. Не знам дали зарди дъжда, който се изсипа или заради бялата ризка на Dave Mustaine, който много приличаше на David Coverdale. Въпреки всичко имаше голяма романтика в това преживяване. Цялото участие на Megadeth премина без излишни приказки. Дъждът вече беше отдавна спрял и публката се раздвижи и отново вдигна с възгласи стадион Васил Левски, а Dave тайно през зъби се усмихваше.
Последваха „A Tout Le Monde" от „Youthanasia", „Hook In Mouth" от „So Far, So Good...So What!" и „Trust" от „Cryptic Writings". Dave Mustaine не пропусна да представи отново завърналия се в редиците на MEGADETH – "David Ellefson"
Приближаваше и края на уастието на 2-рата група от Великата четворка и логично дойде ред на класиките „Symphony Of Destruction", и „Peace Sells". Разбира се публиката тук не остана длъжна и помогна на групата да изпълният песните. Накрая Dave застна пред публиката поклони се, благодари от сърце и се усмихна на феновете си, а те го изпратиха с бурни скандирания. MEGАDETH свириха точно 1 час, в 18.45 сцената отново бе в ръцете на техниците, които я подготвяха за следващата траш група, а именно SLAYER. (SLAYE-E-E-E-E-E-R)

article_Slayer1

След около 30-тина минути под дивите скандирания на публиката, сцената бе залята от „дъжд от кръв", а слънцето даже се опитваше да се прокрадне между облаците. Още с началото на „World Painted Blood" се развихриха погота. Помен от барбароните вече нямаше, гледката беше като на всеки SLAYER концерт: прах, бутащи се хора, летящи ръце и крака. Tom Araya не пропусна да покаже малко умения по български език, като се обърна към публиката с думите: „Благодаря, че сте тук!". След, което бяха поднесени „Jihad" от „Christ Illusion", „War Ensemble" от „Seasons in the Abyss", „Hate Worldwide" от „World Painted Blood". Tom Araya, Dave Lombardo, Jeff Hanneman и Kerry King се наслаждаваха на „войната", която беше настъпила под тяхните крака. Продължаваха да свирят без капка жал и поднасяха все класики, които развихряха още повече поготата. „Seasons In The Abyss", любимата „Angel of Death" , „Disciple" бяха само началото на прииждащата „кървава стихия". И докато Araya, крещеше „God Hates Us All", слънцето вече си беше пробило път и огряваше горните редици на трибуните. SLAYER са на българска земя за 3 път, а в София за 2-ри, и изглежда, че на бългаския фен никога няма да му писне да се раздава на тази група. Всеки път публиката полудява и дори за миг не стихва „войната", която се развихря сред фенските редици. Araya и компания въпреки сериозността на текстовете си, не спираха да се усмихват доволно и да комуникират с публиката. SLAYER продължиха с класиките „Chemical Warfare" и „South of Heaven"
За жалост на екстремните фенове участието на SLAYER, на Sonisphere идваше към своя край. Но пък кървавия дъжд, който „заля" публиката тепърва идваше. С „Raining Blood" бе сложен и край на участието на SLAYER.
За пореден път на сцената вилнееха, техници и прочиие и подготвяха сцената за последната траш група от Великолепната четворка- „METALLICA".
Отново с швейцарска точност , някъде около 21.16 на екраните се появи част от филма „The Good, the bad and the ugly", който даде и началото на „The Ecstasy of Gold". Lars Ulrich бе първият , който зае своето място на сцената и предизвика истеря. „Creeping Death" и „For Whom The Bell Tolls" дадоха началото и на една „адска" вечер. Веднага се разнесоха хора наляво и дясно. Определено публиката показа, че METALLICA са една от най-обичаните групи по нашите ширини. Най-накрая успяхме да чуем и „Harvester of Sorrow", песента която така и не успяме да чуем през 2008. „Fade to Black" една приказка, която James Hetfield започна с акустична китара.
Нямаше как групата да не ни разходи малко и през последния си албум. „That Was Just Your Life" и „Cyanide" бяха представители на „Death Magnetic". Малко публиката тук се поукроти, но това е нормално предвид, че песните са сравнително нови, а повечето хора искаха да чуят по-старите им неща. Със „Sad But True" титанът Hetfield заяви, че я посвещава на Голямата четворка на траша, от която разбира се и те са част. Така и никой не успя да разбере аджеба какво по точно искаше да намекне. Е нямше особено значение това, когато групата даде началните акорди на „Welcome Home (Sanitarium)", след което групата отново направи разходка през „Death Magnetic" с „All Nightmare Long". Зад Lars Ulrich отново се простираха огромни екрани, които този път работеха безупречно и успявахме да видим всяка една мимика на четворката. Определено като публика се представихме на ниво не само пред групите, но и пред хилядите хора наблюдаващи това събитие на живо в кино салоните. Най-накрая и ние имахме честа да станем не само свидетли, но и участници на едно велико събитие. Най-накрая и на нас да ни завиждат, не само защото четворката избра БЪЛГАРИЯ, от където да предават концерта на живо, но ще се издаде и DVD, което да увековечи това събитие на дигитален носител.
Но да се върнем на концерта. Съвсем очаквано групата поднесе страхотна удърна доза от най-големите си хитове „One" , „Master Of Puppets", след които последва малко почивка с едно соло на Kirk Hammett, след което дойде и ред на един от химните в тази музика - „Nothing Else Matters". Атмосферата на тази песен винаги е не просто романтична, но и космическа. Да видиш хиляди светлинки мъждукащи в тъмнината и да чуеш как целият стадион пее в едно. КРАСОТА!!
След нея страстите отново се нажежиха и „Enter Sandman" ни върна отново в мелето, което се разнасяше из целия стадион.

article_Metallica3


След съвсем кратка пауза, станахме свидетели отново на нещо което целия свят ни завиждаше. Нещо, което едва ли някой е предполагал че може да се случи. METALLICA изсвириха "Am I Evil? на DIAMOND HEAD, заедно с ANTHRAX, Dave Lombardo и забележете MEGADETH!!!. Кой би предположил, че ще видим MEGADETH и METALLICA, не само на един фест но и на една сцена? И на всичкото отгоре Dave Mustaine се запрегръща с бившите си колеги от METALLICA. Явно противоречията и омразата между тях е заличена, и умряла напълно през годините.
След този направо исторически момент, дойде време и за поредните класики „Hit The Lights" и „Seek & Destroy", дадоха и краят на това фенеменално събитие. METALLICA се сбогуваха подобаващо със своите фенове хвърляйки безброй „сувенири". Вече е отделен въпрос, колко от феновете на предните редици са успяли да се доберат до безценните атрибути, защото на всеки му е известно как охраната всеки път обира всички перца и палки, попаднали в буферната зона. Съжалявам нямаше как да го подмина това. Безобразно е , да седиш над 10 часа прав и да те бутат, да те прегазват, но въпреки това да устояваш на всичко, защото знаеш че ще видиш любимата си група. И след като си пял с пълно гърло, и си изхабил цялата си енергия, и групата те е видяла и е решила да ти даде нещо много мъничко , но много ценно за всеки фен, да дойде и да ти го вземе някакъв, който дори сигурно не знае къде се намира. Не говоря само за METALLICA, не говоря само за фестивала, а като цяло за всички концерти. Всеки, който е бил отпред и е изживял подобен момент знае за какво говоря. Искрено се надявам истинските фенове на четворката да са успяли, да се доберат поне до едно от тези малки ценни сувенирчета.

article_Sofia_Rocks_Crowd

Ето така приключи първият ден от Sonisphere Festival, който ще се помни не само с дебюта си и с великите групи, които свириха на него, с прегръдката на Dave Mustaine с METALLICA, но и с честта, която тези групи ни оказаха. Защото това за нас като фенове е едно огромно признание. Сега повечето хора не само знаят къде се намира БЪЛГАРИЯ, но знаят и какви истински и всеотдайни фенове сме.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Ясен Немски