mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2018
May
04
2018
May
07
2018
May
08
2018
May
09
2018
May
13
2018
May
25
2018
May
30
2018
June
02

    JORN

    Летен Театър
2018
June
19

    STING

    Античен театър
2018
June
20

    STING

    Античен театър

Репортаж от вторият ден на SOFIA ROCKS 2010


Едвам се бях осъзнала от първият ден на Sofia Rock, а ето че на „вратата" чукаше и втория ден, който беше изключително интересен, заради подбора на групите. С изключение на MANOWAR, останалите групи гостуваха за първи път, ето защо този ден се чакаше с изключителен интерес.
Денят започна без помен от каквото и да е слънце, бе като студен октомврийски ден. Смръщило се небе, духащ студен вятър, но за щастие дъжд в този ден така и не валя.
Отидох към 3.15 пред стадиона и отново влизането ми отне 3 минути, тамън на време българската група SKRE4.

С голям интерес очаквах да видя американците STONE SOUR, чийто вокалист е известния на всички ни Corey Taylor. Лошото време така и не успя да попречи на публиката да се наслади на феста пълноценно. Малко след 16:45 екзалтираната публика посрещна STONE SOUR с бурни овации и скандирания. Американците откриха своя сет с „Mission Statement" от предстоящия си нов албум „Audio Secrecy" и „Reborn" от албума „Come What(ever) May". Corey показа отлична физическа форма. През цялото време подскачаше наляво и дясно, обикаляше сцената, не спря за миг. Разбира се показа и перфектните си гласови възможности.

article_Stone_Sour

Публиката ни се доказа като една от най-добрите и през цялото време не спря да пее и куфее със Corey и компания .
Последваха „The Bitter End" и „Your God". „The Bitter End" бе поредната песен от предстоящия албум на бандата. В специално интервю за българските медии, Corey Taylor бе споменал, че ще направят 3 песни от него. Определено групата остана доволна от реакцията на публиката, както към новите песни така и към самите тях. Може би не са очаквали такова посрещане, но Corey постоянно се усмихваше, повтаряйки „My friends", закачаше се с публиката. Разбира се гласовитият Taylor не пропусна да спомене, че това им е най-добрият концерт от това турне и ще направи всичко възможно да се завърне в най-скоро време.
За следващата песен Taylor подхвана една аукустична китара, застана в центъра на сцената, пое си дъх и запя:

„I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
Oh god it feels like forever„

Публиката, пубквално полудя и запя с Corey, трябва да отбележа, че пяха не само феновете на STONE SOUR, това може би е една от най-известните песни на групата и определено си пролича. След нея последваха по-твърди и тежки песни като „Digital", „Get Inside" и „ 30/30-150". След приблизително 45 минутен сет. Групата си взе сърдечно довиждане с феновете си и предостъпиха сцената на техниците на следващата група: ALICE IN CHAINS.

ALICE IN CHAINS се качиха на сцената някъде около 18.00 часа, посрещнати от бурните овации на феновете си. Групата откри участието си с „Them Bones", „Dam That River" и „Rain When I Die". Хилядите им фенове заподскачаха в такт с песните им и запяха с цели гърла. Определено се виждаше, че на повечето върли фенове им липсваше Layne Staley, не че William DuVall не се справяше повече от отлично. Въпреки всичко William DuVall беше посрещнат с удобрение.

article_Alice_In_Chains

„Check My Brain" бе и първата „нова" песен за вечерта. Тя е от едноименния им албум „Black Gives Way To Blue", който излезе миналата година.
На новите песни William DuVall се присъедини към Jerry Cantrell като втори китарист. Без излишни приказки групата премина лъм следващите си парчета, които обхващаха първия албум „We Die Young" и „Man in the Box". Най-обичаните им и известни песни от албума „Dirt", ALICE IN CHAINS оставиха за десерт.
„Would?" и „Rooster", която е посветена на бащата на Cantrell, бяха черешката на тортата. Отново хиляди гласове се сляха в едно и пееха заедно с групата. С тази песен приключи и участието на групата, с може би най-сложна музикална концепция на днешното издание на Sofia Rocks. ALICE IN CHAINS си взеха довиждане с феновете си, хвърляйки солидно количество концертни сувенирчета и предотстъпиха сцената на MANOWAR!.

След доста дълго суетене, най-накрая към 19:20 ангелски гласове озариха мрачната сцена на Sonisphere, и съвсем по кралски бяха посрещнати MANOWAR. Излишно е да казвам как почти целият стадион буквално изригна при вида на американската четворка. Групата откри сета си с едноименната „Manowar". За съжаление обаче звукът бе потресаващо ужасяващ, почти през цялото време, което бе отредено на войните. Но това не сломи групата за минута дори. Eric Adams усмихнат, както винаги изпълняваше вокалните си партии безупречно, а Joey DeMaio си чупеше стойки, показвайки някой друг мускул. Групата продължи с „Call To Arms" и една от най-любимите песни на феновете им „Kings Of Metal". Надареният (с гласови възможности) вокалист подари няколко тенски на феновете в предните редици.

article_Manowar

След края на песента Joey DeMaio се отнесе малко с излишни бас-импровизации. Феновете недоволстваха от това, понеже сета на групата така или иначе беше страшно кратък и вместо тези импровизации, можеха да направят някоя друга песен. Тук си пролича още веднъж и лошото качество на звука. Басът на DeMaio, звучеше буквално като ръждясали тенджери хвърлени по стълби. След кратката почивка за останлите от бандата - Eric Adams, Donnie Hamzik и Karl Logan се върнаха на сцената и забиха „Warriors Of The World United". След нея дойде ред и на „Thunder In The Sky", която имахме честта да чуем за първи път. Последва една от вечните класика на MANOWAR - „Hail And Kill", разбира се публиката отново изригна и всички „братя и сестри" запяха заедно. В края на песента Joey захвърли баса си настрани, взе една бира в ръка и видимо сериозен се обърна към българската публика. На почти перфектен български език DeMaio поздрави България и изказа радоста си от това, че отново са тук. Трябва да вметна, че той отникъде нито четеше, нито гледаше. Това, което говореше беше научено. Публиката изпадна в екстаз и едвам се укроти за да може DeMaio да продължи с речта си:

„Колко от вас са тук заради MANOWAR?"

Публиката отново избухна и огласи стадиона, след като се по успокои Joey DeMaio продължи:

„Попитах колко от вас са тук заради MANOWAR?"

След, което басистът се обърна към нас със следните думи:

"Искам да отдам чест на двама наши братя, които си отидоха от този свят - Георги Панайотов - един истински войн - и Ronnie James Dio - приятел на MANOWAR и България."

Не е нужно да казвам, щом DeMaio спомена името на Ronnie James Dio, какъв шум настана от бурнии овации. След това Joey продължи с речта си на чист, малко развален български език:

„Dio обичаше България. Той обичаше всички вас. Ние искаме да посветим една песен в памет на Ronnie James Dio. Почивай в мир, братко! А вие не забравяйте, че България е велика държава!" Hail to Bulgaria from Manowar!'

И дадоха началото на една от емблематичните песни на Black Sabbath с Dio „Heaven And Hell". С нея приключи и участието на MANOWAR на фестивала. Всички очакваха, че ще има поне още една песен, но уви нямаше.

Ако ми позволите за малко да се отклоня от темата искам да споделя мнението си за този жест на войните. Трябва да призная, че никак не съм фенка на MANOWAR, никога не съм и била. Но пък съм заклета фенка на Dio и това, което направиха Те е достойно за уважение. Успяха да ме жегнат в сърцето, даже и разплачат, независимо колко лош бе звукът. Просто този жест е достен за уважение. Но да се върнем към фестивала.
Така в 20:15 войните предостъпиха сцената за да бъде подготвена за немската машина RAMMSTEIN.

Тук трябва да кажа, че едва ли бих могла само с някакви си думи да предам това, на което станахме свидетели. Дори и да не сте фенове на групата, шоуто което правят трябва да се види. Огромно черно платнище обгърщаше всяко кътче от сцената, така че никой от никъде не можеше да види какво става зад него. Хората губеха все повече и повече търпение.
Малко след 21.00 часа публиката вече скандираше името на немските машини, когато огромното черно платнище падна и се пред очите ни се откри също толкова мащабно немско знаме.
Обстановката все повече се нажежаваше, когато прозвуча началото на „Rammlied". Знамето се развя и цветни светлини се разхождаха зад него и 1 минута след това с гръм и трясък знамето се свлече. Till Lindeman бе застанал с цялото си величие посредата на сцената, а устата му осветяваше микрофона. Екзалтираните фенове за секунда вдигнаха стадиона във въздуха и се сформира пого. Други плачеха от щастие, че виждаха любимата си група ,а трети стояха като вцепенеи, къде от страхотното начало, къде от това че не могат да повярват какво се случва. Независимо от различните реакции, едно бе факт RAMMSTEIN най-накрая са тук !!!

article_Rammstein

След нея последва „Buckstabu", вече от студа нямаше и помен. Не защото RAMMSTEIN запалиха София, а защото еуфорията бе завладяла сърцата на всички.
„Waidmanns Heil" бе третата песен от сетлиста им и трета песен изпълнена от новия албум на групата .Тя бе и песента, с която започна и „опожаряването" на София. Till Lindeman пременен като ловец държеше пушка, от която вместо куршуми изкарваше огън.
За съжаление бях твърде далеч от сцената за да мога да проследя всичките сценки, които разиграваше групата, не можах да видя сценичните им костюми.А малките екранчета, които бяха сложени като улеснение, не вършеха достатъчно работа. Така че не мога да предам концерта с всяка една подробност.
Следващите песни бяха едни от любимите ми композиции „Keine Lust" и „Feuer frei!", при която бяха използвани пироефекти в средата на стадиона, по точно при двете кули. Тук се проля най-много огън. Richard, Paul и Till бяха със специални неща в устата, от които бълваха огън като истински дракони.

На „Wiener Blut" беше предвидено да спуснат много кукли, които в края на песента да избухнат, но поради лошите атмосферни условия не ги свалиха. Затова песента бе придружена с много малко пироефекти.
„Frühling in Paris" поутоши и поуспокои страстите за малко, Oliver Riedel излезе с акустична китара и засвири началните акорди на песента. Това бе и единствената почивка за феновете. Единственото спокойно и бавно парче.
„Ich tu dir weh" отново песен от новия албум създаде смут измежду феновете. Till сложи Christian Lorenz да легне в нещо като вана и се издигна на много висока, и кръгла колкона. Сигурно се издигна на височна 20-тина, ако не и повече метра, заля клавириста с огнен дъжд и направи над него кръст. След, което Lorenz като възкръснал стана в сребист костюм все едно нищо не е ставало и се запъти към клавирите си, за да продължат към следващите песни. Докато Till разиграваше сценки, а Lorenz ходеше на фитнес пътечка докато свири, Richard. Kruspe, Paul Landers, Oliver Riedel и Christoph Schneider бяха като зомбирани.
„Du riechts so gut" бе поредната класика поднесена от немците, стадиона буквално вече беше подпален. Обастановката вреше, навсякъде се виждаше размятащи се глави, хвърчащи дрехи и всички пееха в един глас :
„Du riechts so gut, du riechts so gut"
Това бе и една от най-очакваните песни, но като че ли никой не вярваше че ще я изсвирят.
На „Benzin" бе внесена една бензинова колконка разбира се, а Till Lindeman с една горелка постояно обгаряше небето. Тук не подмина сценката с „горящия" фен. На сцената нахлу едно момче, цялото облечено в черно, махайки и на публиката. На сцената веднаха дотърчаха гардове и го подгониха, момчето се спъна и вокалът на немците започна да го „рита" и разбира се го подпали. След като фенът погоря малко, охраната изгаси пламъците и момчето стана помаха, да покаже че е добре и бързо, бързо изчезна от сцената.
Само след секунди обаче, се чу така познатото маршируване. Целият стадион замарширува в ритъм на „Links 2 3 4", заедно с музикантите. Това бе поредната голяма песен на немците, огласяше центъра, а публиката бе толкова шумна че на моменти дори заглушаваше самите музиканти. Но ако някой си е мислел, че сме били шумни, че сме викали оглушително, че сме били диви е лъгал се е жестоко. Явно винаги може и още повече от предела на невъзможното. Две срички, само две срички предизвикаха истински погром „Du hast", целият стадион се разтресе.
Следващата песен бе добре познатата и провакативна както с текста си, така и с клипа си „Pussy". А Till ни призова с думите: „ Ръцете горе". Отново целият стадион пееше новата „класика", Lindeman показа малко уменя по български език, заменяйки емблематичните за песента английски с еквивалентните им български думички.След, което яхна уръдие наподобяващо на..... мъжки полов орган и заля първите редове с бяла пяна, която в последствие се оказа шампоан.
Както споменах приказки нямше никакви. Групата се събра заедно, поклони се и изчезна в мрака, но за малко. След няколко минутно скандиране публиката извика немците на бис.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и началото на „Sonne" бе дадено. На нея се откри невероятна гледка: на припева хиляди ръце бях вперени в небето, а очите на феновете съзираха звездите до като пееха :

„Vier
Hier kommt die Sonne
Fünf
Hier kommt die Sonne
Sechs
Hier kommt die Sonne"

„Haifisch" бе втората песен от биса. В една надуваема лодка Lorenz успя да се разходи из публиката. Феновете „разходиха" на ръце клавириста, почти от единия до другия край на сцената. Направиха се няколко опита да се подаде българското знаме на Lorenz, след като окачи на врата си един български футболен шал и чак тогава най-накрая се добра до български флаг и го развя. Flake на три пъти предизвика фурор сред публиката. На края някой му попаде PVC бутилка с бира, той отпи, погледна бутилката и продължи да пие. След като поплува из феновете Flake се завърна на сцената, за да продължат нататък.
Още веднъж ще го кажа, както всяко хубаво нещо така и това си има своя край.
Последната песен, която RAMMSTEIN изпълниха беше „Ich will". Това бе перфектният начин за край на вечрта. Хем бях ме чу ли, както най-големите им стари хитове и новите им песни, така ни се искаше да чуем и още някоя друга песен. Till и компания се поклониха, казаха: „Обичаме ви" на български език, и изчезнаха в нощта.

Ето така премина и вторият ден от Sonisphere. Първото издание, ще се помни не само защото е първо и не само заради групите, които свириха но и заради уникалните неща, на които станахме свидетели.
Още отсега ми трепери сърцето от това, което ни чака другата година.
А колкото до това издание, можем с ръка на сърцето да кажем, че въпреки дъжда и студеното време всичко бе чудесно организирано. Имаше глезотийки за феновете meet and greet-ове, двд-та и т.н., и т.н.
А колкото до втория ден всички, ще го запомним с откачения Corey Taylor, със сложната музика на ALICE IN CHAINS, със сърцераздирателната реч на DeMaio и с уникалното, и безценно шоу на RAMMSTEIN.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Ясен Немски