Много мислих как да започна репортажа си за това събитие. Дали да подмина отрицателните емоции или да не пропусна да спомена разочарованието си. Мога само да кажа, че този концерт беше един от малкото, които са били перфектно организирани. Отвотиха вратите точно навреме и без много, много бавене излезе и първата подгряваща българска група. Къде е разочарованието ли? Явно концертите са дошли много на българския фен и по моя преценка имаше най-много 150 души, но това не е толкова важно. Не беше проблема в бройката, а в отношението към подгряващите групи. Едва чак на W.E.B. успяха да се съберът повече от 40 човека, които уважиха групата. А на Inactive Messiah вече имаше прилично 60 – 70 души, които създадоха стахотна атмосфера. Но да се върнем отначало.

Първите подгряващи бяха българите от  Demnezia, оказаха се много интересна и добра група, която не случайно е свирила на няколко големи фестивала. Момчетата се справиха отлично въпреки, че свирха пред изключително малко хора .Останалата част от “публиката” седеше отвън и се запиваше доволно.

Малко след 19.00 часа на сценaта се качиха Serpentine Creation, при които също липсваше нормална публика. След половина часов стегнат сет, на сцената към 19.30 се качиха гърците от Dimlight. Отново за съжаление в читалището, публиката беше малко, но за сметка на това пред него публиката се беше увеличила значително. Явно повечето хора бяха вече приключили работа и дошли на концерта, но за съжаление стояха и пиеха отвън. Макар че Dimlight изсвириха само 4 песни, определено показаха, че са доста талантлива млада група, която съчетава тежки рифове с невероятно нежни женски вокали.

След тях на сцената се качиха момчетата от W.E.B., които изпълниха 4 парчета от новия си албум “Jesus Heist” и 3 от дебютния. Първото парче, което изсвириха беше “Blossmos Cry”, след това последваха “Destructive Intelligence”и “Jesus Heist”.

Момчетата свириха с невероятен хъс и се раздадоха напълно. За група с едва 2 албума W.E.B. показаха завиден професионализъм и присъствие на сцената. Много голяма рядкост е да отделя такова вниание някой. Определено обаче W.E.B. е група, която заслужава внимание. Darkface показа страхотна техника на свирене и ни разкри своя невероятен глас.

За съжаление дотук звукът на групите не беше особено добър, въпреки постоянната намеса на тон режисьорът. Самият Сакис (Darkface) каза: “...Там вътре каквото и да направиш звукът няма как да е по-добре....”. В което има истина защото всички помним какво беше на концерта на Rotting Christ преди години.
Имах лека надежда, че звукът ще се пoдобри за Inactive Messiah, но уви звукът беше ужасен. Докато навън вече се свечеряваше и хората прииждаха в залата, малко преди 21.00 часа Inactive Messiah вече бяха завзели сцената.

Групата не идваше за първи път в България и беше по-известна сред феновете. Показаха невероятна класа със своето уникално звучене. Групата наблегна пердимно на новия си албум “Sinful nation” като изпълниха 6 песни от него и 2 песни от предходния “Be my drug”. За жалост както при W.E.B. така и при тях звукът беше много лош. Tова обаче не попречи да се насладим на демоничния глас на Xristos, който е привидно тихо и скромно момче. До ден днешен се чудя от къде вади това гласище!? Thanos и Lefteris не спираха да се усмихват и да се наслаждават на публиката.Определено Inactive Messiah бяха подбрали перфектен сетлист. Изпълниха буквално адски и много атмосферни  парчета като “Theatrical world”, “Sinful nation” и “Forced in flames”, не пропуснаха и тежки и брутални песни като “Soulless”и “Sing”.За щастие изпълниха и превърналата се за мен във вечна тяхна класика “Be my drug”. Inactive Messiah показаха огромна класа, определно тази група има страхотно бъдеще. Новият им албум е доказателство за тяхното музикално израстване. Един наистина страхотен албум, може би най-добрият им досега. Момчетата се сбогуваха с публиката и бързо разчистиха мястото за хедлайнерите на вечерта.

Малко след 22:00 спуснаха черни завеси пред сцената, а техниците на Septicflesh започнаха да подготвят всичко за излизането на гърците. С отчаян опит се опитаха да направят саундчек, който да подобри леко звука, но напразно. Всички знаем, че Seth (Спирос) е не само басист и вокалист на Septicflesh, но и добре познат дизайнер и художник в музикалната среда. Негово дело са обложки на Moonspell, Paradise Lost, Soilwork, Exodus, Dead Can Dance, Dream Evil, Nightrage, Rotting Christ и разбира се Septicflesh. Последното творение на Seth e за албума Communion и представлява човешка фигура със смесени египетски и анатомични елементи. Тази фигура беше изрисувана на пано зад сценат, а спонсорите на концерта (нма да ги споменавам), най-нагло бяха плеснали свото пано върху него. Това не са чак толкова важни неща, по-важното е, че секунди ни деляха от излизането на отдавна чаканите Septicflesh. След доста подходящо интро гърците вече бяха на сценатата и забиха Unbeliever, което е странно защото това е откриваща песен от предния албум. Гърците направиха още една крачка назад с изпълнаването на Chaostar, която пък е от още по стар запис. Едва след това успяхме да чуем композиция, която е от последният -Communion е уникална песен и лично аз бях дошла с надеждата да я чуя ...Благодарение на „невероятният” звук успях да я различа едва на припева. От невероятния албум Sumerian Daemons” успхме да чуем още „Faust”, „Virtues of the Beast”, „Red Code Cult” и „Sumerian Daemon. От по-старите албуми гърците ни зарадваха и с „DNA” и „Science”.
Последната им творба Communion беше отчетена с още парчета като ”Lovecraft's Death” „We, The Gods”, „Anubis” и преди момчетата да се си отидат се сбогуваха с “Persepolis”

Всичките групи, които свириха вечерта се оказаха невероятнo земни хора и всеки един от присъстващите на афтърпартито в „The Black Lodge” може да го потвърди.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

Вижте още:

Концертна галерия SEPTICFLESH, INACTIVE MESSIAH, W.E.B. и DIMLIGHT